Р Е Ш Е Н И Е
Номер 15.10.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 15.09. 2020
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА
КАЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1108 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 240 от ГПК и е образувано по молба
на „П.В.“ ЕООД, гр. С.З. за отмяна на решение № 1581/16.11.2019г., постановено
по гр.д. № 951/2019 г. на Районен съд – С.З., с което е признато за установено
по отношение на „П.В.“ ЕООД, че дължи на „Б.Т." ООД сумата от общо 7 910,
30 лв. както следва: 7 500 лв. главница по неизплатени задължения за следните
фактури: частично по фактура № ********** от 22.05.2018г. за сумата от 3500
лв., фактура № ********** от 01.06.2018г. за сумата от 4000 лв., и 410.30 лв.
дължима лихва за забава по посочените фактури формирана по следният начин: лихва
по фактура № **********/22.05.2018г. в размер общо на 202.51 лв., формирана
както следва: 45.00 лв. за период от 23.05.2018г. до 27.06.2018г. върху сумата
от 4500.00 лв., 157.51 лв. за период от 28.06.2018г. до 05.12.2018г. върху
сумата от 3500.00 лв., лихва по фактура № **********/01.06.2018 г. в размер на
207, 79 лева за периода от 02.06.2018 г. до 05.12.2018 г. ведно със законната
лихва върху сумата от 7500.00 лв., считано от 05.12.2018г. дата на подаване на
заявлението по реда на чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 3505/06.12.2018 г. по ч.гр.д. № 6172/2018 г.
по описа на РС С.З. и П.В.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Б.Т." ООД
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 726 лева и 158,
21 лева за платена държавна такса, които разноски са сторени в исковото
производство, както и 158, 21 лева държавна такса и 506 лева адвокатско
възнаграждение в заповедното производство.
Молителят „П.В.“ ЕООД излага доводи, че документацията по делото е получена
от юриск. Г.С.М., която няма трудови или друг вид правоотношения с дружеството
и не попада в кръга от лица по чл. 46, ал. 2 ГПК или чл. 50, ал. 3 ГПК. Прави
се оплакване, че връчването на съобщенията по делото, както и на исковата молба
е нередовно и молителят е бил лишен от възможността да узнае за образуваното
производство и да осъществи действия по процесуална защита. Моли да се отмени
решението.
Постъпил е писмен отговор от „Б.Т.“ ООД, гр. С.. Счита се, че молбата е
неоснователна и посочва съображения за това и се иска същата да бъде оставена
без уважение.
Съдът,
след като се запозна с доводите на двете страни и данните по делото, в
съответствие с правомощията си по чл. 240, ал. 1 от ГПК намира, за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е
предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 327 от ТЗ от „Б.Т.“ ООД
против „П.В.“ ЕООД.
От данните по първоинстанционното
производство се установява, че препис от исковата молба е връчен по седалището
и адреса на управление на „П.В.“ ЕООД: гр. С.З., зона Г.. Връчителят е
отбелязал, че на адреса не е намерен служител, който е съгласен да получи
книжата, поради което е залепено уведомление на 01.03.2019 г.
Ищецът е подал уточняваща молба
вх. № 16323/03.06.2019 г. в изпълнение на указанията на съда, като препис от
нея е връчен на седалището и адреса на управление на „П.В.“ ЕООД: гр. С.З.,
зона Г.. Връчителят отново е отбелязал, че на адреса не е намерен служител,
който е съгласен да получи книжата, поради което е залепено уведомление на 05.07.2019
г.
На 03.10.2019 г. е изпратена
призовка на „П.В.“ ЕООД за насрочено открито
съдебно заседание на 11.11.2019 г.,
която е получена на 07.10.2019 г. Г.С.М.– юрисконсулт.
Препис от постановеното по делото
решение № 1581/16.11.2019 г. е получено на 18.12.2019
г. и също е получено от Г.С.М. – юрисконсулт.
В производството пред въззивния
съд е представена справка за актуално състояние за всички действащи трудови
договори за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2020г. в „П.В.“ ЕООД, от която е
видно, че Г.С.М./лицето получило призовката за открито съдебно заседание на
11.11.2019 г. и препис от неприсъственото решение по първоинстанционното дело/
не е в трудовоправни правоотношения с „П.В.“ ЕООД.
Ето защо след като е установено,
че лицето, което е получило препис от решението не е в трудовоправни правоотношения
с „П.В.“ ЕООД следва да се приеме, че постановеното неприсъствено решение не е
било надлежно връчено на молителя, поради което следва да се приеме, че молбата
е депозирана в преклузивния срок по чл. 240,
ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Основанията за отмяна на влязло в
сила неприсъствено решение са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 240,
ал. 1 от ГПК и предполагат допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила от първоинстанционния съд.
В настоящия случай с оглед
изложените в молбата твърдения се налага извода, че молителят се позовава на
хипотезата на чл. 240,
ал. 1, т. 1 от ГПК – ненадлежно връчване на препис от исковата молба и на призовката за
съдебното заседание.
Ответникът в първоинстанционното
производство е юридическо лице – търговско дружество и правилата за връчване на
съобщения и призовки са уредени в чл. 50
от ГПК, където
е посочено, че връчването на търговци и юридически лица, които са вписани в
съответния регистър, се извършва в канцелариите им на последния посочен в
съответния регистър адрес на всеки служител или работник, който е съгласен да
ги приеме.
В настоящия случай преписът от
исковата молба е връчен на ответника в съответствие с изискването на чл. 50,
ал. 4 от ГПК, чрез залепване на уведомление, тъй като не е намерен служител,
съгласен да получи съобщението.
Призовката за насрочено открито
съдебно заседание на 11.11.2019 г., е
получена на 07.10.2019 г. от Г.С.М.– юрисконсулт, за която е установено, че не
е работник или служител в „П.В.“ ЕООД, поради което съдът приема, че връчването
на призовката за съдебното заседание, е осъществено в нарушение на правилата на
чл. 50, ал. 3 от ГПК и това нарушение е основание за отмяна на постановеното
неприсъствено решение, тъй като е налице хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от ГПК.
Предвид гореизложеното молбата на
„П.В.“ ЕООД с правно основание чл. 240,
ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК е основателна и постановеното неприсъствено решение
следва да бъде отменено, а делото върнато на Районен съд – С.З. за разглеждане
на предявените исковете от друг съдебен състав.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1581/16.11.2019г., постановено по гр.д. № 951/2019 г. на Районен
съд – С.З. на основание чл. 240, ал. 1 , т. 1, пр. 2 от ГПК.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния Раионен съд С.З. за
разглеждането му от друг състав, като разглеждането започне от етапа – призоваване
за първо открито съдебно заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.