№ 952
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330201895 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-015316, издадено
от началник група към ОДМВР- ПЛОВДИВ, Сектор пътна полиция, с което
на Е.Е.О. е наложена глоба в размер на 900 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се оспорва:
-разположението на знак В26 и попадането на заснетия автомобил в
обхвата му на действие;
-техническата изправност на АТСС;
-спазването на процедурата по надлежно заснемане и документиране на
извършеното нарушение;
-авторството на деянието.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от
приложената по делото разписка –НП е връчено на 04.03.2022г. Жалбата е
входирана на 09.03.2022, което е в рамките на преклузивния 14-дневен срок
по смисъла на чл. 59, ал.2 ЗАНН в редакцията след измененията с ДВ, бр. 109
от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
НП е издадено за това, че на 23.08.2020 г. в 16:53 , в гр. Пловдив, на
ул. „Васил Левски“ № 111, посока булевард „Дунав“, Е.Е.О. управлява лек
автомобил АУДИ А 8 с рег. № ******* , собственост на З.Г.Д., със скорост
124 km/h при максимално разрешена скорост за движение в населено място
50km/h. Отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3% в полза на
водача. Наказуема скорост 120 km/h. Наказуемо превишение- 70 км/час.
Нарушението е установено с С TFR1-M № 546.
Посочената в НП фактическа обстановка се доказва от:
- приложения по делото АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В тази
връзка следва да се съобрази, че от жалбоподателя не са представени, каквито
и да било доказателства за оборване изложеното в АУАН;
- показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично
потвърди констатациите в АУАН;
- приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол. В тази връзка, само за пълнота на изложението, следва
да се посочи, че автомобила с рег.№ ******* еднозначно се забелязва на
всяка една от четирите снимки от статичното изображение. Нещо повече,
регистрационният номер на автомобила е автоматично разпознат от
2
камерата, като разпознатият номер е посочен в статичното изображение.
Налице е пълно съвпадение между номера, който се забелязва на снимките,
автоматично разпознатия номер и регистрационния номер, посочен в АУАН и
НП, поради което не възниква абсолютно никакво съмнение, че нарушението
е извършено именно с посочения в НП автомобил.
-приложената по делото декларация по чл. 188 ЗДвП, видно от която
именно жалбоподателят е управлявал МПС в процесните време и място.
Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат толеранс от -3 %. В този смисъл следва да се съобрази, че
съгласно представения по делото протокол за първоначална проверка
допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни
условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 %. Именно този толеранс е
отбелязан като приложен, както в АУАН, така и в НП.
Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на
толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 124
км/час. 3% от тази величина се равняват на 3,72 км/час. След приспадане на
толеранса се получава 120, 28 км/час. При преглед на предвидените санкции
в чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че законът борави с цели числа на наказуемата
скорост. В противен случай ненаказани биха останали стойности на скоростта
между 10 км/час и 11 км/час, 40 км/час и 41 км/час и други. В същия смисъл е
и разпоредбата на чл. 747, ал.3 от Закона за измерванията.
Поради изложеното, получената скорост от 120,28 км/час следва да се
закръгли към цяло число, като изцяло законосъобразно и при спазване в
максимална степен правото на защита на наказаното лице, закръглянето
е извършено по най-благоприятния за него начин, а именно към по-
ниското цяло число- 120 км/час.
Противно на възражението в жалбата, съдът намира, че изцяло
законосъобразно именно жалбоподателят е наказан за извършеното
нарушение.
Съгласно чл. 188, ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
3
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.
Практиката по прилагане на тази норма е безпротиворечива, като трайно
се приема, че тя въвежда две самостоятелни категории нарушители
(пасивно материално правно легитимирани лица да понесат отговорност за
извършеното нарушение на режима на скоростта):
- собственика на МПС;
- лицето, на което МПС реално е предоставено за ползване.
Така Решение № 2179 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1679 / 2019 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Основанията за понасяне на отговорност от двете категории субекти
обаче са различни.
Отговорността на собственика е презумпционна. По силата на
изричната законодателна воля, тя представлява отклонение от общия
принцип за личната отговорност по ЗАНН. За нейното възникване е
достатъчно само по себе си установяване на нарушение с МПС,
собственост на лицето, като не е необходимо да се установи, че
управлението реално е извършено от собственика.
От друга страна основание за ангажиране отговорността на ползвателя е
факта на предоставяне на МПС в негова фактическа власт към момента на
нарушението, което предполага, че то е извършено именно от него.
Установяването на нарушения на режима на скоростта в повечето
случаи става автоматизирано, без присъствието на човешки фактор или
очевидци, поради което доказването чрез преки доказателства на
действителния водач се явява затруднено до степен на невъзможност .
Именно заради това законодателят е предвидил облекчен ред за установяване
самоличността на наказания субект, дори да се ангажира отговорността на
ползвателя, а не на собственика. Напълно достатъчно е това лице да бъде
посочено в декларацията по чл. 188 ЗДвП, попълнена от собственика, като
гаранция за истинността на декларирането е наказателната отговорност,
което се носи по чл. 313 НК за невярно деклариране.
Същевременно правата на посоченото в декларацията лице не се
ограничават по никакъв начин, доколкото същото запазва възможност:
- на свой ред да попълни декларация по чл. 188 ЗДвП , в която да
посочи лицето, на което е предоставило МПС в датата и часа на извършване
4
на нарушението. Наличието на такава възможност следва по един
недвусмислен начин от използваната бланка-образец за декларация по чл. 188
ЗДвП, от която е видно, че тя може да се подава не само от собственика, но
и от ползвател на МПС;
- дори да не е подало такава декларация, след издаването на АУАН и
НП, дори едва на съдебна фаза на процеса, при лежаща върху него
доказателствена тежест, същият има възможност да обори презумптивната
доказателствена сила на АУАН и с всички доказателствени средства да
докаже, че не той е управлявал МПС по време на заснемане на нарушението.
Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че когато
отговорността на дееца се ангажира чрез издаване на АУАН и НП , след
попълнена декларация по чл. 188 ЗДвП, не следва да се прилага усложнения
ред, предвиден в чл. 189, ал.5 ЗДвП.
Действително в чл. 189, ал.5 ЗДвП е посочен утежнен фактически
състав, при реализирането на който собственика може да снеме отговорността
от себе си, включващ:
-подаване на декларация по чл. 188 ЗДвП и
-кумулативно с това представяне на копие от СУМПС на действителния
водач.
Този усложнен ред , обаче отразява спецификата на производството по
налагане наказание чрез електронен фиш. В този случай- към момента на
попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП вече има издаден
властнически санкционен акт –ЕФ, който се приравнява по правните си
последици на НП. След реализиране на процедурата по чл. 189, ал.5 ЗДвП
този вече издаден санкционен акт се анулира и автоматично на негово
място се издава нов ЕФ на посоченото в декларацията лице. Именно
поради тази особеност на производството по реализиране на отговорността с
ЕФ, в чл. 189, ал.5 ЗДвП са предвидени завишени изисквания към
собственика, за да са снеме отговорността от себе си.
Не така стоят, обаче нещата при реализиране отговорността на дееца
с АУАН и НП . Вече се посочи, че в този случай на посоченото в
декларацията лице му се предоставя възможност на свой ред да попълни
декларация преди да му бъде издаден АУАН , като то разполага с
възможности за защита и в хода на целия протичащ по общия ред
5
административно наказателен процес. Поради изложеното в тази хипотеза не
е необходимо декларацията по чл. 188 ЗДвП да е съпроводена с
представяне на СУМПС.
Този извод всъщност следва и от граматическото тълкуване на нормата
на чл. 188 ЗДвП, в която подобно изискване за представяне на СУМПС не
съществува.
Изискването за представяне на СУМПС по чл. 189, ал.5 ЗДвП касае
само специалната /диференцирана/ процедура по издаване на ЕФ, като
правилата за тълкуване на процесуални норми:
-позволяват прилагане по аналогия правила от общата процедура към
специалните процедури,
-но не и прилагане по аналогия на правила отразяващи
спецификата на диференцирана процедура към общата такава.
Сведени към конкретиката на процесния случай гореизложените
принципни положения водят до следните изводи:
-от представената справка за регистрация на МПС се установява, че то е
собственост на З.Г.Д.;
-от собственика е попълнена декларация по чл. 188 ЗДвП, в която
по надлежния ред и под страх от наказателна отговорност е удостоверено ,
че към датата и часа на нарушението процесното МПС е управлявано именно
от жалбоподателя;
-собственикът на МПС даже е преизпълнил законовите изисквания,
като към декларацията по чл. 188 ЗДвП е предоставила и копие от СУМПС
на жалбоподателя, което е свидетелство, че жалбоподателят е бил наясно,
че е посочен като действителен водач и е бил съгласен с това
обстоятелство;
- жалбоподателят не се е възползвал от възможността на свой ред да
подаде декларация по чл. 188 ЗДвП и да посочи друго лице, на което е
предало управляваното МПС;
-В АУАН жалбоподателят не е вписал възражения и не е оспорил
вмененото управление на процесното МПС, точно обратното в АУАН
изрично е вписано, че няма възражения срещу вменената му фактическа
обстановка;
-жалбоподателят не се е възползвал от възможността да подаде
6
възражение срещу АУАН в предвидения 7-дневен срок за възражения
съгласно чл. 44, ал.1 ЗАНН;
-пред съда не са представени доказателства, които да опровергаят
презумптивната доказателствена сила на АУАН. Точно обратното, в
жалбата се съдържат нарочни признания, че в процесния ден
жалбоподателят е взел автомобила под наем.
Поради всичко гореизложено се налага извод, че изцяло
законосъобразно с НП е ангажирана отговорността на жалбоподателя:
- който не е собственик на МПС,
-но за сметка на това е действителния водач, управлявал МПС на
процесната дата и място.
С оглед гореизложеното се явяват изцяло необосновани „съмненията"
на жалбоподателя от жалбата, че е извършил нарушение.
ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА
АТСС.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени
на участък от пътя.
В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е
видно, че НП е издадено при използване на втория вид мобилно АТСС /
мобилни, прикрепени към патрулния автомобил/, което е стриктно в
изпълнение на законовите норми.
7
Противно на възраженията в жалбата са налице всички кумулативно
предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. в редакцията към датата
на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари
2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно
техническо средство за видеоконтрол:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство TFR1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол.
- техническото средство е от одобрен тип , което е видно от
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване. Действително срокът за одобрен тип е изтекъл на дата
24.02.2020г. В случая обаче следва да намери приложение чл.30 ал.5 от
Закона за измерванията/ЗИ/, според който "Когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип".
По делото е приложен протокол за последваща проверка № 4-32-20, видно от
който дори след изтичане на одобрения тип, процесното АТСС
продължава да му съответства, поради което законовото изискване следва
да се счита за спазено.
Така изрично Решение № 460 /16.03.2022 на Пловдивски
Административен Съд, ХХІ състав, КАНД 2869/2021, Решение № 1765 от
04.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1371 / 2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм.
н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав
на Административен съд - Пловдив Решение № 395 от 19.2.2021г. по
Наказателно дело 3104/2020 Административен съд – Пловдив, Решение №
338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив,Решение № 252 от 08.02.2021 г. по к. адм. н.
д. № 3019 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 474 от 05.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3287 / 2020 г. на XXI състав
на Административен съд - Пловдив Решение № 532 от 12.03.2021 г. по к. адм.
н. д. № 3362 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
Нещо повече от представената снимка на техническото средство е
видно, че по същото са поставени стикери за съответствие с одобрен тип,
8
които са валидни до месец 03.2021г.
- техническото средство е вписано в регистъра на българския
институт по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол от проверка № 4-32-20. Във връзка с последващата проверка е
спазено и изискването тя да е извършена в оторизирана лаборатория,
доколкото надлежното оправомощаване на Лабораторията на МВР е
публично достъпно на сайта на ДАМТН /чрез публикувания Списък на лица,
оправомощени за проверка на средства на измерване и на компоненти и
допълнителни устройства към тях/, като в т.11 от списъка фигурира именно
Лаборатория към ГД "Национална полиция", където изрично е вписан за
предмет и последващи проверки па посочения тип радарен скоростомер.
В този изричен смисъл Решение № 460 /16.03.2022 на Пловдивски
Административен Съд, ХХІ състав, КАНД 2869/2021, Решение № 658 от
08.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 3825 / 2019 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 680 от 06.04.2021 г. по к. адм.
н. д. № 208 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички изискуеми реквизити ,
включително и номер на първо и последно статично изображение, които
липсват по други дела, като е налице пълно съответствие между посочените в
протокола статични изображения и представеното по делото.
Във връзка с нарочното възражение на защитата, следва да се отбележи,
че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни
законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало
изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в
средствата за масова информация, поради което същите не представляват
изискване за законосъобразно използване на АТСС.
Така Решение № 460 /16.03.2022 на Пловдивски Административен Съд,
ХХІ състав, КАНД 2869/2021, Решение № 396 от 10.03.2022 г. по к. адм. н. д.
№ 3309 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 392 от 10.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 3200 / 2021 г. на XX състав на
9
Административен съд - Пловдив Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н.
д. № 188 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 198 от 01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII
състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд -
Пловдив Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от
10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1440 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Отново във връзка с нарочните възражения в жалбата за неспазване на
реда на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., следва да се посочи, че според
изричната норма на чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г
изискването за прилагане на снимка на АТСС важи само за тези от типа
мобилни преносими (триножници), но не и за тези от типа
мобилни-прикрепени към превозно средство, каквото е процесното ( TFR 1-
M)
Така Решение № 460 /16.03.2022 на Пловдивски Административен Съд,
ХХІ състав, КАНД 2869/2021, Решение № 321 от 23.02.2022 г. по к. адм. н. д.
№ 3084 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2041 от 29.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1728 / 2021 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1868 от 15.10.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1693 / 2021 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1765 от 04.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1371 / 2021 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1642 от
03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1508 / 2021 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 1425 от 09.07.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 1308 от 24.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1241 / 2021 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 732 от 09.04.2021 г.
по к. адм. н. д. № 314 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив Решение № 1346 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1438 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1014 от
20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 324 / 2021 г. на XIX състав на
10
Административен съд - Пловдив, Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н.
д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Още повече, че в процесния случай снимка на АТСС реално е
изготвена, тоест направено е нещо в повече от изискването на закона, като
направената снимка е изцяло в полза законосъобразността на ЕФ, доколкото
на нея се виждат ясно и отчетливо поставените върху АТСС стикери за
съответствие с одобрения тип.
Във връзка с всички възражения досежно спазването на нормативните
изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., следва да се съобрази
трайната съдебна практика, според която протоколът по чл. 10 от
Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който
удостоверява мястото, времето и начина на извършване на
видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност.
Така Решение № 1995 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр.
Пловдив, ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г.,
Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение
№ 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на XXIV състав на
Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Нещо повече, той се ползва с материална доказателствена сила, ако
не е оборен по надлежния ред.
Така Решение № 1433 от 09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1292 / 2021 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1247 от
21.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1212 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ
състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021
11
год.
В представения по делото протокол изрично е отбелязано спазването
на нормативните и техническите изисквания при използването на АТСС,
като надлежно е положен и подпис на служител, удостоверил това
обстоятелство.
В случая материалната доказателствена сила на Протокола нито е
оспорена, нито е опровергана, поради което той успешно изпълнява
функцията да удостовери законосъобразността на използване на АТСС.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1
ЗДвП. Приложена е и коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.6
ЗДвП, доколкото наказуемо превишение от 70 км/час в градски условия
попада именно в приложното поле на тази норма.
Спазен е заложения в закона алгоритъм за изчисляване на санкцията
при превишение над 50 км/час, а именно по 50 лева за всеки 5 км/час
превишение, като наложената санкция кореспондира с законоустановения
размер.
Неоснователни се явяват всички възражения в жалбата свързани с
разположението на пътен знак В26, доколкото с АУАН и НП на
жалбоподателя е вменено нарушение на общото ограничение на скоростта
-50 км/час в населено място, а не нарушаването на специално ограничение,
въведено с пътен знак В26, когато правната квалификация на нарушението би
била по чл. 20, ал.2 ЗДвП.
ПО ОСТАНАЛИТЕ УСЛОВИЯ ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ НА
НП.
Компетентността на актосъставителя и наказващия орган не са
оспорени по делото, а и се установяват от приложените доказателства:
Компетентността на наказващия орган произтича от т.2.11 от Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г. Че под съкращението СПП, използвано в т.2.11 от
заповедта се разбира именно Сектор пътна полиция е видно от т. 1.2 от
същата заповед.
Компетентността на актосъставителя произтича от т.1.3 от същата
12
заповед.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е извършено и
установено на 23.08.2020г. чрез заснемането му.
Вече се посочи, че особеност на конкретния случай е, че
жалбоподателят не е сред кръга на лицата, които носят презумпционна
отговорност за нарушения извършени с МПС –собственика на МПС или
управителя на ЮЛ. Точно обратното- той се явява действителния водач
на МПС, посочен в декларация по чл. 188 ЗДвП. Поради изложеното
следва да се приеме, че нарушителят е открит едва на датата на подаване
на декларацията по чл. 188 ЗДвП, в която същият е посочен като водач.
В този изричен смисъл Решение № 388/09.03.2022 на Административен
съд Пловдив по КАНД 3307/ 2021 г.,Решение № 418/11 март 2022 год. на
Пловдивски административен съд, ХХIII касационен състав, КАНД № 112/
2022, Решение № 190 от 07.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3196 / 2021 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1156 от 08.06.2021 г.
по к. адм. н. д. № 528 / 2021 г. на XX състав на Административен съд -
Пловдив , Решение № 136 от 16.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3364 / 2019 г. на
XXII състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 2190 от
30.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2217 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2355 от 12.11.2018 г. по к. адм.
н. д. № 2550 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния случай декларацията по чл. 188 ЗДвП е подадена на дата
30.10.2020г., АУАН е издаден на 09.11.2020г., а НП на 01.04.2021г ., тоест
преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца по
давност.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените
правни норми.
13
Не на последно място, следва да се отбележи и че изцяло съобразно
изричната разпоредба на чл. 189, ал.4 ЗДВП, доколкото за наказуемо
превишение от 70 км/час в градски условия се предвижда наказание
лишаване от правоуправление- в случая е издадено НП, а не ЕФ,
въпреки, че нарушението е заснето с АТСС.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр.
чл. 27е НЗПП право на разноски би имала въззиваемата страна, ако бе
ползвала по делото услугите на юрисконсулт. Това обаче не е сторено,
доколкото по делото е представено само съпроводително писмо от законния
представител на въззиваемата страна –******* на сектор пътна полиция –
Й.М..
Липсва обаче участие на юрисконсулт, включително и чрез писмено
становище, поради което разноски не могат да се присъдят.
Така изрично Решение № 1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 /
2020 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Определение №
658 от 10.08.2011 г. по ч.пр. д. № 38/2011 г. на Върховен касационен съд.
Разноски в конкретния случай не могат да се присъдят и доколкото
липсва такова изрично формулирано искане от въззиваемата страна, а
съгласно т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС претенцията за разноски следва да
бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив,
според която сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на
жалбата, не е достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените
разноски. Присъждането им не е автоматична последица от
постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта
им съдът не се произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-015316,
издадено от началник група към ОДМВР- ПЛОВДИВ, Сектор пътна
полиция, с което на Е.Е.О. е наложена глоба в размер на 900 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал. 1
от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
15