РЕШЕНИЕ
№ 462
гр. Плевен , 16.09.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура Плевен И. Шарков , като разгледа докладваното от съдията
Арабаджиева административно дело №713 по описа на
Административен съд-Плевен за 2019 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е въз основа на искова молба от И.Д.Н. ***, с ЕГН **********, чрез адв.Л.П. ***,
против Областна дирекция на МВР-Плевен, ул „Сан Стефано“ №3, предявен на
основание чл.1, ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащане на
сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за причинените на лицето
имуществени вреди, заплатени за възнаграждение за един адвокат, който го е
представлявал в производството пред съда по обжалване на НП, което е било
частично отменено, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените в
настоящото производство разноски.
В
исковата молба се твърди, че с Наказателно постановление №19-0293-000181/12.02.2019
год. на Началник РУ-Левски, на ищеца са
били наложени административни наказания –глоба в размер на 20 лева за нарушение
на чл.190, ал.3 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Н. е обжалвал НП пред РС, за което е упълномощил адвокат,
който да защити интересите му пред съда. На упълномощения адвокат е заплатил
възнаграждение в размер на 300 лева-за изготвяне на жалба и за процесуално
представителство по делото. По жалбата в РС-Левски е било образувано анд №111/2019 год. По същото
е постановено Решение №84/23.05.2019
год., с което наказателното постановление е било отменено в частта, с която на
основание чл.185 от ЗДвП на ищеца е наложена глоба в размер на 20 лева за
нарушението по чл.190, ал.3 от ЗДвП. Решението на РС не е било обжалвано и е
влязло в законна сила на 12.06.2019 год. Сочи, че платеният хонорар за адвокат,
представлявал ищеца пред РС, представлява имуществена вреда, която е основание
по чл.1 от ЗОДОВ да бъде ангажирана отговорността на държавата, като се
позовава на постановеното Тълкувателно решение №1/15.03.2017 год. по тълк.дело
№2/2016 год. на ОСС на I и II колегия
на ВАС. В заключение моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 150 лева обезщетение за причинени имуществени
вреди, представляващи платено възнаграждение за адвокат, който е представлявал
ищеца по анд №111/2019 год. на РС-Левски съобразно уважената част на жалбата, а
именно отменената част на НП, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски-заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1,
т.3, пр.2 от ЗА.
В
съдебно заседание ищецът се представлява
от адв.П. с пълномощно на л. 3 от делото, който поддържа исковата молба и моли
съда да я уважи изцяло. Претендира разноски за заплатената държавна такса и
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.3, пр.2
от Закона за адвокатурата.
Ответникът-
Областна дирекция на МВР-Плевен, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по съществото на спора.
Участващият
в делото прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за
основателност и доказаност на предявената искова претенция.
Административен
съд гр.Плевен, пети състав, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
От
приложената по анд №111/2019 год. на РС-Левски административнонаказателна
преписка се установява, че с Наказателно постановление №19-0293-000181/12.02.2019
год. на Началник РУ-Левски, на ищеца са
били наложени административни наказания –на основание чл.185 от ЗДвП глоба в
размер на 20 лева за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.179,
ал.6, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1
от ЗДвП. Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал Н., който
го е обжалвал пред Районен съд-Левски, където е образувано анд №111 по описа на съда за 2019 год. По делото е
постановено решение №84/23.05.2019 год.,
с което съдът е : отменил наказателно постановление №19-0293-000181/12.02.2019
год. на Началник РУ-Левски в частта, с която на Н. е било наложено административно наказание на
основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.190, ал.3
от ЗДвП ; потвърдил наказателно постановление №19-0293-000181/12.02.2019 год.
на Началник РУ-Левски в частта, с която на Н.
на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП е била наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Решението не
е било обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен
съд-Плевен и е влязло в законна сила.
В
развилото се пред Районен съд-Левски съдебно производство по обжалване на
издаденото НП, жалбоподателят е упълномощил адвокат Л.П. *** с пълномощно на л.7 от делото на РС,
с оглед изготвяне на жалба против НП, защита и процесуално представителство по делото.
Жалбата против НП е изготвена чрез адв.П., видно от отбелязването върху
титулната ѝ част и е подписана от упълномощения адвокат. По делото е проведено
едно съдебно заседание- на 25.04.2019
год., на което жалбоподателят се е явил
лично и е бил представляван от адв.П., видно от отбелязването в протокола от проведеното съдебно заседание. За изготвяне
на жалбата до РС и за осъщественото процесуално представителство по делото, на
упълномощения адвокат е било заплатено в брой възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
При
така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Искът е допустим, като предявен от физическо лице,
претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление,
изразяващи се в направените в хода на анд № 111/2019 год. по
описа на РС – Левски разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015
г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане
на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.
Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или
седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС -
Плевен, който е компетентният съд и в двете хипотези.
Съдът
намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен , поради следните съображения:
Фактическият
състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва
следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие;
3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и
вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и
да е води до отпадане отговорността на Областна дирекция на МВР-Плевен.
Следователно,
първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността
на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие
или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното постановление, като
резултат от упражнената дейност по административно наказване, представлява по
естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на
дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия
или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание
разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува
ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната
природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов
издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на
иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна
дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена
на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът
по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за
вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление,
действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията
за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред. При това положение и с оглед задължителния
характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт,
се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за
обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на
чл. 203 и сл. АПК, частично отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен
административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/
при изпълнение на административна дейност.
Наказателното
постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204,
ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и
се установява от приложеното анд
№111/2019 год. на РС-Левски, че с решение №84/23.05.2019 год. е отменено наказателно
постановление №19-0293-000181/12.02.2019 год. на Началник РУ-Левски в частта, с
която на Н. е било наложено
административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева
за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП. Не
се спори между страните, че съдебното решение е влязло в законна сила. Следователно, налице е първият елемент от
фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Тук именно следва да се
посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или
указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В
случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди,
представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото
административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно
приложимият НПК предвиждат ред, по който
направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена
адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че
издаденият срещу него акт, в случая НП,
бъде отменено изцяло или отчасти. Нещо повече, в тази връзка изрично е
постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по
тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не
присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на
районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като
съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на
административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг
правен способ да претендира същите, освен по исков ред.
Останалите елементи, които
следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на
държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите.
На
основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за
всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична,
нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е.,
които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да
бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо
противоправния резултат.
В
хода на анд № 111/2019 г. по описа на РС - Левски е представен Договор за
правна защита и съдействие, който е приложен на л.7 от делото на РС, като видно
от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. е заплатено
в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ
следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт
е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по
банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да
бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по
делото. В този случай такова отбелязване в договора за правна защита и
съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от 300 лева за процесуалното
представителство в производството пред РС е реално изплатена на упълномощения адвокат. Настоящият състав на
съда намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за вреди за
производството и пред РС-Плевен, е
изцяло основателна до пълния претендиран размер от 150 (сто и петдесет) лева. Делото
в РС, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, е административнонаказателно по смисъла на
чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което в
РС е приключило в едно съдебно заседание.
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1/2004 год., за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
Стойността на глобата, наложена с НП в отменената от съда част, е 20 (двадесет)
лева. Според чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, при интерес до 1000,
възнаграждението е в фиксирано в размер на 300 лв., в случая интересът е в
размер на 20 лева, то е в рамките на до 1000 лева , поради което претендираният
размер на обезщетение от 150 лева е в рамките на предвидения от закона такъв. Съдът
следва да присъди този поискан размер от 150 лева.
Налице
е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на
обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото частично незаконосъобразно наказателно постановление.
В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не
би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята
административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и
процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат
на НП, издадено от длъжностно лице от ОД на МВР-Плевен и частично отменено,
ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на НП анд 111/2019
год. по описа на РС – Левски. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия. Претендираната
сума в размер на 150 лева , платена за адвокатско възнаграждение по анд №111/2019
год. на РС-Левски, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, начиная от датата на подаване на исковата
молба в съда-20.06.2019 год., от която начална дата е претендирана, до
окончателното й изплащане.
Отговорна
по иска за вреди е Областна дирекция на МВР-Плевен в качеството й на юридическо лице, в чиято структура се намира издателят на НП, на
основание чл.205 от АПК във връзка с 37, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР.
Следователно,
и при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява изцяло основателен и
доказан по основание и размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за
защитата му по анд №111 по описа на
РС-Левски за 2019 год..
В настоящото
производство се претендира и заплащане на разноски, както следва: 10 лева,
представляващи държавна такса за образуване на делото и минималното, предвидено
за този вид дела по Наредбата за адвокатските възнаграждения, възнаграждение за
един адвокат, който е представлявал ищеца в настоящото производство, на
основание чл.
38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА. Искането е основателно. Разходът от 10 лева ,
представляващи държавна такса за образуване на делото е доказан с платежно
нареждане на л.4 от делото и следва да бъде присъден на ищеца на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. В самото приложено на л.3 от делото адвокатско пълномощно
е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на горното основание. Правото на адвоката да окаже
безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е
установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи
разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на
страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в
размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да
упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се
нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката.
Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде
заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева,
определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2014 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения - в този смисъл Определение
№ 95 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч.д.№ 1451/2014 г., ІІ г.о.
Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР-Плевен, ул „Сан Стефано“ №3 да
заплати на И.Д.Н. ***, с ЕГН ********** сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за
адвокатско възнаграждение, платени по анд №111 по описа на РС-Левски за 2019 год., ведно със законната лихва, начиная от датата на подаване на исковата
молба в съда-20.06.2019 год., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР-Плевен, ул „Сан
Стефано“ №3да заплати на И.Д.Н. ***, с ЕГН ********** разноски по делото в
размер на 10 (десет) лева,
представляващи държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР-Плевен, ул „Сан Стефано“ №3да заплати на адвокат Л.П.П.
*** разноски по делото в размер на 300 (триста)
лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА,
представлявал по пълномощно И.Д.Н. ***, с ЕГН ********** в настоящото съдебно производство.
Решението може да се обжалва от страните в
14 - дневен срок от съобщаването му, чрез Административен съд -гр.Плевен, пред Върховния Административен съд на Р
България.
Преписи
от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/