Р Е Ш Е Н И Е
№…………/ ………….05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на десети май две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При
участието на секретаря Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията т.дело
№1232/2019г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по гл.XXXII от
ГПК /Търговски спорове/.
Образувано е по предявени осъдителни искове от ДЕСС ЕООД,
ЕИК *********, Варна, чрез адв.С.С. от АК -Благоевград /с посочен съдебен адрес
***/ срещу ЕЙЧ ЕМ ХОТЕЛИ АД, ЕИК *********, София, представлявано от изпълнителния
директор С.Н., за заплащане от ответното дружество сумата от 40 820.34 лева,
представляваща главница по извършени доставки, индивидуализирани с посочване на
издадените за тях фактури, в периода 03.08.2016г. до 21.09.2016г. както и
мораторна лихва в размер на 11 532.27
лева, изчислена за период от 30 дни от издаването на всяка една от
фактурите до 04.07.2019г.
С исковата молба се излага, че в периода от януари 2014г.
до 20.04.2015г. ищецът ДЕСС ЕООД е извършил доставки в полза на ЕЙЧ –ЕМ ХОТЕЛИ
АД на хранителни продукти на обща стойност от 40 820.34 лева. Тези
продажби са обективирани в издадени от ищеца 67 бр. фактури. Твърди се, че
доставките са осъществени реално в посочени от ответното дружество хотели
МАГНОЛИЯ, МАГНОЛИЯ 2, намиращи се в комплекс Зл.Пясъци, Варна. Твърди се, че
същите са приети, осчетоводени и за стойността им е внесен дължимият ДДС.
Твърди се, че фактурите са отразени в дневниците за продажби и покупки на двете
страни. Твърди се неизпълнение на задължението за заплащане на доставките от
страна на купувача. Във връзка с претендираните мораторни лихви ищецът излага,
че доставките са извършвани на датата на издаване на съответната фактура от
посочените в исковата молба 67 броя. Според ищеца, страните имали уговорка, че
лихва ще се дължи върху забавено плащане месец след издаване на фактурата,
поради което и претендираната лихва е изчислена за такъв период до 04.07.2019г.
Освен изложеното, ищецът твърди, че е налице потвърждаване на задълженията от
ответника в писмо от 09.01.2017г., но независимо от това липса на извършено
плащане и дори извънсъдебно оспорване съществуването на задължения. Това
поведение на ответното дружество мотивира ищеца да заведе осъдителен иск за
реално изпълнение на основание чл.327 ТЗ вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответникът не е отговорил в преклузивните срокове на
исковата молба. В срока за отговор не е постъпило становище на ответното
дружество, уведомено лично чрез управителя си на 01.10.2019г. В двуседмичния
срок след този момент не е постъпил отговор, а такъв не е постъпил и в срок,
считано от уведомяване на дружеството на другия известен адрес /необявен в
Търговски регистър/. В съдебно заседание на 03.08.2020г. се е явил лично
управителят на дружеството Ст.Н., който е посочил нов адрес за призоваване в
гр.София и актуалност на посочената ел.поща. По делото е представено пълномощно
на адв.Г.В., упълномощена от управителя на ответното дружество. /на л.129/,
която в първо редовно съдебно заседание на 28.09.2020г. е заявила, че не
оспорва иска, че в действителност има такива вземания на ищеца от ответното
дружество. По същество е направено признание на иска. Не е възразила по
изготвения доклад. Направено е искане за постигане на спогодба.
След спиране на делото по реда на чл.229, т.1 ГПК и
непостигане на споразумение, производството по делото е възобновено с определение
от 02.03.2021г., на основание чл.230 ГПК.
Въз основа на събраните доказателства, твърденията и
доводите на страните и приложимите нормативни актове, по вътрешно убеждение,
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск за реално изпълнение на задължение по
договор за извършени доставки на хранителни продукти, с плащане на дължимата
цена на доставките съобразно издадените за тях фактури ведно с обезщетение за
забавено плащане, считано месец след издаване на фактурата за съответното
плащане до 04.07.2019г. /непосредствено преди завеждане на иска/.
Въз основа на изрично изразено признание за съществуване
на задълженията, предмет на иска, направено от процесуалния представител на
ответника адв.В., ищецът е оттеглил искането за изслушване на счетоводна
експертиза.
С протоколно определение от 10.05.2021г. съдът е извършил
по искане на ищеца коригиране на изготвения по делото доклад и приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване извършените от ищеца доставки, предмет
на иска.
Към исковата молба е приложена справка по чл.366 ГПК,
видно от която ответникът дължи по описаните фактури, издадени в периода от
03.08.2016г. до 21.09.2016г., главница общо в размер на 40 820.34 лева
както и лихва в общ размер от 11 532.27 лева, представляваща сбор от
лихви, изчислени 30 дни след издаването на всяка фактурата до 04.07.2019г.
Всички описани в справката фактури /69 бр./ са представени с исковата молба
като повечето от тях /без 2/ са двустранно подписани, вкл. от представител на
ответника. Тези подписи не са оспорени своевременно от ответника и неговия
пълномощник. Нещо повече, в първото съдебно заседание, пълномощникът е заявил,
че признава извършените доставки и произтеклите от това задължения за
ответника. Не е направено признание на иска по смисъла на чл.237 от ГПК, но
признатите факти съдът цени съгласно чл.175 ГПК относно извършените доставки и
обективираните във фактурите стойности на доставкине, което сочи на
основателността на предявената претенция за главницата.
Ответникът не е правил възражения срещу иска, не е
въвеждал твърдения за наличие на условия и срокове, а нещо повече, направил е
признание на вземанията.
Поради основателността на иска за главницата съдът
намира, че претенцията за обезщетение за забавено изпълнение, също се явява
основателна. Тя произтича от разпоредбата на чл.294, ал.1 и чл.303а, ал.3 от ТЗ, които предвиждат, че между търговци се дължат лихви както че при липса на
уговорен срок за плащане, паричното задължение следва да бъде изпълнено в 14
дневен срок от получаване на фактурата. В случая ищецът претендира по-късен
срок, а именно 30 дни след издаване на всяка една фактура за извършената
доставка. При преценка на справката по чл.366 ГПК и наличието на признание на
вземането от ответника, вкл. по акцесорната претенция, искът се явява
основателен до предявения размер.
Съобразно този изход от спора, на ищеца се следват
сторените в производството разноски в общ размер съобразно приложения списък по
чл.80 ГПК, а именно 5342.10 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЕЙЧ ЕМ ХОТЕЛИ АД, ЕИК *********, София,
представлявано от изпълнителния директор С.Н., да заплати на ДЕСС ЕООД, ЕИК
*********, Варна, сумата от 40 820.34
лева, представляваща общо главница по извършени покупко-продажби /доставки/
на хранителни продукти в обекти на ответника, индивидуализирани с посочване на
издадените за тях фактури, ввсички в периода 03.08.2016г. до 21.09.2016г. както
и мораторна лихва в размер на 11 532.27
лева, представляваща сбор от изчислена лихва за период от 30 дни след издаването
на всяка една от фактурите до 04.07.2019г., на основание чл.327 ТЗ и чл.79 и
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЕЙЧ ЕМ ХОТЕЛИ АД, ЕИК *********, София,
представлявано от изпълнителния директор С.Н., да заплати на ДЕСС ЕООД, ЕИК
*********, Варна, сумата от 5342.10 лева, представляващи сторени в
производството разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от
връчването на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: