Определение по дело №6071/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 428
Дата: 27 януари 2020 г.
Съдия: Емилия Колева Енчева
Дело: 20195530106071
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

428                                         27.01.2020 г.                       Гр. Стара Загора

 

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                                    ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 27 януари                                                                   2020 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                        Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело 6071 по описа за 2019 година.

 

         СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Постъпила е искова молба от „Финанс груп 1” ООД, в която твърдят, че И.Г.М. ЕГН ********** и „ИДИЦА“ ЕООД с ЕИК ********* били солидарно отговорни длъжници по отношение на „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД, като вземането на ищцовото дружество срещу длъжниците произтичало от сключен между тях договор за заем от 26.10.2016г, обективиран в Нотариален Акт за учредяване на договорна ипотека № 193, т. I, рег. № 2398, н. дело № 143/26.10.2016г на Нотариус Елка Тенчева, рег. № 364 на Нотариалната камара, с район на действие - района на PC гр. Стара Загора.

Съгласно този договор заемополучателят „ИДИЦА“ ЕООД получил заем в размер 50 000 /петдесет хиляди/ лева, която сума се задължил да върне на заемодателя в срок до 26.10.2017 г. Заемателят-длъжник дължал и договорна лихва в размер 2% /два процента/ върху неизплатената част от главницата (платими до 26-то число на всеки месец), или по 1000 /хиляда/ лева месечно, като първата вноска за договорна лихва била дължима до 26.11.2016г. В договора било предвидено и че при неплащане на която и да е месечна лихва, цялото вземане ставало предсрочно изискуемо. При просрочване на крайния срок за издължаване на заема или при настъпване на предсрочна изискуемост, заемателят дължал освен цялата неиздължена главница, заедно с дължимите лихви, и неустойка в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева. Договорът бил подписан и от И.Г.М. ЕГН **********, в качеството му на физическо лице - солидарен длъжник. 

Дружеството заемодател поради неизплащане от длъжника на дължимите съгласно горепосочения нотариален акт договорни лихви на съответните им падежи се сдобивало с изпълнителни листове за всяка от дължимите ежемесечни договорни лихви поотделно.

В процесния случай се касаело за изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 417 ГПК в полза на кредитора „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД срещу горепосочените солидарни длъжници както следва:

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ от 11.08.2017 г., издаден по ч. гр. д. № 4464/2017 г. по описа на PC - гр. Стара Загора (за сумата от 1 000 /хиляда/ лева, за дължими договорни лихви за м. юли 2017 г. по договор за заем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.08.2017 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 325 /триста двадесет и пет/ лева).

Въз основа на изпълнителния лист било образувано от ищеца изпълнително дело (изп. д. № 372/2019г по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, peг. № 868 на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд - гр. Стара Загора) против ответниците, по което до настоящия момент нямало събрани суми.

По горепосоченото частно гражданско дело било постъпило възражение от солидарните длъжници.

Моля съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на солидарните длъжници „ИДИЦА“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление в гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 165, представлявано от И.Г.М. ЕГН ********** и И.Г.М. ЕГН ********** с адрес ***, в качеството му на физическо лице, че „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, бул. „Руски“ № 6, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявано от Управителя Дарина Димчева Господинова-Пенева, има вземане към горепосочените солидарни длъжници, в размер на 1 000 /хиляда/ лева, представляващи дължими договорни лихви за м. юли 2017 г. по договор за заем от 26.10.2016 г., обективиран в Нотариален Акт за учредяване на договорна ипотека № 193, т. I, рег. № 2398, н. дело № 143/26.10.2016г. на Нотариус Елка Тенчева, рег. № 364 на Нотариалната камара, с район на действие - района на PC гр. Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.08.2017 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 325 /триста двадесет и пет/ лева.

Претендират направените по настоящото производство разноски.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „Идица“ ЕООД гр. Стара Загора.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И.Г.М., в който твърди, че исковата молба е допустима, но неоснователна и недоказана.Оспорва предявения иск изцяло по основание и размер.Сочи, че липсвал сключен между страните в производството договор за заем. Такъв не съществувал и не можел да бъде инкорпориран в нотариален акт № 193, том I, peг. № 2398, дело № 143 от 26.10.2016 год. по описа на нотариус Елка Тенчева, Нотариус с peг. № 364 с район на Действие - районен съд гр. Стара Загора.

Договорът за заем представлявал реален, двустранен и писмен договор. В случая липсвало волеизявление за сключване на договор за заем и счита същия за нищожен.

Клаузите в договорната ипотека не замествали сключен договор за заем.

По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърдяло, че произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца бил доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена така и на обстоятелството, че била предадена въз основа на договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не освобождавало ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата можела да е предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр. В този смисъл Решение № 180/26.11.2019 по дело № 4345/2018 на Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение.

От една страна не съществувал договор за заем, а от друга липсвали доказателства за предаване на паричната сума.

Прави възражение за погасяване на правото на иск поради изтекла давност. Счита, че претендираните възражения били погасени по давност, както и че направената уговорка за лихва била недействителна.

Отделно от горното, искането на ищеца едновременно на неустойка и на обезщетение за законна лихва за едно и също неизпълнение на парично задължение означавало длъжникът да заплати два пъти обезщетение за едно и също нещо, а кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника.

Неустойката можела да се договаря за неточно изпълнение в количествено, качествено или временно отношение. Нямало пречка във връзка с неизпълнени договорни задължения кредиторът да търси едновременно законна лихва за забавено плащане и неустойка, но само ако неустойката била предвидена като обезщетение при количествени или качествени отклонения от договореното. Кумулиране на обезщетение по чл. 86 и 92 ЗЗД обаче било недопустимо когато и двете били за забавено плащане на една и съща сума.

Сочи, че съгласно действащата практика солидарния длъжник имал качеството на поръчител и неговата отговорност би се запазила при условията на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, т. е. ако в шестмесечен срок от падежа бъде предявен иск срещу главния длъжник, което в настоящия случай не било станало. С изтичане на срока по чл. 147, ал. 1, пр. 1 ЗЗД правото на кредитора да търси изплащане на сумите от поръчителя било погасено. Фактическият състав на нормата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, регламентиращ прекратяване на поръчителството, обхващал двата кумулативно дадени елемента: 1) период от време от падежа на главното задължение и 2) бездействие на кредитора спрямо длъжника в преклузивния шестмесечен срок след това. В случая било налице кредиторовото бездействие от датата на изискуемостта на вземането, а именно от 26.10.2017 год., от когато настъпва и изискуемостта на вземането. От тогава започвал да тече и 6-месечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в който бездействието на кредитора спрямо длъжника водило до преклудиране отговорността на поръчителя /солидарен длъжник/, защото отговорността на поръчителя била акцесорна и била предназначена да обезпечи изпълнението на главното задължение.

В условия на евентуалност, в случай че съдът не приеме гореописаните възражения, моли да приеме възражение за заплащане на лихва от солидарния длъжник, който е физическо лице и моли да бъде намалена „по право“ до минимално допустимия съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД.

Моли съда да постанови Решение, е което да отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Претендират направените по делото разноски, в това число и адвокатски хонорар.

 

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4464/2017 г. по описа на РС - Стара Загора съществува. Страните следва да докажат всички твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата молба и отговора. Ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му, а именно, че е налице валидно сключен договор за заем, и че е  предал сумата на  длъжниците.

СЪДЪТ:

ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.

НАПЪТВА  страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.  Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

 

Съдът счита, че следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК.

Ето защо, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И :

                                                                                                                                              

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Копие от Нотариален Акт за учредяване на договорна ипотека № 193, т. I, рег. № 2398, н. дело № 143/26.10.2016г на Нотариус Елка Тенчева, рег. № 364 на Нотариалната камара, с район на действие - района на PC гр. Стара Загора, както и Копие от изпълнителен лист от 11.08.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 4464/2017г. по описа на PC - гр. Стара Загора.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 4464/2017 г. по описа на РС - Стара Загора.

 

УКАЗВА на страните в срок до насроченото съдебно заседание, да представят по делото банкова сметка, ***телен диспозитив, да им бъдат преведени претендираните разноски.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 10.03.2020 г. от 10.20 ч., за която дата да се призоват страните.

 

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните.

 

Разпореждането не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: