№ 46
гр. гр. Димитровград, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря В. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20215610200180 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – ХР. Н. Д. с адрес гр.Димитровград, *******************, ЕГН
**********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление №254р-70/04.02.2021г.
на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за това, че на 18.01.2021г. около 06:10 часа в
гр.Димитровград, на бул.“Трети март“ до №2, при извършена полицейска проверка на
автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ X 07-47 KP, в условията на въведена извънредна
епидемична обстановка в Република България, въведена и удължавана с решения на
Министерския съвет, във връзка с издадена заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на
здравеопазването - въвеждаща противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че всички
лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за
обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища,
метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), е установено, че Д. не е
изпълнил посоченото в заповедта, като се намира в горепосоченото транспортно средство
извършващо превоз на работници и не е поставил защитна маска за лице или друго средство
покриващо носа и устата му, с което за виновното нарушение на чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.4
от Закона за здравето, вр. т.7 от Заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на
1
здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
Изложените в жалбата доводи са за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното
постановление, липса на установеност на извършеното. Моли за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, не се явява, не взема становище по
жалбата си.
Упълномощеният процесуален подкрепя жалбата, излага доводи за процесуални нарушения
при издаването на наказателното постановление, неустановеност на самото деяние, заявява,
че автобусът бил ведомствен за превоз на работници на дружеството, а не предназначен за
обществен превоз. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на
направените разноски по делото.
ОТВЕТНИКА по жалбата- ОД-МВР-Хасково- редовно призовани, не изпраща представител
и не взема становище по депозираната жалба.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград – редовно призовани, не изпраща
представител и не взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива,
съдът намира следното:
На 18.01.2021г. полицейските служители при РУ-МВР-Димитровград- св.К.К. и св.Д.К.
извършвали служебните си задължения и осъществявали проверки по различни обществени
места из гр.Димитровград за спазване на въведените в страната противоепидемични мерки.
Същите рано сутринта били на бул.“Трети март“- до №2, когато към 6,10ч. забелязали
движещ се по булеварда микробус и спрели същия за проверка. През прозорците на
автобуса забелязали, че вътре има пътници без поставени предпазни маски, покриващи носа
и устата.
Представили се и извършили проверка, при която установили, че едно от лицата без маска е
настоящият жалбоподател ХР. Н. Д..
За констатираното нарушение св.К.К. в присъствието на св.Д.К. съставил АУАН №254р-
70/18.01.2021г., като в акта описал, че Д. се намира на закрито обществено място и като
пътник не е поставил защитна маска за лице и с това не изпълнил противоепидемичните
мерки.
Като нарушена е описана разпоредбата на чл.209а, ал.1, вр. т.7 от Заповед №РД-01-
675/2020г. на Министъра на здравеопазването.
Актът е връчен на същата дата на жалб.Х.Д., който го подписал без възражения.
Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение, е
издадено предметното на делото наказателно постановление №254р-70/04.02.2021г. на
Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето
във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за здравето, във връзка с т.7 от Заповед № РД-01-
2
675/2020г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето на жалб.Х.Д. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300
(триста) лева.
Постановлението било връчено на жалбоподателя на 10.03.2021г., видно от неразделна
разписка към него, а жалбата против постановлението е получена в съда на 16.03.2021г.-
видно от поставения входящ номер - т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Горните факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение
№254р-70/18.01.2021г., наказателно постановление №254р-70/04.02.2021г. на Директора на
ОД-МВР-Хасково, показанията на актосъставителя К.К., тези на свидетеля по установяване
на нарушението и съставянето на акта Д.К., от приетите като доказателства писмени
документи- приложени по делото, които доказателства са кредитирани от съда по начин и в
обем- описан по-долу.
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по
реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е
подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на
ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на
обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното
наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:
- При съставяне на акт за установяване на административно нарушение №254р-
70/18.01.2021г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
При издаването на обжалваното наказателно постановление също са спазени като цяло
правилата.
Заповед № РД-01-675/2020г. в т.7 повелява: „Всички лица, когато се намират в закрити
обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти,
църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в
приложение № 3.“.
Контролните органи и административно-наказващия такъв са приели, че в случая
жалбоподателят Х.Д. се намира в транспортно средство за обществен превоз. Видно от
писмените документи- приети като доказателство по делото, както и от показанията на
разпитаните свидетели, описанието на транспортното средство е микробус, превозващ
работници на дружество.
В тази връзка обаче следва да се направи преценка доколко така описания микробус на
посоченото дружество се явява „транспортно средство за обществен превоз“.
3
Понятие за обществен превоз е дефинирано в § 1, т.1 от Закона за автомобилните превози:
"Обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.“.
В случая осъществявания превоз изцяло може да се причисли под определението за
обществен. Дори да се приемат частичните данни, че микробусът е служебен и в него
пътуват работници на едно дружество, то няма каквито и да било данни, още по-малко
доказателства, че пътуват едни и същи работници, че пътуват по един и същи маршрут, без
да се качват други пътници извън служители на фирмата, че има изобщо някакъв
пропускателен режим за това кой може да се превозва в микробуса.
В тази връзка това транспортно средство, превозващо хора, попада под обхвата на
цитираната заповед на Министъра на здравеопазването, доколкото същото се явява такова за
обществен превоз.
В случая показанията на актосъст.К. и св.К. са категорични, че в автомобила жалб.Д. е бил
без поставена маска, като си спомнят, че маска не е имало дори и неправилно поставена.
Показанията на разпитаните по делото свидетели съдът възприе и кредитира като
достоверни и правдиви, доколкото са последователни, безпротиворечиви и взаимно
подкрепени. Дадени са от длъжностни лица- полицейски служители, възприели ставащото в
рамките на своите длъжностни права и задължения, чието внимание е било насочено в тази
насока.
При установено и доказано пребиваване на закрито обществено място – обществен превоз,
без предпазна маска, е налице установеност на неизпълнение на Заповед № РД-01-675/2020г.
на Министъра на здравеопазването, в която с т.7 е въведено задължението за поставяне на
защитна маска за лице на всички присъстващи в транспортни средства, извършващи
обществен превоз.
Тази забрана е действала към датата, на която е извършено деянието. По този начин
жалб.Х.Д. е осъществил състава на чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето.
Действително, както в АУАН, така и в НП е посочено в допълнение към тази нарушена
разпоредба и разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗЗдравето. Последната обаче не може да бъде
нарушена, доколкото не въвежда забрани или задължения за гражданите, а единствено
правомощия на Министъра на здравеопазването. Тази препратка в случая не влияе на
възможността един нарушител да разбере нарушението, което му е вменено като извършено,
нито води до объркване, неразбиране или превратно тълкуване. Поради което съдът не
възприе цифрово описаното по този начин адм.нарушение за съществено процесуално
нарушение, доколкото не засяга по съществен начин правото на жалбоподателя да разбере
какво е административното обвинение. Препратките към чл.63, ал.4 от ЗЗдравето и т.7 от
цитираната заповед са били излишни, доколкото състава на административното нарушение
съобразно разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето е неизпълнение, нарушение на заповед
на Министъра на здравеопазването, която заповед е описана в обстоятелствената част. Тези
допълнения към цифрово изписаната част на административното нарушение не влияят
4
върху възможността нарушителят да разбере правилно вмененото му като извършено
административно нарушение, нито въвеждат съмнения или неразбиране.
В обжалваното НП нарушението е описано достатъчно ясно от фактическа страна.
Наказаното лице е разбрало ясно какво нарушение му се вменява във вина и е упражнило
правото си на защита в пълен обем. От всички събрани по делото доказателства липсват
такива, които да поставят под съмнение извода, че жалб.Х.Д. е извършил нарушението, за
което му е наложено административно наказание.
Поради което правилно е реализирана административно-наказателната му отговорност на
основание чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето, съдържаща в себе си материална норма, която може да
бъде нарушена, и санкционна такава, въз основа на която е наложено съответното
административно наказание.
В същото време съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения, които охранява
ЗЗдравето и по-конкретно посочените разпоредби по време на обявеното извънредно
положение, имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на
гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че правилно е било преценено, че с
оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да
бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите граждани,
свързана с разпространение на вируса и обявената на практика глобална пандемия, свързано
е със създаване опасност за здравето на неограничен кръг от лица. Нарушението не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други административни
нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като
"маловажен случай" по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението е формално, на просто извършване и за да са осъществени елементите от
фактическия му състав не е необходимо да са причинени реални вреди.
Съдът при преценка на обжалваното наказателно постановление намира, че същото е
законосъобразно, обосновано и доказано, като в хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
нарушили правото на защита на жалбоподателя и да са довели до невъзможност същия да
реализира правата си по един адекватен начин. Предвид описаното, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Посочената разпоредба чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето, предвижда налагане на административно
наказание „Глоба“ от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000лв.
Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали,
предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №254р-70/04.02.2021г. на Директора на ОД-
МВР-Хасково, с което на ХР. Н. Д. с адрес гр.Димитровград, *******************, ЕГН
**********, за това, че на 18.01.2021г. около 06:10 часа в гр.Димитровград, на бул.“Трети
март“ до №2, при извършена полицейска проверка на автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ X
07-47 KP, в условията на въведена извънредна епидемична обстановка в Република
България, въведена и удължавана с решения на Министерския съвет, във връзка с издадена
заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването - въвеждаща
противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че всички лица, когато се намират в
закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и
здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото
здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви,
манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч.
кърпа, шал, шлем и др.), е установено, че Д. не е изпълнил посоченото в заповедта, като се
намира в горепосоченото транспортно средство извършващо превоз на работници и не е
поставил защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата му, с което за
виновното нарушение на чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.4 от Закона за здравето, вр. т.7 от
Заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1
от Закона за здравето му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300
(триста) лева – като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6