Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 21.09.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на десети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й. Петрова, като разгледа т.д. № 114/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО (отм.).
Ищецът „П.П.“ ООД твърди, че е дружество, осъществяващо дейност в областта на търговията със стоки за бита, опаковъчни, канцеларски, рекламни и др. материали. Продаваните от него изделия били реализирани на пазара под наименованието „П.П.****“. Сочи, че до 25.07.2016 г. бил в трудово правоотношение с П.Е., което било прекратено поради извършени от служителя финансови злоупотреби. Непосредствено преди прекратяване на трудовия договор обаче Е.учредил ответното дружество с наименование „П.П.**** 2016“, което по-късно – на 29.09.2017 г. и на 05.03.2019 г. – подало заявки за регистрация на словни търговски марки „П.П.****“, „П.П.**** 2016“ и „П.П.**** Габрово“. През април 2020 г. ищецът получил уведомление от ответника, с което последният го известил за притежанието на горепосочените марки и изискал преустановяване на нарушението на правата му върху тях. Ищецът счита, че при подаване на заявките за регистрация на процесните марки ответникът е действал недобросъвестно и с намерение да го увреди, тъй като е знаел, че тези знаци са част от фирменото наименование на ищеца и че същите са ползвани от него при производството и продажбата на сходни и дори идентични стоки. Ето защо моли съда да установи недобросъвестността по отношение на две от заявките – заявка № 147738/29.09.2017 г. за регистрация на марка „П.П.****“ и заявка № 154132/05.03.2019 г. за регистрация на марка „П.П.**** Габрово“. Претендира разноски.
Ответникът „П.П.2.“ ЕООД оспорва исковете. Поддържа, че едноличният му собственик П.Е. в качеството си на служител на ищеца работил дълго време за търговското утвърждаване на процесните наименования в Северна България. Същият имал неформална уговорка да бъде приет като съдружник в ищцовото дружество, но през 2016 г. отношенията му със съдружниците в „П.П.“ ООД се влошили и Е.учредил дружеството-ответник с намерение да „се бори за това име“. В резултат ищецът започнал да осъществява нелоялна конкуренция и това основно мотивирало ответника да заяви за регистрация процесните марки. Сочи, че същите били неправомерно използвани от ищеца, а той самият не се е възползвал от регистрацията им. Ето защо моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът за установяване на недобросъвестност при заявяване е насочен към защита на фактическото притежание на марка. За основателността му в тежест на ищеца е да установи както своята активна материална легитимация, така и ответниковата пасивна материална легитимация.
С аргумент от чл. 26, ал. 5, т. 2 ЗМГО (отм., действал към датата на процесните заявки) активната материална легитимация на ищеца произтича от действителното притежание на марката, т.е. фактическото й използване от ищеца за обозначаване на определен вид произведени/извършвани от него стоки/услуги. Пасивната материална легитимация пък е свързана с установяване у ответника на недобросъвестност към момента на подаване на заявката за регистриране на идентичен/сходен знак за идентични/сходни стоки и услуги.
В настоящия случай горепосочените факти следва да се установят по отношение на знака „П.П.****“, който е включен в регистрираните от ответника две словни марки – „П.П.****“, регистрирана по заявка № 147738/29.09.2017 г., и „П.П.**** Габрово“, заявка № 154132/05.03.2019 г., и за стоки от регистрираните за тях класове.
Относно качеството на ищеца на действителен притежател на процесните марки:
Установява се, че ищецът е дружество, което от учредяването си осъществява дейност в областта на търговията със стоки – опаковъчни продукти, канцеларски материали, стоки от алуминиево фолио и др., като отпреди датите на процесните заявки реализира тези стоки под фирменото си наименование „П.П.****“. Този факт освен че не е оспорен от ответника (вж. изявление на процесуалния представител в о.с.з. на 10.09.2021 г.), е и извънсъдебно признат от него – в уведомление от 14.04.2020 г., изпратено от ответника, същият е посочил, че ищецът е поставил процесните знаци „на служебните си автомобили, пана и билбордове, календари, рекламни материали“, както и на разпространяваните от него „стоки и консумативи …., изделия и аксесоари, в т.ч. алуминиево фолио, тоалетна хартия, хартиени пликове и опаковки, бъркалки, вилици, лъжици, дървени шишчета, картонени чаши, опаковки от пластмаса и всички изделия за еднократна употреба“.
Използваният от ищеца в търговската му дейност знак е идентичен по отношение на първата процесна марка („П.П.****“) и сходен на втората процесна марка („П.П.**** Габрово“), като сходството във втория случай е значително, тъй като е налице съвпадение в отличителните елементи, а разликата би могла да се възприеме като указание за вторична (дъщерна) марка на идентичната „П.П.****“.
Налице е идентичност и на стоките, които ищецът е обозначавал със знака „П.П.****“, и стоки от класовете, в които са заявени процесните марки – този факт не се оспорва от ответника (вж. отново изявление на процесуалния му представител в о.с.з. на 10.09.2021 г.), а и се установява при сравнение на стоките, посочени в представената от ищеца номенклатура, и тези, за които са извършени регистрациите.
При тези факти съдът приема, че към датата на процесните заявки ищецът е имал качеството на действителен притежател по смисъла на чл. 26, ал. 5, т. 2 ЗМГО (отм.), тъй като е бил техен фактически ползвател.
По въпроса относно наличието на недобросъвестност у заявителя:
Според Определение № 689/02.12.2014 г. по т.д. № 616/2014 г. на ВКС, ІІ ТО, за да е налице недобросъвестност по смисъла на чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО (отм.), е необходимо заявителят да е знаел, че друго лице използва идентичен или сходен на заявената марка знак за означаване на предлагани от него стоки/услуги, чрез който то се е наложило на пазара, и въпреки това съзнателно е заявил за регистрация марката, нарушавайки по този начин честната търговска практика с цел извличане на лична изгода. Както се отбелязва в решение Т-321/2010 на Общия съд /шести състав/ на Съда на ЕС от 11.07.2013 г., предмет на изследване е търговската логика, при която е регистрирана марката – ако не се установява собствена логика, изведена от самостоятелното използване на знака от заявителя върху „негови“ по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗМГО (отм.) стоки/услуги, то следва да се приеме, че регистрацията на марка, използвана от другиго, е направена с цел увреждане или с цел несъответно на честната търговия извличане на изгода.
В настоящия случай е безспорно, а и се установява от писмените доказателства, че ответното дружество е еднолично притежание на лице, с което ищецът е бил в трудово правоотношение – П.Е. е заемал длъжността началник склад към момента на прекратяване на трудовия договор с ищеца, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ със заповед № 98/25.07.2016 г. Не се спори, че в качеството си на служител на ищеца Е.е бил напълно запознат с търговската дейност на работодателя си – както с вида на предлаганите от него стоки на пазара, така и с наименованието, под което те са се реализирали. Наред с това ответникът сочи, че решението за заявяване на процесните марки било продиктувано до голяма степен от желанието на Е.да противодейства на ищеца и на предприетата от него и окачествена от Е.като „нелоялна“ конкуренция.
Изложеното сочи, че заявяването за регистрация на процесните марки е извършено съзнателно от ответника – при пълното знание за наличие на права върху нерегистрирания знак, принадлежащи другиму, което е в противоречие с добрата търговска практика и се явява недобросъвестно. Недобросъвестността произтича освен от знанието на заявителя, че трето лице ползва знака, също и от обстоятелството, че самият заявител не е използвал същото наименование в търговската си дейност нито преди подаване на заявката, нито след регистриране на марките. При знание, че наименованието се използва от трето лице, и при липса на конкуриращо ползване следва да се приеме, че заявяването е извършено с цел да се попречи на регистрацията на ищеца, съответно да се установят лицензионни отношения, от които маркопритежателят да черпи облага (в какъвто смисъл е и последващо отправеното от ответника към ищеца предложение в изпратеното уведомление). Ето защо това действие може да бъде окачествено като недобросъвестно.
Въз основа на изложеното съдът счита, че се доказа пълно фактическият състав на недобросъвестното заявяване от страна на ответника на процесните марки и исковете следва да бъдат уважени.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 1 460 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО (отм.) по исковете, предявени от „П.П.“ ООД, ЕИК *****, че „П.П.2.“ ЕООД, ЕИК *****, е действало недобросъвестно при подаване на заявки за регистриране на национални словни марки, както следва: „П.П.****“, регистрирана по заявка № 147738/29.09.2017 г., и „П.П.**** Габрово“, заявка № 154132/05.03.2019 г.
ОСЪЖДА „П.П.2.“ ЕООД, ЕИК *****, да заплати на „П.П.“ ООД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 460 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: