Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.10.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и
седемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 5735 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 90 ТЗ вр. чл. 85 ТЗ и чл. 95, ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ.
Ищцата А.И.И. твърди, че на 20.07.1990 г. с ответника Б.В.
учредили СД „Т.иС.“. Дружеството било вписано в търговския регистър към
Агенцията по вписванията с ЕИК: *******, като до 2002 г. осъществявали с
ответника стопанската си дейност безпроблемно. На 28.01.2002 г. ответникът Б.В.
се регистрирал като едноличен търговец с идентичен с този на събирателното
дружество предмет на дейност, като осъществява и сега стопанска дейност в това
си качество. Твърди, че в нарушение с чл. 83 от Търговския закон ответникът
участвал като едноличен търговец в процедура за възлагане на обществена поръчка
и сключване на договор за изпълнение на поръчката, попадаща в предмета на
дейност на събирателното дружество, произвеждане на продукция, идентична с тази
на дружеството и сключване на договор между едноличния търговец и дружеството
за наем на съоръжения на СД „Т.-Б-В.“. Твърди, че изрично се противопоставила
на извършваната от ответника конкурентна дейност, но последният продължил да я осъществява.
Счита, че по този начин ответникът умишлено не изпълнява своето задължение по
т. VІІІ.4. от учредителния договор на дружеството във връзка с чл. 83 от
Търговския закон. Твърди, че Б.В. действа във вреда на събирателното дружество
и против неговите интереси, като действията му се изразили в издаване на
експертни листове на името на ЕТ „В. – Б.В.“, които заплатил със средства на
събирателното дружество, неправомерно използвал идентификационния код на
събирателното дружество и допуснал нарушаване на Наредба № 17. Посочва също
така, че от м. септември 2002 г. била лишена от достъп до сградата, в която СД
„Т.иС.“ осъществявало производствената си дейност и където се е съхранявала
документацията на събирателното дружество, с което са накърнени правата й на
съдружник да участва в дейността на дружеството. Твърди, че на 16.06.2008 г. в
нарушение на т. VІІ.3. и т. ХІ.1. от учредителния договор ответникът приел за
съдружник в събирателното дружество сина си П.Б.В., въпреки че тя не е давала
писмено съгласие за приемането му. Счита, че ответникът Б.В. грубо и умишлено
нарушава учредителния договор на СД „Т.иС.“, като не изпълнява предвидените в
него задължения. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се
изключи Б.Н.В. като съдружник в събирателното дружество и да му се отнеме
представителната власт като бъде освободен от длъжността управител на СД „Т.иС.“.
Претендира разноски.
Ответникът Б.Н.В. оспорва предявените искове. Посочва,
че ищцата след 2000 г. е действала във вреда на дружеството и не се е
интересувала от дружествените работи. Прави възражение за изтекла погасителна
давност за предявяване на исковете. Ето защо иска да се отхвърлят исковете.
Ответникът П.Б.В., конституиран като задължителен
необходим другар, оспорва исковете.
Ответникът СД „Т.-В-В. иС.“, конституиран на
11.08.2016 г. като задължителен необходим другар в производството, оспорва
исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като исковата
молба е подадена на 09.04.2009 г., а ответникът е регистриран като едноличен
търговец през 2002 г. Посочва, че липсва изискване за единодушно съгласие за
изключване на Б.В. като съдружник. Заявява, че съдружникът Б.В. не е бил
уведомяван за общото събрание, на което е изключен. Твърди, че не са налице
предпоставките за изключване на ответника. Иска да се отхвърлят исковете.
Претендира разноски.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с
правно основание чл. 95, ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ:
В чл. 95, ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ е уредена възможността по
искане на съдружник съдът да изключи виновния съдружник, ако същият умишлено
или с груба небрежност не изпълни свое задължение по учредителния договор или
изпълнението на задължението стане невъзможно. С предявения иск ищцата А.И. е
упражнила потестативното си право като съдружник да иска по съдебен ред
изключването на ответника Б.В. като съдружник в СД „Т.иС.“.
За да бъде уважен искът, трябва да бъде установено в процеса
наличие на виновно и противоправно поведение на ответника, което по твърдения в
исковата молба се изразява в неизпълнение на задължения по учредителния договор,
поради развиване на конкурентна дейност и предприемане на действия във вреда на
дружеството.
Съгласно чл. 64, ал. 3 ТЗ, събирателното дружество е
персонално дружество, което няма капитал и всеки съдружник има право да
управлява и представлява дружеството – чл. 84, ал. 1 ТЗ и чл. 89, ал. 1 ТЗ,
като за определени действия и сделки законът изисква съгласие на всички
съдружници. В чл. 76 ТЗ е предвидено, че съдружниците отговарят солидарно и
неограничено, което предполага доверие между тях и полагане на дължимата грижа
при осъществяване на дейността.
От ангажираните по делото доказателства безспорно се
установи, че СД „Т.иС.“ е възникнало с учредителен акт от 20.07.1990 г. и в
последствие е пререгистрирано по търговския закон по ф.д. № 6570/1990 г. на
СГС, Фирмено отделение, 3 състав. Първоначално съдружници в дружеството са Б.Н.В.
и А.И.И., като през 2008 г. като съдружник е вписан и ответникът П.Б.В.. Сред
дейностите включени в предмета на дружеството са производство, обработка и
продажба на месо и месни полуфабрикати, колбаси, кафетерия, сандвичи, пици,
хот-дог и безалкохолни напитки.
От приложеното по делото удостоверение от 22.05.2008 г. по
ф.д. № 672/2002 г. на СГС, Фирмено отделение, 6 състав, а това обстоятелство не
се оспорва и от ответника, се доказа, че с решение от 28.01.2002 г. е вписан в
регистъра на едноличните търговци едноличен търговец с фирма „В. – Б.В.“ като в
предмета му на дейност се включват дейности като месопреработване и
колбасарство и кетеринг на готова храна.
В чл. VІІІ. 4. от дружествения договор на събирателното
дружество е предвидено, че съдружникът може да работи в други фирми, дейността
на които не е конкуретна.
В чл. 83, ал. 1 ТЗ изрично е уредена забрана за конкуренция,
като съдружникът може да участва в друго дружество или да сключва сделки, които
се отнасят до предмета на дейност на дружеството, за своя или за чужда сметка
само със съгласието на останалите съдружници.
От една страна се установява, че към датата на вписване на
едноличния търговец, ищцата като съдружник в събирателното дружеството не е
давала своето съгласие другият съдружник Б.В. да учредява търговец с предмет на
дейност, която е конкурентна на СД „Т.-В-В. иС.“.
От друга страна обстоятелството, че ЕТ „В. – Б.В.“ с
физическо лице-търговец Б.Н.В., считано от 28.01.2002 г. е развивал конкурентна
дейност като тази извършвана от събирателното дружество, се установява както от
вписания предмет на дейност на двамата търговци, така и от останалите събрани
по делото доказателства. Видно е, че при проведена на 20.03.2002 г. открита
процедура за възлагане на обществена поръчка, на първо място за приготвяне на
храна за нуждите на Социално учебно професионално заведение е класиран ЕТ „В. –
Б.В.“*** Общинска служба за социално подпомагане е подписала договор на
23.04.2002 г., като едноличният търговец се е съгласил ежедневно във всички дни
да приготвя храна за Социално учебно професионално заведение „Княз Борис І“ към
VІ-та СОССП. Установява се, че на 22.02.2002 г. Б.Н.В. като представил на СД „Т.иС.“
е отдал под наем на ЕТ „В. – Б.В.“ съоръжения на събирателното дружество,
находящи се в помещенията на ул. „********, където същото извършва дейност, а
именно: казан – автоклав, хладилен вагон, тублер, волф, кутер, атмус, вакуум
машина, колбасорезачка, сушилня, хладилни камери. С договора е дадено съгласие
едноличният търговец да съхранява и преработва с предоставените му съоръжения месни
изделия от биволско месо. Видно е, че в етикетите на продуктите, предлагани от
едноличния търговец – биволска саздърма и биволска пастърма /лист 85 по т.д. №
800027/2009 г. на СГС, ТО, VІ-7 състав/ е използван печат № 2204019, който е
предоставен за използване от събирателното дружеството, което ясно сочи, че
дейностите на двамата търговци са идентични. От показанията на всички разпитани
по делото свидетели – Е.К.К., Б.П.Г., Т.Б.Г., Н.С.Р., Й.И.Й.и Й.М.А. безспорно
се установи, че събирателното дружество, със съдружници А.И. и Б.В., считано до
2002 г. се е занимавало именно с преработката на месо с цел продажба и в работата
са се включвали както ищцата, така и ответникът. След 2002 г. по делото са
събрани данни както за издавани документи от СД „Т.-В-В. иС.“, така и за такива
на името на едноличния търговец, но всички те са във връзка с идентичния
предмет на дейност – месопреработка. Установява се също така, че с разпореждане
от 05.02.2003 г. на Министерство на земеделието и горите, Национална
ветеринарно-медицинска служба експлоатацията в цеха, използван от събирателното
дружества е спряна и е отнето разрешението за дейност на месопреработвателния
цех на събирателното дружество „Т.-Б-В. иС.“. Не са ангажирани доказателства
след 2003 г. дали събирателното дружество или едноличният търговец е извършвал
дейност в горепосочения цех, но е факт, че такава е извършвана с участието на Б.В.,
което се установява от показанията на св. Й. А., която заявява, че е виждала на
пазара по два-три пъти в месеца Б. на пазара и от него е купувала кебапчета и
от показанията на св. Е.К., която сочи, че през 2009 г. пред цеха Б. е продавал
кебапчета и кюфтета. Фактическото извършване на конкурентната дейност от страна
на Б.В. като едноличен търговец се доказа по делото и от представените годишни
данъчни декларации на ЕТ „В. – Б.В.“ за 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г.,
2006 г., 2007 г. и 2008 г.; справките-декларации по ЗДДС и годишните финансови
отчети за 2007 г., за 2008 и за 2009 г., които са обявени в търговския регистър
и от които е видно, че основаната дейност е свързана с месопреработване. От
приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, категорично се доказа, че подписите за
„ръководител“ в документите: справка за паричните потоци по прекия метод за
2007 г.; отчет за собствения капитал за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008
г.; отчет за разходите и приходите за 2008 г. от 17.03.2009 г. и в справка за
дейността на предприятието през 2008 г. от 17.03.2009 г. са положени именно от Б.Н.В..
Съдът намира за доказано, че А.И. се е противопоставила на
действията на Б.В. по регистриране на едноличния търговец за извършваната
дейност, за което същият е уведомен с получена на 18.09.2002 г. нотариална
покана. В подкрепа на това, че същата не е била съгласна с дейността,
осъществявана от ответника като едноличен търговец, е и заявлението на ищцата от
19.02.2003 г., във връзка със затваряне на цеха, адресирано до директора на
Столична ДВСК, с което е изразила несъгласие едноличният търговец да работи в
сградата на събирателното дружество.
От така събраните и обсъдени по-горе доказателства, съдът
намира за установено, че съдружникът Б.В. умишлено е нарушил разпоредбата на т.
VІІІ. 4. от дружествения договор и чл. 83, ал. 1 ТЗ, като е осъществявал конкуретна
дейност в периода от 2002 г. до 2008 г. Извършеното нарушение е достатъчно
основание за изключването му като съдружник, тъй като с него пряко се накърнява
дейността на дружеството, която, с оглед неговия персонален характер, се дължи
изключително на личните усилия и доверие на съдружниците. Ето защо и при
наличие на предпоставките на чл. 95, ал. 2 ТЗ, следва да се постанови изключване
на съдружника Б.Н.В. от събирателното дружество с наименование СД „Т.иС.“.
С оглед основателността на предявения иск, съдът дължи
произнасяне на заявеното от ответника възражение за погасяване претенцията по
давност. Настоящият съдебен състав намира възражението за неоснователно. Ищцата
не твърди еднократен акт по извършвана от ответника конкурентна дейност чрез
регистриране на едноличен търговец на 28.01.2002 г., а продължаване на тази
дейност и след това. От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че извършваната дейност от едноличния търговец е продължила за
периода поне до 2008 г., поради което давността не е започнала да тече от
28.01.2002 г., когато е регистриран едноличният търговец, доколкото е налице
нарушение, продължило и след това. Съобразно изложеното, към датата на исковата
молба на А.И.И., подадена в съда на 09.04.2009 г., давността за предявяване на
иска по чл. 95, ал. 2 ТЗ не е изтекла, поради което възражението на ответниците
за погасяване претенцията по давност се явява неоснователно и следва да се
остави без уважение.
По иска с
правно основание чл. чл. 90 ТЗ вр. чл. 85 ТЗ:
Съгласно чл. 90 ТЗ, представителната власт на съдружник може
да бъде отнета при условията и по реда на чл. 85. В чл. 85 ТЗ е предвидено, че
решението за възлагане управлението на един или няколко съдружника може да бъде
отменено от окръжния съд по седалището на дружеството по искане на някои от
съдружниците, ако управителите са нарушили задълженията си, както и на други
основания, предвидени в договора.
Съобразно изходът на делото по иска с правно основание чл.
95, ал. 2 ТЗ за изключване от събирателното дружеството на съдружника Б.В., подлежи
на уважаване и вторият иск за отнемане представителната му власт да
представлява пред трети лица СД „Т.-Б-В.“.
С оглед всичко изложеното дотук, предявените искове от А.И.
срещу Б.В. се явяват основателни и следва да се уважат.
Предвид изхода на спора право на разноски има ищцата, на
която се дължат разноски в общ размер на 900 лева, от които 95 лева за държавни
такси, 5 лева за издаване на съдебно удостоверение и 800 лева за заплатен
адвокатски хонорар.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ИЗКЛЮЧВА на основание чл. 95, ал. 2 ТЗ по иска, предявен от А.И.И. срещу Б.Н.В., П.Б.В.и
СД „Т.иС.“, съдружника Б.Н.В., с ЕГН: *********, с адрес: ***, от СД
„Т.иС.“, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.
ОТНЕМА на основание чл. 90 ТЗ вр. чл. 85 ТЗ представителната власт на съдружника
Б.Н.В..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б.Н.В., с ЕГН: *********, с адрес:
***, да заплати на А.И.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сума
в размер на 900 лева /деветстотин лева/, представляващи направени по
делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: