Р Е Ш Е Н И Е
№ 61
гр.С., 23.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр.С., наказателен състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията АНД №
885 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Д.Н. ***,
против Наказателно постановление № 19-1099-000763/10.12.2019 г., издадено от
старши инспектор Й. Д. - началник-група при сектор „ПП” към ОДМВР-С., с което
на жалбоподателя, на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, предложение 4 от
ЗДВП, е наложена глоба в размер 200 лева за нарушение по чл.25, ал.2 от същия
закон.
В жалбата, от позицията на наказаното
лице, са изложени процесните по случая обстоятелства, като се изразява
несъгласие с изводите на полицейските служители, съставили акт за установяване
на административно нарушение и респ. с наложеното наказание. Изтъква се, че от
страна на жалбоподателя не е било налице виновно поведение и се моли за отмяна
на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Пред съда жалбата, по изложените в нея съображения, се
поддържа чрез пълномощник, който акцентира на това, че правилни са били
първоначалните изводи за виновно поведение от страна на св.М. и не е било
необходимо да се прави допълнително изследване на вече правдиво установените в
деня на ПТП-то факти.
Административно-наказващият орган –
ст.инспектор Д., изразява становище за неоснователност на жалбата, като
подчертава, че е направил преценката за издаване на процесното НП след обстойно
съобразяване от негова страна на всички обстоятелства по случая, и моли за
неговото потвърждаване.
Районна прокуратура – С., при
редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и не се
депозира становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от
надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.
Съдът, след обсъждане и преценка на събрания по делото
доказателствен материал, на съдържащите се в жалбата твърдения, въз основа на
закона и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 15.10.2019 г. след 07.00 ч. сутринта, св.К.М.
управлявала л.а.”Фолксваген Пасат”, с рег.№ СС 2080 СС, по междуселищен път №
213 в посока с.А. – гр.С., което движение било в лявата лента на еднопосочно
двулентовото пътно платно в посоченото направление. През това време
жалбоподателят Н. бил спрял управлявания от него л.а. „Ауди А6 Авант”, с рег.№
СС5636АР, пред огражденията на „А.”,
намиращ на посочения път 213 в същата посока, извън село А.. Зад неговия
автомобил бил спрян л.а „Тойота Ярис”, с рег.№ СС 4248 АН, на св.В. М., зет на
жалбоподателя, който качил детето си в колата на Н.,***. Жалбоподателят подал
сигнал с ляв мигач за включване в движението, като целта му била да се престрои
в лявата лента и да направи обратен завой – посока към с.А.. Възможността да се
извърши такава маневра била на място, намиращо се на 100 метра напред от
местоположението на жалбоподателя преди тръгването му, в оформено празно
пространство между двата края на мантинелата, разделяща двете еднопосочни пътни
платна на междуселищния път.
Св.М. видял, че тъста му, след като пропуснал две-три
коли, потеглил „директно напреки” от дясната към лявата лента, за да достигне
до посоченото място („градинка”). Това движение на управлявания от
жалбоподателя автомобил било възприето като внезапно от движещата се в лявата
лента с „Фолксваген Пасат” св.К.М.. Същата видяла, че Н. набил спирачки и
завъртял волана надясно. За да избегне удара с него, тя минала почти към
мантинелата, намираща се от лявата и страна. Св. В.М. също видял, че
жалбоподателят внезапно набил спирачките и стоповете му светнали, тъй като
идвала „много засилената кола в отсрещната посока – към А.”.
Последвал сблъсък между посочените МПС-та, като от
удара в задната лява част в областта на задното ляво колело на „Аудито” същото
се завъртяло надясно и застанало с предницата в посока с.А.. Другият автомобил
продължил движението си още напред в лявата лента и спрял на около 5-6 метра
след мястото за обратен завой, с удари по предната дясна част и колело.
Произшествието било посетено от мл.автоконтрольор при ОДМВР – С. - св.Т.Т.,
възприел и заснел местоположението на двата автомобила непосредствено след
инцидента, следите, оставени върху пътното платно от всеки от тях и пораженията
върху самите автомобили. Свидетелят видял, че колата на св.М. се намира на
доста разстояние след пресечката на мантинелата, а тази на жалбоподателя била
„горе-долу в средата между двете ленти” и „по-напред като позиция” преди
посоченото място (кръстовище) за обратен завой.
Св.Т. съставил Протокол за ПТП № 1640488/15.10.2019г. и направил преценката, че следва да
състави акт за административно нарушение на св.М. за нарушение на чл.20, ал.2
ЗДВП. Два дни след връчването му, последната депозирала писмено възражение
срещу АУАН № 811/15.10.2019г., в което описала
фактическите обстоятелства по инцидента от своята позиция. По повод изложените
във възражението данни, в съответствие с правомощията му по чл.52, ал.4 ЗАНН,
била възложена проверка от началник-сектора за изясняване на съответствието
между установеното от св.Т. и въведените от св.М. твърдения. Св.С.С. – командир
на отделение в сектор „Пътна полиция” и св.Г.Л. – полицейски инспектор в същия
сектор посетили мястото на ПТП-то. Констатирали, че са налице следите, оставени
от двата автомобила, като се ориентирали за тяхното местоположение към
процесния момент по направените от св.Т. снимки. Установили, че оставените от
задната лява гума на л.а. „Ауди А6 Авант”, с рег.№ СС 5636 АР, следи започват
на разстояние 12 метра преди края на мантинелата, където започвало мястото за
обратен завой, и са в лявата лента на разстояние 60 см. от пътната маркировка,
разделяща лентите за движение. Фиксирали, че тези следи описват полукръг по
посока на часовниковата стрелка, „въпреки удара в задната лява част на МПС-то”.
За следите от л.а.”Фолксваген Пасат” с рег.№ СС 2080 СС, оставени от предната
му дясната гума, възприели, че са в лявата пътна лента и на разстояние 1.80
метра от маркировката, разделяща лентите за движение.
Констатациите от огледа, извършените измервания и
снимки, обусловили извода на наказващия орган, че вина за ПТП-то на 15.10.2019
г. има жалбоподателят Н., поради което издаденият на св.М. АУАН бил анулиран,
издаден бил нов Протокол за ПТП № 164048/24.10.2019г. от св.Т., и Акт за установяване на
административно нарушение № 828/24.10.2019г. на
Д.Н. за нарушение на чл.25. ал.2 ЗДВП. Фактическите рамки на административното
обвинение визират, че на процесната дата Н., при извършване на маневра с лекия
си автомобил – навлизане в съседна пътна лента – преминаване от дясна в лява
пътна лента по посока на движението, не пропуснал л.а.”Фолксваген Пасат”, който
се движел в лявата пътна лента, вследствие което се блъснали и реализирал ПТП.
С издаденото на база АУАН процесно НП, на жалбоподателя е наложена глоба в
размер 200 лева, на основание.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, предложение 4 от ЗДВП.
Съдът констатира, че е налице компетентност на
съответните длъжностни лица, издали акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление в установените от закона срокове и при
съобразяване изискванията за наличие на задължителните реквизити в съдържанието
им. Спазени са регламентираните в ЗАНН процесуални правила досежно образуване
на производството, неговото протичане и зачитане правото на защита на
наказаното лице.
Визираната по-горе фактическа обстановка по случая
съдът намира за установена въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства, обсъдени и преценени в тяхната логическа последователност и
взаимовръзка. При съпоставяне на фактическите данни, фиксирани в изготвения на
процесната дата 15.10.2019г. фотоалбум, в последващия такъв при извършения
оглед на място, констатациите от този оглед, показанията на свидетелите и
депозираните пред контролните органи обяснения на страните в инцидента и други
лица, непосредствено след събитието, се очертава, че към момента на движението
на св.М. в лявата лента по пътя с предимство, жалбоподателят е предприел
движение, с което внезапно е пресякъл пътя и. Фактът, че е потеглил директно и
направо от дясната и навлязъл в лявата лента по диагонал в посока към място,
намиращо се на още разстояние напред срещу него, но не го е достигнал, за да
спре и изчака за обратен завой, се установява по недвусмислен начин от
показанията на св.В.М. и следите оставени от автомобила на жалбоподателя.
Мястото на удара – почти в средата на пътното платно, между двете ленти,
измереното разстояние на задното колело на „Аудито“ – 60 см. в лявата лента от
разделителната линия между лентите, разстоянието до края на мантинелата от тези
следи – 12м., показанията на св.С. и св.Л., непосредствено възприели следите,
показанията на св.Т. досежно същите данни, следите от стълкновението по всеки
от двата автомобила, очертават по категоричен начин, че автомобилът на
жалбоподателя е навлязъл частично в лявата лента и спрял поради възприемането
на идващия към него „Пасат“, преди да достигне мястото за обратен завой,
намиращ се на още разстояние напред.
Доказателства с каква скорост се е движела св.М. не са
налице, но при проследяване показанията на св.Т., че е изяснил веднага след
катастрофата, че същата се е движела само в лявата лента, видяла препятствие и
се опитала да спре, съпоставени с тези на св.В.М., че видял в огледалото за
задно виждане идващия „Пасат” и светещите стопове на „Аудито”, както и
въртенето на волана на обратно от тъста му, което движение било видяно и от
св.М., налагат извод за бързо движение на л.а.“Пасат“ и изненадващото за водача
му навлизане на „Аудито“ в лявата лента. Съдът приема, че жалбоподателят е
извършил посоченото завъртане на волана на дясно, предвид оставените на пътя
следи от полукръг от завъртането на колата му по часовниковата стрелка и
насочване на същата с предницата в обратната посока, което сочи, че колата му
не е била в покой към момента на удара, а е била в движение. Поради това и
полицейските служители, извършили допълнителната проверка, са отразили, че
следите описват полукрът надясно, „въпреки удара в задната лява част на
МПС-то”.
Съдът не дава вяра на показанията на св. М. в частта
им, че жалбоподателят бил навлязъл изцяло в лявата лента и вече бил спрял като
натиснал спирачки, за да спре, защото от гр.С. към с.А. идвала бързо кола в
другото платно и той трябвало да изчака. Тези данни се опровергават както от
установеното, че жалбоподателят не бил достигнал до мястото за обръщане към
момента на сблъсъка, така и от вътрешното противоречие в показанията на този
свидетел. Редом с посоченото по–горе, същият завява, че като видял „Пасата” да
идва отзад, видял и че тъста му спрял, както и че грешката на последния била,
че не влязъл в градинката между прекъсната част на мантинелата, до която имало
още разстояние. Недостоверността на визираните показания се очертава и от
оставените следи от завъртането на „Аудито“ надясно, което ако вече е било
спряло, за да чака, при така нанесения му удар е щяло да се завърти в другата
посока, което следва като логически извод. Видяното от св.М. натискане на
спирачки от тъста му Н. е било продиктувано от идващата засилена кола, но не от
противоположната посока в другото пътно платно в посока с.А., а именно от
автомобила на св.М. в неговото платно на движение в посоката към гр.С..
Анализът на всички събрани по предвидения от закона
ред доказателства опровергават защитната
версия на жалбоподателя, че навлязъл в лявата лента и спрял, вече подготвен за обратен
завой между двете пътни платна в края на мантинелата и внезапното връхлитане
отгоре му на другия автомобил, и налагат извод за неправомерното му поведение
като водач на МПС в конкретната ситуация, тъй като с действията си, същият не е
спазил изискването на закона при извършване на маневра, свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея, което правилно е квалифицирано от наказващия
орган като нарушение на чл.25, ал.2 ЗДВП. Налице е и правилно приложение на
санкционната норма на чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, предложение 4 от ЗДВП,
предвиждаща абсолютно определен размер на глобата – 200 лева, за причиняване на
пътно-транспортно произшествие поради нарушение, изразяващо с неспазване
правилата за предимство.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление е издадено в съответствие с изискванията на
процесуалния и материалния закон и административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя се явява законосъобразно ангажирана, поради което и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-1099-000763/10.12.2019 г., издадено от старши
инспектор Й. Д. - началник-група при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-С., с
което на Д.Д.Н. ***, на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, предложение 4 от
ЗДВП, е наложена глоба в размер 200 лева за нарушение по чл.25, ал.2 от същия
закон.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд гр. С..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: