Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
град Горна Оряховица, 12.03.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2266 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Иск за установяване съществуване на вземане с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А.” – клон България с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, п.к. 1766, ж.к. „Младост
Посочва, че БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е предприела действия по съдебното събиране на вземането си, като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към ГОРС, образувано е ч.гр.дело № 1042/2018г., по което е издадена заповед за изпълнение, и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, на основание чл.415,ал.2 от ГПК, БНП Париба Пърсънъл Файненс СА. Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България, предявява настоящия иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Въз основа на чл.238 от ГПК, моли съда за разглеждане на делото и постановяване на решение в негово отсъствие.
Моли съда да установи, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, от Р.Х.Н. в размер на сумата от 1674.01 лв., представляваща главница по револвиращ кредит; сумата от 446.37 лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.08.2016г. до 10.11.2017г.; сумата от 84.97 лв., представляваща обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД, за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., или общо дължима сума 2205.35 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане. Моли съда да осъди ответника да му заплати и съдебните разноски в заповедното производство и по настоящото производство, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
В съдебно заседание, ищецът, не се представлява. Депозира писмена молба, чрез пълномощника си – юрисконсулт Н. М., с която поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди съдебни разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът Р.Х.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, призован чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
В предоставения му срок по чл.131 от ГПК, е постъпил писмен отговор от адв. Л.А.П. от ВТАК, назначен от съда за особен представител на ответника Р.Х.Н. на основание чл.47,ал.6 от ГПК. Особеният представител счита предявения иск за допустим, но за неоснователен. Оспорва предявения иск по основание и по размер. Твърди, че приложеният като доказателство договор за потребителски кредит не е подписан от лице, което да има такива правомощия да сключва договори. Счита, че договор СRЕХ-12233833 от 16.12.2015г. не е породил никакви правни последици, защото в него липсва изявяването на воля от страна на кредитора - ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, въпреки че същият е посочен като страна - кредитор. Пояснява, че договорът носи подписите само на кредитополучателя и неупоменото в същия лице – К.П., като ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД не е изявил никъде волята си. Счита, че подписът на ,,оторизираното лице” не може да се приеме като волеизявление от страна на кредитора. Поради това счита, че между страните по делото не е сключен договор за кредит, защото не е спазено изискването на чл.10,ал.1 ЗПК за писмена форма, което е императивно и е за валидност на договора. Пояснява, че писмената форма означава, че всички уговорки следва да са материализирани писмено и съгласието с тях да е изявено отново в писмена форма - чрез подпис, като задължението за полагане на подпис е и сред изричните задължителни реквизити на договора, визирано в чл.11,ал.1,т.27 ЗПК. Възразява, че липсата на изрично писмено волеизявление от страна на кредитора опорочава валидността на договора и същият е недействителен. Заявява, че липсата на валиден договор от своя страна означава, че за страните посочени в този договора не са възникнали права и задължения, поради което ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД не би могло да претендира изпълнение на задължения по недействителен договор и в негова полза не се установява вземане в претендирания размер.
На второ място, заема становище, че в приложения договор кредиторът е с ЕИК *********, но при справка в ТР се оказва, че е заличен, а ищецът по гр. д. № 2266/2018г. на ГОРС е с ЕИК *********., т.е. става въпрос за различни юридически лица. Прави възражение за липса на активна процесуална легитимация у ищеца. Счита, че е налице несъответствие в страната на ищеца, което поставя под сериозно съмнение твърденията му от исковата молба. Счита за противоречиви ищцовите твърдения, че максималният кредитен лимит на предоставената на ответника кредитна карта е 1500 лв., а е блокирал използването й при баланс на същата минус 2120.38 лв. Възразява, че по делото е приложен като доказателство неизвестно какъв документ, непосредствено след договора за застраховка, като не става ясно какъв е посочения документ, в същия са калкулирани неизвестно какви суми и не съдържа подпис на клиент. Поради това оспорва съдържанието на приложеното доказателство. Оспорва цитираната обратна разписка, за която се твърди, че е доказателство за изпращане от страна на кредитора до длъжника на кредитна карта, тъй като не е указано какво е съдържанието на пратката.
Посочва, че за вземания по договор за потребителски кредит предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, и то преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК, което волеизявлението да е достигнало до длъжника. Отправя възражение за това, че кредитът е станал предсрочно изискуем. Твърди, че на представлявания от него ответник не е било изпращано уведомление за предсрочната изискуемост на кредита, както и че същият не е получавал такова, и че ответникът никога не бил уведомяван за предсрочната изискуемост на кредита. Оспорва твърдението на ищеца исканата сума - предмет на договора, да е предоставяна, както и обстоятелството, че ответникът не е плащал редовно вноските.
Моли съда предявените искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание, ответникът Р.Х.Н. не се явява. Назначеният от съда особен представител по чл.47,ал.6 от ГПК – адв. Л. П. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорни по делото са фактите, че „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България, рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А. Франция, КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град София, ж.к. „Младост
От приетите по делото писмени доказателства – заверени преписи от договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-12233833 с номер CREX-12233833 от 16.12.2015г., условия по договора и приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-12233833 с номер CREX-12233833 от 16.12.2015г., е видно, че по силата на цитирания договор със страни : „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София – кредитор, и Р.Х.Н. – кредитополучател, съгласно визираните в договора условия, кредиторът е отпуснал на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1500 лв., при лихвен процент 35%, ГПР – 44,90 %, обезщетение за забава – 10% + ОЛП на БНБ /законна лихва за забава/, дневен лимит за теглене на пари в брой – 1000 лв., като месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечение в съответния размер на минималната погасителна вноска е, както следва : при усвоен кредитен лимит от 0 до 1000 лв. – 60 лв., от 1000,01 лв. до 2000 лв. – 120 лв., от 2000,01 лв. до 3000 лв. – 180 лв., от 3000,01 лв. до 4000 лв. – 240 лв., от 4000,01 лв. до 6000 лв. – 360 лв., от 6000,01 лв. до 8000 лв. – 480 лв., от 8000,01 лв. до 10 000 лв. – 600 лв. Видно от цитираните писмени доказателства, страните по този договор са се уговорили, че кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард /международна картова организация/. В чл.15 от условия по договора, е вписано, че договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен, а срокът на валидност на кредитната карта се определя от кредитора и е различен от срока за револвиращ потребителски кредит.
По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като обоснована и неоспорена от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, които съдът намира за допустими. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед № 1218/30.05.2018г. по ч. гр. дело № 1042/2018г. по описа на ГОРС, като исковете са предявени надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни по изложените по-долу съображения.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за недоказани твърденията на ищеца, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София, преобразувано чрез извършено презгранично сливане в„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Франция, КЧТ, ЕИК *********, и ответника Р.Н. е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-12233833 с номер CREX-12233833 от 16.12.2015г., по силата на който посоченият кредитор да е предоставил на ответника - кредитополучател револвиращ потребителски кредит в размер на 1500 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който да се усвоява чрез международна кредитна карта Мастъркард, със срок на кредита – неопределен срок, а кредитополучателят да е поел задължение да погасява кредита при условията, определени в договора.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во г.о., Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во г.о., ако съдът установи нищожност на договор, от който страните черпят права е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено възражение за нищожност.
Във връзка с изложеното, съдът взе предвид и обсъди възражението на особения представител по чл.47,ал.6 от ГПК, че процесният договор не е подписан от лице, надлежно упълномощено от кредитора да го представлява, което възражение е основателно. От съдържанието на приетите като писмени доказателства договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-12233833 с номер CREX-12233833 от 16.12.2015г., условия по договора и приложение към цитирания договор, се установява, че действително същите не са подписани от двете страни, визирани в него. Цитираните писмени доказателства не могат да обосноват извод, че именно „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, в качеството си на кредитор, и ответникът Р.Н. – като кредитополучател, са се намирали в облигационно правоотношение, произтичащо от валидно сключен и действителен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-12233833 с номер CREX-12233833 от 16.12.2015г. Това е така, защото в документите, наименовани „договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-12233833 с номер CREX-12233833 от 16.12.2015г., условия по договора и приложение към него”, липсват каквито и да е данни, че договорът е сключен при горепосочените условия /ОУ/, че е постигнато съгласие между страните тези условия да съставляват неразделна част от този договор, както и не са положени надлежно подписи от двете страни за удостоверяване на постигнато между тях писмено съглашение. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, ангажирани от ищеца, не се установява наличието на воля от страна на Р.Н. – като кредитополучател, и от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД – като кредитор, за сключване на договор за револвиращ потребителски кредит, за подписването му на 16.12.2015г. и за предоставяне на ответника – като потребител, на кредитна карта Мастъркард с одобрен револвиращ потребителски кредит от 1500 лв. В тази връзка, данните по делото сочат, че част от процесните доказателства, ангажирани от ищцовата страна, са подписани и подпечатани от оторизирано лице Кина Папазова при „JetCredit” tm – Велико Търново (договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-12233833 с номер CREX-12233833 от 16.12.2015г., условия по договора), а не от сочения в договора кредитор „БНП Париба Пърсънъл Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София, чрез неговия законен представител или надлежно упълномощено от него лице. В друга част от приетите писмени доказателства (приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-12233833 с номер CREX-12233833 от 16.12.2015г.) липсва подпис на ответника Р.Н. – като кредитополучател, а за кредитор цитираното приложение към договора е подписано от лице Нели Недялкова, на длъжност търговски директор, без да са налице писмени доказателства, удостоверяващи представителната власт на това лице да сключва и подписва договори от името и за сметка на сочения в договора кредитор „БНП Париба Пърсънъл Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София. След като страните не са изразили воля относно неговото сключване и съществените условия по него, чрез полагането на подписите си съгласно изискванията на закона, следва да се приеме, че липсва съгласие по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-12233833 с номер CREX-12233833 от 16.12.2015г. – един от съществените елементи от фактическия състав. Липсата на съгласие като основание за нищожност на договора трябва да е налице към момента на сключването му. Изразеното съгласие към момента на сключване на сделката не е засегнато от порок на волята, когато е налице пълно и взаимно съответствие между съзнаваното желание и неговото външно проявление. Сделката поражда правни последици поради изразеното съгласие към момента на сключването й /в този смисъл е Решение № 1561 от 27.12.1999г. по гр.дело № 806/1999г. на ВКС, ІV г.о./. Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че в случая липсва съгласие за сключване на процесния договор за потребителски револвиращ кредит, за конкретния предмет и съществените условия на този договор, като тази липса датира към сочения от ищеца момент за сключване на договора : 16.12.2015г.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че приложеният по делото договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-12233833 с номер CREX-12233833 от 16.12.2015г. е нищожен поради липса на съгласие, по смисъла на чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД. Поради това, в случая не може да се обоснове извод, че за кредитора е възникнало задължение, по силата на така сключения договор да предостави на потребителя договорена парична сума – револвиращ потребителски кредит в размер от 1500 лв., а за ответника да е възникнало задължение да погасява предоставен му от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД потребителски кредит, в сроковете и при условията, визирани в процесния договор, условията и приложението към него.
От изложените по-горе мотиви, обуславящи извод за нищожност на процесния договор за револвиращ потребителски кредит, следва да се приеме, че същият не е породил целените с него правни последици, в т.ч. и неизпълнение от страна на потребителя на задължения, произтичащи от този договор, и настъпване на изискуемост на визираните в него парични вземания. Поради това и след като съобрази, че в случая не е налице изискуемо задължение по договор за револвиращ потребителски кредит с дата 16.12.2015г., макар и от заключението на приетата СИЕ да се установява наличие на неплатени суми по договора за кредит, то предявените в настоящото производство искове за установяване съществуването на изискуеми вземания, на основание горепосочения нищожен договор, се явяват неоснователни.
На следващо място, съдът приема за основателни и възраженията на особения представител на ответника, че дори да се приеме за установено наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по делото, то в случая не е налице валидно и изискуемо парично вземане в полза на ищеца срещу ответника. Задълженията, които има едно лице – кредитополучател по договор за отпускане на револвиращ кредит се формират вследствие на сложен фактически състав. Те от една страна се формират от главница, която не е директно изплатена, но може по усмотрение на лицето да бъде теглена, когато то прецени, до размер, какъвто то прецени, но не повече от одобрения кредитен лимит – чл.9 от договора, както и от лихви, чийто размер зависи не само от това каква главница е теглена, но и от друго конкретно фактическо поведение на ответника – дали същият е успял да възстанови усвоената главница до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението, като годишният лихвен процент върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му е 35 % - чл.14 и тарифата от договора, а кредитополучателят дължи и такси за обслужване за използвания период.
От изложените в исковата молба твърдения в случая става ясно, че ищецът обосновава претенцията си с блокиране на предоставената на ответника кредитна карта Мастъркард, поради трайна забава и множество неизпълнени парични задължения от страна на ответника. Предвид така изложените твърдения и с оглед изискванията на чл.154,ал.1 от ГПК, с приетия за окончателен доклад по делото, съдът е възложил в доказателствена тежест на ищеца да установи, при условията на пълно и главно доказване, фактите какви са съществените условия на процесния договор, фактите относно дължимостта на претендираните от него суми и техния размер, фактът настъпила ли е предсрочна изискуемост и обявен ли е кредитът за предсрочно изискуем, кога, на какво основание и по какъв начин е настъпила същата. Съгласно чл.15 от приложените по делото условия по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен, като в чл.20 от условията към договора е визирано, че кредиторът ще блокира картата по искане на кредитополучателя при изтичане на валидността й и/или при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски; отблокиране на картата се извършва след заплащане на всички дължими от кредитополучателя суми, ноа в случая, че плащане не бъде извършено в рамките на 2 месеца от последното плащане, ще се приложат съответно разпоредбите на чл.3 от условията. Според чл.3 от условията по процесния договор, при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава върху всяка забавена посасителна вноска, ведно с направеуните разноски за събиране на вземането; При просрочването на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в пълния му размер, вкл. всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Видно от данните по делото, въпреки възложената му доказателствена тежест за тези факти, ищецът не ангажира никакви годни писмени доказателства, от които да бъде установено кога, по какъв начин, при какви конкретни условия и на какво конкретно основание, съдържащо се в договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-12233833 с номер CREX-12233833 от 16.12.2015г. и приложените по делото условия за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, е извършено блокиране на посочената в договора кредитна карта, настъпила ли е предсрочна изискуемост на процесния револвиращ потребителски кредит в пълния му размер според чл.3 от цитираните условия, нито кога и по какъв начин е настъпила и е обявена тази предсрочна изискуемост. Тези обстоятелства, сами по себе си, обуславят невъзможност в случая да бъдат установени какви са съществените условия по договора между страните, в т.ч. настъпили ли са договорени между страните условия за срокове и начините за погасяване на предоставения кредит, настъпили ли са уговорените между страните основания за автоматична предсрочна изискуемост и/или за реализиране от страна на кредитора на правата му във връзка с обявяването на предсрочна изискуемост на задълженията и какъв е договореният ред за нейното обявяване. Изложеното дотук и липсата на доказване на надлежното сключване на договора и съществените условия по него, водят до невъзможност да бъде установено какви конкретни задължения са възникнали за всяка от страните по облигационното правоотношение и налице ли е изпълнение на тези задължения от двете страни по него, което налага извод за неоснователност на исковата претенция.
В тежест на ищеца е да докаже, че вземането, за което е била издадена заповедта на изпълнение, съществува, че ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на задълженията си, настъпване на предсрочната изискуемост на целия кредит, включително датата и начина на уведомяване на ответника затова, размера на главното и акцесорните задължения за процесните периоди, т.е., че задължението е ликвидно и изискуемо. Ако в договора е предвидено, че кредитът става предсрочно изискуем с неплащане на съответните погасителни вноски, без кредитополучателят да бъде уведомяван, то факта на това неплащане трябва да се удостовери от кредитора, чрез посочване на непогасените вноски по размер, падеж и основание, което в случая не е установено. От изложеното в т.14 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не става ясно колко вноски не са погасени, като не е представено извлечение от сметки, за да се приеме, че по някакъв начин вземанията са установени. От друга страна настъпването на тази предсрочна изискуемост, следва да бъде удостоверена от страна на кредитора. По делото е спорен въпроса дали вземането по договора е изискуемо и по-точно настъпила ли е предсрочната изискуемост на цялото вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /29.05.2018г./, респ.дължи ли се претендираната сума. В тази връзка, за разрешаването на този спорен въпрос следва да бъде съобразено приетото в т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, че в хипотезата на предявен иск по чл.422 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, кредиторът може да събере вземането си, без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпване на обстоятелства, след като банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като е обявила същата на длъжника. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60,ал.2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Настоящият съдебен състав, на база посоченото тълкувателно решение и предвид оспорването от страна на особения представител на длъжника на твърдението на ищеца за ликвидност и изискуемост на претендираните вземания, приема, че волеизявление на ищеца за настъпването и обявяването на предсрочна изискуемост на кредита не е достигнало до ответника, като в тази насока ищецът не ангажира никакви доказателства, от които да е видно, че уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост е връчено на длъжника и че кредиторът е изпълнил задължението си по чл.60,ал.2 от ЗКИ, поради което и не може да се обоснове извод за настъпила предсрочна изискуемост на кредита към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. В тази връзка, депозирането на заявление по чл.410 от ГПК и връчването на препис от исковата молба също не представляват уведомление до длъжника, че кредитът е станал предсрочно изискуем. Видно от данните по делото, ищцовото дружество не е банка, процесният договор не е договор за банков кредит и претендираното вземане от длъжника не произтича от договор за банков кредит. Съгласно разпоредбите на ЗЗД страните имат право свободно да уговарят клаузи, но същите не следва да противоречат на императивни законови разпоредби. Законът за задълженията и договорите не позволява да се договаря свободно настъпване на предсрочна изискуемост. Нормата на чл.71 от ЗЗД е императивна и защитава интересите на длъжника, който би се поставил в неблагоприятна позиция при предсрочна изискуемост на задължението в пълен размер. В тази връзка, страните не могат за заобикалят правилото на чл.71 от ЗЗД и да уговарят предсрочна изискуемост да настъпва при условия, различни от изброените в цитираната норма. След като законът е позволил при договор за банков кредит да се уговаря предсрочна изискуемост, се налага извод, че при всички останали договори това не е допустимо, защото се нарушава правилото на чл.71 от ЗЗД.
Конкретните задължения и последиците от тяхното неизпълнение, както и основанията за реализиране от кредитора на правото да обяви ползвания револвиращ кредит за изцяло и предсрочно изискуем, са съществени елементи от договора и те подлежат на доказване от страната, която черпи благоприятни последици от него. Това не са ноторно известни факти, нито факти, служебно известни на съда, респ. съдът не е длъжен служебно да изследва подобни обстоятелства, тъй като те касаят договорната отговорност по подписан между страните договор, респ. подлежат на доказване от страната, която черпи права от тях. Предвид изложеното, съдът намира за недоказано от страна на ищеца и на конкретните основания, съдържащи се в договора между страните, за настъпване на предсрочна изискуемост, за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем и относно начина за обявяване на длъжника на предсрочната изискуемост. При тези данни, в случая не може да се обоснове извод, че кредиторът е разполагал с правото да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, нито че е упражнил надлежно това право по отношение на кредитополучателя - ответник. Поради това, съдът намира, че нито към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, нито към приключване на устните състезания по настоящото дело, може да се приеме за установено наличието на изискуеми вземания в полза на кредитора от ответника за предявените по делото искови суми, които вземания да са възникнали на предявеното от ищеца основание.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че в случая не може да се приеме за безспорно установено съществуването на парично вземане на ищеца „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А.” – клон България с ЕИК *********, против ответника Р.Н., за сумата от от 1674,01 лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-12233833 с номер CREX-12233833 от 16.12.2015г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 29.05.2018г. до окончателното й плащане, за сумата от 446,37 лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.08.2016г. до 10.11.2017г., както и за сумата от 84,97 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г. Поради това, съдът приема, че предявените искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени като такива.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор - отхвърляне изцяло на ищцовата претенция като неоснователна, съдът счита, че претенциите на ищеца по чл.78,ал.1 от ГПК се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, както в частта им за присъждане на сумата 44.11 лв., представляваща разноски за платена държавна такса, и сумата 50 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, така и по отношение претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на 122,85 лв., разноски за особен представител на ответника в размер на 384,38 лв., за възнаграждение на вещо лице – 180 лв., както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявен от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А.” – клон България с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1766, ж.к.
„Младост
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А.” – клон България с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1766, ж.к.
„Младост
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................