№ 22086
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20241110165626 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника Н. Б. В. дължимост на
следните суми: 3073,82 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, ж.к. Сердика бл. 25, вх. В, ет. 6, ап. 64, аб.№ 93708 за период
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
28.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 265,46 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 13.06.2023 г., 45,25 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 28.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 9,49 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 13.06.2023 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 11.08.2023 г. по ч.гр.д. № 36002/2023 г. по описа на СРС, 119
състав.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че съгласно
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли съда да уважи
исковете. Претендира присъждане на разноски в исковото и заповедното
1
производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ответника Н. Б. В. подава отговор
чрез назначения особен представител, в който оспорва исковата молба като
неоснователна. Оспорва ответникът да е клиент на топлинна енергия за
битови нужди в процесния имот. Оспорва представения договор за
доброволна делба на имот като нищожен и представената от ищеца заявление-
декларация за открИ.не на партида като непълна и неподписана. Сочи, че
списъкът на етажните собственици съдържа поправки и заличавания.
Поддържа, че подписът пред името на ответника не е негов, а под № 16 в
списъка е посочено лице с различни имена и ЕГН. Прави възражение за
погасителна давност на част от вземанията. Моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД
заема становище за изготвяне на дяловото разпределение за сградата, в която
се намира процесния имот в съответствие с действащите за съответния период
нормативни разпоредби.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно
регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
2
собственост или вещно право на ползване.
От приетият като доказателство по делото Договор за доброволна делба
на съсобствен имот от 16.04.1997 г. се установява, че ответникът Н. Б. В. е
собственик на процесния имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. Сердика
бл. 25, вх. В, ет. 6, ап. 64. В тази насока е и представената от ищеца в цялост с
молба от 12.09.2025 г. и приета като доказателство по делото молба-
декларация за открИ.не на партида вх. № 3142/11.09.2002 г., подписана от
ответника. Не се установява от представените по делото доказателства
голословното твърдение на ответника за нищожност на договора за
доброволна делба. Нищожността не произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства – договорът е сключен в изискуемата от
закона форма, подписан е от лицата сочени за негови автори, поради което
съдът счита, че е породил правни последици. Поради изложеното може да се
направи извод, че ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния
имот, респ. между него и ищцовото дружество е налице облигационно
отношение.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия
/ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно
известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази
насока. Общите условия обвързват ответната страна дори и без да ги е приела
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма
твърдения да е упражнено правото на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните
съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е
налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за
ответника е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството му на
потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1,
т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответника се намира в
сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е сключила договор с ТЛП за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
3
на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят
доказателства взетото от общото събрание решение да е своевременно
оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в
сила, поради което направените от ответника възражения за наличие на
поправки, заличавания и неточности на представения списък на
етажните съсобственици се явяват изцяло неоснователни. По делото е
безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се
намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на
топлинната енергия. Дяловото разпределение следва да бъде направено от
лице, извършващо такава услуга и вписано в публичния регистър по чл.139а
ЗЕ. Същото трябва да е избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на Наредба №16-344 от 06.04.2007г., а в
случай че договорът е прекратен и клиентите не са избрали друго лице, то
разпределението следва да се извърши от самото топлопреносно предприятие
или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това
означава, че при всички случаи отчитането на топлинната енергия и нейното
разпределение следва да стане по този ред, независимо от това дали има
сключен договор между етажната собственост и топлинен счетоводител или
не. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от
решението на общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има
разминаване между избрания начин на разпределение и този, който е
приложен.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145
ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната
енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Съгласно заключението на вещото лице инж. И. Д. У. по допуснатата
съдебно-техническата експертиза, което съдът приема като обективно,
безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на потребената
топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с
действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е
изготвено въз основа на ежемесечните автоматични отчети по общия
топломер за процесната сграда. Вещото лице е съобразило, че в процесния
имот има начислена ТЕ за отопление на имота за 2 броя отоплителни тела с
монтирани ИРРО /индивидуален разпределител за разход на отопление/ в
помещения стая и хол и шранг-лира в банята без техническа възможност за
монтаж на уред. За период 20/21 г. не е осигурен достъп за отчет на уреди за
4
което е представен протокол от 11.05.2021 г. и 15.05.2021 г. За период 21/22г. е
представен извънреден отчет от 24.08.2022г. в който е отбелязано, че двата
радиатора са демонтирани, като са отчетени показанията на уредите при
демонтажа им. За отчетен периода 20/21 г. както и за период 21/22г. само за
щранг-лирата има служебно изчислена ТЕ на база инсталирана мощност. През
процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е
изчислена по формула приложена в Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на
база пълната отопляема кубатура. Няма начислена ТЕ за отопление на общите
части. В процесния имот през м.08.2021г. е монтиран узаконен водомер за
топла вода. Поради неосигурен достъп за период 20/21 г. и липсващ водомер,
има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база три броя потребители на топла
вода, при служебно определен разход 140л. на денонощие за един потребител,
съобразно отчетен формуляр от 13.05.2016г. с подпис на потребител, в който
са посочени 3 бр.лица. В извънреден отчет от 24.08.2022г. е посочен нов
водомер от м.08.2021г. с показание 0.00. За период 21/22г. има служебно
изчисление за 276 дни за 3 броя потребители. От заключението на съдебно-
техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е в размер на
2913,34 лева. Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната
станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка от
лицензирана лаборатория. Следва да се отбележи, че претендираните
вземания от ищеца не се установяват единствено на база воденото от ищеца
счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на
изводите, направени в заключението по СТЕ, което е обективно и компетентно
изготвено.
Предвид изложеното, исковата претенцията за главница за топлинна
енергия се явява основателна за всички вземания, с изключение на
вземането за БГВ за периода от м.08.2021 г. /монтажа на узаконения
водомер/ до края на исковия период 30.04.2022 г., за когато е безспорно
установено, че не е налице потребена топла вода, съобразно извънредния
отчет от 24.08.2022 г. Съдът определя на основание чл. 162 ГПК и с оглед
изготвеното заключение на СТЕ стойността на недължимата сума за БГВ за
посочения период в размер на 249,99 лева, поради което исковата претенция
за главница за топлинна енергия се явява основателна за сумата от
2663,35 лева. За горницата до пълния предявен размер, искът следва да бъде
отхвърлен.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Отделно от това, по делото не се доказа ответникът да е възразил срещу
извършеното дялово разпределение в установените срокове, поради което
следва да заплати сумата от 45,25 лева, представляваща цена за извършена
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
5
до 30.04.2022 г. Предвид изложеното, исковата претенцията за главница за
дялово разпределение енергия се явява основателна в пълния размер и период.
Предвид основателността на претенциите за главница, следва да бъде
разгледано своевременно релевираното с отговора на исковата молба
възражение за давност от ответника. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните
от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт –
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите
се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“
ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 28.06.2023
г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 28.06.2020 г., са
погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Най-рано падежиралото вземане за
главница за месец май 2020 г. е станало изискуемо на 16.07.2020 г., поради
което не се установява да се претендират суми, за които е изтекъл
тригодишния давностен срок.
Предявеният иск за главница за дялово разпределение е в размер на
45,25 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. поради което вземането
е погасено по давност за м.05.2020 г., тъй като е станало изискуемо на
01.06.2020 г. – повече от три години преди предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Съдът определя на основание чл. 162 ГПК
реално дължимата от ответника сума за главница за дялово
разпределение за непогасения по давност период от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г., която възлиза на сумата 43,51 лева. За горницата над
посочената сума до пълния предявен размер 45,25 лева и за периода
01.05.2020 г. – 31.05.2020 г. исковата претенция е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена като погасена по давност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия,
както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4 вр. ал. 2
6
вр. чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача.
Акцесорната претенция за мораторна лихва за забава за периода
15.09.2020 г. – 13.06.2023 г. върху уважения размер на главницата за ТЕ се
явява основателна в размер от 230,01 лева, който е изчислен от съда на
основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор. За горницата над
посочената сума до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. Предвид изрично направеното искане в
тази насока, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса в размер на 67,88 лева и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 50,00 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и
правна сложност на делото. Съобразно уважената част следва да се присъди
сумата 102,00 лева. В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в
исковото производство разноски за държавна такса в размер на 67,88 лева,
450,00 лева – депозит за особен представител, 500,00 лева – депозит за СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 200,00 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото. Съобразно уважената част следва
да се присъди сумата 1053,84 лева.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. Б. В., ЕГН
********** с адрес гр. София, ********** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата 2663,35 лева, представляваща главница
7
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Сердика бл. 25, вх. В, ет. 6, ап. 64,
аб.№ 93708 за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва
за период от 28.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 230,01 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 13.06.2023 г.,
43,51 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 28.06.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
11.08.2023 г. по ч.гр.д. № 36002/2023 г. по описа на СРС, 119 състав КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска главница за топлинна енергия за горницата над
уважената сума до пълния предявен размер от 3073,82 лева, иска за
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
горницата над уважената сума до пълния предявен размер 265,46 лева, иска
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за горницата над
уважената сума до пълния предявен размер от 45,25 лева и за период от
01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. и иска за мораторна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение в размер на сумата 9,49 лева за период
от 16.07.2020 г. до 13.06.2023 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н. Б. В., ЕГН ********** с адрес гр. София, ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 102,00 лева – разноски в заповедното производство и
сумата от 1053,84 лева – разноски в исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем сървисис” ЕООД,
ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8