№ 8516
гр. С., 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110118057 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. Д.
М. с ЕГН **********, с адрес: ************ против СО, с адрес: ***************,
представлявана от кмета В.Т. с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл.
49 във вр. с чл. 45, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД за причинени неимуществени вреди в размер на 10
000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 20.11.2023 г. до окончателното
й изплащане.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 20.11.2023 г. около 11.00 ч. на територията на
СО, в района на гр. С., вървяла по левия тротоар на ул.“**********“ по сухата пътна
настилка с посока на движение от бул.************ към ул.*********** като в района на №
27 се препънала в разбита и разрушена тротоарна настилка, вследствие на което изгубила
равновесие и паднала на дясната си ръка. Поддържа, че след инцидента е откарана от
съпруга си и прегледана в УМБАЛСМ „**********“. Поддържа, че в лечебното заведение,
след извършен преглед и рентгенография била поставена диагноза счупване на пръст на
ръката (среден). След извършените прегледи и изследвания лекарите – специалисти взели
решение фрактурата да бъде имобилизирана с шина за срок от 14 дни, като били дадени
препоръки за ненатоварване на десния горен крайник и прием на обезболяващи лекарствени
средства. След това ищцата била изписана от лечебното заведение. Поддържа още,че
получената вследствие на инцидента телесна повреда й причинявала значителни болки и
страдания през първите дни от възстановяването й. Това състояние, освен физически болки
било причина за редица битови неудобства и несгоди, през които преминала, свързани с
невъзможността сама да посрещне обикновени битови потребности като пазаруване,
приготвяне на храна, личен тоалет и обличане предвид имобилизиране на пръста и засегната
хватателна способност на водещата й дясна ръка. Моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 10 000 лв., представляващи физически болки и душевни страдания, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането /20.11.2023 г./ до окончателното изпълнение на
задължението. Претендира сторени съдебни разноски в това число и за адвокатска защита.
1
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок
отговор от ответника. Заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер, по
подробно изложени съображения. Поддържа, че в настоящия случай липсва точно посочване
и на конкретния участък на тротоара, на който се е намирала процесната разбита и
разрушена тротоарна настилка. Счита, че СО не е отговорна за настъпването на инцидента,
както и за претърпените вреди и не са налице основания за ангажиране на отговорността й.
Същата не следва да носи отговорност, че ищецът сам е пренебрегнал собствената си
безопасност по време на придвижването му, с което е предизвикал инцидента, респ. е
допринесъл за настъпването му. Претендира разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
С определение № 40838 от 08.10.2024 г. съдът съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест между страните е указал на ищеца, че в негова тежест е да
докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) деяние, а именно, че
ответникът е извършил описаното в исковата молба противоправно действие; 2) вредата, а
именно, че е претърпял твърдените неимуществени вреди в претендирания размер; и 3)
пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите неимуществени вреди. Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В случай на доказване
на фактическия състав на предявеното от ищеца право, на основание чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В тежест на
ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да обори установената в чл. 45, ал.
2 ЗЗД презумпция за вина или да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Към исковата молба са представени писмени документи, които съдът е приобщил към
производството като допустими, относими и необходими писмени доказателства, които са от
значение за правилното решаване на спора. Допуснати са съдебно-техническа и съдебно-
медицинска екпертиза за установяване на спорните въпроси по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Софийски районен съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД,
във връзка с чл.45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000
лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 20.11.2023 г. до окончателното й
изплащане.
От представения Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 257160, издаден от д-р Х.Д.,
практикуващ в спешния кабинет по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „*********“,
се установява, че при прегледа на ищцата, извършен на 20.11.23 г., е констатирано счупване
на пръст на дясната ръка, видно и от приложените рентгенови снимки. Извършена е
имобилизация на пръста за две седмици и е назначен контролен преглед след две седмици.
Установена е временна неработоспособност.
По делото е прието заключение от съдебно-медицинска експертиза, което съдът цени
като компетентно изготвено, както и неоспорено от страните. От експертното заключение се
установява, че ищцата е получила счупване на проксималната фаланга на 3-ти пръст на
дясната ръка, което се квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Експертът потвърждава, че посочената травма може да бъде получена в резултат на
падане като това, описано от ищцата, тъй като такъв вид увреждания обикновено настъпват
при контакт с твърди, тъпи предмети и извиване на пръста. През периода на възстановяване
ищцата вероятно е търпяла болки и страдания за период от около 30 дни, като през първите
7 дни те са били с по-голям интензитет. Не се установяват трайни последици от полученото
увреждане.
По делото е прието заключение от съдебно-техническа експертиза, което съдът цени
2
като компетентно изготвено, както и неоспорено от страните. Съгласно експертното
заключение тротоарът пред № 27 на ул. „**********“, посочен като място на падането от
ищцата, е изграден от бетонови плочи с размери 30х30х5 см. от различен модел и поставени
по различно време. Не се наблюдават дупки и липсваща настилка, но в целия район са
налице неравности, вдлъбнатини и стърчащи части от бетоновите плочки. Вещото лице
потвърждава, че настилката на тротоара към момента на огледа е идентична с представените
от ищцата снимки по делото.
От представеното извлечение от кадастрална карта се установява, че тротоарът на
мястото на инцидента попада в поземлен имот № ***********, отреден за второстепенна
улица с площ 4407 кв. м. Видът на собственост е публична общинска, видът на територията
е урбанизирана, а начинът на трайно ползване е за второстепенна улица.
За установяване на обстоятелствата по настъпване на твърдяното от ищцата
вредоносно събитие по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Б.М. М., съпруг на ищцата.
Свидетелят посочва, че на 20.11.2023г. съпругата му пострадала при инцидент, докато
двамата вървели по ул. „**********“ № 27, като се спънала в надигната плочка с десния
крак, паднала на дясната си страна и си пресрещнала пръстите. Свидетелят твърди, че
вървял след ищцата, тъй като на мястото имало стеснение между дърво и желязна ограда.
Инцидентът станал през деня към 11:00ч. на светло и ясно време. Ищцата изпитвала силни
болки в средния пръст на дясната ръка. Веднага след падането отишли в болница П., от
където според свидетеля било препоръчано да се носи шина 45 дни. Шината била закупена
от съпруга. Ищцата я носила един месец, а след това имало раздвижване. Две или три
седмици след инцидента ищцата не можела да се обслужва сама и получавала помощ от
съпруга и дъщеря . Боляло я около две седмици. Пиела обезболяващи. Тя не можела да се
изкъпе, да се облича, както и да извършва домакинска работа. Около един месец й било
трудно. При студено време и смяна на времето изпитва болка. Според свидетеля в целия
район плочките са разбити. Свидетелят твърди, че ищцата не е ходила на работа една
седмица след инцидента, но не си е пускала болничен, като това не било проблем за
работодателя й. Тя е кмет на с. Гурмазово.
При преценка на показанията на свидетеля Б.М. М., отчитайки неговата
заинтересованост от изхода на делото в полза на ищцата, но и съобразявайки всички данни
по делото в съответствие с изискването на чл. 172 ГПК, съдът приема същите за достоверни
относно механизма на настъпване на инцидента и интензитета на болките и страданията на
ищцата. Съдът отчита обаче, че според медицинската документация и заключението на
съдебно-медицинската експертиза, периодът на обездвижване на пръста на ищцата е бил 14
дни, като не се установява от нея този период да е бил удължен. Съдът кредитира изцяло
информацията, съдържаща се в листа за преглед като официален документ. По отношение на
продължителността на търпените болки от ищцата съдът кредитира посочената от свидетеля
продължителност от две седмици, тъй като тя не се отклонява значително от стандартния
период, посочен от вещото лице, а свидетелят е наблюдавал лично възстановяването на
съпругата си.
От представените документи от НОИ се установява, че на ищцата не са изплащани
парични обезщетения за временна неработоспособност от ДОО, следователно тя не е
ползвала отпуск по болест след инцидента. Съдът не кредитира твърденията на свидетеля,
че ищцата не е посещавала работното си място за една седмица след счупването поради
заинтересоваността му от изхода на спора и при отсъствието на други доказателства за това.
Престирането на интелектуален труд, каквато е работата на кмета, само по себе си не
означава, че ищцата не е изпитвала болки и страдания вследствие на счупването, но е
индиция за техния интензитет.
Въз основа на горепосочените доказателства съдът приема за установено, че на
3
твърдените от ищцата дата и място същата е претърпяла инцидент, спъвайки се в неравност
на тротоара и падайки, в резултат на което е счупила средния пръст на дясната си ръка.
Получената травма й е причинила болки и страдания, трудности в ежедневното обслужване,
дискомфорт.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Софийският районен съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.49
ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД за причинени неимуществени вреди в размер на 10
000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 20.11.2023 г. до окончателното
й изплащане.
Съдът приема, че правопораждащият съдебно предявеното вземане за обезвреда
фактически състав включва следните елементи, които подлежат на установяване в условия
на кумулативност: 1) настъпване на твърдяното от ищеца вредоносно събитие на посочените
в исковата молба дата и място; 2) претендираните неимуществени вреди и техния размер; 3)
настъпване на вредите в причинна връзка с процесното събитие; 4) обуславящо
отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД правоотношение по възлагане на работа на
лица, при или по повод извършването на която последните виновно са станали причина за
вредоносното събитие; 4) вина – независимо от нейната форма – умисъл или небрежност.
Непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи в
горепосочената кумулативност следва да са налице, за да бъде ангажирана отговорността
както на прекия причинител, осъществил деликт, така и на обвързания с гаранционно-
обезпечителната отговорност правен субект, негов възложител, в случая СО. Отговорността
по чл.49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работа другиму, когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия които
съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, технически или други правила или от характера на
работата (Постановление № 9 от 28.12.1966, Пленум на ВС).
В тази връзка следва да се отбележи, че отговорността на СО по предявените искове е
гаранционно-обезпечителна по смисъла на чл. 49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и обхваща
виновното бездействие на нейни служители по отношение на ремонта и поддръжката на
тротоарите на нейна територия, което е довело до увреждане на граждани.
Съдебната практика /В този смисъл са определение № 468 от 25.05.2018 г по гр. д. №
943/18 г на ВКС, IV ГО и решение № 9 от 02.02.2018 г по гр. д. № 1144/17 г на ВКС, III ГО/,
която се споделя от настоящия съдебен състав, е категорична, че когато общината не
извършва действия по поддържане и обезопасяване на тротоара, тя следва да носи
отговорност за вреди от непозволеното увреждане.
Общината е длъжна да управлява предоставената й собственост, в т. ч. улиците в
рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин - чл.
140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОС. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, вр. с § 7, т. 4
ПЗР ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската
пътна мрежа, представляват публична общинска собственост. Според § 6, т. 6 ДР ЗДвП
„Тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя,
ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци, т. е.
тротоарът се явява част от улицата.
По силата на чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост, както и на чл. 31 от
Закон за пътищата, общината е длъжна да управлява и поддържа общинските пътища,
4
включително и тротоарите в рамките на населеното място. Следва да се посочи, че
поддържането включва полагането на грижи за чистотата на тротоарите, отстраняването на
неравности и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходците. Съгласно нормата
на чл. 167, ал. 1, изр. 1 от Закона за движението по пътищата лицата, които стопанисват
пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най - кратък срок.
С оглед така изяснения правопораждащ фактически състав в тежест на ищцата бе да
установи, че служители на СО чрез бездействие и неизпълнение на служебните си
задължения по поддържане на тротоарите и осигуряване на безопасното придвижване по
тях противоправно и виновно /вината се презумира/ са станали причина за нанесените
неимуществени вреди – преживените болки, страдания и дискомфорт. В тежест на ответника
е било да докаже, че не е налице виновно поведение от страна на негов/и служител/и с оглед
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява осъществяването
на всеки един от юридическите факти, пораждащи отговорността на ответната община.
Установи се въз основа на кредитираните свидетелски показания и заключението на
съдебно-техническата експертиза, че на 20.11.2023 г. ищцата е претърпяла посочения от нея
инцидент – спъване в изпъкнала плочка на тротоара на ул. „**********“ № 27 в гр. С. и
падане, в причинно-следствена връзка с което, според приетата съдебно-медицинска
експертиза и медицинска документация, е счупила средния пръст на дясната си ръка.
Както бе посочено по-горе, общината е задължена по закон да поддържа тротоарите в
състояние, осигуряващо безопасното придвижване на пешеходците. В случая тротоарът на
мястото на инцидента има неравности, вдлъбнатини и стърчащи части от бетоновите
плочки. Такъв тротоар очевидно не осигурява безопасно придвижване на пешеходците дори
и при полагане от тях на дължимата грижа. При неспазване на задължението на общината за
поддържане на тротоара и при липсата на доказани невнимателни действия от страна на
пострадалата, не може да се приеме, че ищцата сама е причинила или е допринесла за
нараняването си, като не е положила дължимата грижа при придвижване. По делото не са
представени никакви доказателства, които да сочат, че ищцата е била невнимателна, докато
е вървяла. Напротив - свидетелят посочва, че тъй като участъкът от тротоара е бил тесен и
неремонтиран, двамата са вървели един след друг, което означава, че са били наясно със
състоянието на тротоара и вниманието им е било насочено към него. Поради това съдът
приема, че причинените на ищцата вреди са пряка и непосредствена последица само от
лошото състояние на тротоара и не е налице съпричиняване.
Не може да се спори, че процесната тротоарна площ се намира на територията на СО
– в центъра на С., поради което на основание гореописаните разпоредби от ЗП, ЗДП и ЗОС
именно ответникът чрез своите служители е следвало да предприеме съответните действия
по привеждане на настилката в съответствие с правилата за безопасно придвижване като
ремонтира тротоарната площ и отстрани неравностите по нея. Това задължение не е било
спазено, поради което е налице противоправно бездействие на общината и нейните
служители, което е в пряка причинно-следствена връзка с получаването на травматични
увреждания у ищцата и причинените неимуществени вреди.
Това, че в случая не могат да се определят конкретни служители на ответника, които
са виновни за противоправното бездействие, не е основание за отпадане на отговорността на
работодателя им – СО, тъй като съгласно т. 7 от Постановление на пленума на ВС №
7/30.12.1959 г. „държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49
ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е
причинил тези вреди.
Въз основа на гореизложеното, ищцовата претенция по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД се явява
5
доказана по основание.
По размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди:
Гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работа по чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД е функционално обусловена от отговорността на делинквента и съответно
тъждествена на нея по обем и съдържание. Затова и ответникът отговаря спрямо ищеца при
същите условия, при които отговаря причинителят на вредите, т.е. по правилата на
деликтната отговорност.
Съгласно чл. 51 ЗЗД отговорността на делинквента обхваща всички вреди, настъпили
като пряка и непосредствена последица от увреждането, като при определяне размера на
паричния еквивалент на неимуществените вреди приложение намира принципът на
справедливото им репариране, установен с нормата на чл. 52 ЗЗД. При съобразяване на
даденото в т. 2 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС задължително
тълкуване следва да се отбележи, че въведеното в чл. 52 ЗЗД понятие за справедливост като
критерий за съразмерна обезвреда не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, подлежащи на изследване от съда във
всеки отделен случай. Като такива обстоятелства в конкретиката на процесния случай
следва да бъдат ценени вида и тежестта на получените от ищеца телесни увреждания,
характера и интензитета на свързаните с тях болки и страдания, продължителността на
възстановителния период и наличието на евентуални остатъчни оплаквания.
При преценка размера на следващото се по справедливост обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът отчита преди всичко характера на
причиненото му травматично увреждане – счупване на среден пръст на дясната ръка,
възстановителният период от 14 дни, през който ищецът е търпял физически болки и
страдания, както и неудобства при ежедневното си обслужване, които са продължили и по-
дълго.
Фактът, че ищцата не е ползвала отпуск по болест след инцидента, също е взет
предвид от съдебния състав, тъй като това има значение за определянето на интензитета на
нанесените увреждания, но не може да опровергае самото наличие на болки и страдания,
причинени от настъпилата травма.
С оглед на горното и при съобразяване на социално-икономическите условия в
страната към датата на настъпване на вредите, съдът приема, че следва да определи по
справедливост обезщетение в размер от 2500,00 лева, като за разликата до 10 000,00 лева
следва да отхвърли претенцията, като неоснователна за този размер.
Върху размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва на
основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД да присъди и мораторна лихва от датата на деликта - 20.11.2023
година до завеждането на иска – 29.03.2024 г. и законна лихва – от завеждането на иска до
окончателното изплащане. За периода от 20.11.2023 година до датата на завеждане на иска -
29.03.2024 година, се дължи лихва в размер на 122,54 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни по съразмерност.
Съдът намира направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно. Уговореното и платено адвокатско възнаграждение в
размер на 1200 лева не е прекомерно, като се вземе предвид фактическата и правна
сложност на спора и размера на претенцията от 10 000 лв.
От това следва, че искането на ищцата по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК е основателно за
6
сума в размер на 650 лв., представляваща съобразно уважената част от иска 1/4 от сбора на
предявените разноски съгласно приложения списък – общо 2600 лв, от които 350 лв.
заплатени за държавна такса е депозити за експертизи и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на направените от него
разноски според размера на отхвърлените претенции. На ответника се дължат разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съобразно положения труд и процесуално поведение
съдът определя в размер на 200 лв. С оглед размера на отхвърлената претенция, на
ответника следва да се присъди 3/4 пропорционална част от тези разноски, а именно – 150
лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД СО, с адрес -
град С., ул.*************, представлявана от кмета В.Т., да заплати на В. Д. М. с ЕГН
**********, с адрес: ************, сумата от 2500,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и
страдания в резултат от травматично увреждане, получено на 20.11.2023 г. вследствие на
спъване и падане на неподдържан и необезопасен тротоар на улица „**********“ № 27 в
град С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 29.03.2024 година до окончателното изплащане на сумата, както и на
основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД сумата от 122,54 лв., представляваща мораторна лихва върху
присъденото обезщетение, дължима за периода от причиняване на вредата – 20.11.2023 г. до
предявяване на исковата молба - 29.03.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди за разликата до пълния му предявен размер от 10 000 лв.
ОСЪЖДА СО, с адрес - град С., ул.*************, представлявана от кмета В.Т. да
заплати на В. Д. М. с ЕГН **********, с адрес: ************, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, разноски в производството в размер на сумата от 650 лв. от които 350 лв. заплатени за
държавна такса е депозити за експертизи и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Д. М. с ЕГН **********, с адрес: ************, да заплати на СО, с
адрес - град С., ул.*************, представлявана от кмета В.Т. на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, разноски в производството в размер на 150 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7