Решение по дело №1891/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 октомври 2024 г.
Съдия: Рени Христова Коджабашева
Дело: 20211100501891
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                           гр. София, 1.10.2024 г. 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- E въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:                   

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени  Коджабашева

                                                ЧЛЕНОВЕ: Мария  Шейтанова

                                                мл. съдия  Цветина  Костадинова

при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 1891 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 21.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 75094/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 156 състав, са отхвърлени предявените от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ „МЕТРО СИТИ“, БИЗНЕС ЦЕНТЪР, находяща се в гр. София, бул.„********/БУЛСТАТ ********/ срещу ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР „МЕТРО СИТИ“- с адрес: гр. София, жк „********“, бул.„********/БУЛСТАТ********/, искове за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Етажна собственост Търговски център „Метро сити“ /БУЛСТАТ********/ дължи на Етажна собственост Метро сити, Бизнес център /БУЛСТАТ ********/ сумата 8 184.88 лева, представляваща сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, „като не е разпределил разликата над припадащите му се 48.63 % от получените суми по наеми в етажната собственост към етажните собствености“; сумата 434.25 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 4 092.44 лева за периода 21.07.2017 г. до 6.08.2019 г.; и сумата 234.17 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 4 092.44 лева за периода 13.01.2018 г. до 6.08.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължени по чл.410 ГПК от 21.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 45963/ 2019 г. по описа на СРС, II ГО, 156 състав.

Постъпила е въззивна жалба от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ „МЕТРО СИТИ“, БИЗНЕС ЦЕНТЪР, находяща се в гр. София, бул.„********/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочените суми- главница и лихви за забава, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна Етажна собственост Търговски център „Метро сити“- с адрес: гр. София, жк „********“, бул.„********/ответник по делото/ не изразява становище по повод подадената от ищеца въззивна жалба.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от Етажна собственост „Метро Сити“, Бизнес Център, установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД като неоснователни- чл.272 ГПК.

За да бъде уважен искът по чл.59 ЗЗД, следва да бъде установено увеличение на имуществото на едно лице /имотно обогатяване/ за сметка на имуществото на друго лице /чието имущество е намалено/ и да липсва възможност за правна защита на обеднелия. Обедняването на ищеца и обогатяването на ответника следва да произтичат от един и същи факт или от общи факти/действия, респ. следва да е налице връзка между тях.

Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в намаляване на актива, увеличаване на пасива- възникване или увеличаване на задължения, извършване на разходи. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като: увеличаване на актива- придобиване или запазване на права, намаляване на пасива- погасяване или намаляване на задължения, спестяване на разходи.

Според приетото в т.8 и т.10 на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС /“по някои въпроси на неоснователното обогатяване“/, което не е загубило сила и до днес, правото на иск по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който да може да се защити, като субсидиарният по характер иск по чл.59, ал.1 ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД, нито въобще с друг иск. Законът е предоставил правото на иск по чл.59, ал.1 ЗЗД само на тези ищци, които въобще не са могли да защитят своето право, а не и на тези, които са могли да сторят това, но са пропуснали да го сторят в установените от закона срокове.

В случая въз основа на подадено от ищеца заявление по чл.410 ГПК на 21.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 45963/ 2019 г. на СРС, II ГО, 156 състав, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено на длъжника Етажна собственост Търговски Център „Метро Сити“- с адрес: гр. София, жк „********“, бул.„********/БУЛСТАТ********/, да заплати на кредитора Етажна собственост „Метро Сити“, Бизнес Център, находяща се в гр. София, бул.„********/БУЛСТАТ ********/, сумата 8 184.88 лева, представляваща сума, с която длъжникът се обогатил за сметка на заявителя, „като длъжникът не е разпределил разликата над припадащите му се 48.63 % от получените суми по наеми в етажната собственост към етажни собствености“, ведно със законната лихва от 6.08.2019 г. до изплащане на вземането; сумата 434.25 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 4 092.44 лева за периода 21.07.2017 г. до 6.08.2019 г.; и сумата 234.17 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 4 092.44 лева за периода 13.01.2018 г. до 6.08.2019 г., а също и разноските по делото. Посочено е в заповедта, че вземането произтича от следните обстоятелства: „получени без валидно правно основание суми за сметка на заявителя, с което длъжникът се е обогатил, като не е разпределил разликата над припадащите му се 48.63 % от получени суми по наеми в етажна собственост към етажни собствености“.

Според фактическите твърдения на ищеца, вместо по посочената в наемните договори сметка на наемодателя третото за спора лице- наемател превело дължимите по договорите суми /за наемна цена/, за които били издадени фактури на 12.07.2017 т. и 8.01.2018 г., или общо сумата 79 080.96 лв. /2 х 39 540.48 лв./ по сметка на ответника ЕС ТЦ „Метро Сити“ в банка „Дбанк“. След като получила сумата, без да има основание за това, ответната ЕС следвало да плати разликата над припадащите й се 48.63 % на наемодателя, който от своя страна следвало да ги разпредели между по- малките етажни собствености или респ. да изплати припадащите се % на останалите етажни собствености. Като не е направила горното, ЕС- ответник се обогатила без основание за сметка на ЕС- ищец, поради което дължи да й заплати сумата 8 184.88 лв.

Предметните предели на исковото производство по чл.422 ГПК, което е предпоставено и функционално свързано с проведеното преди това заповедно производство по чл.410 ГПК, са изцяло обусловени от предметните предели на заповедното производство, като предмет на установителната претенция могат да бъдат всички съдебно признати със заповедта за изпълнение вземания- главни и акцесорни, изключая вземането за разноски, чийто размер, освен че може да бъде самостоятелно атакуван по реда на чл.413, ал.1 ГПК, е поставен в зависимост от резултата в установителното производство. В случая както в заявлението по чл.410 ГПК, така и в исковата молба по чл.422 ГПК са изложени фактически твърдения от заявителя- ищец по делото, според които претенциите му се основават на неоснователно обогатяване. При положение, че са направени фактически твърдения за правнорелевантните факти и обстоятелства в горния смисъл и че въпросът за правната квалификация на иска е въпрос от компетентността на съда /който не е обвързан от посочената от ищеца квалификация/, в случая не може да бъде дадена правна квалификация на спорното материално право, различна от приетата от СРС, поради което и изложените в тази насока от първоинстнационния съд съображения следва да бъдат споделени.

Съвкупната преценка на събраните в процеса доказателства- писмени доказателства и заключение на изслушана в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, обосновава извод на въззивния съд, че в случая не са налице предпоставки за уважаване на иска на претендираното от ищеца извъндоговорно основание, както правилно е прието в обжалваното  първоинстанционно решение.

Видно от представените по делото два Договора за наем на рекламни площи, сключени на 30.09.2015 г. между Етажна собственост Търговски Център „Метро Сити“- като наемодател, и третото за спора лице „Сити К.Г.“ ООД- наемател, наемодателят отдал под наем за временно възмездно ползване на наемателя рекламна площ в сградата- в режим на ЕС на наемодателя, чрез поставянето на реклама с размер 26.5 м х 59 м на северната фасада на сградата, находяща се в гр. София, бул. „******** ********, срещу наем от 1 600 евро без ДДС, и на реклама с размер 26.5 м х 26 м на южната фасада на сградата срещу заплащането на месечен наем от 960 евро без ДДС. Уговорено е между страните месечната наемна цена да се заплаща по банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка“ с IBAN: ***а собственост „******** ********.

Приложени са по делото и 2 бр. фактури № 24/ 12.07.2017 г. и № 25/ 12.07.2017 г., издадени от Етажна собственост, бул. „******** ********, с получател „Сити К.Г.“ ООД- за сумите 22 531.20 лева и 17 009.28 лева, с посочени основания за плащане на сумите- по договори за наем от 30.09.2015 г. и анекси към тях, както и 2 бр. фактури № **********/ 08.01.2018 г. и № **********/ 08.01.2018 г., издадени от Етажна собственост Търговски център „Метро Сити“, с получател „Сити К.Г.“ ООД, за сумите от 22 531.20 лева и 17 009.28 лева, и с посочено основание за плащането- по договори за наем от 30.09.2015 г. и анекси към тях.

Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, горепосочените две фактури от 12.07.2017 г. и две фактури от 8.01.2018 г. са издадени от лицата, посочени за техни издатели, като по тях са постъпили две суми от по 39 540.48 лева /общо/ на 20.07.2017 г. и 12.01.2018 г. по банкова сметка ***: ***, чийто титуляр е Етажна собственост Търговски център „Метро Сити“. Общата заплатена от посочения наемател сума възлиза на 79 080.96 лв.

Представен е като доказателство по делото и Протокол от Общо събрание на ЕС „******** ********“ от 28.03.2016 г., в чиято т.3.1. е посочено, че всички приходи и разходи, свързани с цялата сграда, са разпределени по площообразуване, както следва: Търговски център- 48.68 %, паркоместа- 27.91 %, център- 10.35 %, вход В- 5.22 %, вход Е- 4.58 %, и вх.Д- 4.3 %.

По делото не е спорно, че в сградата бул.„********в жк „Младост- 3“- гр. София, има няколко етажни собствености, като спорът по настоящото дело се развива между етажната собственост на вх.1 и вх.2- с наименование „Метро Сити“, Бизнес Център, и етажната собственост, представляваща Търговски център „Метро сити“.  Същевременно в книжата по делото се обсъждат „голяма етажна собственост“, която обхваща цялата сграда на бул.„********в жк „Младост- 3“- гр. София, и отделни етажни собствености, които в цитирания по- горе протокол от 28.03.2016 г. са обозначени като: „Търговски център“, „паркоместа“, „център“, „вход В“, „вход Е“ и „вх.Д“. Обозначението „център“ е предвидено за ЕС- ищец с наименование „Метро Сити“, Бизнес Център, заемаща вх.1 и вх.2 /вх.А и вх.Б/ в процесната сграда, която претендира в нейна полза да бъде призната дължимостта на 10.35 % от заплатените по процесните наемни договори суми.

Така наречената „голяма етажна собственост“ има регистрация в регистъра БУЛСТАТ под № ********, а страните по делото, имащи положението на „малки етажни собствености“, също имат самостоятелни регистрации в Булстат, като етажната собственост „Метро Сити“, Бизнес център /бул.„******** ********, вх.1 и вх.2/- ищец по делото, е регистрирана с БУЛСТАТ ********, а етажната собственост Търговски център „Метро Сити“ /бул.„******** ********/- ответник по делото, е регистрирана с БУЛСТАТ********.

Освен това в приложените по делото договори за наем е посочена банкова сметка ***.нар. „голяма етажна собственост“, открита в „Първа инвестиционна банка“ /“ПИБ“ АД/ с IBAN: ***. ЕС- ответник има открити две разплащателни банкови сметки в „Търговска банка Д“ с IBAN: ***: ********, а за ЕС- ищец е посочена банкова сметка *** „ПИБ“ АД в заявлението по чл.410 ГПК, различна от посочената по- горе банкова сметка ***. 

Правилно, при така събраните в процеса доказателства, е прието от първоинстанционния съд, че ищецът не разполага с възможност да претендира признаване за дължи на процесните суми на претендираното извъндоговорно основание- чл.59, ал.1 ЗЗД. Освен, че липсват предпоставки за предявяване на субсидиарния иск по чл.59, ал.1 ЗЗД от страна на ищеца, който разполага с възможност да предяви иск за реално изпълнение на договорно задължение срещу т.нар. „голяма етажна собственост“- наемодател по цитираните наемни договори, в чийто патримониум следва да са постъпили плащанията от наемателя, или друг иск, основан на приложението на чл.357 ЗЗД или чл.365 ЗЗД, липсва основание за уважаване на иска по чл.59 ЗЗД и поради обстоятелството, че не се установява твърдяното увеличение на имуществото /имотно обогатяване/ на ЕС- ответник да е станало за сметка на имуществото на ЕС- ищец, което е намалено, както и че тези две събития произтичат от един и същи факт или от общи факти/действия, респ. между тях да е налице сочената по- горе връзка.

Изискуемата от приложимия фактически състав връзка в случая липсва, тъй като неполучаването на отредената в протокола от 28.03.2016 г. сума от ищцовата ЕС произтича не от поведението на ответната ЕС /по чиято сметка са постъпили преведените от наемателя суми/, а от неизпълнение задължението на т.нар. „голяма етажна собственост“ да разпредели между малките ЕС постъпленията от наемните договори, като липсват сочените по- горе общ факти или факти/действия, обосноваващи извод за твърдяното имуществено разместване.

Следва да се отбележи, освен това, че наемателят по договорите от 30.09.2015 г. не е изпълнил добросъвестно задълженията си за плащане на дължимата по тях наемна цена, като е превел дължимите за м.06.2017 г. и м.12.2017 г. суми по банкова сметка, ***ова сметка на наемодателя, при това, независимо от обстоятелството, че фактурите от 12.07.2017 г. са издадени от ЕС- наемодател /т.нар. „голяма ЕС“/. По фактурите от 8.01.2018 г., издадени от ЕС- ответник по делото, а не от ЕС- наемодател /т.нар. „голяма ЕС“/, т.е. в противоречие с предвиденото в наемните договори, също не е следвало да бъдат извършени плащания от третото лице- наемател. Тези факти и обстоятелства, обаче, в случая са ирелевантни, тъй като ЕС- ищец има вземане към т.нар. „голяма ЕС“, а не към ЕС- ответник, и не би могла да реализира правото да получи отреденото й съгласно протокола от 28.03.2016 г. вземане, предявявайки субсидиарния иск по чл.59, ал.1 ЗЗД и насочвайки го директно към един от участниците в общото събрание, приело решението за разпределяне на печалбите от наемните договори по посочения по- горе начин.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ищеца доводи обжалваното решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски за въззивното производство има въъззиваемата страна, но искане в този смисъл от същата не е заявено, поради което разноски с настоящото въззивното решение не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

 

                                        Р     Е     Ш     И   :     

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 21.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 75094/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 156 състав.

 

Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                           

 

 

 

 

                                                                         2.