Р Е Ш Е Н И Е
14.10.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Славка Иванова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4629/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.Д.Д., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 42 от 22.02.2018 г., издадено от главен инспектор инж. В.Т.Д.–
Началник на 01 Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“
(РСПБЗН) – Пловдив, с което:
1) на основание чл. 265, ал. 1 от Закона за министерството
на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. чл. 13, б. „б“ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева за
нарушение по чл. 140, т. 1 от ЗМВР вр. чл. 14, ал. 2, т. 4 от Наредба №
8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите“ (Обн. ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г., попр.) вр. чл. 43,
ал. 2 от Наредба № Iз-1971/29.10.2009 г. за строително-технически правила
и норми за осигуряване на безопасност при пожар (Обн. ДВ, бр. 96 от 04.12.2009
г., попр.) и
2) на основание чл. 265, ал. 1 от ЗМВР вр. чл. 13, б.
„б“ от ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл.
140, т. 1 от ЗМВР вр. чл. 14, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г.
за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите“ вр.
чл. 43, ал. 1 от Наредба № Iз-1971/29.10.2009 г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди за деянията,
за които е наказан, да му е било издадено и задължително предписание от
органите на РСПБЗН-Пловдив със срок за изпълнение до 30.04.2018 г. Поддържа, че
предписанията са били изпълнени в цялост преди този срок, за което са били
предвидени средства в бюджета на детската градина. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично, поддържа жалбата и наведените с нея възражения.
Въззиваемата страна с писмо с вх. № 59514/18.09.2019
г. взема становище жалбата да е неоснователна, в хода на производството да не
са били допуснати съществени процесуални нарушения, а извършването на
нарушенията от жалбоподателя да е несъмнено доказано. Предлага на съда да
потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание, редовно призована,
не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от П.Д.Д., спрямо която са наложени
административните наказания, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 18.07.2019
г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена
пред административнонаказващия орган (АНО) на 23.07.2019 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 30.11.2017 г. свид. М.Н.М. – инспектор в група „ДПК
и ПД“ при 01 РСПБЗН-Пловдив, извършил проверка в детска градина „Росица“,
находяща се в гр. Пловдив, ул. „Явор“ № 29. По това време директор на детската
градина била жалбоподателката П.Д.Д.. В хода на проверката свид. М. установил,
че южният евакуационен изход на сградата се използвал без вратата да била
оборудвана с брава тип „антипаник“, както и че не била осигурена изискващата се
посока на отваряне на евакуационните врати от I група „Дъга“, IIА група, IIIА група и IIIБ група. На
същата дата свид. М. издал разпореждане № 50/30.11.2017 г. до жалбоподателката Д.
в качеството й на директор на ДГ „Росица“ на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР. С т. 1 от разпореждането било указано вратата на южния евакуационен изход
на сградата да се оборудва с брава тип „антипаник“ и бил определен срок за
изпълнение 30.04.2018 г., а с т. 2 от разпореждането било указано да се обърне
посоката на отваряне на вратите на I група „Дъга“, IIА група, IIIА група и IIIБ група, за
да съответства на посоката на евакуация и бил определен срок за изпълнение
30.06.2018 г.
На 05.12.2017 г. свид. М. съставил Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с № 42/05.12.2017 г. против
жалбоподателката Д. и в присъствието на свидетели. Препис от акта бил връчен на
жалбоподателката срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. М.Н.М.. От тях
се установяват датата на извършената проверка в процесния обект, както и че
АУАН е бил съставен не при проверката, а в последствие - няколко дни по-късно.
Изяснява се още, че свид. М. е издал и разпореждане за отстраняване на
констатирани при проверката несъответствия, като е определил и срок за
изпълнение на дадените указания. Установява се още от показанията на свидетеля,
че в деня, когато е отишъл да връчи разпореждането, е съставил и АУАН.
Свидетелят пояснява, че изискуемата се посока за отваряне на евакуационните
врати е по пътя за евакуация, както и че в проверявания обект е имало
евакуационни изходи, които са били по пътя за евакуация от помещения, ползвани
от по-малко от 100 човека и затова е дал предписание за оборудване на
евакуационни врати с брава тип „антипаник“ само за тези, които са по пътя за
евакуация от помещения, ползвани от повече от 100 човека. Показанията на свид. М.
са подробни и последователни, в тях той възпроизвежда обстоятелства, които
непосредствено е възприел като очевидец. Показанията му се подкрепят и от
събраните по делото писмени доказателства. Не се установяват и обстоятелства по
които свидетелят да се счита за предубеден или заинтересован, поради което
съдът кредитира показанията на свид. М..
Фактическите си изводи съдът изгради и въз основа на
писмените доказателства по делото – разпореждане № 50/30.11.2017 г. от инсп. М.Н.М.;
Заповед № з-40/04.12.2017 г. на Началник 01 РС „ПБЗН“ Пловдив; служебна бележка
от Директор на РД „ПБЗН“ – Пловдив. Същите са непротиворечиви относно
установените от тях обстоятелства, кредитират се от съда и те подкрепят
приетата за установена фактическа обстановка.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП, от материално и териториално
компетентен орган.
Въпреки това съдът намира, че е налице основание за
отмяна на НП, а наведеното от жалбоподателката възражение е основателно. В тази
връзка с разпоредбите на чл. 140, т. 1 и т. 2 от ЗМВР са предвидени различни
задължения за гражданите – да спазват установените правила и норми за пожарна
безопасност и защита при бедствия, както и специфичните правила за съответните
обекти и населени места, и да оказват съдействие на органите за пожарна безопасност
и защита на населението (задължение по чл. 140, т. 1 ЗМВР) и да изпълняват
издадените писмени разпореждания на органите за пожарна безопасност и защита на
населението (задължение по чл. 140, т. 2 ЗМВР). Доказа се по делото, че при
процесната проверка свид. М. е издал писмено разпореждане до жалбоподателката,
представляващо Разпореждане № 50/30.11.2017 г. В същото е отбелязано, че се
издава на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР, който предвижда, че „при
упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност
и защита на населението издават писмени разпореждания или уведомления за
изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани“. При изследване на съдържанието на разпореждането
се установява, че предписанието, дадено под № 1 в Разпореждане № 50/30.11.2017
г. напълно кореспондира с деянието, за което жалбоподателката е наказана по т.
1 от НП, а предписанието под № 2 в Разпореждане № 50/30.11.2017 г. напълно
кореспондира с деянието, за което жалбоподателката е наказана по т. 2 от НП.
Безспорно е, че свид. М. е разполагал с правомощието както да издава подобни
задължителни разпореждания, така и да съставя актове за установяване на
административно нарушение, поради което следва да се прецени как се съотнасят
двата акта в конкретния случай. Задължителен реквизит на всеки от двата акта е
датата на неговото издаване. Така по делото се установява, че разпореждане № 50
на свид. М. до жалбоподателката Д. е било издадено на 30.11.2017 г., т.е. преди
да е бил съставен АУАН № 42 от 05.12.2017 г. Следователно първоначалният
документ е разпореждането. Това кореспондира и с показанията на свид. М., който
посочи, че след като размислил, приел, че две от констатираните нарушения били
по-тежки и пристъпил към съставяне на АУАН. Порокът при това действие произтича
от обстоятелството, че с предходно съставеното разпореждане за същите деяния,
за които е бил съставен АУАН, на жалбоподателката вече е бил определен срок за
тяхното отстраняване, както следва – до 30.04.2018 г. за деянието под № 1 от
разпореждането и до 30.06.2018 г. за деянието под № 2 от разпореждането. Веднъж
определен, този срок не може да бъде самоволно отнет на жалбоподателя, а
противното представлява съществено нарушаване на правото му на защита.
Наказвайки жалбоподателя за деяния, които са извършени преди изтичането на
срока за отстраняване на нередовностите по задължителното разпореждане №
50/30.11.2017 г., АНО е приложил неправилно закона. В случая, ако
нередовностите не бяха отстранени от страна на жалбоподателката, тя би могла да
бъде наказана по административен ред, но нейното нарушение би се квалифицирало
по чл. 140, т. 2 от ЗМВР, а не по т. 1 на същия член, каквато квалификация е
направена с обжалваното НП. Освен това нарушение за деянието по т. 1 от НП би
било извършено едва на 01.05.2018 г. – първият ден след изтичането на срока за
изпълнение на предписанието, а за деянието по т. 2 от НП – на 01.07.2018 г.,
който представлява първият ден след изтичането на срока за изпълнение на
предписанието под № 2 от задължителното разпореждане. Следователно описаните в
НП деяния, за които е била наказана жалбоподателката Д., не представляват
административни нарушения, тъй като към датата, на която е прието да са
извършени двете нарушение – 30.11.2017 г., тя все още е могла законосъобразно
да отстрани констатираните при проверката нередовности и нейното поведение към
тази дата не е било противоправно. В заключение отново следва да се подчертае,
че разпореждане № 50/30.11.2017 г. е издадено първо по време и към момента на
съставянето на процесния АУАН, то вече е било породило действие, включително и
в частта си относно срока за изпълнение на предписанията. Документът, чрез
който продължителността на този срок би могла да бъде намалена, не е акт за
установяване на административно нарушение. В случая жалбоподателката е наказана
за деяния, извършени преди изтичането на първоначално определения срок за
изпълнение на предписанията и поради това те не представляват административни
нарушения. Коментираният порок засяга законосъобразността на НП изцяло – по т.
1 и по т. 2 от същото, поради което е и основание за неговата отмяна в цялост.
На следващо място съдът намира, че е налице и друго
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление – поради
допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН при
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Такъв
съществен порок е допуснат при описанието както на нарушението по т. 1 от НП,
така и при описанието по т. 2 от НП, следователно и това отменително основание
обхваща наказателното постановление в неговата цялост, а не в отделна част. В
тази връзка по т. 1 от НП жалбоподателката е наказана за деяние, квалифицирано
като административно нарушение по чл. 140, т. 1 ЗМВР вр. чл. 14, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. вр. чл. 43, ал. 2 от Наредба № Iз-1971/29.10.2009
г. Предназначението на правната квалификация на нарушението е свързано и с
очертаването на предмета на доказване в процеса, тъй като в рамките на
административнонаказателното производство следва да се установи проявлението в
обективната действителност на посочените в хипотезата на нарушената правна
норма признаци на нарушението. Приетата от наказващия орган за нарушена от
жалбоподателя разпоредба на чл. 43, ал.2 от Наредба № Iз-1971/29.10.2009 г. гласи, че: „на
всички евакуационни врати на изходите по пътищата за евакуация от помещения за повече от 100 човека,
включително до крайните изходи и по маршрутите за над 100 човека се предвиждат
брави тип антипаник“. Същевременно деянието, за което жалбоподателката е
наказана, от фактическа страна е, че вратата на южния евакуационен изход на
сградата не е била оборудвана с брава тип „антипаник“. При така направеното
описание на нарушението никъде не се твърди, че вратата на южния евакуационен
изход на сградата е била използвана от помещение за повече от 100 човека.
Последното обаче представлява съставомерен елемент от обективната страна на
състава на нарушението. Твърдение за проявлението в обективната действителност
на този елемент липсва в наказателното постановление. Така описаното деяние
изначално е несъставомерно, а обстоятелството от колко човека се е използвал
евакуационният изход е останало извън предмета на доказване по делото. Че това
обстоятелство е елемент от състава на нарушението е видно и от показанията на
свид. М., който изясни, че в сградата е имало и други евакуационни изходи, но
тъй като те са били ползвани от помещения за по-малко от 100 човека, то не е
давал предписание за поставяне на брава тип „антипаник“, тъй като е липсвало и
нормативно предвидено задължение за жалбоподателката да стори това. Налага се
категоричен извод, че обстоятелството от колко човека се ползва помещението, за
което процесният южен евакуационен изход е част от пътя за евакуация, следва да
бъде категорично установено по делото, за да се направи преценка дали е
съществувало задължение за конкретната евакуационна врата да бъде оборудвана с
брава тип „антипаник“ или не. В конкретния случай обаче е налице порок не при
доказателственото право, а изначално при описанието на нарушението.
Разгледаното обстоятелство, за което се доказа да е елемент от обективната
страна на състава на нарушението, е останало извън предмета на доказване по
настоящото дело, очертан с описанието на нарушението от фактическа страна в
АУАН и НП. Макар районният съд да е инстанция по установяването на фактите, то
не може за пръв път с въззивното решение да се предяви нов съставомерен факт на
жалбоподателката, по който досега тя не се е защитавала. Това би обезсмислило
съставянето на АУАН и издаването на НП. За да се потвърди НП в частта му по т.
1 с оглед дадената му правна квалификация, съдът би трябвало да приема, че е
извършено деяние, различно от описаното в постановлението, като приеме за пръв
път с решението си съществуването и на друго обстоятелство от фактическа
страна, по каквото обвинение жалбоподателката не се е защитавала. Следователно
допуснатият порок съставлява такова процесуално нарушение, което не може да
бъде санирано и попада в категорията на съществените нарушения, като описаното
в т. 1 от НП деяние е несъставомерно само по себе си, а така изначално и
неправомерно е било ограничено и правото на защита на жалбоподателката.
Съществено
процесуално нарушение е допуснато и при описанието на вмененото във вина на Д.
нарушение по т. 2 от НП. Същото е квалифицирано като такова по чл. 140, т. 1 ЗМВР вр. чл. 14, ал.
2, т. 4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. вр. чл. 43, ал. 1 от Наредба № Iз-1971/29.10.2009
г. Последната разпоредба гласи, че: „вратите на евакуационните изходи се
проектират така, че да се отварят по посоката на движение при евакуация“. С
наказателното постановление обаче жалбоподателката е била наказана за това, че
от фактическа страна „не е осигурила изискващата се посока на отваряне на
евакуационните врати“. Административнонаказващият орган се е задоволил да
препише разпоредбата на чл. 14, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014
г., но според настоящия състав това не изпълнява надлежно задължението му по
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено. Установява се съгласно правилото по чл. 43, ал. 1 от Наредба
№ Iз-1971/29.10.2009
г., че евакуационните врати трябва да се отварят по посоката на движение при
евакуация, за да бъде спазен редът на държавно управление в областта на
обществените отношения при осигуряването на безопасност при пожар. При
описанието на нарушението по т. 2 от НП липсва твърдение каква е била посоката
на отваряне на евакуационните врати от I група „Дъга“, IIА група, IIIА група и IIIБ група, не
е посочена каква е и изискващата се посока на отварянето им, а именно по
посоката на движение при евакуация. Вписването в НП, че не е била осигурена
изискващата се посока на отваряне на вратите не представлява твърдение за
конкретен факт от обективната действителност, а правна квалификация, която се
прави въз основа на определени факти. В случая преценката дали изискващата се
посока на отваряне е била осигурена се прави след установяване в каква посока
са се отваряли реално евакуационните врати, каква е била посоката на движение
при евакуация и дали двете посоки съвпадат или не. При описанието на
нарушението липсват твърдения за всяко от тези обстоятелства, а вместо това
директно е преписана разпоредба от нормативен акт в съответната област на
регулиране, като наказаният е оставен да се защитава не срещу конкретни факти,
а само срещу правни квалификации, направени въз основа на никому неизвестни
факти. И този порок при описанието на нарушението настоящият съдебен състав
намира за съществен, тъй като както правото на защита на жалбоподателя е било
изначално и недопустимо ограничено, така и отново извън предмета на доказване в
процеса са останали обстоятелства, включени в състава на нарушението. В случая
дори не е посочено коя е и изискващата се посока на отваряне на евакуационните
врати (установи са това да е посоката на движение при евакуация), така не става
ясно каква посока на отваряне трябва да се преценява дали е била осигурена и
как тогава при съпоставка с действителната посока на отваряне на вратите ще се
установи дали тя е изискващата се или не.
По гореизложените съображения съдът приема, че жалбата
е основателна, а при издаването на атакуваното наказателно постановление са
допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани
във въззивното производство. Следователно наказателното постановление е
незаконосъобразно, поради което то трябва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1,
предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 42 от
22.02.2018 г., издадено от главен инспектор инж. В.Т.Д.– Началник на 01 Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПБЗН) – Пловдив, с
което на П.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание:
1) чл. 265, ал. 1 от Закона за министерството на
вътрешните работи във вр. с чл. 13, б. „б“ от Закона за административните
нарушения и наказания е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева за нарушение по чл. 140, т. 1 от Закона за министерството на
вътрешните работи във вр. с чл. 14, ал. 2, т. 4 от Наредба №
8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите“ във вр. с чл. 43, ал. 2 от Наредба № Iз-1971/29.10.2009
г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар и
2) чл. 265, ал. 1 от Закона за министерството на
вътрешните работи във вр. с чл. 13, б. „б“ от Закона за административните
нарушения е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева за нарушение по чл. 140, т. 1 от Закона за министерството на
вътрешните работи във вр. с чл. 14, ал. 2, т. 4 от Наредба №
8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите“ във вр. с чл. 43, ал. 1 от Наредба № Iз-1971/29.10.2009
г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:
Н.Н.