Р Е
Ш Е Н И Е №1157
град Бургас, 21.10.2022
година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, четвърти състав, на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
при секретаря С.А., като разгледа докладваното от
съдия Радикова административно дело № 758 по описа за 2022 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.233 ЗМВР във вр. чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба, подадена от Т.В.С., чрез
процесуален представител адв. Н.П., против Заповед № 195/04.04.2022г., издадена
от началник на Затвора гр.Бургас.
Със заповедта, на осн. чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 2 от ЗМВР, чл. 199, ал. 1, т. 3 /предл.
първо/ от ЗМВР, на С. е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят иска отмяна на акта, като счита, че
същият е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и неправилно приложение на материалния закон. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата и направените с нея, искания.
Ответникът по оспорването – началник на Затвора
гр.Бургас, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за
неоснователна.
Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с правен интерес от оспорването и в
предвидения от закона, срок.
І. ФАКТИТЕ:
На 11.01.2022г. лишеният от свобода А.Х.А. подал до
началника на Затвора гр. Бургас молба, с която поискал да му бъде извършен
преглед от външен лекар, тъй като на
7.01.2022г. му бил нанесен побой от служители от надзорно-охранителния състав.
В тази връзка, на 28.01.2022г. началникът на Затова
гр.Бургас издал заповед №77, с която разпоредил извършване на проверка на
всички факти, свързани със случая, назначил комисия и определил срок за
приключване на проверката.
На 17.02.2022г. назначената комисия изготвила
справка, в която изложила фактите, установени при проверката и направила
предложение за реализиране на дисциплинарна отговорност по отношение на
четирима служители, сред които и жалбоподателят.
Според този документ, на 07.01.2022г., около 09:17ч.
л.св. А.Х.А. заедно с л.св. А. А. С. правили обиколки в място за престой на
открито № 2. В един момент л.св. А. се навел и взел под една пейка неустановен
предмет, който прибрал в джоба си. Действията на А. били забелязани от постовия на пост № 15 П. Д. – стажант
надзирател, който своевременно уведомил постовия на пост № 13 младши инспектор Д.З.
и дежурния главен надзирател инспектор Т.С.. Около 09:32 ч. л. св. А. се
прибрал от мястото на престой на открито, като при влизането си на първия етаж
се насочил към масата за проверка на багаж. В този момент до стълбите, водещи
към втория етаж, били застанали главен надзирател инспектор Т.С. и командир на
отделение Г. Г., които разпоредили на А. да изчака пред помещението, намиращо
се до коридора на І -ва ЗПС. А. показал на двамата служители съдържанието на
предметите, намиращи се в десния му джоб, а в това време мл. експерт Г. и надзирателите на пост № 13 и № 12
мл.инспектор З. и мл. инспектор С. Г. влезли в помещението, намиращо се до
решетката на І-ва ЗПС. В интервала от 09:34 ч. до 09:38 ч. в помещението се
намирали л.св. А., инспектор З., мл.инспектор Г. и мл.експерт Г.. Младши
инспектор З. разпоредил на лишения от свобода да си съблече дрехите, за да бъде
извършен личен обиск, но същият категорично отказал да изпълни разпореждането.
След това З. отново повторил разпореждането към А., като го предупредил, че при
неизпълнение спрямо него ще бъде използвана физическа сила. При последвалия
опит от страна на З. да извърши обиск, А. го избутал с двете си ръце в областта
на гърдите. Тогава по отношение на последния била употребена физическа сила,
изразяваща се в захват на двете ръце с цел поставяне на белезници. Такива били
поставени и свалени в 09:55 ч. след отпадане на необходимостта. По това време
по стълбището от втория етаж тичешком слязъл мл.инспектор Д.Д. (постови
надзирател на пост №15) и влязъл в помещението. След него влязъл и постовият на
пост № 7 Д. М., а на прага застанал мл.инспектор Иво Иванов – постови
надзирател на пост № 9, без да влиза вътре. В 09:40 ч. всички служители излезли
от помещението и се отправили към
постовете си, а л.св. А. останал вътре.
Според писмени обяснения, дадени от мл.инспектор Д.Д.
същият е напуснал пост № 15 по нареждане на мл.експерт Г. Г.. В 09:51 ч.
мл.инспектор Д. отново слязъл от втория етаж на първия етаж, където останал до
09:56 ч. В 09:55 ч. били свалени белезниците на л.св. А.. Същият бил изведен
от помещението и конвоиран от
мл.инспектор Д.З. до медицинския център, където му бил извършен преглед.
Комисията установила още, че напускането на пост №
15 от мл.инспектор Д. не било документирано нито в доклад, нито в постовата
книга. За комисията останало необяснимо и повторното слизане на мл.инспектор Д.
на първия етаж без да участва в каквито и да е действия, както и липсата на
реакция от страна на дежурен главен надзирател Т.С., който присъствал там.
При тези факти комисията приела следните, извършени
от инспектор Т.В.С., нарушения при изпълнение на служебните му задължения като
дежурен главен надзирател:
1.Не е осъществил достатъчен контрол над
подчинените му служители относно окомплектоване в цялост на служебната
документация (не са изискани доклади от всички служители на НОС, участващи при
обиска, използването на физическа сила и поставянето на белезници) при
извършения обиск на л.св. А. и последвалото използване на физическа сила и
помощни средства, което представлява неизпълнение на възложените му преки
задължения по длъжностна характеристика, раздел ІV „Области на дейност“ т.4 –
„следи за воденето на служебните документи, касаещи надзорно-охранителна
дейност“ и раздел V – „Преки задължения“, т.2, подточка 2 - „дежурният главен
надзирател отговаря и осъществява контрол за извършването на обиски на лишените
от свобода“.
2.Не е взел отношение при повторното напускане на пост № 15 от страна
на мл.инспектор Д.Д., с което не е изпълнил възложените му преки задължения по
длъжностна характеристика, раздел V – „Преки задължения“, т.2, подточка 12 –
„следи за правилната разстановка на служителите от НОС“.
С оглед изложените констатации комисията предложила
на основание чл.197, ал.1, т.2 във вр. с чл.199, ал.1, т.3 – „небрежност в
служебната дейност“, и т.5 от ЗМВР – „пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, на инспектор Т.В.С. – главен надзирател в Затвор Бургас да
бъде наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3
месеца.
Жалбоподателят С. бил запознат със справката на
18.03.2022г.
На 18.03.2022г., с оглед установеното от комисията,
началникът на Затвора Бургас, на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР, изискал
писмени обяснения от инспектор Т.В.С.. Това искане формулирал в покана за
даване на писмени обяснения № 1813,
която била връчена на С. на 18.03.2022г. в 15:30 часа.
На същата дата административнонаказващият орган е
провел и устно изслушване на инспектор Т.В.С., който факт е отразил в протокол
за изслушване на служител. Според този протокол, изслушаното лице е оспорило
извършеното от него нарушение на служебната дисциплина.
На 21.03.2022г. Т.В.С. дал писмени обяснения по
фактите, изложени в поканата, като изрично посочил, че след прибирането на
л.св. А. в спалното помещение се е разпоредил на мл.инспектор З. да изготви
докладна и протокол за обиск, което разпореждане последният изпълнил. С.
посочил и че за случая бил уведомен началникът на Затвора и изпратено съобщение
до ГДИН София. Обяснил отново, че мл.инспектор Д. е напуснал пост № 15 по
разпореждане на командира на отделението мл.експерт Г. Г. по негова преценка.
Свалянето на постовия на пост № 15 е станало по устно нареждане за около пет
минути, като Д. се е върнал отново на поста си след отпадане на необходимостта
от присъствието му.
На 04.04.2022г. въз основа на фактите, установени
със справка, изготвена от назначената по случая комисия, началникът на Затвора
Бургас издал оспорената заповед, с която на основание чл.194, ал.2, т.2,
чл.197, ал.1, т.2 и ал.3, т.2, чл.199, ал.1, т.3, предл.първо и т.5 от ЗМВР
наложил на жалбоподателя Т.В.С. дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение“ за срок от три месеца за това, че:
1.На 07.01.2022г. по време на изпълнение на
служебните си задължения, като дежурен главен надзирател, не е осъществил достатъчен контрол на подчинените му служители,
относно окомплектоване в цялост на служебната документация (не са изискани
доклади от всички служители на НОС, участващи при обиска, използването на
физическа сила и поставянето на белезници) при извършения обиск на л.св. А. и
последвалото използване на физическа сила и помощни средства. При първоначално докладване на случая на
началника на затвора към цялостната преписка е представен протокол за
претърсване и обиск на осъдения на доживотен затвор А.Х.А., което е от
задължителните документи по преписката. Протоколът е изискан от комисията в
хода на извършване на проверката, която констатира, че обискираното лице е
отказало да разпише протокола, но това не е установено с подписа на двама
свидетели. С действията си инспектор С. не
е изпълнил възложените му преки задължения по длъжностна характеристика,
раздел ІV „Области на дейност“ т.4 – „следи за воденето на служебните
документи, касаещи надзорно-охранителната
дейност“ и раздел V – „Преки задължения“, т.2, подточка 2 - „дежурният
главен надзирател отговаря и осъществява контрол за извършването на обиски на
лишените от свобода“.
За това нарушение наказващият орган посочил, че се
предвижда налагане на дисциплинарно наказание на основание чл.199, ал.1,т.5 от ЗМВР.
2.На 07.01.2022г. за времето от 09:51ч. до 09:56ч.
мл. инспектор Д.Д. е напуснал пост № 15 (втори етаж), на който е назначен
съгласно утвърдената ежедневна ведомост и е слязъл на територията на пост № 12
и № 13, първи етаж. Инспектор С. не е взел отношение по гореописаното, въпреки
че той самият в този период се е намирал също на територията на пост № 12 и №
13, първи етаж, с което не е изпълнил
вменените му преки задължения по длъжностна характеристика, раздел V –
„Преки задължения“, т.2, подточка 12 – „следи за правилната разстановка на
служителите от НОС“. За това нарушение наказващият орган посочил, че се
предвижда налагане на дисциплинарно наказание на основание чл.199, ал.1, т.3, предл. първо от ЗМВР.
В хода на съдебното производство в качеството на
свидетели са разпитани лицата Д.Д.З., Г.Б. Г., Д.Д.Д. и С. Г. Г..
Свидетелят З. обяснява, че на 07.01.2022г. бил назначен на пост № 13, който пост
отговаря за І-ва зона за повишена сигурност в Затвора Бургас. Около 09:00 ч. на
същия ден получил информация от постовия на пост № 5, че лишеният от свобода А.
е взел неустановен предмет при престоя си на открито. З. уведомил за това
главният надзирател Т.С., който му разпоредил да извърши личен обиск на А.. При
извършването на обиска присъствали и колегите на З. – С. Г. и Д.Д.. З. разказва
идентични факти относно начина, по който е бил проведен обискът, с тези,
изложени в справката на комисията, извършила проверка по случая. Обяснява, че
веднага след като свалил лишения от свобода в спалното му помещение, съставил
протокол за обиск и претърсване, който предоставил на лишения от свобода да
подпише, но същият отказал, след което го прикрепил към докладната записка.
Тези два документа по-късно същия ден предал на дежурния главен надзирател. З.
свидетелства и че постовият на пост № 15 Д.Д. два пъти е слизал от втория на
първия етаж. Първия път за оказване на съдействие при слагане на белезниците на
А., а вторият път при махане на белезниците. Слизането на Д. било наложително,
защото с извършването на обиска са били заети постови, които в този момент не
са имали възможност да изпълняват другите си задължения, присъщи за съответния
пост, за които Д. трябвало да помогне. Според З., през цялото време главният
надзирател С. е осъществявал контрол над
действията им и е давал указания как да процедират. Свидетелят съобщава и че
съставеният протокол за обиск не е бил подписан от обискираното лице поради
отказ на същия и е бил предаден на главния надзирател без подпис на свидетел,
макар че при отказа за подписване на документа е присъствал служителят С. Г..
В показанията си свидетелят Г. Г. заявява, че
работи като командир на отделение в Затвора Бургас, а на процесната дата е бил
на смяна и се е намирал на първия етаж на корпуса на затвора. По отношение на
причините за извършване на обиск на л.св. А., употребата на физическа сила и
поставянето на помощни средства съобщава факти, идентични с тези, посочени от
свидетеля З.. По отношение на напускането на пост № 15 на служителя Д.Д.
обяснява, че първия път това е станало по негово разпореждане, за да бъде
оказано съдействие на постовите, намиращи се на първия етаж и заети с
извършването на обиск на А.. Съобщава, че е дал разпореждане на Д., като е
преценил, че напускането на поста не би създало затруднения на другия постови
на втория етаж, тъй като Д. е отговарял за ІІ-ра зона за повишена сигурност, в
която зона лишените от свобода са постоянно заключени, т.е. не съществува
никаква пречка и не би създало затруднение за колегата на Д. да поеме
задължението за наблюдение и на този пост. Свидетелят Г. обяснява и че му е
известно, че всички документи, касаещи извършването на личен обиск на лишения
от свобода, са били изготвени и предадени на дежурния главен надзирател.
Според обясненията на свидетеля Д.Д. (постови на
пост № 15 на 07.01.2022г.), същият е напуснал поста си по нареждане на командира
на отделение, а втория път по нареждане на главния надзирател. Заявява, че това
се наложило за оказване на помощ на постовите на първия етаж. Според него не е
съществувала пречка колегата му от пост № 14 да наблюдава и неговия пост, тъй
като в процесния времеви диапазон всички лишени от свобода са били заключени по
спалните помещения. Обяснява и че през цялото време дежурният надзирател е бил
в течение на действията, извършвани по отношение на л.св. А., като за част от
времето е присъствал на място, а през другата част от време бил редовно
уведомяван за ситуацията. Спомня си, че протоколите и документите за случая
били изготвени от колегата му З.. Заявява това с категоричност, защото самият е
видял, че З. пише някакви документи.
За съставянето на всички документи за случая с
л.св. А. свидетелства и С. Г. – постови на пост № 12 на първия етаж в корпуса
на затвора. Г. заявява, че е присъствал при съставяне на протокола за обиск и
при отказа на А. да подпише същия
протокол. Обяснява, че той не е подписал протокола, но е изготвил докладна
записка за случая. Г. си спомня и че при извършване на обиска, за оказване на
съдействие на първия етаж на два пъти е слизал постовият на пост № 15 – първият
път – по нареждане на командира на
отделение, а вторият път – по нареждане на главния надзирател, който изрично
посочил кой постови от втория етаж да слезе. Разпорежданията към Д. били
отправени устно, тъй като първият и вторият етаж са много близко разположени и
между служителите има дори визуален контакт. Присъствието на Д. било
наложително, защото в затвора продължавали мероприятия, които не били спирани и
следвало да се помогне. Свидетелят сочи, че съществува практика при възникнал
инцидент за съдействие да се викат служители, които изпълняват задълженията си
на други постове, за да може да се подсигури безопасност за всички.
ІІ. ПРАВОТО:
По делото няма спор, че Т.В.С. е държавен служител
към Затвора гр. Бургас, по см. на чл. 19, ал.1, т.1 ЗИНЗС и заема длъжността „
главен надзирател ІІ степен в Затвор Бургас,І категория“.
Поради това, според чл. 19 ал.2 ЗИНЗС, що се касае
до възможността за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, приложими са
съответните норми на ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго.
Компетентността за налагане на дисциплинарно
наказание чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона
за Министерството на вътрешните работи, разпоредбата на чл.
15, ал.1,т.3 ЗИНЗС, възлага на началника на затвора.
Затова оспорената заповед, с която на Т.В.С. е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, според нормата на
чл. 197, ал.1, т.2 ЗМВР, е издадена от
компетентен орган- началник на Затвора гр. Бургас.
Заповедта
е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
Съдът намира, че в хода на
дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Според чл. 208 ЗМВР, при наличие
на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 –
202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1
дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този
случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване
на нарушението.
Според доказателствата по делото,
първото действие по установяване на нарушението, вменено на жалбоподателя е
изготвянето на справка № 1058/17.02.2022г. (л.42). За първи път в този документ
са направени констатации, свързани с начина на изпълнение на служебните
задължения на С. на 7.01.2022г. Въз основа на справката, на 18.03.2022г. наказващият орган с покана е
изискал писмени обяснения от С., относно действията му на 7.01.2022г., свързани
с начина на упражняване на контрол над подчинените му служители и изпълнението
на преките му задължения по длъжностната характеристика.
Нормата на чл.206, ал.1 ЗМВР
задължава дисциплинарно наказващия орган, преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения,
освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде
изслушан или да даде писмени обяснения.
Това задължение е изпълнено.
Служителят е бил изслушан на 18.03.2022г., а три дни по- късно е депозирал и
обяснения.
Съществени нарушения на процесуалните
правила обаче, са допуснати при издаване на заповедта, с която е наложено
дисциплинарното наказание.
При това от една страна, е нарушено
правото на защита на наказаното лице и е препятствана възможността за
извършване на ефективен контрол за материално правна законосъобразност на акта.
От друга, в значителна степен е препоставено неправилно приложение на
материалния закон.
Разпоредбата на чл. 210, ал.1 ЗМВР, като изрични реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, предвижда указване на „обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, правното основание и наказанието,
което се налага;…“
В случая, посочените реквизити са налични, но между тях има съществено
противоречие.
1.
По
отношение на нарушението, посочено в т.1 на обжалваната заповед
Въз основа на установените факти, наказващият орган приема, че
жалбоподателя „не е осъществил
достатъчен контрол на подчинените му служители, с което не е изпълнил
възложените му преки задължения по длъжностна характеристика,
раздел ІV „Области на дейност“ т.4 – „следи за воденето на служебните
документи, касаещи надзорно-охранителната
дейност“ и раздел V – „Преки задължения“, т.2, подточка 2 - „дежурният
главен надзирател отговаря и осъществява контрол за извършването на обиски на
лишените от свобода“ и
квалифицира извършеното по чл. 194, ал.2, т.1 ЗМВР. За това нарушение налага
наказание „писмено предупреждение“ на осн. чл. 199, ал.1, т.5 ЗМВР (пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи
служебната дейност).
Съдът отбелязва, че нормата на
чл. 194, ал.2 ЗМВР регламентира общо видовете дисциплинарни нарушения.
Тяхната степен и интензитет са
диферинцирани, посредством изрично предвиждане на видовете дисциплинарни
наказания, които следва да бъдат налагани- чл. 198- 203 ЗМВР. Нормите са
изчерпателни и императивни.
Затова наказващият орган е длъжен
да посочи конкретното наказание за какво конкретно по вид нарушения е наложено,
така че да е възможно санкционирания да разбере, за извършването на какво
нарушение е наказан.
Такава конкретика в заповедта
липсва. Нещо повече налице е противоречие между фактите и правото и това прави
волята на наказващия неясна.
Ако се приеме, че според
наказващия орган С. не е осъществил
достатъчен контрол на подчинените му, с което не е изпълнил възложените му
преки задължения по длъжностна характеристика, както
е посочено в заповедта, то същият е следвало да бъде наказан с дисциплинарно
наказание „порицание“, съобразно нормата на чл. 200, ал.1, т.6(неупражняване на
контрол над подчинени) и/или по т.11 (неизпълнение на служебни задължения) от
ЗМВР. При това положение, в случая материалният закон ще е приложен неправилно.
За да бъде санкционирано
поведението на жалбоподателя с налагане на наказание „писмено предупреждение“,
на осн. чл. 199, ал.1, т.3 ЗМВР, то следва в заповедта да се съдържат
констатации за конкретни разпоредби, регламентиращи служебната дейност, в
изучаването и прилагането на които са установени пропуски. Факти, предпоставящи
подобен извод в случая не са налице.
По мнение на съда наказващият
орган неправилно е определил служебните задължения, определени с длъжностната
характеристика като разпоредби, регламентиращи служебната дейност.
Разпоредбите, регламентиращи служебната дейност имат нормативен характер,
какъвто характер задълженията, определени с длъжностната характеристика нямат.
Според мотивите на заповедта, би
могло да се предполага, че жалбоподателят има пропуски в изучаването и
прилагането на разпоредбите, които регламентират вида и сроковете за съставяне
на съответните документи за извършения личен обиск на лице, но тези разпоредби
следва да са изрично посочени в оспорения акт, а това не е сторено.
2.
По отношение на нарушението, посочено в
т.2 на обжалваната заповед
Изводите за
нарушение на процесуалните и материално правните норми са идентични, с
посочените в предходната точка.
Наказващият орган приема, че като не е взел отношение по напускането на пост № 15
(втори етаж) от мл. инспектор Д.Д. на 07.01.2022г., за времето от 09:51ч. до
09:56ч., въпреки че той самият в този период се е намирал също на територията
на пост № 12 и № 13, първи етаж, не е
изпълнил вменените му преки задължения по длъжностна характеристика ,
раздел V – „Преки задължения“, т.2, подточка 12 – „следи за правилната
разстановка на служителите от НОС“. За това нарушение налага наказание „писмено предупреждение“ на осн. чл.
199, ал.1, т.3, предл.1 от ЗМВР (небрежност в
служебната дейност).
От една страна наказващият орган определя извършеното от С., като
неизпълнение на служебните задължения, така както са регламентирани в
длъжностната му характеристика. Неизпълнението на служебните задължения обаче
осъществява състава на нарушението по чл.200, ал.1, т.11, пр.1 от ЗМВР и за
това нарушение се предвижда наказание „порицание“.
От друга му налага наказание за проявена
небрежност.
Противоречието между посоченото като вид нарушение
и наложената санкция поставят жалбоподателя в невъзможност да разбере за какво
точно е наказан. Тази невъзможност винаги предпоставя извод за нарушено право
на защита, което е съществено нарушение на процесуалните правила.
Отделно от това съдът намира, че не са налице
доказателства и за неизпълнение на служебните задължения от страна на С., така
както е посочил наказващият орган. Т.е. налице е неправилно приложение и на
материалният закон.
Според длъжностната характеристика на
жалбоподателя, същият има задължението да следи за правилната разстановка
служителите от НОС. Същевременно според раздел V, т.1, подт. 5 от длъжностната
характеристика главният надзирател има задължение да назначава в наряд и
освобождава постовите надзиратели, съгласно утвърдения от началника график и
ежедневна ведомост и на място отстранява недостатъците, съгласно
компетентността си.
В случая, според свидетелските показания (на св. С. Г.
и св. Д.Д.), С. е следил през цялото време ситуацията около проверката на л.св. А.,
като е давал указания, тогава когато това е било необходимо. Лично е дал
указания на постовия на пост №15 да го напусне, за да бъде указано съдействие
на постовите на пост №13 и 12. Възникналото затруднение за последните постове
да изпълняват всички свои задължения в един конкретен интервал от време може да
бъде определено като недостатък, който е следвало да бъде отстранен. Точно това
си задължение е изпълнил С. като е преценил за целесъобразно постовият на пост
№15 за окаже съдействие, а неговите задължения да се изпълняват от постовия на
пост №14. Поради това е осъществил и задължението си да следи за правилната
разстановка на постовете.
Напускането на поста е предвидено и в Инструкцията
за особеностите на пост №15 и задълженията на постовия надзирател в Затвора гр.
Бургас.
В раздел ІІІ, б.Б, т.4 е разписана забрана за
напускане на поста и отклонение от него без разрешение на началника на затвора,
началник на сектор НОД, командира на отделение или дежурния главен надзирател.
В случая за първото напускане на поста разрешение
е било дадено от командира на отделение, а във втория случай от дежурния главен
надзирател С., в изпълнение на задълженията му, предвидени с длъжностната
характеристика.
По изложените съображения, Заповед №
195/04.04.2022г., издадена от началник
на Затвора гр.Бургас следва да бъде
отменена, като процесуално и материално правно незаконосъобразна.
При този изход на спора, следва
да бъде уважено своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане
на разноски, за които е доказано, че са в размер на 10лв.(внесена държавна такса).
Затова и на основание чл. 172 от АПК,
Административен съд гр.Бургас, четвърти състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед №
195/04.04.2022г., издадена от началник
на Затвора гр.Бургас, с която на осн.
чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 2 от ЗМВР, чл.
199, ал. 1, т. 3 /предл. първо/ от ЗМВР, на Т.В.С. е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение” за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА Затвора гр. Бургас да заплати на
Т.В.С. сума
в размер на 10лв., представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
СЪДИЯ: