№ 261294/19.11.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети ноември
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 9242 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на А.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Т.с.г.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, с която е предявен иск с правно
основание чл. 128, т.2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1300,00 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
месеците от юли 2018 г. до септември 2018 г., включително, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 06.08.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба чрез адв. Р. Б. поддържа, че по силата на трудов договор от
23.02.2018 г. е изпълнявал длъжността „охранител” при ответника в обект хотел
„Орхидея“ в КК „Златни пясъци“, при 8 часа работно време, с основно месечно
трудово възнаграждение 510,00 лв. Падежът на трудовото възнаграждение бил
уговорен ежемесечно до последния календарен ден на месеца, следващ този, за
който е възникнало възнаграждението. Излага, че е изпълнявал трудовите си
задължения, но последно получил възнаграждение за месец юли 2018 г. През
септември 2018 г. уведомил работодателя, че желае да прекрати трудовото
правоотношение поради неплащане на трудовото възнаграждение, но ответникът го
уговорил прекратяването да е по взаимно съгласие, както и че скоро ще му
изплати дължимите суми. Така договорът бил прекратен на 25.09.2018 г. по
взаимно съгласие, но плащане не последвало, нито била оформена трудовата му
книжка. Сочи, че заедно с колеги подал сигнал до Дирекция „ Главна инспекция по
труда“ за неизплатените възнаграждения, като на ищеца било уговорено, че няма
нарушения на трудовия договор сключен между него и „Т." ЕООД от 15.03.2018 г., както и че всички заплати са изплатени по ведомост
с негов подпис. В тази връзка поддържа, че трудовия му договор всъщност е
сключен „Т.с.г." ООД на 23.02.2018 г., както и че не е полагал подписи под
ведомости за процесните месеци. По изложените съображения моли за уважаване на
иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът „Т.с.г.” ООД, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на
исковата молба.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
В проведено по делото на 09.11.2020 г. открито
съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника
са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяването му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в
проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на
ищеца, а същите се подкрепят от представените с исковата молба писмени
доказателства, сред които е и заповед № *г. за
прекратяване на трудов договор, справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № * г., трудов договор № *г., писмо изх. № *г. от Дирекция „Инспекция на труда“ – Варна.
Следва да се отбележи още, че
ответникът не е оспорил размера на претендираната сума.
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е
установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковата претенция следва
да се уважи по този ред.
Предвид изхода на спора,
на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски в размер на
350,00 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС държавна такса съобразно цената на уважените искове в размер на 52,00 лв.
Воден
от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Т.с.г.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1300,00 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
месеците от юли 2018 г. до септември 2018 г., включително, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 06.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 128, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА „Т.с.г.”
ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.Г.А., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 350,00 лв. съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК
ОСЪЖДА „Т.с.г.”
ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 52,00 лв. съставляваща дължима по делото държавна
такса, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: