№ 117
гр. , 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
при участието на секретаря М. Н. Н.а
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело №
20211860100691 по описа за 2021 година
Производството е по предявен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 21, ал. 4, т. 1 от СК.
Постъпила е искова молба вх. № 2639/23.11.2021 година от И. Н. К. с ЕГН
**********, гр.З., ул.“*********“ № 34 чрез адв.М. Й. Е. от САК, гр.З., ул.“*********“ №
18 срещу С. Х. К. с ЕГН **********, с.Б., община Х., обл.П., ул.№ 3. Ищецът твърди в
исковата молба, че с ответницата сключили граждански брак на ******* г. в с.Ч. видно от
удостоверение №*****/******* г. Твърди, че заживяли в къщата на неговите родители
находяща се в гр.З., ул.“*********“ № 34. Твърди, че от брака си имат две деца - К. И.ова К.
родена през **** г. и М. И.ова К. родена през **** г. Твърди, че по време на брака им
съпругата му почти не е работела. За издръжката на семейството се грижел изцяло той.
Твърди, че целият му трудов стаж е в „********“ АД. Работел като шофьор и
възнагражлението му било винаги добро. Майка му и баща му били разделени от 1976 г.
Баща му имал друго семейство и живеел в гр.В.. През 2009 г. се влошил здравословно.
Обадил му се и казал, че с майка му били решили да му прехвърлят къщата, където живеел
със семейството си на ул.“*********“ № 34 в гр.З.. Искали да им повърне дяловете, а и
къщата се нуждаела от ремонт. Нямал пари и се наложило да изтегли кредит. Същият му бил
отпуснат от ******** в размер на 28 000,00 /двадесет и осем хиляди лева/. Баша му тръгнал
по болници. Надявали се, че ще оздравее. Така повече от година. Било в началото на 2011 г.
докторите ги повикали и им казали да очакват най-лошото. Тогава той ги събрал със сестра
му Р.Д., подписал и пълномощно и казал да подготви документите, за да му прехвърли
къщата. Сделката се извършила в кантората на нотариус Е.П. видно от Нотариален акт за
ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ №***, том1, рег.№***, дело №***/2011 г.
1
Присъствали сестра му Р.Д. като пълномощник на баща му /той бил вече на легло/ и майка
му, като той им повърнал по 2 400 лева на човек. Така със съпругата му С. К. станали
съсобственици на следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот находящ се в гр.З.
на улица „********“№ 34, община З., С.о., с площ от 488 кв.м./четиристотин
осемдесет и осем квадратни метра/, които по действащия регулационен план на града
одобрен със заповед № 302 от 1984 г. съставлява парцел IV-1581 /четвърти за
имот планоснимачен номер хиляда петстотин осемдесет и един/, в квартал 143/сто
четиридесет и три/при съседи по актуална скица : от изток УПИ V- 1582 на Н. Н. И.ов, от
запад -УПИ III - 1580 на Т. И.ов К., от север - улица, от юг - Упи IX 1584 на Р.К.Ш. и УПИ
VI -1583 на М. Д.Ч. заедно с построените върху него сгради: масивна едноетажна жилищна
сграда със застроена площ от 80,00 /осемдесет квадратни метра/, състояща се от
четири стаи, стопанска сграда със застроена площ от 16,00 /шестнадесет квадратни
метра/. По новият кадастрален план на града поземленият имот е с идентификатор
31044.504.488 с площ от 514 кв.м. при съседи: 31044.504.491, 31044.504.490, 31044.504.489,
31044.504.624, 31044.504.487. Жилищната сграда с идентификатор № 31044.504.488.1 със
застроена площ от 84 кв.м. и стопанска сграда с идентификатор № 31044.504.488.2 със
застроена площ от 16 кв.м. Ищецът твърди в исковата молба, че от заема му останали около
20 000 лева. Имал намерение да ги вложи за ремонт на къщата – вътрешна и външна
изолация, парно, алуминиева дограма, подмяна на мебели и други. С. нямала против, дори
се радвала. Изтеглил парите от сметката си и ги скрил у дома. Нямало да забрави обаче –
било около два месеца след сделката м.август 2011 г. Прибрал се от работа и намерил
къщата празна. Нямало я съпругата му, нямало ги дъщерите му - вече пълнолетни, нямало ги
и парите. Били си изключили телефоните. От познати разбрал, че се местили на различни
населени места - С., П. и др. Така вече повече от 10 години. Той искал да се свърже с тях, но
те се криели. Така той останал без семейство и пари. Останал сам да изплаща заема за
къщата, който изплатил окончателно през 2018 г. Последно разбрал, че съпругата му си
имала друг мъж, с който живеели от години в с.Б.. Той обаче се поболял, получил мозъчен
инсулт. Бил сам, без помощ и подкрепа от тяхна страна. Ищецът твърди в исковата молба,
че имотът предмет на настоящето производство бил купен изцяло с лично негови парични
средства – заем от ДСК, който изтеглил за да може да изплати дяловете на родителите му -
по 2 400 лева и на двамата. Съпругата му не само, че му помогнала за покупката на имота,
който по документи станал и нейна собственост /по силата на договора получила ½ от
имота/, но откраднала и остатъка от парите по заема /около 20 000 лева/, избягала и се
скрила. Оставила го сам да изплаща заема за имота. Повече от 10 години не желаела да
контактува с него, не се интересувала от къщата, а за връщане на парите, които взела от него
/откраднала/ изобщо не споменавала. Сам се грижел за имота, ремонтирал го, плащал му
данъците, таксите, консумативите, живеел в него /за него той бил единствено жилище/.
Ищецът твърди в исковата молба, че с оглед гореизложеното, което смятал да докаже с
писмени и гласни доказателства се счита за едноличен собственик на процесния имот
поради настъпила трансформация, обусловена от закупуването на имота с негови лични
парични средства от една страна и липса на съвместен принос от страна на съпругата му С.
2
Х. К. от друга страна. Ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което признае
за установено, че липсва съвместен принос от страна на съпругата му С. Х. К. за придобИ.е
по време на брака на процесния имот и признае него И. Н. К. ЕГН ********** за едноличен
собственик на същия недвижим имот а именно: Урегулиран поземлен имот находящ се в
гр.З. на улица „*********“ № 34, община З., С.о., с площ от 488 кв.м./четиристотин
осемдесет и осем квадратни метра/, които по действащия регулационен план на града
одобрен със заповед №302 от 1984 г. съставлява парцел IV-1581 четвърти за имот
планоснимачен номер хиляда петстотин осемдесет и един/, в квартал 143/сто четиридесет и
три/при съседи по актуална скица : от изток УПИ V- 1582 на Н. Н. И.ов, от запад -УПИ III -
1580 на Т. И.ов К., от север - улица, от юг - Упи IX- 1584 на Р.К.Ш. и УПИ VI -1583 на М.
Д.Ч. заедно с построените върху него сгради: масивна едноетажна жилищна сграда със
застроена площ от 80,00 /осемдесет квадратни метра/, състояща се от четири стаи, стопанска
сграда със застроена площ от 16,00/шестнадесет квадратни метра/. По новият кадастрален
план на града поземленият имот е с идентификатор 31044.504.488 с площ от 514 кв.м. при
съседи: 31044.504.491, 31044.504.490, 31044.504.489, 31044.504.624, 31044.504.487.
Жилищната сграда с идентификатор №31044.504.488.1 със застроена площ от 84 кв.м.. и
стопанска сграда с идентификатор № 31044.504.488.2 със застроена площ от 16 кв.м. С
уточняваща молба от 05.01.2022 г. ищецът моли съда да допусне изменение на ПЕТИТУМА
на настоящата искова молба, касаеща построените върху имота сгради, а именно от
петитума да бъде премахната СТОПАНСКАТА СГРАДА СЪС ЗАСТРОЕНА ПЛОЩ ОТ
16,00 /шестнадесет квадратни метра/. Същата я имало описана, че съществува в Нотариален
акт№***, том 1, рег.№***, дело №*** от 2011г. и в действителност е съществувала. Около
година след изповядане на сделката /през 2012 г./ същата е погинала от старост
/саморазрушила се е/ вследствие, на което вече не е съществувала при изготвянето на
кадастралната карта и кадастралните регистри на Община З.. В подкрепа на твърденията си
прилага две Удостоверения от дирекция „Специализирана администрация“ при Община З.,
които удостоверяват, че върху поземлен имот с идентификатор 31044.504.488 с площ от 514
кв.м. по КККР на гр. З., Община З., одобрен със Заповед РД-18-1980/20.12.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, който е идентичен с урегулиран поземлен имот с площ
от 488 кв.м.съставляващ парцел IV-1581 в кв.143 има построени следните сгради: 1. Сграда
с идентификатор 31044.504.488.1, функционално предназначение Жилищна сграда-
еднофамилна, бой етажи 1, застроена площ 84 кв.м. Ето защо моли съда да допусне
изменение в тази част на петитума на иска, а именно: моли съда да постанови решение, по
силата на което признае за установено, че липсва съвместен принос от страна на съпругата
му С. Х. К. за придобИ.е по време на брака на процесния имот и признае него И. Н. К. ЕГН
********** за едноличен собственик на същия недвижим имот а именно: Урегулиран
поземлен имот находящ се в гр.З. на улица „*********” № 34, община З., С.о., с площ от 488
кв.м./четиристотин осемдесет и осем квадратни метра/, които по действащия регулационен
план на града одобрен със заповед №302 от 1984 г. съставлява парцел IV-1581 четвърти за
имот планоснимачен номер хиляда петстотин осемдесет и един/, в квартал 143/сто
четиридесет и три/при съседи по актуална скица : от изток УПИ V- 1582 на Н. Н. И.ов, от
3
запад -УПИ III - 1580 на Т. И.ов К., от север - улица, от юг - Упи IX- 1584 на Р.К.Ш. и УПИ
VI -1583 на М. Д.Ч. заедно с построените върху него сгради: масивна едноетажна жилищна
сграда със застроена площ от 80,00 /осемдесет квадратни метра/, състояща се от четири стаи.
По новият кадастрален план на града поземленият имот е с идентификатор 31044.504.488 с
площ от 514 кв.м.при съееди: 31044.504.491, 31044.504.490, 31044.504.489, 31044.504.624,
31044.504.487. Жилищната сграда с идентификатор №31044.504.488.1 със застроена площ от
84 кв.м.
В хода на устните състезания по делото ищеца, чрез процесуалния си представител,
заявява становище за основателност на иска, не претендира разноски, депозира писмена
защита.
Ответникът С. Х. К. в срока по реда на чл. 131 от ГПК е дала писмен отговор, не е
представила писмени доказателства и е направила доказателствени искания.
В отговора на исковата молба ответникът излага мотивирани становища по
предвидените в чл. 131, ал. 2 от ГПК въпроси.I. СТАНОВИЩЕ ПО ДОПУСТИМОСТТА НА
ИСКА1. Предявеният иск, с който е сезиран съдът счита за допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Налице е процесуално право на иск и активна процесуална
легитимация. II. СТАНОВИЩЕ ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА1. Предявеният иск
счита за неоснователен, поради което го оспорва. Подробни мотиви относно становището за
неоснователност на иска излага по-долу, при разглеждането на въпросите касаещи
обстоятелствата, на които се основава иска, така и възраженията, които ще бъдат
направени.III. СТАНОВИЩЕ ПО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, НА КОИТО СЕ ОСНОВАВА
ИСКА 1. Посочените в исковата молба обстоятелства в тяхната съвкупност ги оспорва и ги
счита за недоказани.На първо място, твърденията на ищеца относно това че ответника, по
време на брака, не е полагала труд и не е осигурявала финансова помощ за семейството
счита за ирелевантни по отношение на наличието на съвместен принос. Съгласно чл.21 ал.2
от СК "Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за
децата и в работа в домакинството." "Съгласно чл. 21, ал. 2 СК съвместният принос не е
само материален, а може да се изрази и във влагане на труд, грижи за децата и работа в
домакинството. (Решение № 136 от 11.07.2016 г. по гр. д. № 607/2016 г. на Върховен
касационеп съд, 1-во гр. отделение). Ответникът и ищеца са сключили граждански брак на
*******г., като това обстоятелство се доказва от Удостоверение за сключен граждански
брак № *****/*******г., като в периода до 01.01.2013г. живеят съвместно. От
гореизложеното обстоятелство следва че страните са живели заедно 27 години. За целия този
период ответникът, макар и да не е работила по трудово правоотношение, се е грижила за
двете им родени от брака деца- К. И.ова К. и М. И.ова К., както и е работила за
домакинството, което представлява две от формите на съвместен принос. Следва да се има
предвид и че според съдебната практика "приносът, изразяващ се във влагане на средства не
е по-значим от приноса, изразяващ се в личен труд или в грижи за децата и работа в
домакинството и стопанството." (Определение № 220 от 30.05.2016 г. по гр. д. № 793 / 2016
г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение). "За да е налице значително по-голям
4
принос на единия съпруг не е достатъчно да е налице единствено и само по-висок размер на
получавания от него доход. Значение за извършване преценка за участието на съпрузите при
придобИ.е на общото имущество има и участието на всеки един от тях при отглеждането и
възпитанието на децата и грижа за семейството. " (Определение №163 от 11.04.2016 г. по гр.
д. № 582 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение). "За да се изключи
приноса на единия съпруг е необходимо да се докаже пълна липса на принос и в трите му
форми, посочени в чл. 21, ал. 2 СК, тъй като законът не изисква равен принос на двамата
съпрузи, за да възникне съпружеска имуществена общност."( Определение № 94 от
18.02.2016 г. по гр. д. № 287 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение). Не
на последно място следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че стойността срещу
която е придобит процесният имот, а именно 4 800 лв., не е толкова висока и счита че е
абсолютно безпочвено, при положение че ответника е живяла 27 години с ищеца, грижила
се е за семейството, работила е за домакинството и е отгледала родените от брака деца,
ищецът да отрича наличието на принос. На следващо място, твърдението на ищеца че
имотът е придобит с лични средства (т .нар. трансформация на лични имущество, по
смисъла на чл. 23 от СК), следствие на което представлява лична негова собственост, не
отговаря на обективната истина. Първо, имотьт е придобит през 2011г., тоест по време на
брака между страните. Второ, имотьт е придобит чрез възмезден придобивен способ, а
именно покупко-продажба. В чл.22 от Семейния кодекс е посочено изрично в кои случаи
имуществото представлява лична собственост. В духа на изложеното е и Решение № 16 от
05.02.2018 г. по гр. д. № 1198 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение
съгласно което "Съпружеска имуществена общност възниква върху вещи и вещни права,
придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от
това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на
противното. В случаите на възмездно придобИ.е на имущество през време на брака на името
на единия съпруг, другият съпруг придобива право на собственост по силата на закона на
основание чл. 21, ал. 1 СК /респ. чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. - отм./ при установения режим
на съпружеска имуществена общност върху вещи и права върху вещи, придобити в резултат
на съвместен принос. Съвместният принос се предполага оборимо при възмездните
придобивни основания, какъвто е договорът за покупко-продажба /чл. 21, ал. 3 СК/. " И
новият СК предвижда възникване на СИО при възмездно придобИ.е по време на брака в
резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното - чл. 21, ал. 3
СК, във вр. с чл. 23, ал. 1 СК. "Решение № 88 от 24.07.2015 г. по гр. д. М 1112/2015 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение. В нотариалния акт (НА №***, том I, peг.
№***, дело №*** от 2011г.) с който е придобит имота се съдържа клауза, в която се казва че
продавачите са получили цялата сума- 4 800 лева (четири хиляди и осемстотин лева),
предмет на продажбата, преди подписването му Относно твърдението на ответника че
сумата по нотариалния акт е изплатена чрез договор за кредит, с който е отпусната сумата от
28 000 лв, който твърди че сам е погасявал, е недоказано. Фактът че договорът за кредит е
подписан единствено от него и обстоятелството че същият е поет от негово име не означава
че ответника не е станала страна по отношение на договора и съдлъжник в изплащането му.
5
Тъй като договорът за кредит е сключен по време на брака, по силата на закона ответника е
станала страна по него и е участвала в изплащането му. И. К. не е посочил доказателства за
твърдението че той, с лични средства е изплащал кредита. При кредит, изтеглен от единия
съпруг, по време на брака, е напълно възможно съгласно закона да отговарят и двамата
съпрузи. Дори само единият от съпрузите да изтегли заем за задоволяване на семейни
нужди, приема се че двамата съпрузи отговарят солидарно, съгласно чл.32 от Семейния
кодекс. Това включва и случаите в които единият съпруг е бил в пълно неведение- не е знаел
какви задължения поема другия съпруг, не е подписвал нищо и тн. Заемодателят или
кредитната институция имат пълно право да претендират цялата сума от поетото задължение
от всеки един от двамата съпрузи поотделно, без значение дали съпругът е бил запознат с
поетото задължение и без значение дали е подписвал някакви документа или не. Тази
презумпция може да бъде оборена само в случай че се докаже че кредитьт не е бил изтеглен
за задоволяване на семейни нужди. Друг е въпросът, че в случая не се касае за ипотечен
кредит, а за потребителски такъв, което поставя под съмнение въобще, дали именно сумата е
този потребителски кредит е използвана за покупката на процесното жилище. "След като
длъжнщи по кредита са и двамата съпрузи и сумата по кредита безспорно е усвоена по
време на брачното им съжителство, в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че
твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако той
не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. "
(Определение № 253 от 01.03.2016 г. по гр. д. № 5859/2015 г. на Върховен касационен съд,
3-то гр. отделение) Освен това, следва да се има предвид че "Влагането на средства,
придобити от единия съпруг чрез сключен договор за заем, които по-късно е върнал на
заемодателя с негови лични средства, при придобИ.е на недвижим имот по време на брака,
не оборва презумпцията за съвместен принос на съпрузите при придобИ.е на имота.
"Определение № 149 от 10.03.2016 г. по гр. д. № 680 / 2016 г. на Върховен касационен съд,
1-во гр. отделение. На следващо място ищецът И. Н. К. твърди че останалата сума от заема
в размер на 20 000 лева е скрил в дома си, като също така твърди че съпругата му ги е взела
и е избягала с тях. Първо, за това твърдение ответникът не представя никакви доказателства,
в това число и сезиране на правоохранителни органи. Второ, с това си недоказано
твърдение набедява ответника в извършване на престъпление, което само по себе си
осъществява състава на престъплението клевета, съгласно чл. 147, ал. 1 от НК. Освен това
следва да се обърне внимание на причината, поради която ответницата напуска ищеца и
заживява с дъщеря си М. в град С., а тя се изразява в това че на 31.12.2012г. И. К. нанася
жесток побой на С. К.. В резултат на побоя, С. е посетена от екип на ЦСМП, оказана й е
първа помощ, след което бяга в С.. Подадена е жалба в Районно управление на МВР-
Пирдоп. Оттогава ищецът не е правил опити да възобнови съпружеските си отношения с
доверителката ми. IV. ВЪЗРАЖЕНИЕ СРЕЩУ ИСКА И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, НА
КОИТО ТЕ СЕ ОСНОВАВАТ 1.Възразява срещу твърденията в исковата молба, доколкото
към нея не са представени доказателства и съответно твърденията се явяват недоказани.
Същите не отговарят на обективната истина.2.Оспорва твърдението на ищеца за липса на
съвместен принос и настъпила трансформация по отношение на имота, предмет на исковата
6
молба.3.Моли да им бъдат присъдени разноски в настоящото производство
В хода на устните състезания по делото ответникът, чрез процесуалния си
представител заявява становище за отхвърляне на исковата претенция, претедира разноки по
представен списък по чл80 ГПК, депозира писмена защита.
Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото са представени и приети следните доказателства: Нотариален акт №***,
том 1,рег.№ ***, дело №*** от 2011 г. на нотариус Е.П.; Удостоверение за сключен
граждански брак с акт №***** на с.Ч.; Данъчна оценка №**********/08.10.2021 г.;
Квитанции за платени данъци до 2021 г.; Копие от трудова книжка; Извлечения от ДСК;
Скици; Епикриза; Удостоверение №9ЧИ-***-1#1 от 30.12.2021 г. на Община
З.;Удостоверение №9ЧИ-***-1#2 от 30.12.2021 г. на Община З.; Извлечение от „********"
АД клон Пирдоп с титуляр на сметка И. Н. К. за периода от 01.06.2009 г. до 30.06.2011 г.;
Извлечение от „********" АД клон Пирдоп с титуляр на сметка И. Н. К. за периода от
01.07.2011 г. до 01.04.2018 г.; Удостоверение за декларирани данни №
***************/23.09.2022 г. от НАП ТД С. и Справка актуално състояние на всички
трудови договори на името на С. Х. К.; Удостоверение изх.№ 202/27.09.2022 г. от
„********" АД за удръжка от работната заплата на ответника И. Н. К. за периода май 2009 г.
- декември 2019 г., като се установява, че страните са станали съсобственици по силата на
договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот
находящ се в гр.З. на улица „********“№ 34, община З., С.о., с площ от 488
кв.м./четиристотин осемдесет и осем квадратни метра/, които по действащия регулационен
план на града одобрен със заповед № 302 от 1984 г. съставлява парцел IV-1581
/четвърти за имот планоснимачен номер хиляда петстотин осемдесет и един/, в
квартал 143/сто четиридесет и три/при съседи по актуална скица : от изток УПИ V- 1582 на
Н. Н. И.ов, от запад -УПИ III - 1580 на Т. И.ов К., от север - улица, от юг - Упи IX 1584 на
Р.К.Ш. и УПИ VI -1583 на М. Д.Ч. заедно с построените върху него сгради: масивна
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 80,00 /осемдесет квадратни метра/,
състояща се от четири стаи, стопанска сграда със застроена площ от 16,00
/шестнадесет квадратни метра/. По новият кадастрален план на града поземленият имот е с
идентификатор 31044.504.488 с площ от 514 кв.м. при съседи: 31044.504.491, 31044.504.490,
31044.504.489, 31044.504.624, 31044.504.487. Жилищната сграда с идентификатор №
31044.504.488.1 със застроена площ от 84 кв.м. и стопанска сграда с идентификатор №
31044.504.488.2 със застроена площ от 16 кв.м.
В разпита на свидетеля Р.Д., сестра на ищеца, чиито показания съдът цени през
призмата на чл.172 ГПК като възможно заинтересовани, същата излага дословно следното:
„Бяхме в добри отношения със страните по делото, нямахме никакви проблеми. И. К. е мой
брат. Често посещавах дома на семейството, непрекъснато. Били сме почти неразделни.
Даже съм помагала много и за децата, защото нямаше кой. И. фактически от баща ми закупи
7
имота. Семейството живееха в имота на майка ми и на баща ми. Откакто са заедно със С. К.
живееха там. Те по-късно сключиха брак. Но на друго място не са живяли. Те не са правили
по-големи ремонти на имота. Правили са вътрешно освежаване, но той не смееше, защото
къщата не беше на него и се притесняваше, защото ние сме три деца. Имаме доведена
сестра, но тя почина. И той не смееше нищо да направи, защото не е негов имота. Иначе
подобрения и освежаване е правил. Баща ми искаше да дойде 2009 г. да му прехвърли
къщата. Искаше той лично да дойде, но получи инсулт и беше много зле. Докторите не му
позволяваха да пътува. Той живееше във В.. Даде ми пълномощно на мене, за да мога да
представлявам от негово име. А брат ми изтегли заем, да може да прехвърли, да им даде
нали, за това, че майка ми и баща ми ще му препишат къщата. Фактически той им повърнал
техните дялове - 2 300.00-2 400.00 лева, някъде там. Лично ходихме ние и дадохме парите на
баща ми. Това е преди да почине баща ми, в началото на август месец 2011 г. Той почина на
26.08.2011 г. Юни месец мисля, че беше прехвърлянето на къщата, а той почина на
26.08.2011 г. С. през годините не е работила никъде. Всичко брат ми поемаше като разходи.
И аз съм му помагала много, защото той беше със заеми и не му стигаха парите. И
финансово и с друго съм му помагала много. След сделката, на края на 2011 г., поради
любовни истории С. го напусна. Може би й беше целта да чака да се прехвърли къщата да е
на нейно име и след няколко месеца напусна брат ми. Така и до ден днешен не се появи да
го попита как е, здрав ли е. Той е с инсулт след това. За заема, който той изтегли С. не е
помагала по никакъв начин. Тя няма с какво да помага, от къде да помага. След 2011 г. тя не
е посещавала брат ми и не се е интересувала от него като съпруга, като домакиня. Тя го
напусна и замина за гр.П. и след това в Беланица. Съвсем случайно на морето се срещнахме
аз и тя и разбрахме, че е там. Никой не знаеше къде е. През 2011 г. децата им вече бяха
пълнолетни. Имаха си свой собствен живот. Х. беше семейна, има дъщеря, която тогава
беше 8-9 годишна. А малката беше около 25-годишна тогава. Аз не съм присъствала лично
на побоища и на тормоз от И. към С.. Не мога да кажа, че е имало тормоз. Не съм чула тя да
го е напуснала заради някакво физическо насилие. Тя го напусна заради любовна история - и
то не една, ами много. Брат ми изплащаше заема. Удържаха му и не взимаше никакви пари -
някъде около трийсет и няколко лева заплата. Нямаше как да се изхранват и идваше при
мен. Аз и моя съпруг сме му помагали. Той тегли над 20 000.00 лева, защото трябваше да
погаси. Те са все със заеми, защото не им стигаха парите. И мисля, че над 20 000.00 лева
тегли, но колко е погасил не мога да кажа. Заемите бяха за семейни разходи - за обувки,
дрехи. Не им стигаха вечно парите. Тези предни заеми не знам за какви суми са били. Аз
много пъти съм давала скришом от брат ми на С. пари, за да имат, да сс изхранват и не съм
искала да ми се връщат. Аз живея в с.Ц. - на 2 км от гр.З.. Цял живот съм работила. Семейна
съм с две деца. В периода 2011-2012-2013 г. брат ми не е имал друга жена. Сега в момента
дружи, но през тези години не е имал. Всеки ден, ако не през ден ходехме у тях. Всяка вечер
се събирахме. Така, че не е минавало дни да не сме се виждали. Повечето вечер сме ходили.
Събота и неделя сме ходили. Не сме били в никакви лоши отношения. Помагали сме си. Аз
съм им помагала и за децата. Случвало се е и тя да помага за моите деца, но не мога да кажа,
че ги гледала. На нея нямаше кой да помага. Тя гледаше децата. Брат ми с колата ги водеше
8
на училище. А в интерес на истината тя прекрати на малката си дъщеря да не ходи на
училище, а да си седи вкъщи. Тя не завърши. Две години преди да завърши тя си седеше у
дома, за да бъде при майка си. Голямата дъщеря е родена през **** г., а малката през **** г.
Една година с моите деца имат разлика. Моят брат е работил 40 г. в „********" като
шофьор. Имало е моменти, когато сняг вали, защото той караше снегорин, като е дежурен
ходеше и през нощта.“
В разпита на свидетеля Х. К., дъщеря на страните, чиито показания съдът цени през
призмата на чл.172 ГПК като възможно заинтересовани, същата излага дословно следното:
„С. Х. К. е майка ми. И. Н. К. е баща ми. Желая да свидетелствам. Живяла съм с родителите
си от **** п, откакто съм родена, до 2013 г. август месец, когато за последно излязох от
къщата и отидох да живея в гр.С.. Майката ми си тръгна от къщата 2012/2013 г. точно на
Нова година и повече не се е връщала. Тръгна си, защото баща ми насилствено я биеше и я
тормозеше и точно на Нова година направи един скандал и много силен физически тормоз
имаше и затова си тръгна.Докато сме били непълнолетни майка ми полагаше грижи за нас.
В този период, а и след това, докато майка ми напусна къщата, изцяло тя полагаше грижи в
домакинството - чистеше, готвеше, переше, гладеше. Баща ми не е чистил,готвил,
перял,гладил. Баща ми е работил през това време. Завършила съм училище. Често чак не
мога да кажа, че леля ми ни е посещавала, но ни идваха на гости. Не мога да кажа, че всеки
ден са идвали в къщи. Случвало се е майка ми да им помага. Братовчедите ми доста често са
идвали в нас на гости и са стояли по няколко дни вкъщи. Майка им си е била вкъщи, а те са
идвали на гости при вуйна си.Абсолютно винаги майка ми е била грижовна към баща ми.
Като чуехме, че се прибира от работа с камиона, майка ми скачаше и отиваше и му отваряше
вратника. Винаги е имало топла храна и т.н. Той никога не се е прибирал вкъщи и да няма
сготвено. Тя се грижеше за него, както за мен и сестра ми не се е грижила. Даже дори мога
да кажа, че майка ми гледаше и моето дете.Баща ми към нас не беше добър. За заеми дали е
теглил - такива неща не мога да кажа. Майка ми напусна къщата 2012/2013 г. точно на Нова
година. Имаме жалба подадена в полицията. Имаме от „Бърза помощ" издадено медицинско.
Ние бяхме преки свидетели. Не си спомням дали е имало преписка по случая. После майка
ми отиде при сестра ми. Сестра ми живееше в гр.С.. Не съм чувала за сделка за къщата през
2011 г. Аз съм напуснала къщата през месец август 2013 г. Постоянно съм живяла там до
тогава. След побоя майка ми не се е връщала в къщата. Сега майка ми няма връзка с друг
човек. Тя живее при мен в момента в гр.С. и работи в гр.С.. След като е напуснала къщата,
не го е посещавала и не се е интересувала от него.Баща ми не ни е помагал вече като
пълнолетни финансово. Аз съм си работила.Не знам дали родителите ми са имали
намерение да прекратят брака си. И от двете страни не съм чувала такова нещо. Баща ми не
желае контакти с него. Търсила съм го. Два пъти сме го виждали случайно. Търсила съм
контакти с него. Той категорично ми каза, че той няма деца и не желае да го търсим.“
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 СК ( в сила от 01.10.2009 г. ) вещните права,
9
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Според, ал. 3 на чл. 21 СК
съвместният принос се предполага до доказване на противното. За заварени от новия Семеен
кодекс бракове, какъвто е бил и бракът между страните по делото, се прилага законовият
режим на съпружеска имуществена общност щом съпрузите не са уредили отношенията си с
брачен договор или не са избрали режим на разделност. Когато придобИ.ето на вещи и
вещни права е по време на брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с
друго лично имущество по смисъла на чл. 22 СК, приносът е изключен. Презумпцията по чл.
21, ал. 3 СК е оборена, когато е установено влагането на лични средства на един от
съпрузите към момента на придобИ.ето на вещта. При режима на съпружеска имуществена
общност имуществото има статута на средствата, вложени в придобИ.ето му. В случая
ищецът твърди, че при осъществяване на придобивния способ са вложени лични негови
средства – парична сума изтеглен кредит от ДСК. Съгласно решение № 86 от 4.07.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 2862/2017 г., II г. о., ГК, нормите на СК са специални и отчитат
спецификата на семейните отношения, които не са само имуществени, а имуществените се
преплитат и със сложни лични отношения. Докато съпрузите са в брак не могат да
предполагат бъдещ развод, за да подписват обратни писма с оглед бъдещо разкрИ.е на
симулация, нито могат да уговарят квоти на придобИ.е, защото съпружеската общност е
бездялова. Именно затова при разрешаване на спор налице ли е или липсва съвместен
принос в придобИ.ето на имот по силата на договор за покупко-продажба е относимо освен
каква е действителната придобивна цена и какъв е произходът на средствата, с които е
заплатена, както и какъв е произходът на средствата, с които е заплатена, които подлежат на
доказване с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания.
Тъй като статутът на придобито по време на брака имущество има характера на средствата,
вложени при покупката му - в случая покупко-продажба, то следва да се приеме, че
придобитото не е лична собственост на ищеца-съпруг, като не се установи по безспорен
начин липса на съвместен принос от съпругата. Съгласно чл. 19 от СК от1985г. (отм.),
действал по време на сключване на брака на страните, вещите и правата върху вещи, както
и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са
придобити, като съвместният принос на съпрузите се предполага до доказване на
противното и може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа
в домакинството, в който смисъл е и сега действащата разпоредба на чл. 21 от СК.
Съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака, като дяловете
на съпрузите са равни, съгласно чл. 27, ал. 1 и чл. 28 от СК. Основанието за изменение на
установеното от закона равенство на дяловете трябва да се установи не само чрез
съпоставяне трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания
от тях труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата от брака, за
създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори и за всички други
обстоятелства, които са от значение за приноса в придобИ.ията на общите вещи и
изграждане благополучието на семейството. На преценка подлежи и фактът дали съпругът
10
не е работил, без да е бил нетрудоспособен или е разпилявал систематически придобитите
от него средства. Като принос на съпрузите следва да се вземат предвид не само
получаваните доходи от работа по трудово/служебно правоотношение и безвъзмездно
предоставени средства от близки в пари или в натура, а и личният труд, положен в
домакинството и в отглеждането и възпитанието на децата. Значителността на приноса,
която е основание за определяне на по - голям дял, на един от бившите съпрузи в общото
имущество, се преценява не само чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на
съпрузите , а следва да се вземат в предвид и под внимание всички форми на съдействие , в
които може да се изразява съвместния принос, а именно влагането на средства и личен труд,
грижи за децата и работа в домакинството, в който смисъл е и задължителната съдебна
практика - ППВС № 5/1972 г., TP № 63/1984 г. на ОСГК, Решение № 133 от 23.03.2011 г. по
гр.д.№ 1700/2010 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 215 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 1014/2010 г.
на ВКС, II г.о., Решение № 237 от 27.06.2011 г. по гр.д.№ 931/2010 г. на ВКС, I г.о.,Решение
№ 73 от 13.07.2015 г. по гр. д. № 4874 / 2014 г. на ВКС, I. г. о.). В конкретният случай по
делото се установи, че доходите на ищеца, реализирани по време на брака, надвишават тези
на ответницата, но по-големият размер на получаваното от него трудово възнаграждение,
само по себе си, не може да обоснове по-голям принос за придобИ.е на общото имущество,
тъй като се доказа по делото че ответницата е изпълнявала семейните си задължения
допринасяйки, за придобИ.ето на семейно имущество, според своите възможности -
работила е според квалификацията си, реализирала е доходи, които е влагала в семейството,
основно тя се е грижила за отглеждането и възпитанието на децата, както и за поддържането
на домакинството и жилището.Не на последно място, следва да се отбележи, че отчитането
на приноса на всеки от съпрузите в придобИ.ето на един имот, следва да става към момента
на придобИ.ето - тогава, когато настъпва вещното прехвърлителното действие на съответния
придобивен способ. Изплащането на заема (разходван за закупуването на семейното
жилище) създава само облигационни отношения между съпрузите, без да има значение за
правото на собственост, което възниква в резултат на придобивната сделка, и не води до
промяна в съсобстваността, респективно до определяне на по-голям дял от общото
имущество поради значителен принос. В случая страните като бивши съпрузи са солидарно
задължени за изплащането на получените кредити, както по силата на закона -чл. 32, ал.2 от
СК, така и по силата на самите договор, по който и двамата са страни като
кредитополучатели и съдлъжници. Установи се, че по време на брака на съпрузите, е
изтеглен заем за закупуване на част от имуществото, както и че двамата съпрузи са се
грижили за домакинството и децата съобразно възможностите си, и двамата съпрузи са
работили по време на брака и са реализирали доходи съобразно квалификацията си.
Съгласно чл. 21, ал. 3 от СК доказателствената тежест относно по-големия принос по време
на брака за придобИ.е на общото имущество е на ищеца. В конкретния случай ищеца следва
да обори презумпцията на чл. 21, ал. 3 от СК, като докаже значително по-голям принос от
този на ответницата за придобИ.е на общото имущество по време на брака, за да може съдът
да й определи по-голям дял от този на бившата му съпруга. Релевираните в искова молба
обстоятелства- осигуряване на необходимите на семейството финансови средства и покрити
11
задължения към банки и институции, не са в състояние да обосноват значително по-голям
принос на ищеца, надхърлящ до такава степен приносът на ответницата, водещ до
основателност на предявения иск. Това е така от една страна, поради обстоятелството, че
съгл. чл. 21, ал. 2 от СК съвместният принос на съпрузите се изразява не само във влагане на
средства и труд, но и в грижа за децата и работа в домакинството, т.е. в семейните работи
съпрузите участват според възможностите си и законодателят не е въвел изискване за
равенство на вложеното в семейните отношения от двамата. От друга страна, взетите
кредити за заплащане на семейното жилище по време на брака се презюмира за покрит с
общите усилия на двамата съпрузи и в тежест на ищеца е да обори тази презумпция.
Доколкото ищеца не е оборил презумпцията на чл. 21, ал. 3 от СК и видно от събраните по
делото доказателства-писмени и гласни, настоящия съдебен състав стига до извода, че и
ответницата, и ищецът по време на брака им са работили и са допринасяли- според
възможностите си, за благополучието на семейството. Изхождайки от това, настоящият
съдебен състав счита, че придобитото имущество по време на брака е в резултат на
съвместния принос на двамата съпрузи. Поради това претенцията на ищеца И. Н. К. следва
да бъде отхвърлена като неоснователна, като бъде осъден да заплати на ответницата С. Х. К.
направените разноски по делото в общ размер на 1000,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца И. Н. К. с ЕГН **********, гр.З., ул.“*********“
№ 34 срещу С. Х. К. с ЕГН **********, с.Б., община Х., обл.П., ул.№ 3, иск да се признае
за установено, че липсва съвместен принос от страна на съпругата му С. Х. К. за придобИ.е
по време на брака на процесния имот и признае него-И. Н. К. ЕГН ********** за едноличен
собственик на същия недвижим имот а именно: Урегулиран поземлен имот находящ се в
гр.З. на улица „*********” № 34, община З., С.о., с площ от 488 кв.м./четиристотин
осемдесет и осем квадратни метра/, които по действащия регулационен план на града
одобрен със заповед №302 от 1984 г. съставлява парцел IV-1581 четвърти за имот
планоснимачен номер хиляда петстотин осемдесет и един/, в квартал 143/сто четиридесет и
три/при съседи по актуална скица : от изток УПИ V- 1582 на Н. Н. И.ов, от запад -УПИ III -
1580 на Т. И.ов К., от север - улица, от юг - Упи IX- 1584 на Р.К.Ш. и УПИ VI -1583 на М.
Д.Ч. заедно с построените върху него сгради: масивна едноетажна жилищна сграда със
застроена площ от 80,00 /осемдесет квадратни метра/, състояща се от четири стаи. По новият
кадастрален план на града поземленият имот е с идентификатор 31044.504.488 с площ от
514 кв.м.при съееди: 31044.504.491, 31044.504.490, 31044.504.489, 31044.504.624,
31044.504.487. Жилищната сграда с идентификатор №31044.504.488.1 със застроена площ от
84 кв.м., като неоснователен.
ОСЪЖДА И. Н. К. с ЕГН **********, гр.З., ул. „*********“ № 34, да заплати на С.
Х. К. с ЕГН **********, с.Б., община Х., обл.П., ул.№ 3, сумата в размер на 1000,00 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
12
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийският окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
13