№ 213
гр. Перник, 17.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
и прокурора Росица Недялкова Ранкова (ОП-Перник)
Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211700600221
по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Сложи за разглеждане докладваното от съдия Динева-Палазова
ВНОХ дело номер 221 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10.15 ч. се явиха:
Подсъдимият АЛ. ИСМ. Б., редовно призован, се явява лично и с адв. Н., с
пълномощно от днес.
За Окръжна прокуратура се явява прокурор Р..
Съдът сне самоличността на подсъдимия, както следва:
АЛ. ИСМ. Б. – роден на 09.03.1964 г. в рг. М. българин, български гражданин,
живея в гр. ****, но се водя в с. Опълченско, бях таксиметров шофьор, със средно
специално образование, женен, неосъждан.
Самоличността се сне по лична карта № ***, издадена от МВР М.
Прокурорът – да се даде ход на делото.
1
Адв. Н. – да се даде ход на делото.
Съдът разясни на страните правото на отвод по реда на чл. 274 от НПК на член
от състава на съда, прокурора и съдебния секретар.
Отводи и възражения не се направиха възражения
Съдът намери, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.
Прокурорът – поддържам протеста. Няма да соча други доказателства.
Адв. Н. – считам, че протестът на Районна прокуратура гр. Перник е
неоснователен. Няма да соча други доказателства.
Съдът счете, че не са направени нови доказателствени искания, поради което,
ОПРЕДЕЛИ:
Дава ход на съдебните прения.
Прокурорът – считам, че присъдата на Районен съд-гр. Трън е неправилна и
незаконосъобразна по следните съображения:
Напълно обосновано съдът е приел осъществяване на престъплението от
обективна страна, но напълно неправилно не е приел наличие на субективния елемент,
давайки вяра само и единствено на обясненията на подсъдимия, които се явяват една
защитна негова теза. Именно неосъществяването на действителен таксиметров превоз,
какъвто е било редно да бъде извършен, показва това, че той е знаел, че върши нещо
нередно. Общоизвестно е гражданите от определена държава как се придвижват из
Европа, поради това намирам за нелогично неговото обяснение, че не е знаел кой какъв
е от лицата, които вози. Предвид което моля да отмените присъдата на Районен съд-
Трън и да постановите нова, с която да признаете подсъдимия за виновен и да го
осъдите по чл. 281 ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. с ал. 1 от НК. Още един мотив да споделя.
Районният съд обосновава това, че дейността на подсъдимия не била организирана и не
била свързана с групи и каналджии. Такова обвинение не е повдигано от Районна
прокуратура-Перник. Моля да го признаете за виновен и му наложите наказание
лишаване от свобода за срок от 1 г. и 6 м. така, както е било поискано, кумулативно с
предвиденото наказание глоба в среден размер. Предвид чистото му съдебно минало
предлагаме наказанието да бъде наложено условно. Веществените доказателства
2
считам, че следва да бъдат отнети в полза на държавата.
Адв. Н. – считам, че така постановената присъда е правилна и законосъобразна,
поради което Ви моля да упражните правомощията си по чл. 300 от НПК.
Съображенията ми в подкрепа на искането са следните:
Считам, че направените изводи от ТРС от правна страна изцяло кореспондират
със събраните доказателства. Съдът правилно е приел, че подсъдимият от обективна
страна е осъществил изпълнителното деяние на престъплението на повдигнатото му
обвинение, именно по чл. 181 НК, чрез превозването на чужди граждани от
местонахождението им към гр. Трън, съдействайки им да преминат през територията
на Република България, като за целта е използвал МПС. Правилен е изводът, че не е
налице субективна страна на деянието по така повдигнатото обвинение, поради това,
че подсъдимият не е осъзнавал, че превозваните от него лица не са имали разрешение
да преминат през границата, че са преминали не през определените за целта гранични
пунктове, не са имали разрешение да бъдат в Република България и въпреки това ги е
подпомогнал да пребивават в Република България, както и, че подсъдимият не е бил
наясно с това, че чуждите граждани нямат разрешение да преминат през страната ни.
Той ги е възприел единствено и само като редовни клиенти, които искат да бъдат
превозвани от автогара гр. Кърджали, първоначално до гр. София, а след това до гр.
Трън, срещу заплащане. Той няма право да задава въпроси защо, къде, какво ще
правите и къде сте тръгнали. Неправилно е обвинението на прокуратурата, че изводът
на съда е неправилен и необоснован, тъй като подсъдимият е осъзнавал, че превозва
чужди граждани, които искат да преминат през страната, а именно до гр. Трън, което се
установява от показанията на свидетелите М.Н.Х, К.Х. и Х.С.. Напротив, в техните
показания, които бяха прочетени по реда на чл. 281 ал. 1 от НПК, самите свидетели
описват целия си маршрут и сумите, които са дали за превоза до съответните държави,
до които е следвало да се придвижат. Изрично свидетелите потвърждават уговорените
и платени суми за превоз през територията на страната в Европейския съюз и
Република Турция, но не споменават, че имат уговорка, с когото и да било в България,
да бъдат придвижени от определена релация. Напротив, те казват „уговорихме
платените суми“ и те са били единствено като резултат от извършвана таксиметрова
услуга, без каквито и да е предварителни уговорки. Подсъдимият А.Б. и съответните
свидетели, които е превозвал с МПС в качеството си на превозвач, от своя страна води
до единствения извод, че подсъдимият не е участвал в каквато и да е организирана
дейност, въпреки че прокуратурата в днешното съдебно заседание изрично подчерта,
че към подсъдимия не е повдигнато такова обвинение. Но логично е да се помисли, че
за да може да има уговорка с някого, той трябва да е част от някакъв канал. Тези лица
просто, ако са организирани да преминат през Република България, съответният
подсъдим или друго лице би следвало да има уговорка с тях, а и не зная прокуратурата
3
защо обръща внимание на това. Районният съд, когато е писал мотивите, въз основа на
доказателствата просто е извел изводите си, като краен резултат, че подсъдимият е бил
нает в качеството си на превозвач и няма с никого уговорка. На следващо място на
наемането на автомобила обстоятелството, че на въпросната автогара пристигат
граждани, говорейки на различни езици, защото районът е смесен, предвид, че живеят
в различни населени места и идват за подновяване на лични карти и задгранични
паспорти, не би направило на никого впечатление, ако някой се качи в колата,
чуждоговорящ и му посочи дестинация Кърджали – София, че това лице може да е
емигрант, защото лицата, които са се качили на таксито, са млади момчета и добре
облечени. По никакъв начин по външния признак не може да се установи, че тези лица
са емигранти, преминали Гърция, Турция и са вървели през гори. Искам да подчертая,
че във връзка с престъплението, в което е обвинен моят подзащитен, според думите на
представителя от прокуратурата е било доказано от показанията на служителите на
МВР. Напротив, от техните показания се установява, че подсъдимият е бил във видимо
спокойно състояние, спрял е на звуковия сигнал, представил се е, можел е да избяга,
едва тогава, когато са искали личната карта или документи, установяващи личността на
превозваните лица, тогава се е притеснил. До този момент той е мислил, че това са
нормални клиенти турскоговорящи. Поради изложеното Ви моля да потвърдите
присъдата на ТРС като постановена в рамките на закона, правилна и обоснована. Моля
за вашето решение в този смисъл.
Прокурорът – Предварителните уговорки, поради които дейността не може да
бъде разглеждана, като противозаконно превозване на лица в страната.
Предварителните уговорки не са елемент от състава на престъплението, за което е
повдигнато обвинение. Що се касае за произхода на лицата, предвид обстоятелството,
че са турскоговорящи, по никакъв начин не означава, че обвиняемият не е знаел, че са
от друг произход, при дългия престой в автомобила са водени разговори, което се
доказва и от самите свидетели. Аз считам, че той е знаел, че те са афганистанци. Той се
е притеснил от обстоятелството, че те нямат никакви документи. Моля да не взимате
тези твърдения на защитата като основателни.
Адв. Н. - предвид обстоятелството, че са турскоговорящи отново считам, че това
направено искане от защитата да се вземат предвид, че са турскоговорящи и нямат
предварителна уговорка. Искам да подчертая, че престъплението е с пряк умисъл.
Незнаейки, че са чужди граждани, освен че предполага, че са турски граждани не
означава, че ако не са турски граждани, са афганистански гражданин. Моят
подзащитен няма право и задължения да разпитва и да разисква кой какъв статут има и
какъв гражданин е. Той няма правото и задължение да иска това. Моля да се вземе
предвид, че моят подзащитен не е знаел, че същите са граждани на Афганистан.
Никога не би извършил такова деяние и то за сумата от 200 евро.
4
Подсъдимият – поддържам казаното от моя адвокат. Аз бях уморен, те спяха. Аз
на тези години да направя такова нещо е било немислимо, не съм знаел. Аз съм баща
на три деца. Аз не обичам рисковете, та камо ли да рискувам да направя това нещо е
нямало никога да стане. Аз не съм знаел. Аз много съм объркан, жена ми е болна,
майка ми е болна. Аз се радвам, че имам рода, които ми помогнаха, даже исках да
кандидатствам за заем, но не ми дадоха. Аз не съм добре със психиката, просто съм
провален от всякъде.
Съдът дава последна дума на подсъдимия.
Подсъдимият - моля да ме оправдаете, аз съм невинен, психически не съм добре
и съм готов за лудницата.
Съдът се оттегли на съвещание.
След тайно съвещание съдът обяви, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
Съдебното заседание приключи в 10.47 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5