Решение по дело №14983/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261403
Дата: 27 април 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Соня Николова Найденова
Дело: 20191100514983
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№............................../26.04.2022 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи декември през  2021 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ :  СОНЯ  НАЙДЕНОВА    

                                                                мл.съдия  СТОЙЧО ПОПОВ

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   14983 по    описа   за  2019  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 117424 от 16.05.2019 г., постановено по гр.д. № 16259/2017 г. на СРС, 28 състав, е осъдена И.С. М.да заплати на Г. фонд сумата 987 лева - изплатено от Г. фонд в полза на Е.Г.Б.обезщетение за имуществени вреди, които вреди са претърпени вследствие на пътно-транспортно произшествие на 29.06.2011 г., при което И.С. М., управлявайки лек автомобил „Рено Клио“ с ДК № *******собственост на И.С.П., в гр. София се движи по ул. „Витиня“ с посока от ул. „Вл. Вазов“ към ул. „Ботевградско шосе“ и на кръстовището с ул. „Летоструй“ отнема предимството и удря правомерно движещото се МПС 2 и така причинява процесното ПТП, като към момента на произшествието за лекия автомобил не е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата считано от завеждане на исковата молба - 16.03.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, както и  сумата от 620 лв. разноски по делото на осн чл. 78, ал. 1 от ГПК. С решението е отхвърлено възражението на ответника за погасителна давност.

            Първоинстанционното решение е обжалвано в срок от ответника чрез особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, с доводи за неправилност на решението. Оплакванията по въззивната жалба са относно липсата на установяване по делото на елементите от фактическия състав на регресното вземане на ищеца- възразява се за липса на виновно противоправно поведение на ответника, за липса на причинна връзка на ПТП с вредата, недоказване размера на вредата, за погасяване вземането по давност, за наличие на валидна застраховка Гражданска отговорност. Моли решението да бъде отменено, и искът  да се отхвърли.

Въззиваемата страна-ищец Г. фонд оспорва жалбата с писмен отговор като неоснователна, счита че искът е доказан и вземането не е погасено по давност, доколкото давността тече от плащане на обезщетението от страна на ищеца на увреденото лице. Претендира разноски.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Предмет на спора е иск с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), като независимо от неточната правна квалификация на предявения иск – посочен съответния на чл.288, ал.12 от КЗ (отм.)  норма на действащия КЗ, първоинстанционният съд е обсъдил обстоятелствата, въведени с исковата молба като основание на иска и се е произнесъл с оглед търсената от ищеца защита.

 При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответника оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите за установени факти от събраните по делото доказателства относно наличието на основанията за настъпване на ПТП по причина отнемане предимство от страна на ответника, за причинената вреда, за липса на сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на виновния водач-ответника, за възникване регресно право на вземане на ищеца за платеното то него на увреденото лице, и относно размера на подлежащите на обезщетяване вреди, и за неоснователност на възражението на ответника за погасяване по давност на вземането, които констатации и правни изводи въззивният съд споделя  и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, без да е нужно да ги повтаря.  

В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

При извършената служебна проверка не се установи нарушение на приложима императивна материално правна норма.

Фактите, включени в състав на регресното вземане на ищеца, се установяват от събраните по делото писмени доказателства и приетата съдебно-автотехническа експертиза /СТЕ/, като заключението на последната въззивният съд намира за компетентно и добросъвестно изготвено, и заслужаващо кредитиране от съда при преценката му по чл.202 от ГПК. Това заключение установява освен размера на вредата, също и наличието на причинна връзка между поведението на ответника и причинените вреди на МПС на третото увредено лице. Не е установено по делото за управляваното от ответника МПС да е имало валидна/действаща/ задължителна застраховка Гражданска отговорност към датата на ПТП, доколкото сключената такава със ЗД Виктория е била прекратена преди процесната дата поради неплащане на втората вноска при разсрочено плащане. Пред първата инстанция от страна на ответника не е наведено възражение, че управляваното от ответника МПС е било с пререгистриран номер и за новия номер има валидно сключена застраховка към датата на ПТП, поради което този довод въззивният съд не обсъжда.

Неоснователен е и довода във въззивната жалба за липсата на противоправност. Поведението на ответника при процесното ПТП, описано в приетия протокол за ПТП,  е за нарушение на правилата за движение –отнемане на предимство на друго МПС, същото  е установено от приетото писмо на СДВР за влизане в сила спрямо ответника на наказателно постановление за това нарушение. Двете горепосочени писмени доказателства не са били оспорени по отношение обвързващата им доказателствена сила като официални документи.

Оплакването за неправилно приложение на нормите за погасяване вземането по давност въззинният съд намира също за неоснователно. По въпросите за погасителната давност спрямо регресните суброгационни искове на застрахователя и Гаранционния фонд съществува задължителна практика, обективирана в т. 14 от ППВС № 7/77 г., и разрешавани непротиворечиво от съдилищата в смисъла на даденото решение на този въпрос в редица решение на ВКС по правилното приложение на закона (решение № 178 от 21.10.2009 г. по т.д. № 192/2009 г., II т.о., решение № 173 от 30.10.2009 г. по т.д. № 455/2009 г., II т.о., решение № 53 от 16.07.2009 г. по т.д. № 356/2008 г., I т.о., решение № 2 от 02.02.2011 г. по т.д. № 206/2010 г., II т.о., решение № 15 от 04.02.2011 г. по т.д. № 326/2010 г., II т.о. и др.) според което разрешение, регресните суброгационни искове на застрахователя и Гаранционния фонд се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от момента, в който застрахователят, съотв. Гаранционният фонд изплати обезщетенията на правоимащите лица. В случая плащането е на дата 17.04.2012 г. по приетия неоспорен платежен документ, а искът е предявен преди изтичане на 5 годишния давностен срок от тази дата. Ето защо решението следва да се потвърди като правилно.

По разноските за въззивната инстанция: Съобразно изхода на спора, и на основание чл.71 от ГПК, по аргумент от т.7 от ТР № 6 по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, въззивникът-ответник следва да заплати на СГС, държавна такса за обжалване в размер на 25 лв. , както и разноски на ищеца в размер на 150 лв. за възнаграждение за особен представител и 100 лв. за защита от юрисконсулт.

Воден от горните мотиви, СГС

 

Р Е Ш И :       

           

             

ПОТВЪРЖДАВА решение № 117424 от 16.05.2019 г., постановено по гр.д. № 16259/2017 г. на СРС, 28 състав, .

ОСЪЖДА И.С. М.ЕГН **********,***, да заплати на Софийски градски съд сумата 25 лв. за държавна такса по обжалване, и  да заплати на Г. фонд ***, сумата от 250 лв. разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                 2.