№ 12989
гр. София, 19.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110136151 по описа за 2024 година
Ищецът „Юробанк България“ АД твърди, че на основание Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от ищеца, СРС е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника в настоящото
производство – О. Л. П. по ч. гр. д. № 4249/2024 г. Сочи, че въз основа на подадено
възражение съдът с Разпореждане № 70271/16.05.2024 г. по гр.д. № 4249/2024 г. по
описа на СРС, 38 състав е указал на ищеца да предяви иск за установяване на
съществуване на вземането си по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК. Счита, че е налице правен интерес за ищеца от установяване
съществуването на вземането му.
Изтъква, че ответника – О. Л. П. е ползвал банков кредит № PLUS-18468629 от
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България с разрешен размер от 20 000 лева
и срок на ползване и погасяване до дата 01.07.2024 г., при уговорен лихвен процент –
10,05 % и погасяване чрез 40 броя месечни вноски, всяка от които в размер на 666,47
лева. Твърди се, че по кредита е уговорена и усвоена от кредитополучателя
застрахователна премия в размер на 3096 лева за уговорената и сключена застраховка
защита на плащанията и съгласно приложения застрахователен сертификат. Сочи, че
дължима и начислена към кредита такса ангажимент е била в размер на 700 лева.
Поддържа, че на дата 01.12.2022 г. кредитополучателят е преустановил плащане на
дължимите по договора вноски и е изпаднал в забава. Твърди, че към датата на
депозиране на исковата молба, длъжникът не е изплатил дължимите суми за главница,
лихви, такси и разноски по Договора, което обуславя правния интерес на ищцовото
дружество от предявяване на настоящия иск. Също така, счита, че длъжникът дължи и
законна лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и
адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС.
Изтъква, че към датата на входиране на Заявлението по чл. 410 ГПК
1
задължението по кредита е било в общ размер на 12 952,02 лева, от които:
-10 956,70 лева – главница по договор;
-685,50 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.12.2022 г. до 01.07.2024 г.
-1309,82 лева – мораторна лихва за периода от 01.01.2023 г. – 19.12.2023 г.
Твърди, че горепосочените суми се претендират от ищцовото дружество, като
изцяло и предсрочно изискуеми, считано от дата 11.05.2023 г. – датата на връчване на
поканата до длъжника при условията на чл. 47 от ГПК. Заявява, че с настоящата
искова молба се позовава на предсрочната изискуемост на кредита, като изразява воля
за обявяване на вземанията по Договор за кредит № PLUS-18468629 за изцяло и
предсрочно изискуеми. Сочи, че към датата на настоящата искова молба задължението
по кредита към Банката не е заплатено, което обуславя правния интерес от
предявяване на настоящата искова молба.
Моли съда да признае за установено, че ищеца – „Юробанк България“ АД има
срещу ответника – О. Л. П., валидно и изискуемо вземане в размер на 12 952,02 лева.
Претендира и разноски – държавна такса в размер на 259,04 лева и адвокатски хонорар
в размер на 1134,25 лева с вкл. ДДС – разноски в заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника – О. Л. П., в който
отговор заявява, че договор за потребителски паричен кредит PLUS – 18468629 от дата
10.03.2021 г. съдържа неравноправни и нищожни договорни клаузи, които водят до
недействителност на целия договор, респективно на отделни договорни клаузи. Счита,
че процесният договор не съответства на изискването на чл. 11, ал. 1. т. 10 от ЗПК.
според която разпоредба съдържанието на договора за потребителски кредит следва да
има уговорки за годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Твърди, че в
процесния договор ГПР е посочен като фиксиран размер от 13,05%, без да установява
съдържание относно начина, по който е същият е формиран и какво е взето предвид
при формирането му. Счита, че такава конкретизация липсва и в общите условия, към
които препраща договорът, като в същите се посочва, че при първоначално изчисление
на ГПР кредиторът отчита общите положения по Приложение № 1 от ЗПК, без да има
означаване на конкретно вложените в него компоненти, при които се формира
установеният фиксиран размер от 13,05%. Без посочването им не би могло да се
провери дали този размер е реален и действително същият е под установения
нормативен предел на чл.19. ал.4 от ЗПК. както формално е посочено в договора.
Сочи, че при несъответствие на договора за потребителски кредит с чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК сделката се явява недействителна (чл.22), поради което потребителят връща само
чистата стойност на кредита, без да дължи заплащане на лихвата или други разходи по
2
кредита (чл.23 ЗПК).
Счита, че в размер на посочения в договора ГПР не е включена
застрахователната премия от 3096 лева, която очевидно е част от общата стойност на
плащанията и се изплаща месечно с дължимата месечна вноска. Заявява, че съгласно
актуалната практика на СЕС не само липсата или неясното посочване на годишен
процент на разходите (ГПР) в договора за потребителски кредит, но и неточното му
обявяване - без да са включени всички разходи, води до нищожност и длъжникът
връща само главницата по заема, без лихви и разноски. Оспорва претендираната от
ищеца договорна (възнаградителна) лихва в размер на 685,50 лева, дължима за
периода от 01.12.2022 г. до 01.07.2024 г., както и оспорва претендираната от ищеца
мораторна лихва от 1309,82 лева за периода от 01.01.2023 г. до 19.12.2023 г.
Заявява, че предвид нищожността на договора за паричен заем, претендираните
по него суми не се дължат на договорно основание, поради което и в този случай не
намира приложение правилото на чл.23 от ЗПК, която предполага друг вид
недействителност на договора за кредит, при която се дължи връщане на чистата му
стойност. Също така счита, че ищецът не е доказал изпадането в забава на ответника,
както и началния период на мораторната лихва. Твърди, че първоначално уговорената
и служебно удържана от сумата по кредита такса ангажимент от 700 лева е прекомерна
и не се дължи. Заявява, че подобна такса не се дължи
не само поради недействителност на договора, но и поради нищожност на договорната
клауза, предвиждаща плащането на такса ангажимент. Изтъква, че доколкото по
договора са извършвани плащания, то твърди, че с платената сума следва да се
погасява само и единствено главница, тъй като останалите задължения по договора са
недължими поради нищожност на договорните клаузи, които предвиждат заплащане на
лихви и допълнителни такси и застрахователни премии.
Моли съда да остави без уважение предявените срещу ответника искове.
Претендира адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от ищеца писмени доказателства.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушване на страните.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище
3
по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
30.06.2025г., от 9:40, за която дата и час да се призоват страните с посочените по –
горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4