Решение по дело №65/2020 на Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ № 85

 

гр. Сливен, 16.07.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на първи юли

през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА

 ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

      

при секретаря             Радостина Желева                                                 и с участието на прокурора       Христо Куков                                                              като разгледа докладваното от       председателя                                             КАНД № 65   по описа

за 2020 година за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 25 от 24.01.2020 г., постановено по АНД № 1732/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш серия К № 1469032 на ОД на МВР гр. Сливен, с който на Д.Т.К. му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Горното решение е обжалвано в законния срок ОД на МВР Сливен. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, като постановено при нарушение на закона. Счита, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН, на която се е позовал решаващият състав, тъй като касаела института на изпълнителната давност. В случая, електронният фиш бил връчен на наказаното лице на 18.11.2019 г. и към този момент електронният фиш не бил влязъл в сила. Моли съда да постави решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен и потвърди електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът, в писмено становище от пълномощника му поддържа касационната жалба, няма искания за събиране на доказателства. Моли съда да постави решение, с което отмени обжалваното съдебно решение. В случай, че насрещната страна поиска присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касацията в писмено  становище счита, че решението на Районен съд – Сливен е правилно. Заявява, че електронният фиш не му е връчен в разумен срок и е изтекла давността по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН. Заявява, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна и че решението на съда следва да бъде потвърдено.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Съдът като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба, намира същата за основателна по следните съображения:

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 30.12.2016 г. в гр. Сливен, по бул. Цар Симеон в района на фирма „Победа" посока гр. Ямбол, служители на РУ на МВР Сливен контролирали движението на МПС относно ограничението на скоростта, въведено с ограничителен знак Д -11 от 50 км/ч за населено място. За целта били паркирали служ. а-л с peг. № ******оборудван с ТС TFR-1M и радар 570 собственост на ОД на МВР Сливен на посоченото по горе място. В 10:47 часа покрай контролиращия скоростта автомобил преминал л.а. „Хонда Сивик" с peг. № ******. Тъй като при максимално разрешена 50 км/ч за населеното място, радарната система установила нарушение за скорост, то било заснето с автоматизирано техническо средство. Техническото средство установило, че заснетия автомобил се движи със скорост от 66 км.ч., като бил приспаднат толеранс от -3%. За нарушението бил издаден електронен фиш серия К № 1469032 на ОД МВР гр. Сливен, с който на Д.Т.К. ***, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на осн. чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 2 от ЗДвП. На 18.11.2019 г. на жалбоподателя бил връчен електронния фиш за налагане на глоба..

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения при издаването на електронния фиш, който е издаден от компетентния административнонаказващ орган и не е нарушено правото на защита на наказаното лице; правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя по чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 2 от ЗДвП. Към настоящия момент обаче НП следвало да бъде отменено т.к. е изтекла абсолютната давност за изпълнение на наказанието по смисъла на чл. 82 ал.1 от ЗАНН. ЕФ бил връчен на ответника по касацията на 18.11.2019 г., като АНО по неясни причини не е изпълнил задължението си да връчи ЕФ в разумен срок. ЕФ бил връчен на жалбоподателя близо 3 г. след издаването му, като абсолютната давност била изтекла на 30.12.2019 г. При такива мотиви районният съд е отменил процесния електронен фиш за налагане на глоба.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че РС Сливен е постановил неправилен съдебен акт.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. постановено по т. д. № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява наказателната отговорност, и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава девета от НК. В ЗАНН липсва уредба, която да урежда абсолютната давност, при която административно-наказателното преследване се изключва, независимо че електронния фиш, с който е наложено наказанието, не е влязъл в сила, т. е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК. Настоящият състав счита, че следва да разгледа приложимостта на тази разпоредба, с оглед изричното препращане визирано в чл. 11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.

Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на  чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, ако е изминал срок по-голям от три години, а според чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна давност се следи, само когато се установи, че не е изтекла давността по съответния текст на чл. 80, ал. 1 от НК.

В конкретния случай, деянието е извършено на 21.12.2015 г. Чл. 81, ал. 1 и 2 от НК сочат, че давността спира и се прекъсва с всяко действие предприето срещу лицето. Давността е прекъсната с издаването на ЕФ, което е последното осъществено действие от АНО по наказателно преследване. Доколкото липсват други данни следва да се приеме, че ЕФ е издаден на 30.12.2016 г. – датата на извършване на нарушението. Електронния фиш е връчен на касатора на 18.11.2019 г. – 2 година, 10 месеца и 19 дни след извършване на нарушението, т.е. към този момент не е изтекъл срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Давността спира по  чл. 81, ал. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, когато преследването зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл докато тече разглеждането на спора относно законосъобразността на ЕФ давност не тече.

Независимо от това колко пъти и за какъв период от време е спирана и прекъсвана, съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН преследването на административно нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който с 1/2 надвишава предвиденият 3-годишен такъв по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (редакция към момента на извършване на нарушението и на издаване на електронния фиш). Следователно, във всички случаи отговорността по чл. 6 от ЗАНН давностно се погасява 4 години и шест месеца след извършване на деянието по чл. 2, ал. 1 от ЗАНН.

Дори да се приеме, както твърди ответника по касацията че в ЗАНН въпроса за давността е уреден чрез сроковете указани в разпоредбите на чл. 34, то няма текст в ЗАНН който да урежда изключването на административно-наказателното преследване поради изтичането на абсолютната давност. Поради това както бе посочено по-горе следва да намери приложение разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НК, съгласно която независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член - в случая чл. 80, ал.1, т.5 от НК, а именно три години. Нормата на чл.81 ал.3 от НК не препраща към нормата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, поради което и предвидения в ЗАНН срок не може да се приложи при определяне на абсолютната погасителна давност. Срокът по чл.81 ал.3 във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК, считано от датата на извършване на нарушенията не е изтекъл към момента на връчване на електронния фиш, не е изтекъл и към настоящия момент, поради което не са налице основания за прилагане на правилата за абсолютната погасителна давност.

Неправилно СлРС е приложил давността по чл.82 ал.3 от ЗАНН. Този текст от закона касае тъй наречената изпълнителна давност, която има отношение към изпълнение на влезли в сила актове за налагане на административни наказания. Както е посочено в чл.82 ал.2 от ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. Процесният ЕФ не е влязъл в сила, тъй като не е бил връчен на ответника по касацията, а подадената жалба е реализирала суспензивния си ефект по чл.64 от ЗАНН до произнасянето на съда.   

Електронният фиш съдържа необходимите за изясняване на фактическата обстановка реквизити, както и задължителните реквизити посочени в ЗДвП, съобразно нормата на чл. 189 ал. 4 изр. второ от този закон. Видно от съдържанието на процесния електронен фиш, всички тези реквизити са налице, следователно така издаденият санкционен акт отговаря в пълна степен и на законовите изисквания за форма.

С оглед гореизложеното по делото не се установява да са нарушени правилата за установяване на нарушения на ЗДвП с автоматизирано техническо средство, както и за издаване на ЕФ.

При тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че процесният ЕФ е издаден при спазване на всички съществени процесуални правила, при точно прилагане на материалния закон, като наложеното наказание е адекватно и съответно по вид и размер на степента и тежестта на извършеното нарушение.

Предвид горните съображения Административният съд, в качеството си на касационна инстанция намира, че оспореното решение на Районен съд Сливен, с което е отменен ЕФ е неправилно, а подадената против него жалба – основателна. С оглед изложеното, обжалваното решение на Сливенския районен съд следва да бъде отменено и спорът – решен по същество,  като бъде потвърден обжалвания ЕФ като законосъобразен. 

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 25 от 24.01.2020 г., постановено по АНД № 1732/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, като НЕПРАВИЛНО.

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 1469032 на ОД МВР гр. Сливен, с който на Д.Т.К. ***, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на осн. чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

2.