Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 260150 26.04.2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти
въззивен състав
На единадесети април две хиляди и двадесет и втора
година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
Секретар ВАНЯ
ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова
въззивно гражданско дело
номер 1793 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Oбразувано
e по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със седалище: гр. София,
бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от директора Светлан Кичиков, чрез
юрисконсулт Янка Табакова, против решение № 44 от 0406.2020 г. по гр. д. №
764/2019 г. на Районен съд – Средец, с което въззивната дирекция е осъдена
да заплати на Е.П.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата от 1336,
99 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 20.05.2017г.
– 06.12.2019г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от 06.12.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане, по иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД и
сумата от 138, 37 лева,
представляваща лихва за забава, начислена върху дължимата главницата за положен
извънреден труд.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е
неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се,
че при изчисляването на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране
на положения извънреден труд следва да се приложи специалната нормативна уредба
на ЗМВР, а не общата уредба на НСОРЗ. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 9
НСОРЗ е неприложима и поради липсата на две от кумулативно предвидените й
предпоставки – продължителност на нощното работно време, по малка от
продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми. Излагат се доводи, че дори и да се приеме приложението на НСОРЗ
преизчисляването на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143 е с цел
увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел акумулиране на извънреден труд.
Твърди се, че поради неправилността на решението по главния иск влече
неправилност на решението и в частта относно акцесорния иск за лихва. Иска се отмяна на
решението изцяло и да постановяване на друго, с което да се отхвърлят изцяло
предявените искове. Претендира за присъждане направените по делото разноски,
включително възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, въззивникът не изпраща представител.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК
въззиваемият е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, чрез пълномощника му адвокат Митко Димитров, който я
оспорва и излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Моли съдът
да потвърди първоинстанционното решение и да му присъди разноските, направени
във въззивната инстанция съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на
основание чл.269 от ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред
вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Районният съд е бил сезиран с предявени от ищеца искове с правно основание чл.178, ал.1,
т.3, чл.187 и чл. 179 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати /след направено и прието изменение
на размер на исковете на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК/ за сумата от 1336, 99 лева,
представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 20.05.2017г. – 06.12.2019г., получен след преобразуване
на положени часове нощен труд в дневен,
ведно със законната лихва върху тази сума от 06.12.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане, по иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД и сумата от 138, 37 лева, представляваща лихва за
забава, начислена върху дължимата главницата за положен извънреден труд.
Ответната страна ГД „Гранична полиция“ МВР-Бургас е депозирала отговор на
исковата молба, в който се оспорва предявените искове по основание и размер. Не
се оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно
правоотношение.
По делото страните са ангажирали
доказателства в подкрепа на доводите си.
С първоинстанционното решение, съдът е уважил
изцяло предявените искове съобразно направеното изменение на размера им.
По
делото страните не спорят, а от данните се установява, че за исковия период
между страните е действало служебно правоотношение, поради което съобразно чл.142 ал.1, т.1 от ЗМВР
ищецът има статут на държавен служител. Предвид това приложимият
закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по
отношение на ЗДСл. – по аргумент на чл.
142, ал. 2 ЗМВР. Не се спори също, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият
е полагал труд и през нощта /за времето от 22. 00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно
време се е изчислявало сумарно.
Съгласно приетото и неоспорено
заключение по извършената в първоинстанционното производство
съдебно-икономическа експертиза за процесния период ищецът е положил общо 1534 часа
нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1753.36 часа
дневен труд, т.е. налице е разлика от 219.36 часа, за които на ищеца не е било
платено допълнително възнаграждение, а по изчисленията на вещото лице същото
възлиза в размер на 1601.28 лева.
Спорен по делото въпросът за
начина на изчисляването на положените
часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд
в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Въззивникът
счита, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите,
издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а
не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се
касае за специална уредба.
Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции
въззиваемият е полагал както дневни, така и нощни дежурства, определени по
график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 ot КТ:
„Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов
текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по
волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата
нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за
8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 /
7. Въззивникът счита, че горните правила не следва да бъдат
прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством
умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен служител от структурите на
МВР. За него, според работодателя, следва да се прилагат само специалните
правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР,
в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не съдържат изрична регламентация за приравняване на
нощния труд в дневен, а освен това двете Наредби предвиждат полагане на нощен
труд не повече от 8 часа, което, според работодателя, означава, че
коефициентът за положения нощен труд в спорния период не е 1.143, а 1. Позовава
се на издадени от министъра Заповеди №
8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния
период за всеки отработен час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0, 25лв./час.
Според настоящия състав, цитираните разпоредби не дерогират
общите правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването му на
дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е положен такъв. На
първо място следва да се вземе предвид, че ищецът е
лице със статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на
работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 от ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните
ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както и двете цитирани по-горе наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг
специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на
държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат
да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от
уредбата на КТ, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по КТ. По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат
правоотношенията, насочени към съответните им адресати по по-благоприятен
начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение.
Настоящият състав счита, че липсата на изрична уредба относно конкретната хипотеза, а именно по
отношение на приравняването на нощния
труд с дневен не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния,
прилагайки коефициент 1. Посочената норма разрешава полагане на нощен
труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Оттук следва извод, че при наличието на празнота в съответния
нормативен акт са приложими правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно –
на КТ. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на допълнително
възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на
чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица -чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период -чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
-чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение -чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР.
Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи - чл. 187, ал. 9 ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал.
9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане
и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
Разпоредбата на чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/
11.08.2014 г. /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда, че при
сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой
часове положен труд между 22. 00ч. и 6. 00ч. за отчетния период.
Същата обаче не
действа по време на исковия период, като след отмяната й, са издадени Наредба №
8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. №
5450/ 2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от
02.08.2016 г./, които обаче не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл.
31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г.
Това означава, че за
исковия период от 01.03.2017г.-01.03.2020г. е
налице празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията
на полагания труд, извън редовното работно време, за държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
Липсата на
изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в
уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Доколкото в последните две наредби е
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е
посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ
бр. ( от 26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
Във връзка с
направеното твърдение в отговора на исковата молба, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за всеки
час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните
часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2
НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на
работното време, но това не означава, че спрямо нощните
часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между 22, 00 ч.
и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не
по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат
едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд.
По гореизложените съображения исковата претенция за заплащане
на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 предвид
липсата на специална уредба за служителите в МВР, е субсидиарно приложимата за
тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от
нея.
Предвид
изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е
изяснил делото от фактическа страна и въз основа на релевантните за спора факти
е направил съответните правни изводи, които на основание чл. 272 ГПК настоящият
състав споделя изцяло.
Съдът намира ,че
следва да изложи мотиви във връзка с
решение на СЕС от 24.02.2022г по дело С-262/20, образувано по
преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит. В него е прието,че чл.8 и
чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална
правна уредба, която да предвижда ,че нормалната продължителност на нощния труд
за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на
труда през деня.Съдът е приел,че във всички случаи в полза на такива работници
трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд.В националното законодателство
изобщо не съществува до 2020г /вкл. и
през исковия период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния
труд на държавните служители в системата
на МВР, така ,че отговорът на този
въпрос не променя становището на настоящия
състав.В тази връзка са изложени мотиви
в решението. От друга
страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за
всеки отработен час и ободряващи
напитки, според съдът, не може да компенсира особената тежест на нощния труд,по
смисъла вложен в решението на СЕС.
Следва да се има
предвид, че посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ , и работниците по
трудово правоотношение също получават
допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен част нощен труд, което води до извод,че
в това отношение е налице равно
третиране между държавните служители в
МВР и работещите по трудово правоотношение.Остава обаче различното третиране на двете категории лица по отношение на
преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава ,че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв.
на час не съставлява компенсаторен
механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово
правоотношение.Налага се извод за
липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и
безопасността на служителите в МВР, с оглед по –голяма продължителност на нощния труд.
Останалите посочени от въззивника придобивки- ранно пенсиониране,безплатна
храна,униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение
в по-голям размер и др. съдът не счита като такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания
нощен труд.По отношение на приетото от
СЕС ,че чл.20 и 31 от ХОПЕС
допускат определената в законодателството на държава –членка нормалната продължителност
на нощния труд от седем част за работниците от частния сектор да не се прилага
за работниците от публичния сектор ,вкл. полицаи и пожарникари, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е
свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна
с тази цел, следва отново да се има предвид ,че до 2020г. няма определена нормална продължителност на
нощния труд за полицаите,такава е определена по-късно. Изложените доводи от
въззивника за специфичния характер на работа на служителите в МВР,
свързана със защита правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения
ред ,с което се обосновава различното третиране
не могат да бъдат възприети като обективен и разумен критерий, свързан с
допустима от закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете
положен нощен труд в дневен.Това е така, тъй като посочените по-горе придобивки са свързани
именно със специфичния характер на длъжността. Показателно е,че до м.август
2016г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след
този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел.Но дори да се
приеме,че такава е налице,както бе посочено по –горе в полза на служителите в
МВР не са предвидени мерки за защита за компенсиране на особената тежест
на положения нощен труд.
С оглед
изхода на делото, в полза на въззивника не се следват разноски по делото, като
в негова тежест следва да останат дължимите по делото държавни такси и разноски
за експертизата, от чието заплащане въззиваемият- ищец е освободен.
По отношение на възражението на
въззивника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира същото за неоснователно, тъй
като претендирания от въззиваемия адвокатски хонорар за въззивната инстанция граничи
с минималния размер, определен в чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ, поради което не е
прекомерен. Затова с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
същият следва да бъде присъден изцяло в полза на въззиваемия.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 44
от 04.06.2020 г. по гр. д. № 764/2019 г. на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес:
гр..София, бул,,Княгиня Мария Луиза“ №46 ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** от 340лв., представляваща разноски за платено адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.о.м.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ:
Съдия Даниела Михова подписва решението с особено мнение, тъй като намира, че в процесния случай не е налице
положен извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 КТ за периода от 01.01.2018
г. до 17.07.2018 г.
Съгласно чл.9б (нов - ДВ, бр.41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. -
ДВ, бр.58 от 2018 г.) от НРВПО, при сумирано изчисляване на работното време по
чл.142, ал.2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за
периода, която норма се определя в часове, като броят на работните дни по
календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова
продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Едновременно
с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове
по графика на работника или служителя за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност
на работното време, определена по чл.9б (чл.9а, ал.1 вр.ал.3 от НРВПО).
Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от
НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на
работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни
за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно чл.9г (нов - ДВ, бр.41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от
НРВПО, отработените часове от работника или служителя, които в края на периода,
за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на
чл.149 от КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в
дневни. По силата на §3 от ПМС № 131 от 05.07.2018 г. за изменение и допълнение
на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от
13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл.9г думите „без превръщане на
нощните часове в дневни“ се заличават. От това законодателно изменение е видно,
че волята на законодателя е да признае за извънреден труд часовете, получени
след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
С оглед на изложеното относно нормативната уредба, касаеща наличието на
положен извънреден труд за исковия период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г.,
съдът намира следното:
1) за периода от 01.01.2016 г. до 01.01.2018 г. липсва изрично законово
правило, което да урежда въпроса дали е положен извънреден труд при надвишаване
на нормата работни часове при сумирано изчисляване на работното време в
резултат от превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ;
2) за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. извънредният труд се отчита
без превръщане на нощните часове в дневни съгласно нормата на чл.9г от НРВПО
(нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г.);
3) за периода от 17.07.2018 г. до 31.12.2018 г. извънредният труд се отчита
с превръщане на нощните часове в дневни – по аргумент от новата редакция на чл.
9г от НРВПО (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.).
По отношение на периода от 01.01.2016 г. до 01.01.2018 г. и при липсата на
изрично действащо законово правило, което да уреди въпроса дали е налице
извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2
от НСОРЗ, приложение следва да намери прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за
законност, съгласно който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл
на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им
разум, като при липса на закон съдът основава решението си на основните начала
на правото, обичая и морала. През целия процесен период е действало правилото
на чл.18, ал.3 (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.) от
НСОРЗ, което гласи, че при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на
работното време. Съгласно чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж (НТКТС) пресмятане на трудовия стаж се извършва, като изработените
часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в
дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях
нормална продължителност на дневното работно време. Въз основа на тези
разпоредби съдът приема, че общият разум на закона е да признае нощните часове,
преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на
отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на
извънредния труд. В този смисъл е и приетото от законодателя с новата редакция
на чл.9г (изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО. Съдът основава решението
си и на прогласения в чл.16 от КРБ и чл.1, ал.3 от КТ принцип за закрила на
труда, насочен към подпомагане на работника или служителя като икономически
по-слаба и зависима страна по съответното правоотношение. Ето защо съдът
намира, че за периода от 01.01.2016 г. до 01.01.2018 г. нощните часове,
преизчислени в дневни с коефициент 1,143 по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, следва
да се вземат предвид при решаването на въпроса, дали е положен извънреден труд.
За периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действало правилото на чл.9г
(нов - ДВ, бр.41 от 2017 г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. Следва обаче да се има
предвид, че при сумирано изчисляване на работното време отработените часове
(фактически отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края на
отчетния период и се съпоставят с работните часове при нормална продължителност
на работното време за същия този период. Именно в края на отчетния период се
извършва преценката за наличието на положен извънреден труд и съответно тогава
става дължимо възнаграждението за положен извънреден труд. Ето защо съдът
намира, че правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр.41 от 2017 г.) от НРВПО следва да
намери приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018 г. – 31.03.2018
г. и 01.04.2018 г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от
01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в
отчетния период от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. и по отношение на тях
преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018
г., когато вече действа новата редакция на чл.9г от НРВПО (изм. ДВ, бр. 58 от
13.07.2018 г.).
Въз основа на изложеното съдът приема, че при решаването на въпроса за
наличието на положен извънреден труд нощните часове, преизчислени в дневни с
коефициент 1,143 по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, не следва да се вземат предвид
за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г.
Съдия Д.Михова: