Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***, …..02.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ***,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
януари две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ****, като разгледа докладваното
от съдията
гр.д.
№ 18439 по описа за 2017 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от „В.Е.В.“ ЕАД, чрез
адв. ***, срещу М.М.Я., ЕГН
**********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовата страна общата сума от 358,68 лв., представляваща
сбор от следните суми: - главница от 107,53 лв. за периода от м. 10.2014г. до
м. 04.2015г. и лихва за забава в размер на 27,91 лв. за периода от 01.12.2014г.
до 27.09.2017г.; главница от 84,33 лв. за периода от м. 11.2015г. до м.
04.2016г. и лихва за забава в размер на 13,04 лв. за периода от 01.01.2016г. до 27.09.2017г.; главница от 119,99 лв. за
периода от м. 11.2016г. до м. 04.2017г. и лихва за забава в размер на 5,88 лв.
за периода от 01.01.2017г. до 27.09.2017г.. Претендираните главници представляват потребена
и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуги по партида 7651 за
имот, находящ се в ***
В исковата молба се излага следното: по заявление, подадено от ищцовата страна, е образувано ч.гр.д. № 15839/2017г. по
описа на ВРС, като по него е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за процесните суми, срещу която заповед е
постъпило възражение от ответника. Сочи
се, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, като
ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, в качеството му на собственик на топлоснабдения
имот. Излага се, че видно от справка в СГКК – ***, направена по ел. път на
21.11.2017г. М.Я. се легитимира като собственик на топлофицирания имот. Навежда
се, че в предходно съдебно производство съдът е приел за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че ответницата е собственик на имота. Сградата е присъединена
към топлопреносната мрежа, топлофицирана
е и не е прекъсван достъпът и доставката на топлинна енергия за нея. Съгласно
нормативната уредба продажбата на топлинна енергия на потребители за битови
нужди, включително и за общите части в сграда – етажна собственост се осъществява
при публично известни общи условия одобрени от ДКЕВР. Разпоредбата на чл. 153,
ал. 6 ЗЕ предвижда, че потребителите в сграда – етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната
на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. Сочи се още, че между страните има влязло в сила
решение с произнасяне по задължения на ответницата на същото основание, но за
предходен период.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника с който се твърди
неоснователност на претенцията. Сочи се, че между страните не е налице валидно
облигационно правоотношение за доставка и ползване на топлинна енергия в топлофициран имот, като ответницата не е и потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството й
на собственик на имота. Излага се, че за да бъде обвързан потребител с ОУ,
първо следва да е сключил договор, а такъв не е сключен. Оспорва се да е налице
присъединяване на Етажната собственост на бл. 150, вх. 10 като потребител към топлопреносното предприятие, с оглед на липсата на съгласие
от страна на ответницата. Излага се становище за неравноправна клауза поради
невъзможността от пълен отказ за ползване на услуга. Навежда се, че само ЕС
може да търси дължими суми, представляващи разходи за управление и поддържане
на общите части на етажната собственост. Релевира се,
че от представения по делото пусков фиш не може да се установи, че между ищцовото дружество и ЕС е налице облигационно
правоотношение, поради това, че на него липсва дата и подпис на главен инженер
ТС за разрешаване на топлоподаване към абоната. Сочи се още, че процесният апартамент е с премахната парна инсталация,
отоплителни радиатори, не се ползва гореща вода от 2010г. Направено е
възражение за изтекла погасителна давност за претенцията, представляваща
главница и лихва за периода 01.10.2014г. – 17.10.2014г. на осн.
чл. 111, б. „В“ ЗЗД.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а
и от представената по делото справка за собствениците и носителите на други
вещни права, издадена от СГКК – ***, както и от Договор за продажба на държавен
имот от военно-жилищния фонд по реда на НДИ се установява, че М.М.Я. и ***са съсобственици на апартамент, находящ се в ***.
Установява се от представен препис на договор
номер 30/17.10.2000г., че на 12.10.2000г. в гр. ***, между „***– ***“ ЕАД, като
продавач, и етажните собственици, живеещи в ***, като купувачи, е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди – отопление и горещо
водоснабдяване чрез топлоносител – гореща вода. Съгласието си за сключване на
договора е положил и съсобственика на процесния
апартамент – ***.
Установява се от заявление, подадено
до „***“ – гр. *** от М.Я., че същата се е възползвала от правата си по чл.
153, ал. 2 ЗЕ и писмено е уведомила, че желае да бъде спряно доставянето на
топлинна енергия за отопление и за горещо водоснабдяване на имот, находящ се в гр. ***, ***.
По делото е допуснато извършването
на ССЧЕ, като от представеното заключение на вещото лице Е.Т. се установява
следното: Съобразно данните от топлинния счетоводител, при цени съобразени с
ДКЕВР, задължението за потребители на топлоенергия за апартамент 16, вх. 10, бл.
150 в ж.к. „Младост“, гр. *** и титуляр М.М.Я.,
незаплатените суми по издадени фактури за доставяне и ползване на топлоенергия
за периода от 31.10.2014г. до 28.04.2017г. е в размер на 311,85 лв. Съобразно посочените падежи по фактури, мораторните лихви до дата 18.10.2017г. са в размер на 48,74 лв.
От изготвеното заключение по допуснатата СТЕ
се установява следното: Процесната сграда е топлофицирана, като е сключен договор за доставка на
топлинна енергия между етажните собственици и „******“ ЕАД. Доставената
топлоенергия се измерва с общ за сградата топломер. Освен от отоплителните
радиатори в обема на сградата се отдава енергия от щранговете,
разширителния съд, връзката между него и абонатната
станция и др. Тази част от общо потребената
топлоенергия се нарича „топлоенергия, отдадена от сградната
инсталация“. В сгради ЕС с такава схема на вътрешно-отоплителна инсталация едно
жилище не може да се топлоизолира от останалите.
Затова се прилага система и методика за дялово разпределение на подадената към
абонатната станция топлинна енергия. През целия процесен
период сградата е била с централизирано топлоснабдяване.
ОУ на топлоснабдителното предприятие са одобрени от
ДКЕВР и са публикувани в печата. Според ОУ между потребителите на топлинната
енергия и продавача е налице сключен договор от момента на влизането им в сила.
В процесния апартамент липсват топлинни
разпределители, т.е. радиатори. През ап. 16 обаче преминават 3 двойки щрангове – през спалнята и хола. Топломерът в сградата е
проверяван от оправомощена фирма на 02.09.2013г. и на
18.02.2015г. Данните от показанията на общия топломер са отчитани ежемесечно.
Начисляваната на ответницата топлинна
енергия е начислена правилно. Топлоенергията, отдадена само от щранговете е повече от 15 %.
От така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
От
приетата по делото фактическа обстановка безспорно се установи, че ответницата е била клиент/потребител на
топлинна енергия, доставяна до съсобствения й топлоснабден имот. Съгласно редакцията на чл. 153, ал. 3 от
ЗЕ, лицата, които не са желали да
бъдат клиенти на топлинна енергия
за отопление и/или за горещо
водоснабдяване и са декларирали писмено това пред топлопреносното предприятие с искане за прекратяване
на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване се смятат за клиенти на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
Съответно от този момент се прекратява облигационната връзка между страните, но
по отношение на отдаваната топлинна енергия към собствения им апартамент.
Съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части
на сградата. Тази облигационна връзка между топлинното
дружеството и собственика на имота възниква по силата на закона, без да е
необходимо постигане на изрична уговорка между страните. Следователно,
заплащането на топлоенергията, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата за лицата,
отказали се от услугата в индивидуалните си имоти, се явява задължение по закон
на етажните собственици в съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение
за прекратяване на топлоподаването към нея, респективно – доколкото
топлоподаването към нея не е прекратено. Такова прекратяване по настоящото дело
не е налице. От приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира напълно, се
установи, че в процесния апартамент липсват топлинни
разпределители, но преминават три двойки щрангове,
които са част от сградната инсталация, т.е. налице е
отдадена топлоенергия.
По наведените възражения за
неравноправност и качеството на потребител на ответницата, съдът намира, че при
невъзможността топлофикационната услуга да съществува без разходите за
топлоенергия, отдавана от сградната инсталация и отоплителните
тела в общите части на сградата, отказът от индивидуалното потребление не води
сам по себе си до отпадане на дължимостта на
останалите необходими разходи. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2016 на ОСГК
на ВКС за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите.
Що се касае до направеното възражение
за погасяване на задълженията поради изтичане на погасителна давност за периода
от 01.10.2014г. - 17.10.2014г., настоящият съдебен състав намира същото за
неоснователно. Съображенията за това са, че задължението за заплащане на доставената
топлинна енергия е с падеж, следващ датата на издаване на фактурата. В
конкретния случай първата фактура е издадена на 31.10.2014г. До тази дата
паричното задължение не е било изискуемо. Ищецът е подал заявление за издаване
заповед за изпълнение на 18.10.2017г., т.е. към този момента не е налице
изтичане на погасителна давност.
Предвид гореизложеното следва да бъде признато за
установено по отношение на М.Я., че дължи на ищцовото дружество сумата от 311,85 лева, представляваща задължение за
заплащане на доставена от общата сградна
топлинна инсталация топлоенергия за процесния период.
По исковете с правно основание чл. 422, вр. чл.
86 ЗЗД:
Искът с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 86
ЗЗД се явява акцесорен по отношение
на главния.
С оглед установеността
на претендираните задължения спрямо
ответницата
по делото за заплащане на
главница за процесните
периоди, съразмерно с посочените
размери се дължи и обезщетение за забавеното им
изплащане в размер на законната лихва
на основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
Размерът на претендираната лихва за забава
се установява от съда на
база на приетата
и кредитирана по делото съдебно-счетоводна експертиза в общ в размер на 48,74 лв.
При спазване на диспозитивното начало в гражданското
съдопроизводство искът
срещу ответницата следва
да бъде уважен
за претендираната сума от 46,83 лева.
По
разноските:
С оглед пълното уважаване на предявените искове ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество и
сторените от последното разноски, съобразно представения списък по реда на чл.
80 ГПК, в общ размер от 675,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че М.М.Я., ЕГН **********, дължи на „В.Е.В.“
ЕАД, ЕИК ***, сумата от общо 311,85 лв.
/триста и единадесет лева и осемдесет и пет стотинки/, дължима за доставена, но
незаплатена топлинна енергия по партида № 7651, за имот, находящ
се в гр. ***, ж.к. „Младост“, бл.150, вх.10, ап. 16, за периодите от
м.10.2014г. - м.04.2015г., м.11.2015г. - м.04.2016г. и м.11.2016г. -
м.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение в съда - 18.10.2017г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.М.Я., ЕГН **********, дължи на „В.Е.В.“ ЕАД, ЕИК ***,
сумата от 46,83 лв. /четиридесет и шест лева и осемдесет и три
стотинки/, представляваща сбор от мораторни лихви върху главницата за периода от 01.12.2014г.
до 27.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение в съда - 18.10.2017г., до окончателното й изплащане, на основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.М.Я., ЕГН **********, да заплати на „В.Е.В.“
ЕАД, ЕИК ***, сумата от 675,00 лв., представляваща
сторените от ищцовото дружество разноски, съобразно
представения списък по реда на чл. 80 ГПК, основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: