РЕШЕНИЕ
№635/16.4.2020г.
Година
2020 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и
девети състав
На
дванадесети март Година две
хиляди и двадесета
В публично заседание
в следния състав:
Съдия
Мария
Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 200 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на А.С.К. против
НП № 19-0819-006672/28.11.2019 год. на Началник група към ОД МВР Варна, сектор
ПП Варна, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на
осн.чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП на А.С.К. е наложено административно наказание
„ Глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява лично,
представлява се от процесуален представетел, който поддържа изложеното в
жалбата и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
От фактическа страна:
С НП е констатирано, че в гр.Варна по
бул. „Княз Борис“ жалбоподателят управлявал лек автомобил с рег. № Х6526КК,
като МПС-то е с прекратена регистрация от 22.02.2019год. по чл.143,ал.15 от ЗДвП.
Деянието е квалифицирано от актосъставителя като
нарушение на чл. 140,ал.1 от КЗ.
Акта е съставен в присъствието на
нарушителя, който не е направил възражения.
В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН не са депозирани възражения пред административнонаказващия орган.
Въз основа на така съставения акт АНО
издал НП №
19-0819-006672/28.11.2019 год., с което за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП, на
осн.чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателят административно
наказание „ Глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца.
Описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа на събраните по делото доказателства, и от
приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283
от НПК.
От правна страна:
Жалбата
е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана. НП е издадено от компетентен орган – съгласно приложената Заповед №
8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи.
На първо място съдът
намира следното-
При цялостната проверка
на атакуваното НП, настоящият съдебен състав
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 57 ал.1 от ЗАНН – относно описание на нарушението и
посочване на точната дата на извършване на нарушението. Съдът намира, че на
първо място непосочването на датата, на която е извършено нарушението, е
достатъчно основание за цялостна отмяна на атакуваното НП, тъй като не може да
се провери в хода на съдебното производство дали е било допустимо ангажирането
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Датата на
извършване на нарушението е изключително важен реквизит, тъй като касае не само
описанието на същото, но и е основа за преценка на давностните срокове по
смисъла на ЗАНН. Следва да се отбележи,
че спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка
за законосъобразното развитие на производството по реализирането й.
Законодателното отношение по този въпрос е видно и от систематичното място на
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН в закона. Това е така и с оглед целите на тази
разпоредба, а именно да се избегне едно евентуално продължително бездействие на
държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало
неоправдано положение на несигурност в правния мир. Следователно непосочването
на датата на извършване на нарушението е винаги съществено процесуално
нарушение, водещо до отмяна на съответното наказателно постановление.
На второ място съдът
намира за нужно да отбележи следното-
Видно от текста на
чл.140, ал.1 от ЗДВП, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Регистрацията, отчета, спирането от движение и пускането в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и редът за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, са уредени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Видно от приложено по
делото Постановление на РП Варна от 21.11.2019 год. е, че е постановен отказ от
образуване на досъдебно производство за извършено от жалбоподателят
престъпление по чл.345,ал.2 от НК, Установено е било също така, че
автомобила е собственост на К. и е със служебно прекратена регистрация на
осн.чл.143,ал.15 от ЗДвП, съгласно която служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
РП Варна е приела, че не
са били налице данни за субективен елемент на посоченото престъпление,т.е. не
са били налични доказателства, че посоченото обстоятелство – служебната
дерегистрация на автомобила - е било известно на жалбоподателката към момента,
в който е била спряна за проверка, поради което няма как да се приеме, че от
субективна страна е осъществила състава и на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В конкретния случай при
служебното прекратяване на регистрацията, водачът, който макар и да е
собственик на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното
прекратяване на регистрацията ако не е уведомен за това. Липсата на уведомяване
и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на
нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него
действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването
на тези последици. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по
чл.175, ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателката
несъставомерно поради липса на субективният елемент на визираното нарушение,
тъй като той не е знаела, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно
и поради това не е знаела, че не следва да го управлява по пътищата, отворени
за обществено ползване.
При така установеното
съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава
на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било
доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателката
виновно.Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на
субективна страна.
Предвид изложеното съдът
намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП, поради което, като материално незаконосъобразно, издаденото
наказателно постановление следва да се отмени.
Предвид горното и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Варненски
районен съд,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП № 19-0819-006672/28.11.2019 год. на
Началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, с което за нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП на А.С.К. е наложено административно наказание
„ Глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в
сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: