ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Луковит,
30.04.2019 г.
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията
гр. д. № 84 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила
искова молба от „ч.е.б.“ АД, , със седалище и адрес на управление гр. С. , представлявано
от л.в. и к.к., чрез
пълномощника адв. р.д. против „д.к. 90“ ЕООД, , седалище и адрес на управление с.Ъ.,
представлявано от д.м.н., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 415,
ал.1 вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 107 отг ЗЕ за признаване за установено в
отношенията на страните, че ответникът дължи на ишеца сумата от 1976,02 лв. – главница за използвана и незаплатена ел. енергия и такса достъп до
електроразпределителната мрежа за периода от 21.02.2018 г. до 20.08.2018г. и
сумата от 83,59 лв. - законна лихва за
забава за периода от 18.04.2018 г. до 08.10.2018 г., както и законната лихва за
забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за
които суми по ч.гр.д. № 660/2018 г. по описа на Районен съд – Луковит е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
СЪДЪТ намира,че предявеният иск
е недопустим.
При проверката на допустимостта на иска по реда на чл. 130 от ГПК и като се
запозна със заповедното производство по ч.гр.д. № 660/2018 г. на Районен съд -
Луковит, съдът констатира, че заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
влязла в сила и че за ищеца липсва правен интерес от предявяване
на установителен иск за вземането.
С разпореждане от 18.12.2018 г. по ч.гр.д. № 660/2018 г. на Районен съд -
Луковит, неправилно заповедният съд е указал на кредитора, че следва
в едномесечен срок от съобщението да предяви иск по чл. 415,
ал.1,т.2 от ГПК за установяване на вземането си.
Видно от приложените по заповедното производство съобщения, заповедта по
чл. 410 от ГПК е била връчена на длъжника по реда на чл. 50, ал.4 от ГПК, тъй
като същият е бил търсен на обявения в търговския регистър адрес на управление
и след като никой не е открит на адреса, е
залепено уведомление на 15.11.2018 г. Връчването в случая е на търговско дружество,
поради което и с оглед извършената от заповедния съд процедура по уведомяване,
следва да се приеме, че същото е редовно уведомено за заповедта с изтичане на
двуседмичния срок от залепване на уведомлението, който изтича на 29.11.2018
г. Считано от тази дата дружеството-длъжник
е редовно уведомено за заповедта по реда на чл. 50, ал.4 от ГПК, от когато е
започнал да тече двуседмичният срок за възражения против същата по чл. 414, ал.
2 от ГПК, като този срок е изтекъл на 13.12.2018 г. В рамките на срока за
възражения от страна на длъжника такова не е подадено, поради което и на 14.12.2018
г. заповедта за изпълнение е влязла в законна сила съгласно чл. 416 от ГПК.
Заповедният съд е следвало да издаде изпълнителен лист на кредитора въз основа
на влязлата в сила заповед за изпълнение. Вместо това, с разпореждане от 18.12.2018
г. заповедният съд неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК, поради което е дал указания на заявителя да
предяви установителен иск за вземането си. В случая, обаче, не е
налице нито една от визираните в чл.415, ал.1 от ГПК хипотези на закона, при
които заповедният съд може да дава указания за предявяване
на установителен иск, тъй като съгласно чл. 415, ал.1 от ГПК, само
при подадено своевременно възражение от длъжника и при връчване на книжата на длъжник-физическо лице по реда на чл.
47, ал.5 от ГПК, за ищеца възниква правен интерес от предявяване
на установителен иск относно вземането. Разпоредбата на чл. 47, ал.5
от ГПК е неприложима при връчването на съобщения на юридически лица, тъй като
по отношение на същите се прилагат специалните разпоредби за връчване на
юридически лица и търговци по чл. 50, ал.2 от ГПК, респ. чл.50, ал.4 от ГПК.
С оглед на изложеното и на основание
чл. 130 от ГПК, исковата молба се явява недопустима и следва да бъде върната, а
производството по делото следва да се прекрати, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА като
недопустима исковата молба на „ч.е.б.“
АД, със седалище и адрес на управление гр. С.,
представлявано от л.в. и к.к., чрез пълномощника
адв. р.д. против „д.к. 90“ ЕООД, седалище и адрес на управление с.Ъ.,
представлявано от д.м.н., по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за
признаване за установено в отношенията на страните, че ответникът дължи на
ишеца сумата от 1976,02 лв. – главница за използвана и незаплатена ел. енергия и такса достъп до
електроразпределителната мрежа за периода от 21.02.2018 г. до 20.08.2018г. и
сумата от 83,59 лв. - законна лихва за
забава за периода от 18.04.2018 г. до 08.10.2018 г., както и законната лихва за
забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за
които суми по ч.гр.д. № 660/2018 г. по описа на Районен съд – Луковит е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело
№ 84/2019 г. по описа на Районен съд - Луковит.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Ловешкия окръжен съд в едноседмичен
срок от съобщението до ищеца.
След
влизане на определението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.д. № 660/2018
г. по описа на Районен съд - Луковит.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: