№ 1109
гр. Варна, 11.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20243100501207 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:48 часа се явиха:
Въззивната страна Е. Л. У., редовно и своевременно призован, явява се
лично и се представлява от адв. Д. П., редовно упълномощена и приета от
съда от преди.
Въззиваемата страна С. Е. Д. със съгласието на законен
представител Р. С. И., редовно и своевременно призована, явява се лично и
се представлява от адв. И. Д., редовно упълномощена и приета от съда от
преди. Явява се и законният представител Р. И..
ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" – ВАРНА, редовно и
своевременно призована, представлява се от социален работник Д. П.,
упълномощена на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Е. Л. У.
1
чрез пълномощника му адвокат Д. П. против решение № 1799 от 20.05.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 15535 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна,
десети състав, с което е задължен въззивника да се въздържа от извършване на
актове на домашно насилие спрямо С. Е. Д.; забранено е на Е. Л. У. да
приближава на по-малко от 100 метра С. Е. Д., жилището, което обитава на
адрес в ***, и училището, което посещава – „Професионална техническа
гимназия“ – град Варна, за срок от 18 месеца, считано от издаване на
заповедта за незабавна защита /01.12.2023 г./; забранено е на Е. Л. У. да
осъществява контакт под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация със С. Е. Д. за срок от 18 месеца, считано
от издаване на заповедта за незабавна защита /01.12.2023 г./; осъден е
въззивника да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – град Варна държавна такса в размер на 25 лева, на основание
член 11, алинея 2 от ЗЗДН, както и да заплати на С. Е. Д., действаща лично и
със съгласието на майка си Р. С. И., сумата от 600 лева, представляваща
сторени от последната разноски в настоящото производство за заплащане на
адвокатско възнаграждение, на основание член 11, алинея 2 от ЗЗДН
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно,
немотивирано и незаконосъобразно. Счита се, че първоинстационният съд е
допуснал съществени процесуални нарушения: не са обсъдени всички приети
и приложени по делото доказателства; доказателствата не са обсъждани
поотделно, а само в тяхната съвкупност; липсва цялостен анализ на събраните
по делото доказателства, както и обективност при анализа им; изложените
мотиви не са убедителни; искането на въззивника за извършване на
техническа експертиза на аудиозаписа от 11.11.2023 г. е отхвърлено
немотивирано. Също така се излагат подробни аргументи, че не е налице
насилие по член 2 от ЗЗДН, както и, че приетото от районния съд, че е налице
осъществено „емоционално“ насилие не съществува като проявна форма на
насилието в закона. Обстоятелството, че скандалът се е случил по време на
действието на предходна заповед за защита, издадена в полза на молителката,
не е предпоставка, за да се направи извод за осъществено домашно насилие.
Също така се набляга, че молителката е споделила да не би въззивникът да
вземе сестра й E., а няма нищо общо с половата й неприкосновеност. Иска се
отмяна на решението и отхвърляне на молбата.
2
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна, с който същата се оспорва. Излага се подробно
становище в посока, че така постановеното първоинстанционно решение е
правилно и законосъобразно.
АДВ. П.: Запозната съм с доклада, нямам възражения.
АДВ. Д.: Запозната съм с доклада, нямам възражения.
АДВ. П.: Поддържам депозирана въззивна жалба, оспорвам отговора.
На стр. 6, последен абзац, второ изречение започва с „Разпоредбата на чл. 2…“
и там „не“ е излишно, само „повелява“.
АДВ. Д.: Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора.
АДВ. П.: Възникнаха нови обстоятелства, които касаят отношенията на
страните. В първоначалния отговор в първа инстанция започнахме
становището с това, че този казус е плод на проект на майката на молителката
да държи настрана и надалеч доверителя ми от тяхното общо съсобствено
жилище, което в случая е единствено за молителката и нейната майка. Има
едно наказателно производство, което в момента е висящо, не е приключило.
Оттам тръгва една история, Р. И. продължава да сезира всички възможни
институции във Варна с всякакви жалби. Това е станало начин на преследване
на нейната цел да държи Е. У. далеч от тяхното жилище. Инициирано е ново
дело за домашно насилие. Тя използва и двете си дъщери. За малката дъщеря
E. се твърди домашно насилие, отказана е заповед за незабавна защита,
предстои заседание. E. е малкото дете, родната дъщеря на Е.. Запознавам съда
и с този случай, който косвено считам, че има връзка. Представям призовка и
протокол от социалните. Това дело за домашно насилие е с цел, имаше едно
първоначално дело за домашно насилие, имаше заповед, тя изтече,
наказателното дело не е приключило. Дамите искат докато приключи това
наказателно дело, той да не приближава дома им по никакъв начин. Смятам,
че има злоупотреба с право. Това е нещо ново и е поредната стъпка в тази
посока. Моля да ги приемете.
АДВ. Д.: Твърдя, че са налице нови обстоятелства, именно свързани с
това производство. На 06.07. около 10 и нещо часа въззивникът се е обадил на
майката на С. – Р. за осъществяване на режим на личен контакт с детето E..
Същото е трябвало да бъде осъществено предната седмица, понеже детето се е
разболяло, били са в Спешното отделение, не е осъществен режим, тогава Е. в
3
присъствието на С. по телефона е заплашил моята доверителка и С.
същевременно с думите: „Ще дойда, ще ви счупя главата, ще ви убия и
двете.“ Моля да разпитате С. и за 06.07., защото детето е присъствало на
разговора и е чуло дума по дума разговора и заплахите, които са отправени
към нея. По отношение на представените доказателства съм запозната, но
считам, че са неотносими към предмета на спора.
СЪДЪТ предупреждава адв. П. да спазва реда в съдебната зала.
СЪДЪТ, с оглед постановеното изслушване на дете, намира, че следва
да отстрани от залата страните и пълномощниците им, като в същата остане
само социалният работник и детето С. Е. Д..
На основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт СЪДЪТ пристъпва към изслушване
на детето С. Е. Д..
СОЦ. РАБОТНИК П.: Подготвяла съм С. за изслушвания, не и е първо
́
изслушване.
ДЕТЕТО С.: Казвам се С. Е. Д., на 16 навършени години съм. Миналата
година на 25.09. ги навърших. От 16.05.2023 г. до 11.11.2023 г. веднъж съвсем
случайно се срещнах с Е., беше само разминаване. Това беше месец април
миналата година. Прибирах се от рожден ден, който беше на ресторант и бях с
моя приятелка. Разминахме се, нищо специално. Нищо не ми е казал, само се
погледнахме и се подминахме. Виждахме се в залата с Е. по време на
наказателното дело, други случаи да се виждаме не е имало. Когато го видях
пред мола, се стреснах и не знам как да го определя, все едно ми изтръпват,
изстиват устните и изпитах шок в цялото тяло. Първо се стреснах за себе си,
след това за брат ми и за сестра ми, както и за приятелката ми. Честно казано,
изпитвам и гняв към този човек, защото според мен това, което върши, не е
окей, особено спрямо малката ми сестра, и за мен, и за нея. Изплаши ме
самият факт, че колата щеше да ни блъсне. Това е първото нещо, което ме
стресна и след това, когато той слезе, имах чувството, че ще направи нещо,
което не трябва да прави. Той слезе и тръгна рязко към мен, аз сграбчих
малката и момичето, което беше с мен, седеше плътно до мен. Когато той
слизаше от колата, аз държах E.. Той тръгна да крещи, да вика „Дайте ми
детето“, след което аз се стреснах да не я отвлече. Казах, че няма да му я дам,
4
защото си има режим и т.н., да си я взима, когато трябва. Брат ми се намеси и
му каза, че можеше и по спокоен начин да се случат нещата. Аз се сетих
първа, че има заповед за защита и не трябва да ме приближава. Полицията
така и не дойде. Малко след като майка ми пристигна, си тръгна той, 30-40
минути минаха, докато майка ми дойде, не съм сигурна. Седяхме и се карахме
пред мола, не съм сигурна дали бяха толкова минутите, но горе-долу, помня,
че беше доста време. Аз правих записа от моя личен телефон. Приятелката ми
се обади на тел. 112 и аз говорих от нейния телефон. На тел. 112 казах това,
което в Районното ми казаха в такива ситуации да казвам, а то е, че имам
заповед за незабавна защита срещу Е., че той е близко до мен, има конфликт
между нас и добавих, че слезе от колата и започна да крещи „Дайте ми
детето“. Аз обясних, че това е неговата дъщеря. Това е целият разговор с тел.
112, като през целия разговор сестрата на Е. не спря да ми крещи „лъжкиня“,
„мърша“ и подобни вулгаризми. Докато говорих по телефона, Е. не ме е
заплашвал и обиждал. След това започна, той и сестра му се обърнаха и ми
казаха: „Само знаеш да лъжеш.“ Беше ми казал през зъби, че ще ми строши
зъбите. Тръгна да заплашва и другото момиче, започна се с „Кои сме ние, коя
съм аз, коя е тя, кой е брат ми?“
На 17.11. бях сама вкъщи. Майка ми беше на разходка с малката, а брат
ми, ако не се лъжа, беше на работа. Имах план да изляза навън с една моя
приятелка, при което съм се оправила и тръгвам да отключвам горната
ключалка на вратата и чувам два пъти да се повтаря „Отвори!“. Стреснах се,
защото разпознах гласа, погледнах през шпионката, едновременно реално сме
се гледали през шпионката и видях само окото и едната част от лицето. Успях
да го разпозная и заключих наново ключалката, и се обадих на майка ми,
защото тя беше тръгнала към вкъщи да я предупредя. След като и затворих,
́
звъннах на тел. 112 и обясних ситуацията. През това време той беше почнал
да блъска по вратата. Не беше просто чукане, а беше блъскане по вратата.
Докато се опитваха от тел. 112 да ме свържат с дежурен полицай, отидох да
погледна през шпионката дали още са там, той беше със сестра си, зет си и
тяхното дете. През шпионката беше черно, беше си сложил пръста. Тогава пак
не дойде полиция. Те тръгнаха преди да ме свържат с дежурен полицай,
седяха 10-тина минути. Не знам какво искаха. Не каза какво иска, само
„Отвори, отвори!“ Искаше да му отворя, не мога да кажа какво искаше.
Искаха да влязат в апартамента. Говореха нещо или на турски, или не знам. Аз
5
нищо не съм казвала. Не знам дали е разбрал, че само аз съм вкъщи. Отвън
бяха само моите маратонки. От 17.11. досега не съм имала среща с него.
СЪДЪТ освобождава детето С. Е. Д..
СЪДЪТ поканва страните по делото и техните процесуални
представители да влязат в съдебната зала в 11:09 часа.
СЪДЪТ докладва постъпили писмени обяснения на системен
администратор И. П. във връзка със CD диск, представен от въззиваемата С. Е.
Д..
СЪДЪТ на основание чл. 204 от ГПК пристъпва към оглед на един брой
флаш памет, представена от въззиваемата С. Е. Д..
В началото се чува мъжки глас, който казва: „Тази мърша няма да я
оставя!“, както и „Това е моето дете, не е твоето!“, също така се чува детски
плач. Чува се и друг мъжки глас, който казва: „Стига, защото детето се
изплаши“, както и глас на момиче. Чува се друг женски глас, който казва: „E.,
виж кой дойде, бати дойде“, както и мъжки глас, който говори тихо, но се
разбира, че успокоява детето. Първият мъжки глас казва: „Хайде махай се,
махай се!“ Вторият мъжки глас отново призовава да се спрат. Първият мъжки
глас казва: „Това е мое дете.“ Вторият мъжки глас казва: „Това е наше дете,
тихо сега, да не се разплаче.“ Детето продължава да плаче, а баща му го
успокоява с думите: „Няма, тате.“ Женски глас пита: „E., защо така се държиш
с тати, лельо?“ Първият мъжки глас казва: „Дай да си видя детето!“ и „Тя не
дава.“ Жената казва: „ела, лельо“, а детето категорично плачейки казва „не“.
Женският глас успокоява детето, че никой няма да го вземе. Отново жената
успокоява детето, че никой няма да го вземе. Младежкият глас обяснява, че
детето е било пред колата, когато е спряла. Първият мъжки глас казва: „Недей
записва, защото като го взема този телефон, знаеш ли къде ще го завра?“
Женски глас казва: „Как не те е срам да доближаваш дъщеря ми?“, при което
първият мъжки глас отговаря: „Кого да доближавам, моята дъщеря ли?“
АДВ. П.: Възникват въпроси от този аудиозапис. В Районен съд звукът
беше с много лошо качество. Тук се чува по-ясно, обаче възникват въпроси
6
доколко гласът на моя доверител прави изявления, които да нарушават по
някакъв начин неприкосновеността на личността на молителката, доколко са
отправени към самата молителка. Имаше два момента, веднъж има изречение
с обръщение „мършо, няма да те оставя” и „спри да записваш“. Аз оспорвам,
че тези изказвания са били насочени към молителката С. Д.. Предоставям на
съда да прецени, но считам, че следва да бъдат изслушани като свидетели и
присъстващите, които са Д.Д., И. и В.. Там е имало едно момиче, което е
приятелка на С.. Доколкото знам, тя е правила аудиозаписа, който слушаме
сега. Ако това е вярно, поне второто изречение не е отправено към
молителката в никакъв случай. За първото, доколкото чувам от текста, и чисто
логически, също не е отправено към нея, не знам дали е отправено към някой
от групата, по-скоро следва да е отправено към майката на молителката,
защото тя е жената, с която имат спорове за родителски права. Тя е тази, която
от 2022г. не му дава да вижда детето. Моля да допуснете съдебно-техническа
експертиза, както и правя искане да бъде предявен аудиозаписа на
свидетелите и да им бъдат задавани допълнителни въпроси в тази връзка.
АДВ. Д.: През цялото време от началото с молбата, с която е сезиран
Районен съд – Варна, твърдим, че записът е извършен от С., а не от нейната
приятелка. Интерпретациите в съдебно заседание са изцяло в интерес на
защитата на въззивника, тъй като там е присъствало и друго лице. Всички тези
отправени заплахи и това, което се чу в съдебно заседание къде ще и завре
́
телефона, са били отправени към моята доверителка С.. Аз не считам, че
следва да бъде извършен повторен разпит, тъй като първоначално
извършените бяха достатъчно обстойни. В тази връзка моля да оставите това
искане без уважение. Аз съм изискала в моята молба и моля да изгледате и
представения от ответника видеозапис от 17.11.2023г., тъй като по данни на
моите доверители, аз не съм присъствала в съдебно заседание, на видеозаписа
се вижда чукането, блъскането, описано в решението на Районен съд - Варна и
се чува реплика на Е., че това са маратонките на С..
СЪДЪТ на основание чл. 204 от ГПК пристъпва към оглед на един брой
CD диск, представен от въззивника Е. Л. У..
На видеозаписа се вижда как въззивникът се опитва да отключи гаражна
клетка и установява, че патронът на гаража е сменен. Женски глас казва: „Ще
7
отваряме дело, не е проблем.“ Влизат във входната врата на блока и се качват в
асансьор. Женският глас казва: „Трябва да вземеш решението от И.ов, от
адвоката, вчера свърши.“ След това си говорят битови въпроси. Вижда се, че
асансьорът спира на петия етаж и въззивникът се пробва да отключи вратата,
която се намира вдясно от асансьора, след което установява, че не може да
отключи вратата и веднага слага пръста си на шпионката. Въззивникът чука на
вратата и иска да бъде отворено. Казва, че има вътре човек. Женският глас
казва: „Има, аз и чух гласа, но не отваря вратата.“ Въззивникът продължава да
́
чука по вратата, като жената казва, че е на сто процента сигурна, че вътре има
човек. Жената казва, че няма да отворят, а въззивникът продължава да чука по
вратата. Чува се: „Тя малката май не е на училище.“ Жената казва: „Да се
връщаме направо при адвоката.“ Тръгват си, но се връщат и продължават да
чукат по вратата.
СЪДЪТ намира, че следва да остави без уважение исканията на
въззивника за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да
установи дали изслушаният аудиозапис е автентичен и чий е мъжкият глас,
доколкото това не е оспорено и пред първата инстанция, а към кого са
отправени репликите е въпрос по същество.
Също така СЪДЪТ намира, че представените в днешно съдебно
заседание от въззивника призовка и определение по гр.д. № 7795/2024г. по
описа на Районен съд - Варна, както и протокол от 27.06.2024г. от Дирекция
„Социално подпомагане“ - Варна са неотносими към предмета на настоящия
спор и същите следва да бъдат прикрепени към корицата на делото, с оглед на
което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за назначаване на
съдебно-техническа експертиза, която да установи дали изслушаният
аудиозапис е автентичен и чий е мъжкият глас, който се чува.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за приемане като
писмени доказателства на призовка и определение по гр.д. № 7795/2024г. по
описа на Районен съд - Варна, както и протокол от 27.06.2024г. от Дирекция
„Социално подпомагане“ – Варна, и ПРИЛАГА същите към корицата на
8
делото.
АДВ. П.: В протокол № 2358/18.04.2024 г. по гр.д. № 15535/2023г. на
стр. 4 имам изявление, с което оспорвам, че доверителят ми е отправял такива
реплики, че с неговия глас има такива реплики и оспорвам, че ако има такива
реплики, са били насочени към молителката. Правя искане да се установи
дали действително с неговия глас има такива изявления. Винаги съм
оспорвала, че това е неговият глас. Направих искане и за разпит на свидетели,
защото те са били там и знаят кой на кого какво е говорил. Имало е още едно
момиче, ще остане неизяснена обстановката. Продължавам да твърдя, че това
друго момиче, което е приятелката на С., тя е правила аудиозаписа, и тук
автоматично едната реплика не е отправена към С.. Категорични сме в това и
това могат само свидетелите да го кажат. Такива въпроси не са им задавани на
нито един от разпитите.
СЪДЪТ предупреждава адв. П. да спазва реда в съдебната зала.
ВЪЗЗИВНИКЪТ У.: Не оспорвам, че гласът, който се чува на
аудиозаписа, е мой. Оспорвам, че С. е правила записа, защото нейната
приятелка беше с телефона и правеше записа, С. правеше мимики и казваше:
„Записвай, записвай.“ На 11.11.2023г. не знаех, че има наложено ограничение
да приближавам С.. Знаех, че заповедта свършва на 9-ти. Аз по случайност
видях дъщеря ми с някакво друго момиче. Аз не мога да си видя детето, все
нашата страна е виновна.
АДВ. П.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния
представител на въззиваемата страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
9
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. П.: Поддържам изцяло въззивната жалба и моля въз основа на
доводите, които съм изложила, обективно да постановите решение, с което да
отхвърлите изцяло молбата като неоснователна. Моля да приемете, че не са
извършени актове на домашно насилие на сочените дати 11.11.2023г. и
17.11.2023г. Продължавам да считам, че обективни доказателства за
извършено насилие по смисъла на ЗЗДН не се събраха за нито един от двата
случая. По отношение на първия случай на 11.11. в социалния доклад, който е
в кориците на делото, има становище, изложено от социалния работник, който
лично е изслушал молителката С. непосредствено след случая и по
възложение на съда. Тя там е казала: „Аз се уплаших за малката си сестра.“
Районният съд, когато пише решението си, казва, че тя се е уплашила за себе
си, за своята собствена личност, вследствие на стари минали събития,
известни вече по случая. Считам, че една напълно случайна среща, която по
никакъв начин не е била планирана от доверителя ми, не е била целенасочена
като среща с молителката, не може да се тълкува като акт на домашно
насилие. По време на случайната среща са били няколко човека. Единият
въобще не е разпитан, защото е отказал даде обяснения, това е приятелката на
С.. Ако се беше съгласила тя, щяха да станат по-ясни фактите. Няма
категорични данни, че доверителят ми е отправил каквито и да е обидни думи
или заплахи спрямо молителката на 11.11. Страхът, ако тя е преживяла такъв,
е бил за нейната по-малка сестра, предвид съществуващите отношения между
родителите на E. и дългите спорове за родителски права. Имаше дело за
лишаване от родителски права, по което беше отхвърлен искът. Сега тече дело
за родителски права. Спорът за детето е ожесточен, бих казала. Това е
поръчението и към по-голямата дъщеря - да пази малката, т.е. нейният баща
да не я приближава. По отношение на втория случай на 17.11. категорично и
обективно считам, че това собственик да отиде до апартамента си без да е
ограничаван по какъвто и да е начин, тогава вече не е съществувал и заповед,
да почука на вратата и да си тръгне, не считам, че има какъвто и да е акт на
домашно насилие. Той няма как да е знаел кой е в това жилище към тази дата.
10
Отвън има маратонки, от които той започва да съди, че може би малката е там,
може би С. е там. Даже и това не го чухме, така че насилие няма. Считам, че
няма акт на емоционално насилие по смисъла на ЗЗДН, вече законът не борави
с този термин. За мен това решение е написано твърде емоционално. Моля
обективно да погледнете на случая, а не емоционално, както е сторил
Районният съд и да приемете, че и в двата случая няма акт на домашно
насилие.
АДВ. Д.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите
въззивната жалба. Един ден след изтичане на заповедта абсолютно умишлено
и целенасочено ответникът е посетил дома и, независимо от факта, че заради
́
вещите, които се твърди, че се намират в дома, има образувана прокурорска
преписка. Майката Р. е била задължена два пъти да предава негови вещи с
протокол. Считам, че същото е напълно умишлено и целенасочено за
подбуждане на страх по отношение на всички, които живеят там. По
отношение на изказването, че въззивникът не знаел, че има действаща заповед
категорично оспорвам този факт, тъй като един-два дни след инцидента
същият е заявил пред разследващ полицай, че е знаел, че е налице заповед, но
тъй като оставали няколко дена, не мислел, че това е проблем. Самият факт, че
същият е спрял пред децата на пешеходна пътека на една педя от техните
крака е основание за подбуждане на страх и несигурност у тези деца.
Нормално е С. като пострадала от сексуално насилие да изпита страх от
случващото се и от това, което може да и се случи. Ние твърдим, че всички
́
записи и реплики са били отправени към С.. Същата е била е блъскана от него,
за да изтръгне E.. Независимо от факта, че E. е негово дете, начинът за
осъществяване на режим на личен контакт или да видиш едно дете не е този
на пешеходната пътека на булевард. Във връзка с изразеното за случващото се
на 6-ти считаме, че имаме данни не само за насилие, но и за квалификация по
чл. 144 от НК, за което сме сезирали Районна прокуратура – Варна. Този човек
е агресивен, арогантен и всява постоянно страх у моята доверителка С. и
нейната майка с отправянето на постоянни заплахи и закани. От записа, който
чухме, същият започва да се саморазправя. Той не обръща внимание на
детето, както чухте от записа, само в началото „Успокой се, тате!“, а влиза в
саморазправа с всички останали членове на семейството. За него най-голям
проблем е именно фактът, че те живеят в жилището, което е обща собственост,
както и че той към настоящия момент няма достъп до него. Ако той влезе
11
вътре, ще сме изправени пред още по-сложна ситуация, моите доверители ще
бъдат изгонени и ще имаме отново актове на домашно насилие, извършени не
само спрямо С., но и спрямо всички. Моля да оставите в сила решението на
Районен съд – Варна, тъй като считам, че този човек е опасен с всичките си
действия, постъпки и заплахи, които осъществява спрямо С. и майка и, а по
́
отношение на всички останали дела, които те са завели, единственото, което е
завела моята доверителка е по ЗЗДН, то Районен съд - Варна ще се произнесе.
Моля за решение в този смисъл. Моля да ни присъдите сторените разноски.
АДВ. П.: По отношение на личните вещи на доверители ми са върнати
само част от вещите. Той е отишъл до дома на 17.11., за да си вземе вещи, не
са му върнати всички, в момента има висящо досъдебно производство срещу
майката. Ако бяха върнати, нямаше да иде. Д. казва на няколко пъти, че
случайно той е спрял пред краката им. Те са мислили, че е някой друг дори. В
първия момент дори не са разбрали кой е спрял, те дори не са го видели,
когато е слязъл от колата, защото са вървели по-назад. Той не е спрял
целенасочено, не е тръгнал да ги блъска, нито е знаел, че ще са там. С. не е
блъскана, Д. казва, че той не си е позволил физически да я докосне. Това го
казва в разпита пред първа инстанция. Той казва: „Аз разговарях с господин У.
през цялото време, той не е докосвал сестра ми.“ Когато от 2022г. до декември
2023г. две години си видял детето си шест пъти и то в присъствието на
социален работник, и го видиш случайно на един завой, дали няма да спреш
просто да го прегърнеш. Имаше режим, който майката не спазваше. Имаше
определение на Районен съд – Варна. Чухме каква е целта на производството -
да не отиде доверителят ми до жилището, защото щял да ги изгони. Това се
прави с всички процеси.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
11:55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12