Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260010
гр.Свищов, 06.10.2020 год.
Свищовският
районен съд в публично заседание на 3.09.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря Петя Братанова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 89 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взема предвид:
Жалба
против НП № 389365-F424842 от
13.12.2018 г. на Началника на Отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за
приходите.
Жалбоподателят „К.П.“ЕООД ***, представляван от
Л.И.Д. обжалва Наказателното
постановление 389365-F424842 от
13.12.2018 г. на Началника на Отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което им е наложена на
основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС имуществена санкция в
размер на 500 лева, за нарушение по чл. 42 ал. 1 т. 1 от Наредба Н.18 от
13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118 ал. 4 от ЗЗДС. Счита, че наказателнтоо постановление е
незаконосъобразно, поради това, че АУАН и НП не били конкретизирани и
мотивирани откъм обстоятелствена част за времето и мястото на извършване на
вмененото нарушение . Оспорва констатациите в АУАН и НП. Позовава се на изтекла
давност по отношение на наложеното наказание. Твърди, че на посочената дата
13.10.2018г. заведението в комплекс М.Ч. не работела, поради приключване на
летния сезон в края на септември 2018г., както и, че големите входни порти на
комплекса били затворени. Сочи, че през това време извършвал текуща поддръжка в
заведението, което било затворено и нямало клиенти. Твърди, че ги поканил на
терасата в неговата къща, по време на разговора , който бил на тересата на
семейната им къща, жените поискали
сокове и кафета, като им обяснил, че заведението не работи, но ще ги почерпи.
На тръгване поискали да разгледат заведението, което било затворено, след което
се легитимирали , като орган на НАП и започнали проверката. Счита, че било
налице маловажен случай на нарушение, тъй като не водело до неотразяване на
приходи. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно
и неправилно. В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника адв. Б.
поддържа жалбата. В хода по същество взема становище за незаконосъобразност на
наказателното постановление, поради недоказаност на нарушението, тъй като се
събрали доказателства, че в деня на проверката, заведението не е работело. Посочва, че семейната къща била на С.Б., не
била част от активите на дружеството, нямало данни да е отдавана под наем на
дружеството, поради което и самата консумация на напитки била проведена в тази
къща, поради което и нямало извършено от дружеството нарушение.
Ответник
жалбата– ЦУ на НАП, чрез своя представител – юрисконсулт К., оспорва жалбата. Счита, че същата е неоснователна,
тъй като по безспорен начин било установено нарушението, за което е
санкционирано дружеството. Счита, че не
можело да се приеме, че се касае за маловажен случай.
Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, тъй
като било доказано извършено от жалбоподателя деяние, за което е санкциониран –
нарушение на задължените търговецът да съхранява на видно място в търговския
обект свидетелство за регистрация. Претендира разноски.
След
като се запозна с представените по делото доказателства, становището на
жалбоподателя, разпита актосъставителя и свидетелите, съдът намери за
установено следното:
С наказателно постановление № 389365-F424842 от 13.12.2018 г. на Началника на Отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за
приходите, издадено въз основа на АУАН № F424842/16.10.2018
г. на дружеството – жалбоподател на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 185
ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 500 лева, за това, че на 13.10.2018г. в 14,55 часа е извършена проверка на
търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС-комплекс „М.Ч.“,
който включва къщи и стаи за гости, летен ресторант, детски кът и зимен
ресторант, находящ се в гр. Свищов, местност „М.Т.“, стопанисван от „К.П.“ЕООД,
ЕИК ********, като при проверката е установено, че в търговския обект не се
съхранява Свидетелството за регистрация на наличното монтирано, регистрирано и
въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП фискално устройство, с
което е нарушен чл. 42 ал. 1 т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.
118 ал. 4 от ЗДДС. Прието е, че установеното нарушение не води до неотразяване
на приходи, както и е прието, че не са налице предпоставките за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на 11.03.2020г. , видно
от разписката.
Приложен
по делото е АУАН № F424842/16.10.2018г. , в което фактическото описание на нарушението
е идентично с това в издаденото въз основа на акта наказателно постановление,
посочената като нарушена законна разпоредба в акта е чл. 42 ал. 1 т. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС. В акта са
отразени възраженията на нарушителя.
В приложения по делото протокол за извършена
проверка от 13.10.2018г. с № 0194516 са отразени констатациите от извършената
проверка в търговския обект – Комплекс М.Ч., а именно , че продажбите в
търговския обект се отчитат чрез едно фискално устройство, монтирано и въведено
в експлоатация, като при проверката е констатирано липса на свидетелство за
регистрация на фискалното устройство в търговския обект, както и паспорт на
фискалното устройство и договор за техническо обслужване. Описано е, че е
представена книга за дневните финансови отчети, в която липсва прикрепени
месечни отчети за месеците юни, юли и август 2018г.. Описано е, че към момента
на проверката в търговския обект има само едно лице – управителя на търговския
обект – Л.И.Д.. Като забележка е описано, че на видно място в търговски яобект
е поставено съобщение за предстоящо запечатване. С протокола , управителят на
дружеството –жалбоподател е поканен да се яви на 16.10.2018г. за съставяне на
АУАН.
Приложен по делото е опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката на 13.10.2018г.. – нула . Съгласно декларация
за стопанисвани обекти от задължено лице Л.И.Д., управител на К.П. ЕООД, към
датата 13.10.2018г. стопанисва Комплекс М.Ч., офис за продажба на дограма и
довършителна дейност. Приложен по делото е дневен отчет за 13.10.2018г., 14,55
часа, според който общия оборот е нула лева.
Приложено
по делото е Удостоверение № 4 от 21.01.2014г. на Гл.архитект на Община Свищов
за въвеждане в експлоатация на строеж „Пристройка, преустройство и надсройка на
съществуваща сграда за къща за гости и двуетажна жилищна сграда“, находяща се в
УПИ III, местност „М.Т.“ в землището на гр. Свищов, с идентификатор на сградата
65766.706.30.1, с възложител С.Б.Р. – три жилища и къща за гости. . Приложена е
справка за адресна регистрация на управителя на дружеството-жалбоподател, в гр.
Свищов.
Видно
от справка за регистрирани фискални устройства на ЕИК, дружеството жалбоподател
има регистрирани две фискални устройства. От справка на фискални устройства на
ЕИК , се установи, че едното фискално устройство е за обект - питейно заведение, стопанисвано от
дружеството-жалбоподател, а другото за обект за ТД с месни изделия. Съгласно
справка за наименованията на обектите, според регистринани данни за искални
устройства, първото от фискалните устройства е за обект Комплекс М.Ч., второто
за офис , а третето за комплекс М.Ч., дерегистрирано на 29.03.2019г..
Съгласно
приложените съкратени отчети на фискална памет, за 13.10.2018г. оборота е нула,
за периода 2.10.2018г. оборота е 27,10
лева, за запериода 01.02.2019г. до 28.02.2019г. оборота е нула, както и за
периода от 01.01.2019г. до 31.01.2019г.., за периода 01.12.2018г. до
31.12.2018г.. оборота е 229,40, за периода 01.11.2018г. до 30.11.2018г. оборота
е нула, за периода 01.10.2018г. до 31.10.2018г.. оборота е 27,10 лева.
Видно от представената по делото справка
КЛЕН за периода от 01.01.2018г. (14,46ч.) до 13.10.2018г.(16,00ч.) има
регистрирани отразявания в касовия апарат за месец септември и месец октомври
2018г., като последната преди датата на проверката – 13.10.2018г. е от дата 02.10.2018г.
Представена
от жалбоподателя и приложена по делото е Скица
113 по чл. 140 от ЗУТ , в която са отразени собствениците на УПИ, сред
които и дружеството жалбоподател и С.Б., която съгласно приложеното удостоверение
за раждане е майка на управителя на дружеството жалбоподател. Според констативен протокол от 3.09.2012г.
посочените служители са разгледали проект за изменение на ПУП, за посочените
УПИ, всички отредени да изнивидуално жилищно строителство в местността М.Т., се
установява устройствен режим при условията на УЗ – жилищна за нискоетажно
застрояване с височина до 10 м. .
Съгласно заповед №
1023РД-01-03 от 03.08.2017г. на Кмета на Община Свищов, е утвърдена
категоризация на обект Кафе – аперитив „М.Ч.“
намиращ се в гр. Свищов, местност М.Т., собственост на К.П. ЕООД – две звезди,
брой места – 50 на открито.
Видно
от показанията на актосъставителя Х.Д.
извършили проверка на 13.10.2018г.., като направили контролна покупка на
стойност 6,20 лева ,след което заплатили сумата на Л.Д., за което плащане не
бил издаден касов бон. След това се легитимирали и изискали всички документи от
касовия апарат в обекта, които са паспорт, свидетелство за регистрация, договор
за обслужване и касовата книга. Видно от показанията й, свидетелство за
регистрация липсвало в обекта, за което и нарушение съставила акт срещу
дружеството, който бил връчен лично на
управителя на дружеството. Според показанията й, при проверката обектът работел
и имало клиенти. Имало монтирано работещо устройство, но не им било представено
свидетелство за регистрация. Установили, че самото устройство било свързано с
НАП. При съставянето на акта управителят
не бил правил възражение, че обекта не работи, в обекта нябаво друг касов
апарат. След направена проверка впоследствие се установило, че има само един
регистриран касов апарат за обекта. Управителят на дружеството им обяснил, че
не може да намери свидетелството за регистрация, че имал офис за алуминиева
дограма и може би свидетелството било там. Допълни, че констатирали и други
нарушения – неиздаване на касов бон и липса на паспорт на касовия апарат.
Обясни, че заведението, в което извършили проверката се намирало извън населеното
място, а при пристигането им не си спомня дали входните врати са били
затворени. Изнесе, че г-н Д. ги посрещнал, представили се като клиентие,
седнали и извършили контролна покупка, за която не им бил издаден касов бон,
обяснили, че искат да наемат стая за гости за другарска среща. Поясни, че целта
им била да проверят дали се издават касови бонове. Седнали навън под навес или
тераса на къща, като влезли имало басейн, разговаряли за другарската среща,
поръчали кафета и господина ги изнесъл вътре от къщата. Допълни, че описания в
акта бар, се намирал вядно от тях около басейна, но управителят на дружеството
не донесъл кафетата от там, а вътре от къщата. Имало и други клиенти, които
били на съседни маси пред една от другите къщи за гости. Преценила, че са
клиенти, защото били много хора и празнували нещо. Заяви, че Д. им обяснил, че
във всяка къща има място за спане, кухня, че могат да си занесат храна и да си
празнуват. Видно от показанията й, заплатили сума за поръчката си, той взел
паричната сума, но не им издал касов бон. Едва след това вече се легитимирали и
проверили касовия апарат, който бил в летния бар, където нямало клиенти и
персонал.
Св.
Б. изнесе, че извършили проверката в
обекта на дружеството жалбоподател, като отишли в обекта ,за да си направят
резервация, седнали да говорят и си поръчали. След извършване на консумацията,
поискали да заплатят и след заплащането се легитимирали и започнали проверката.
Видно от показанията й, обектът работел, имало посетители, в случая ги обслужил
управителят на дружеството. Поясни, че обектът бил къщи за гости и в другите
къщи имало хора, но докато били там нямало други хора освен тях. Зпачнали
проверка, като изискали необходимите документи
и констатирали нарушения. Обектът се намирал извън града, на самия
комплекс имало входна врата – порта, която била затворена, господинът се появил
и им отворили, а те му обяснили, че идват да си направят резервация и той им
отворил. Били запознати каква е дейността на обекта и отишли с цел да си
направят резервация за някакво събитие и докато седяли си поръчали напитки.
Обясни, че седнали пред къщите, където имало маси и навес, видели, че там има
летен бар и гостодинът изнесъл от там консумацията. Той им обяснил какво могат
да си поръчат , какво предлага, какви неща могат да ползват, в случай, че наемат
къщите. Видно от показанията й, летния бар бил едно помещение, в което имало
хладилник с безалкохолни напитки и от там господинът им изнесъл това, което си
поръчали. Допълни, че летния бар го дивели още при влизането, като се влезе в
обекта той бил отстрани и там се намиралите самите напитки, а за бара имало
врата ,но не се сеща дали била отворена. Заяви, че при сядането, той им обяснил
за колко човека е капацитета на къщите, коментирали, дали може да си внесат
храна,като им обяснил, че има такава възможност. Допълни, че къщите имали
имена, като „явно имаше хора в къщите, защото в хладилника в летния бар имаше
торта, а и господинът каза, че това са клиенти на комплекса, най – вероятно се
организираше рожден ден, защото имаше и украса“. Според показанията й, край
бара нямало хора. Заяви, че попитали дали може да си поръчат нещо за
консумиране и той им отоговорил че може, след което си поръчали кафе и сок. От
мястото където стояли се виждал летния бар, откъдето той им донесъл напитките.
След заплащането на консумацията се легитимирали и започнали проверката ,
отишли до летния бар, в който имало хладилници с безалкохолни, поискали
разпечатка от касовия апарат, според която нямало други покупки за деня.
Направили разпечатки за оборота не само за конкретния ден, а за началото на
месеца и справка КЛЕН.
Компетентността
на Началника на Отдел Оперативни дейности – Велико Търново в ЦУ на НАП за издаване на обжалваното наказателно
постановление се установи с представената Заповед № ЗЦУ-ОПР – 17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на
НАП.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Същата е подадена от надлежно лице, подадена е в установения от закона 7-дневен
срок от връчване на постановлението и е изпратена до надлежния съд по
местоизвършване на твърдяното нарушение. По
същество е неоснователна.
При служебната проверка на законосъобразността на издаденото
НП съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до отмяната му, което налага спора да се разгледа по същество. Наказателното постановление съдържа описание
на нарушението, датата и мястото на извършване обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Установената в акта
фактическа обстановка, възпроизведена в обжалваното постановление, кореспондира
със събраните в хода на производството доказателства.
Според чл. 42,
ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, лицата по чл. 3 със
стационарен търговски обект са длъжни да съхраняват в търговския обект ссвидетелството
за регистрация на ФУ с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и
чл. 50, ал. 6, каквито изключения в настоящия случай не са налични, тъй като ФУ
нито е на обект на експертиза, нито е било на ремонт. От фактическа страна по
делото безспорно се установи, че в обект, стопанисван от жалбоподателя, в който
се осъществява търговска дейност и в който е монтирано фискално устройство, не
се съхранява посочения документ. Ето защо с поведението си търговецът е нарушил
разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредбата. В тази връзка възраженията на
жалбоподателя за недоказаност на нарушението, поради обстоятелството, че
свидетелките – служители на НАП са консумирали на терасата на семейната къща са
неоснователни. Съгласно даденото определение в §1, т.41 от ДР на ЗДДС, "търговски обект" е всяко място,
помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито
или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги,
независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други
цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван
недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е
производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че заведението по време на
проверката не е работело. От свидетелските показания на двамата разпитани по
делото служители на НАП се установява, че същите са били поканени от управителя
на дружеството в търговския обект, като освен тях в обекта се намирали и други
лица- клиенти. Според показанията на св. Б., управителят на дружеството им обяснил, че това са клиенти на обекта, преценила, че се
организира някакъв празник, защото имало украса и торта в хладилника. Св. Д. от
своя страна заяви, че имало и други клиенти, които били на съседни маси пред
една от другите къщи за гости. В констативния
протокол от проверката е отразено, че на видно място в търговския обект
е поставено съобщение за предстоящо запечатване. С оглед събраните по делото доказателства съдът
приема, че нарушението е установено по безспорен начин. Същото е осъществено
чрез бездействие - несъхраняване на
предвиденото съгласно Наредбата
удостоверение за регистрация. Разпоредбата на чл. 42, ал.1 от Наредбата въвежда
като изискване съхранението в търговския обект на определени документи, сред
които е и свидетелството за регистрация, т.е. изпълнителното деяние на нарушението се осъществява чрез
несъхраняване на тези документи в търговски обект, а не липсата им въобще.
Обстоятелството дали въпросното свидетелство се съхранява или не в обекта се
удостоверява с представянето му на проверяващите органи. След като не е
изпълнено задължението за представяне на свидетелството за регистрация на ФУ
правилно административнонаказващият орган е приел, че такова не се съхранява в
стационарния обект. Въведеното изискване
е предвидено именно, за да бъде представено на проверяващите при проверка, а не
да съществува въобще. Съществуването му е гаранция за това, че са спазени други
изисквания, че фискалното устройство отговаря на изискванията на Наредбата, че
с него търговецът отчита реализираната продажба и др.
Съдът намира, че правилно
АНО е приложил санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Според тази норма
на наказание подлежи лице, което извън случаите по, ал. 1, извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане. В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на
финансите да издадена наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на
основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ. Ето защо нарушенията на предвидените в цитираната наредба се наказват
точно по реда на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, тъй като представляват нарушения на нормативен
акт, издаден във връзка с прилагането на чл. 118 от ЗДДС. Тази хипотеза би
могла да се приложи ако нарушението не води до неотразяване на приходи. Самият
характер на процесното нарушение, като такова по несъхраняване на документи в
търговски обект, води до извод, че чрез осъществяването му не се укриват
приходи. За извършеното от юридическото лице нарушение в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
се предвижда наказание "имуществена санкция" в размер от 500 лв. до
2000 лв. Наказващият орган е наложил на дружеството жалбоподател
имуществена санкция в минималния размер от
500 лв. Съдът достигна до извод, че наказанието е определено правилно при
условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и не може да бъде изменяно, тъй като е в
предвидения в закона минимален размер.
Настоящият състав счита, че
в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните
случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС
по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно
която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани с
отчетността в търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение не може да
се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Самите нарушения,
свързани с фискалните устройства се характеризират с висока степен на
обществена опасност с оглед значимите обществени отношения, които се защитават. В случая
става дума за документ, който служи за индивидуализация на фискалното
устройство, който е основно средство по регистрация и отчитане на реализираните
от търговеца продажби. Изискването същото да се намира на съхранение в
търговския обект съществува за всеки
търговски обект независимо от неговата
площ, брой работници и продължителност на работно време. Въведеното изискване е предвидено при евентуална проверка
от страна на органите на НАП, каквато е била осъществена в случая. Самото свидетелство
за регистрация е елемент от фактическия състав на въвеждане в експлоатация на
касовия апарат, в същото се съдържат данни, свързани със сервизното обслужване
на фискалното устройство. В тази връзка без проверка на информацията, съдържаща
се в удостоверението за регистрация на касовия апарат няма как да бъде
направена преценка дали същият е бил въведен в експлоатация при спазване на
изискванията въведени с Наредбата, нито пък може да бъде извършена преценка
дали с това фискално устройство /наличното в обекта/ изобщо се отчитат по
смисъла на Закона за ДДС и Наредба Н-18 извършените продажби. В случая се
касае за регулиране на обществени отношения с финансов характер , а
фискалното устройство е основен инструмент за отчитане и проверка на
осъществяваната търговска дейност. Не са ангажирани доказателства, от които да
се обоснове извод за наличие на смекчаващи обстоятелства и че нарушението разкрива белези на по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. От тук и извода на съда за неприложимост на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в случая. Видно е от приложения по делото Протокол за
извършена проверка, че са установени и други нарушения на дружеството по ЗДДС.
Ето защо, съдът счита, че липсват обстоятелства, които да характеризират
процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от
останалите нарушения от същия вид. Липсата на предходни нарушения безспорно е
смекчаващо вината обстоятелство, но същото е съобразено от наказващия орган при
определяне размера на наложеното наказание, както се посочи в минималния
размер.
Предвид горното, атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
На основание чл.
63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати
на ответник жалба
разноски за юрисконсултско
възнаграждение към минималния размер, предвиден в чл. 27е от
НЗПП във връзка с чл. 37 от ЗПП - 100
лева, който съдът намира за съответен на фактическата
и правна сложност на разглеждания спор.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 389365-F424842 от
13.12.2018 г. на Началника на Отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за
приходите, издадено въз основа на АУАН № F424842/16.10.2018
г., с което на К.П. ЕООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление ***. *****************, представляван от Л.И.Д. на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС вр. чл.
185 ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 500 лева, за това, че на 13.10.2018г. в 14,55 часа е извършена
проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС-комплекс „М.Ч.“, който включва къщи и стаи за гости, летен ресторант,
детски кът и зимен ресторант, находящ се в гр. Свищов, местност „М.Т.“, стопанисван
от „К.П.“ЕООД, ЕИК ********, като при проверката е установено, че в търговския
обект не се съхранява Свидетелството за регистрация на наличното монтирано,
регистрирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП фискално
устройство, с което е нарушен чл. 42 ал. 1 т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ вр. чл. 118 ал. 4 от ЗДДС, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
ОСЪЖДА „К.П.“ЕООД, ЕИК ********,
представлявано от Л.И.Д. - Управител да заплати на Национална агенция по
приходите, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, сумата от100,00 лв.,
представляваща направени по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение..
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 дневен срок от съобщението пред Административен съд Велико Търново, чрез
Районен съд Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: