№ 84
гр. Варна, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20243000500143 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от Община Варна, чрез процесуалния й представител ю.к.
Б.Б., против решение №51/15.01.2024г., постановено по гр.д.№938/23г. по
описа на ВОС, гр.о., с което: 1/ Община Варна е осъдена да заплати на И. К.
Д. сумата 25 001лв., частично от 50 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди: болки и страдания от счупване на
бедрената шийка, закрито в дясно, причинено от спъване в разместени,
неравни и липсващи плочки на тротоара и последвало падане, на 13.09.2022г.
около 7:45 часа в гр.Варна, на ул.“От. П.“ преди входа на жилищната сграда
на №* след пресечката с ул.“Братя Миладинови“ в посока бул.“Цар
Освободител“, вследствие бездействието на служители на ответника по
ремонта и поддържането на тротоара, на осн. чл.49 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от 13.09.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, и сумата 1 918, 30лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди - разходи, както следва: три медицински изделия винт за
1 650лв.; за пролежани дни 34, 80лв.; три опаковки по 10 бр. ксарелто тб 10мг
за 139лв.; за паркинг в двора на лечебното заведение при прегледа и за
възстановяването след инцидента на дати 17 и 28.10, на 01, 04, 07-09, 14-16,
18, 21-25 ноември; 06, 12-17, 19-23, 26 декември 2022г.; 09-13, 16-20 и 23
януари 2023г. - общо 40 бр. по 2лв. общо 80лв., потребителска такса за
1
медицински преглед на 21 ноември, 06 и 20 декември 2022 г., 19 януари и 21
и 21 февруари 2023г. - общо 5 прегледа по 2, 90лв. общо 14, 50лв., всички за
лечение на горното счупване, на осн. чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва
от 03.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението; 2/ Община
Варна е осъдена да заплати на адвокат П. Т. Т. сумата 3 141, 83лв.
възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ, на основание чл.38,
ал.2 от ЗАдв; 3/ Община Варна е осъдена да заплати в полза на ВОС сумата 1
836, 77лв. държавни такси по исковете и за издаване на удостоверения, от
които ищцата е била освободена, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.В жалбата и
уточняващата молба към нея от 13.02.2024г. се твърди, че решението е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените
искове бъдат отхвърлени, евентуално да се намалят размерите на
обезщетенията, като се съобразят с обективно съществуващите обстоятелства.
Въззиваемата И. К. Д. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.П.Т. поддържа
становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 03.05.2023г. и
26.06.2023г. ищцата И. К. Д. излага, че на 13.09.2022г. в гр.Варна, около 07,
45ч., се придвижвала пеша по тротоара на ул.“От. П.“ пред входа на жилищна
сграда с административен номер 38, след пресечката с ул.“Братя
Миладинови“ в посока бул.“Цар Освободител“, където след пресечката с
ул.“Братя Миладинови“ следвали правоъгълен капак на шахта, стълб, кръгъл
капак на шахта, 7 плочки, след което неравности от липсващи плочки,
счупени плочки и разместени подвижни плочки, в които тя се спънала и
паднала.Изпитала силни болки в таза и десния долен крайник, не можела да
се изправи.Веднага била заведена в МБАЛ „Св. А.-В.“АД, където се
установило, че има счупена бедрена шийка на дясната тазобедрена става,
което наложило прием по спешност в Клиниката по ортопедия и
травматология към посоченото болнично заведение и извършване на
операция на 14.09.2022г. за открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация с 3 бр. канюлирани винтове.Била изписана на 19.09.2022г., след
което провеждала домашно лечение.Вследствие инцидента изпитвала особено
силни болки в първите дни, които постепенно намалели, но не можела сама да
се обслужва, поради което я обслужвали близките й.Понастоящем също
изпитвала болки, не може да стои изправена, уверено да се придвижва, страда
от болки и/или изтръпване при покой, нощем се буди, не е в състояние да
осъществява обичайните си домакински дейности, излиза с придружител и в
близост до блока, все още приема обезболяващи и ходи на рехибилитация.За
осъществяване на лечението от травмата е заплатила три медицински
2
изделия/винтове/ на стойност 1 650лв.; за пролежани дни в болничното
заведение 34, 80лв.; за закупуване на три опаковки по 10 бр. ксарелто тб 10мг
139лв.; за паркинг в двора на лечебното заведение, което е посещавала при
прегледи и за рехабилитация след инцидента на дати 17 и 28.10, на 01, 04, 07-
09, 14-16, 18, 21-25 ноември; 06, 12-17, 19-23, 26 декември 2022г.; 09-13, 16-
20 и 23 януари 2023г. - общо 40 бр. според посочените дати, всеки по 2лв. или
общо 80лв., потребителска такса за медицински прегледи на 21 ноември, 06 и
20 декември 2022г., 19 януари и 21 февруари 2023г. - 5 прегледа по 2, 90лв.
общо 14, 50лв. или общо сумата от 1 918, 30лв.Ответникът Община Варна е
собственик на процесния тротоар, представляващ част от общински
път/улица/, и има нормативни задължения да го поддържа, чрез съответните
си служители, вкл. и като осигурява необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение на гражданите по него, което задължение в
случая не е било изпълнено, поради което и ищцата е претърпяла посочените
вреди.
Предвид изложеното, претендира за така претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, емоционален
дискомфорт, затруднено самообслужване и придвижване, ответникът Община
Варна да бъде осъден да й заплати сумата от 25 001лв., предявена като
частичен иск, целият в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането - 13.09.2022г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 1 918, 30лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба/02.05.2023г./ до
окончателното изплащане.
Ответникът Община Варна в депозирания писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и
моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Оспорва твърденията на
ищцата, че на посочената в исковата молба дата е съществувала неравност на
тротоара на ул.„От. П.“, която от своя страна да е в причинно-следствена
връзка с падането на ищцата.Последното е резултат единствено от
поведението и невниманието на ищцата, доколкото пешеходната дейност от
нейна страна е следвало да бъде извършвана с нужното внимание/т.нар.
дължима грижа/.В условие на евентуалност моли да бъде намален размерът на
претендираните обезщетения.Поддържа, че размерът на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди е изключително завишен,
несъответстващ на характера на увреждането, начина на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, настъпилия резултат, възрастта на
увредения и общественото му положение.Следва да се отчете и наличието на
причинна връзка между претърпяното увреждане и поведението на ищцата,
допринесло за настъпване на инцидента, съответно и на вредите.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
3
Предявени са искове с пр.осн. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
От представената по делото медицинска документация/копия от епикриза,
амбулаторни листи, рентгенова снимка/ и изслушаното по делото заключение
на СМЕ от 28.08.2023г. се установява, че на 13.09.2022г. ищцата е получила
счупване на дясна бедрена кост в областта на шийката.Този тип счупване,
съгласно заключението, се получава по индиректен начин - най-често по
механизъм на падане или при рязка външна ротация на крака.По повод
получената травма е приета на 13.09.2022г. в МБАЛ „Св. А.-В.“АД, където в
Клиника по ортопедия и травматология на 14.09.2022г. е предприето
оперативното й лечение за открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация с три метални винта.Изписана е на 19.09.2022г.
Съгласно показанията на св.Д.Др./син на ищцата/, сутринта на 13.09.2022г.
майка му излязла от дома на Н. Ст., находящ се на ул.“* *“№*, където тя
живее/там живее и неговата майка/ и се видели за малко със свидетеля, после
се разделили.Тя тръгнала към спирката на стадион „Спартак“, за да хване
автобус до клона на Б. п. в кв.“Левски“, където работи, а той отивал към
своята работа по ул.“Братя Миладинови“.Малко след като се разделили я чул,
че извикала, отишъл при нея и видял, че е паднала, викала от болка и не
можела да стане.Обадил се на Н. Ст. и той дошъл да помогне.На прегледи в
болницата я карал Н., а когато той не можел, я карал свидетелят, всеки път
плащали за престоя на паркинга.Провела и рехабилитация, два и или три пъти
за по около 10 дни.
Съгласно показанията на св.Н.Ст./живеещ на съпружески начала с
ищцата/, на 13.09.2022г. И. паднала, казал му синът й/дошъл да го събуди,
защото телефонът му бил изключен/.Отишъл и я намерил на улицата,
подпряна на едно желязо в градинката на ул.“От. П.“№*, там където паднала
имало разместени и компрометирани плочки.Синът й помогнал да стане и я
преместил отстрани.Закарали я в спешния кабинет на МБАЛ „Св. А.-В.“АД,
където й направили рентгенова снимка и се установило, че кракът й е
счупен.Оперирал я д-р Ст., изписали я от болницата след около
седмица.Докарали я на носилка у дома, когато се прибрала не можела да
става.Денем я обслужвала майка му, а вечерта той.Не можела да се обслужва
самостоятелно за период от около три месеца.Изпитвала силни болки, пиела
обезболяващи около месец.Започнала да излиза около м.01.2023г., ходила на
рехабилитация.Преди инцидента работила в Б. п., сега пак работи там/разнася
пенсии, писма/, но й е трудно, прибира се с болки, кракът й изтръпва.И.
ходила на процедури и рехабилитация в МБАЛ „Св. А.-В.“АД, лекуващият й
лекар също бил там, рехабилитацията била около три месеца, всеки път
ходили с колата, защото тя била с патерици, плащали престоя на паркинга, по
2 лв. на час.
Съгласно показанията на св.В.Р., същата е колежка на ищцата, разбрала за
инцидента същия ден.Знае, че е паднала докато отивала на работа.Когато я
изписали от болницата, отишла да я види, била много зле, не можела да ходи,
4
изпитвала силни болки.После ходила по веднъж седмично да й помага,
защото били близки.До Нова година не можела да ходи, опитвала с патерици,
но много я боляло, след Нова година започнала да ходи по малко.Сега на
работа се оплаква като повърви повече, че започва много да я боли.
Съгласно заключението на СТЕ от 03.11.2023г. състоянието на
тротоарната настилка по ул.“От. П.“ в участъка от ул.“Братя Миладинови“ до
автобусната спирка преди бул.“Цар Освободител“ е както следва: настилката
е с ширина 3м., отделена с тревна площ от пътното платно.Пред жилищна
сграда с адм.адрес ул.“От. П.“№* върху участък с дължина около 6 м.
тротоарните плочки са видимо изпочупени, като част от тях са разлепени, а
значителен брой и липсват.Следва участък от около 30м., в който
тротоарните плочки с в сравнително добро състояние/с пукнатини и
неравномерно слягване, но няма липсващи/.Пред сградите с адм.адрес ул.“От.
П.“№40 и №42, които са новоизградени, след приключване на СМР
тротоарите са възстановени от строителите.Според архивните материали в
Google Maps за 2019г. и 2022г./снимка, направена един месец преди
инцидента/, състоянието на тротоарната настилка в този участък не е било
променяно, съответно е същото като в деня на огледа през м.10.2023г., от
Община Варна не са извършвани ремонтни дейности по този тротоарен
участък.
Приема се в съдебната практика - напр. решение №149/22.12.2020г. по
гр.д. №736/20г., ВКС, IV гр.о./с допуснато касационно обжалване на осн.
чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/, че по предявен иск за присъждане на обезщетение за
непозволено увреждане по чл.49 от ЗЗД, вр.чл.45 от ЗЗД, когато ищецът
подържа, че е претърпял травматични увреждания вследствие на спъване и
падане поради наличие на счупени/разместени плочки на тротоара,
състоянието на тротоарното платно може да бъде установено с всички
доказателствени средства, съставляващи източници на сведения за фактите,
които подлежат на доказване: документите - официални и частни,
свидетелските показания, обясненията на страните в рамките на висящ
процес, огледа, съдебната експертиза, веществените доказателства.Приема се
и, че не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и
въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които
ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован.Свидетелските
показания, изходящи от роднини, следва да се преценяват от съда по
вътрешно убеждение, като не могат да се игнорират само защото изхождат от
близък роднина, но съдът е свободен и следва при преценката им да се
ръководи от вътрешното си убеждение, като ги анализира наред с останалите
доказателства самостоятелно и в съвкупност и по правилата на логиката.
В настоящия случай са събрани показанията на двама свидетели, чиито
показания следва да се ценят при условията на чл.172 от ГПК, а наред с
горното и същите не са били непосредствени свидетели на
инцидента/момента на падането/.Показанията им обаче са вътрешно
непротиворечиви, както и са непротиворечащи на останалия събран по делото
5
доказателствен материал.Свидетелят Др. се е разделил с майка си няколко
минути преди инцидента и не се е отдалечил значително, след като е чул вика
й.Веднага е отишъл при нея и я е намерил на мястото, където е паднала на
тротоара, другият свидетел, живеещ в непосредствена близост/на ул.“От.
П.“№*/ също се е озовал на мястото на инцидента малко след това и я е
заварил до участъка от разместени и компрометирани плочки.В.л. по СТЕ от
03.11.2023г., неоспорена от страните, кредитирана от съда като обективно и
компетентно дадена, е установило състоянието на тротоарната настилка на
мястото на инцидента/вкл. с приложен снимков материал към заключението/
понастоящем, както и това, че няма промяна в настилката към датата на
инцидента-13.09.2022г. и към момента на огледа - стари тротоарни плочки,
голяма част от тях начупени, други липсващи.В.л. по СМЕ от 28.08.2023г.,
също неоспорено от страните и кредитира от съда, е установило, че
полученото от ищцата на 13.09.2022г. счупване на дясна бедрена шийка
отговаря да бъде получено най-често по механизма падане.Ценени в
съвкупност цитираните свидетелски показания и заключенията на в.л., при
липсата на опровергаването им от други доказателства, установяват, че на
13.09.2022г. ищцата, вървейки по тротоара на улица „От. П.“ в гр.Варна се е
спънала в счупени, разместени, неравни и необезопасени тротоарни плочки, в
резултат на което е паднала и при падането си е получила счупване на дясната
бедрена кост в областта на шийката.
Съгласно разпоредбите на §7, т.7 от ПЗР ЗМСМА, чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС и
чл.8, ал.3 и ал.5 от ЗП уличната мрежа в населените места е публична
общинска собственост.Собствеността на пътя се разпростира върху всички
основни негови елементи.По дефинициите на §6, т.7 и т.6 от ЗДвП пътно
платно е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и
островите на платното за движение, а тротоар е изградена, оградена или
очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното
за движение и предназначена само за движение на пешеходци.Съгласно чл.11,
ал.1 от ЗОС общината е длъжна да управлява имотите и вещите общинска
собственост в интерес на населението, съобразно разпоредбите на закона и с
грижата на добър стопанин.Управлението на пътищата/което за общинските
пътища се осъществява от кметовете на съответната община-чл.19, ал.1 от
ЗП/, съгласно чл.19, ал.2 от ЗП включва и тяхното поддържане.Изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища съгласно чл.31 от ЗП се
осъществява от общините.С чл.167, ал.1 от ЗДвП е вменено задължение на
лицата, стопанисващи пътя/стопанин на пътя е собственикът или
администрацията, която го управлява/, да го поддържат в изправно състояние,
да сигнализират за препятствията и да вземат мерки за отстраняването им.В
настоящия случай, съответните длъжностни лица (възложител на работата, на
които е общината) не са положили дължимата грижа тротоарът /като част от
пътя, собственост на община Варна и стопанисван от нея/ да се поддържа в
безопасно за гражданите експлоатационно състояние, т.е. да се осигури
ползването на вещ общинска собственост, предназначена за масово
6
обществено ползване, по безопасен за населението начин, което от своя
страна е станало причина за настъпването на вредите при ищцата.Не се
установиха в производството твърденията на ответника, чиято е
доказателствената тежест за тези обстоятелства/и това му е указано от
първоинстанционния съд в изготвения проект за доклад/определение
№3032/06.08.2023г./ и в окончателния доклад по делото в първото по делото
о.с.з./, че ищцата с поведението си, а именно несъобразяване на пешеходната
й дейност, така щото да не бъде рискова, е допринесла за увреждането.Като
пешеходец, участник в движението по см. на ЗДвП, в изпълнение на
задължението си по чл.108 от ЗДвП ищцата се е движила по тротоар.Липсват
доказателства, които да установяват, че спъването и съответно падането на
тротоара се дължат не на счупените, разместени и липсващи тротоарни
плочки, а на кондицията на ищцата, която не се е движила с необходимото
внимание.Движейки се по тротоар, без обозначение за повреди по същия, тя
не е била длъжна да осъществява грижа по-голяма от обичайната при
нормална пешеходна дейност, като, както се изложи, няма данни да не е
осъществявал обичайната такава.
По изложените съображения съдът приема, че понесените от ищцата вреди
поради счупване на дясната бедрена кост в областта на шийката, са следствие
от виновното /презумпцията не е опровергана, като формата на вината е
непредпазливост/ противоправно бездействие - несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение от страна на лицата, на
които ответникът е възложил работата по поддържане уличната мрежа,
негова собственост.С оглед установяване елементите на фактическия състав,
предвиден в нормата на чл.49 от ЗЗД, следва да бъде ангажирана
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника за обезщетяване на
причинените неимуществени и имуществени вреди.
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост.Както е посочено в ППВС
№4/23.12.1968г. залегналото в чл.52 от ЗЗД понятие „справедливост” не е
абстрактно такова, а е свързано с преценка на редица обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението.Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на
здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.
Съгласно показанията на св.Н.Ст. и св.В.Радомирова след счупването и
операцията ищцата изпитвала много силни физически болки, приемала
обезболяващи, била обездвижена, не можела да се обслужва сама, вкл. за
елементарните си нужди и била обслужвана от близки.Това й състояние
продължило около три месеца.Излизала само за рехабилитация и посещения
на лекар.Според представените амбулаторни листи е провеждала
рехабилитация /аналитична ЛФК и лечение със СЧТ/ в периода м.10.2022г.-
7
м.01.2023г.Съгласно показанията, след завръщането си на работа продължава
да изпитва болки при продължително вървене/с каквото е свързана работата
й-в представените болнични листи е посочена месторабота РУ „С. р.“-Б. п.,
гр.Варна и длъжност „пощенски раздавач“/.
Съгласно заключението на СМЕ от 28.08.2023г. при полученото от ищцата
счупване обичайният период за възстановяване движението на крака е от
около 6-8 месеца.Пълното възстановяване на трудоспособността е след около
година, година и половина и по време на възстановителния период е
неизбежно пациентът да изпитва болка при натоварване на крака, а понякога
и спонтанно.Понастоящем ищцата е с възстановена двигателна функция в
пълен обем, като съобщава за болки при по-голямо натоварване и промяна на
времето, понякога чувства изтръпване.
Съобразявайки продължителността/голям период от време/ и интензитета
на търпените чисто физически болки и страдания/висок/, наложени от вида на
травматичното увреждане - счупване на дясната бедрена кост в областта на
шийката, наложило оперативна интервенция с фиксация с метални винтове,
протеклия без усложнения оздравителен процес, продължителността на
възстановителния период, в началната, но не малка част на който ищцата е
била обездвижена, изцяло зависима от чужда помощ за ежедневните си
нужди /тоалет, къпане, обличане/, след което в продължение на месеци
придвижваща се с патерици и търпяща обичайните за това състояние
значителни неудобства със сериозни ограничения в бита, наложилото се
няколкомесечно провеждане на рехабилитационни процедури, възрастта й
към датата на инцидента - *г., т.е. в активна и трудоспособна възраст, начинът
по който е настъпило увреждането, както и обществено-икономическите
условия в страната, съдът приема, че обезщетение в размер на 30 000лв.
представлява справедлив еквивалент на действително претърпените от
ищцата неимуществени вреди.Размерът е наложен и от обстоятелството, че
травматичното увреждане не е довело до трайна увреда на счупения крайник,
водеща до невъзможност да се възстановят основните му функции и
доживотно осакатяване, като двигателната функция е възстановена в пълен
обем.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният частичен иск за
присъждане обезщетение за неимуществени вреди за размера от 25 001лв. е
основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законна лихва от
датата на увреждане до окончателното изплащане-чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Претендира се и присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди, а именно за медицински изделия - 1 650лв.; за пролежани дни - 34,
80лв.; за 3 опаковки по 10 бр. ксарелто тб 10мг - 139лв.; за паркинг в двора на
лечебното заведение при прегледа и за възстановяването след инцидента на
дати 17 и 28.10, на 01, 04, 07-09, 14-16, 18, 21-25 ноември; 06, 12-17, 19-23, 26
декември 2022г.; 09-13, 16-20 и 23 януари 2023г. - общо 40 бр. по 2лв. общо
80лв., потребителска такса за медицински преглед на 21 ноември, 06 и 20
8
декември 2022 г., 19 януари и 21 и 21 февруари 2023г. - общо 5 прегледа по 2,
90лв. общо 14, 50лв.От представените рецепта, фактури и фискални бонове се
установява, че лекарственото средство е било предписано на ищцата и
закупено от нея на 19.09.2022г., медицинското изделие е закупено на
13.09.2022г., а съгласно СМЕ медикаментът и консумативът са относими към
лечението на получените травми.Заплатеният на МБАЛ „Св. А.-В.“АД
болничен престой е за периода 13.09.2022г.-19.09.2022г., дните, за които са
заплатени такси за паркинг в двора на МБАЛ „Св. А.-В.“АД съвпадат с дните,
за които са представени амбулаторни листи за проведени прегледи с ортопед
и такива за назначени рехабилитационни процедури.Общо сторените разходи
са на стойност 1 918, 30лв. и заплащането на всяка от сумите е наложено от
претърпяното физическо увреждане, довело до необходимост от оперативна
интервенция и последващи, предписани от медицински лица, диагностика и
лечение.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за
присъждане обезщетение за претърпени имуществени вреди е основателен за
размера от 1 918, 30лв., и следва да бъде уважен, ведно с присъждане на
законна лихва така, както е претендирана-от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата претендира присъждане на разноски пред настоящата
инстанция при условията на чл.38 от ЗА.С оглед задължителния характер на
даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело
С-438/22 на СЕС, определените с Наредба №1/09.01.2004г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за
съда.Посочените в посочената наредба размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка
от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да
са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото.Спорът по
настоящото въззивно производство е разгледан в едно о.с.з., в което не са
събирани доказателства.Процесуалният представител на ответницата е
депозирал отговор на въззивната жалба, но не се е явил в о.с.з.При преценка
материалния интерес в производството/цена на исковете от общо 26 919,
30лв./, количеството на свършената работа и фактическата и правна сложност
на делото, която не е ниска, но не е и изключително висока, съдът приема, че
възнаграждението следва да се определи в размер на 1 000лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение №51/15.01.2024г., постановено по гр.д.
№938/23г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адвокат П. Т. Т. от АК-Варна,
сумата от 1 000лв., представляваща възнаграждение за осъществена
безплатно правна защита на И. К. Д. пред въззивна инстанция, на осн. чл.38 от
ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10