РЕШЕНИЕ
№ 1147
гр. Пловдив, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Екатерина Вл. Мандалиева
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300500912 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. А. Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес: с. Б***, общ. Р., обл. П., ул. “****, чрез адв. А., срещу
Решение № 262598/06.12.2021 год., постановено по гр.д. № 12964/2020 год.,
по описа на Районен съд – Пловдив, I бр.с., с което е определен режим на
лични контакти между малолетното дете А. А. Д., ЕГН ********** и неговата
баба А. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „**“ *, както следва:
първата неделя от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа, както и петнадесет дни
през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Правят
се оплаквания, че решението е постановено без мотиви и при незачитане
интересите на детето, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
необсъждане на наведените с отговора на исковата молба възражения. Твърди
се, че първоинстанционният съд е приел произволно, че майката е виновна за
това детето да не се вижда с баба си, че не е отчел личностните
1
характеристики на бабата, че същата е лабилна и че цялостното й поведение е
насочено към настройването на детето против майка му. Навеждат се
твърдения, че бабата не е канила детето да посети жилището й в П., а и
предвид правото на ползване, което притежава по отношение на къщата в Б.,
последната е в постоянен контакт с внучето си и го вижда когато поиска; че
към настоящия момент бабата живее с чуждо лице – непознат мъж, който не
се познава от никого и е с неизвестно отношение към децата. Предвид
възрастта на малолетното дете, майката желае контактите на бабата с детето
да се осъществяват в нейно присъствие или това на социален работник,
доколкото откъсването на детето от майката, без това да се случва плавно, би
имало последици, противни на интересите на детето. Навеждат се твърдения,
за наличие на алкохолна зависимост от страна на бабата, което носи
опасност за нея и детето. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и
постановяването на друго такова, с което да бъде отхвърлен предявеният иск
като недоказан и неоснователен. В условията на евентуалност, ако бъдат
постановени мерки за лични отношения на бабата и детето, се иска от съда да
постанови мерките да се изпълняват при условие на лично присъствие на
майката, съгласно с разпоредбата на чл. 128, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 8, т. 1 от
СК, или в присъствието на посочено от майката лице, респ. социален
работник.
В срок е постъпил отговор от АНГ. Б. Д., ЕГН **********, чрез
процесуалния и представител адв. Г.Б., в който се изразява становище за
неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в същия.
Моли са жалбата да бъде оставена без уважение. В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК
е подадена насрещна въззивна жалба от АНГ. Б. Д., ЕГН ********** против
Решение № 262598/06.12.2021 год., в която се твърди, че
първоинстанционният съд е занижил режима на лични отношения на бабата с
детето, като не е съобразил обстоятелството, че баща е починал. На основание
разпоредбата на чл. 123, ал. 3 СК, както и предвид практиката на ВКС, се
твърди, че ако единият родител, по някаква причина не може да осъществява
режим на лични отношения с детето, то няма пречка този режим да се ползва
от бабата и дядото, по линия на отсъстващия родител. В настоящият случай
това условие е налице, като след смъртта на бащата на детето, контактите на
детето с бабата по бащина линия и нейните близки роднини рязко са
намалели, а след завеждане на настоящото дело, напълно са прекратени. Ето
2
защо се твърди, че е в интерес на детето да се постанови по-широк режим на
лични отношения на бабата с внук, близък до този, който евентуално би имал
бащата, за да може да се позволи на детето да комуникира активно с
роднините си по бащина линия. Поради изложеното се иска да бъде изменен
режима на лични отношения между А. Б. Д. и внука й А.А. Д., както следва:
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09:00 часа в събота до
18:00 часа в неделя с преспиване, както и петнадесет дни през лятото, които
да не съвпадат с годишния отпуск на майката, за коледните и новогодишните
празници на всяка четна година и за великденските празници на всяка
нечетна година.
В срок е постъпил отговор на насрещната жалба от А. А. Д., ЕГН
**********, със становище за неоснователност на същата и искане
насрещната жалба да бъде оставена без уважение.
Съдът намира подадените жалби за допустими, доколкото същите са
постъпили от легитимирани страни, в законоизискуемите срокове и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт.
Пловдивският окръжен съд, в съответствие с правомощията си по чл.
269 ГПК и като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск предявен от АНГ. Б. Д., ЕГН
**********, срещу А. А. Д., ЕГН **********, в качеството й на майка и
законен представител на малолетното дете А. А. Д., ЕГН *** за определяне
на режим на лични отношения между ищцата и нейния внук А. Д.. Твърди
се, че ответницата е съпруга на починалия син на ищцата - А. Д., от чийто
брак е родено детето А. Д.. На 06.08.2019 год., няколко месеца след
раждането на детето, бащата е диагностициран с левкемия. Малко след това
бабата започва да ходи в къщата на семейството, за да гледа внучето си,
докато родителите му са били заети с лечението. През дните, когато ищцата е
била на работа е ходела в къщата в Б. непосредствено след приключването на
работния ден, за да продължи грижите за детето, като е оставала да нощува в
къщата с детето. През този период бабата е прекарвала повечето си време с
внучето си А., като се е стремяла да го забавлява и възпитава. До смъртта на
3
сина и А. Д., ищцата твърди, че със снаха и са били в добри отношения, но
след кончината му, снаха й се е отдръпнала от нея и започнала все по-често
да затруднява осъществяването на контактите между нея и внука й - А.. А.Д.
твърди, че всяка събота и неделя посещава къщата в с. Б., за да види внука си,
но често А.Д. затруднява контакта и с детето като се криела и отказвала да
предостави на бабата възможност за личен контакт с детето. А. твърди, че
всеки път, в който се е виждала с А., той е показвал радостта си да я види,
като й е засвидетелствал обич и внимание. Между тях била създадена силна
емоционална връзка, изградена на обич и доверие.. С оглед на тези
съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде
определен режим на лични отношения на бабата с внука й, както следва:
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 09:00 часа в събота до
18:00 часа в неделя с преспиване, както и петнадесет дни през лятото, които
да не съвпадат с отпуска на майката или с учебното време на детето;
коледните и новогодишните празници детето да прекарва с баба си всяка
четна година; великденските празници – всяка нечетна година, както и бабата
да присъства на всички лични празници на детето – кръщене; рождени дни;
именни дни и чествания на важни събития от живота на детето.
Ответницата А. А. Д., ЕГН ********** оспорва предявения иск, като
изцяло неоснователен. Навеждат се възражения, че: майката желае
контактите на детето с бабата да се осъществяват в нейно присъствие, тъй
като самото дете не желае да остава напълно само с близките й и да остава да
спи при тях, тъй като в противен случай се разстройва; сочи, че къщата, в
която живеят детето и майка му, се ползва от ищцата, в чиято полза е
учредено право на ползване, поради което последната има достъп до всички
стаи, които ползват майката и детето; твърди, че ищцата никога не е
проявявал интерес да взима детето при себе си; че бабата има свой
авторитарен начина на мислене и следва всичко да става с нейно съгласие и
по нейно желание, като сама решава къде да води детето, с кого и за колко
време; че написаното в исковата молба е израз на желанието на бабата да
доминира в отношенията свекърва-снаха; че ищцата е конфликтна личност,
като често се случвало да прехвърля недоволството от снаха си на детето, без
да има повод за това от страна на детето. Ответницата изразява становище, че
А.Д. не е в състояние да се грижи за сина й, защото не спазва уговорките за
времето с детето, както и не познава хранителния режим и вкуса на детето, а
4
А. не познава личното жилище на бабата в гр. П..Наведени са и твърдения, че
бабата страда от алкохолна зависимост, което крие опасност и застрашава
интересите на детето.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е определил режим
на лични отношения на детето А. А. Д., ЕГН ********** с баба му А.. Б. Д.,
ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. „***, както следва: първата неделя от
месеца от 10:00 часа до 17:00 часа, както и петнадесет дни през лятото, които
не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд следва да извърши проверка
на правилността на съдебното решение по наведените в жалбата оплаквания.
Съгласно указанията в т. 1 от ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС,
ограниченията в дейността на настоящата инстанция не следва да се прилагат
в случаите, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса
на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на
мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата и ползването на семейното жилище. В този случай
негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или
опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите
от страните допустими и относими доказателства без ограничения във
времето. Настоящият случай попада именно в посоченото изключение.
Съгласно разпоредбите на чл. 128 СК, дядото и бабата могат да
поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за
лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Семейният кодекс не
съдържа легална дефиниция за интерес на детето, но понятието е тълкувано в
т.3 от Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, което не е
загубило сила и при действието на сегашния Семеен кодекс. Съгласно
разясненията под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и
дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането
на детето като съзнателен гражданин. Съгласно Решение № 140 от 10.07.2015
г. на ВКС по гр. д. № 3356/ 2014 г., IV г. о., ГК, интересът на всяко дете е да
расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с
роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава
5
възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации.
Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и
бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието
и възпитанието му, като последното следва да бъде преценено от съда.
В аспекта на гореизложеното съдът не поставя под съмнение
позитивите, които детето би извлякло от поддържането на пълноценни
контакти с баба си по бащина линия, особено преценено в съответствие с
негативите, съпътстващи отсъствието на бащата в живота на детето. Въпреки,
че бабата не би могла да замести ролята на отсъстващия родител, то нейното
присъствие в живота на детето би могло в известна степен да внесат
сигурност за произхода и обкръжението на детето. В настоящият случай, от
съвкупната преценка на събраните свидетелски показания, както в
първоинстанционното, така и в настоящото производство, съдът достига до
извода, че към настоящия момент контактите между баба и внук, са силно
ограничени и възпрепятствани от майката. За да бъдат обаче максимално
защитени интересите на малолетното дете А., е необходимо да бъде
извършена преценка дали ищцата А.. Б. Д. страда от алкохолна зависимост и
вреди ли бабата по какъвто и да е било начин на развитието и възпитанието
на малолетния А.. Ответницата А.Д. навежда опасения, че свекърва й е
„лабилна“, алкохолно и цигарено зависима, както и че е конфликтна личност,
и не би могла да се грижи адекватно за малолетния си внук.
С оглед наведените твърдения, в настоящото производство е назначена
и приета комплексна съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещи
лица психиатър и клиничен психолог, със задача да изследва дали А.Д. страда
от алкохолна или друга зависимост, от друго психично заболяване, както и с
какви характерови особености е ищцата и как същите биха се отразили на
детето А.. Съдът кредитира комплексната експертиза, като обоснована,
компетентно изготвена и безпристрастна.Вещите лица са категорични, че
А.Д. не страда от алкохолна или друга зависимост, както и че е психически
здрава. По отношение на характеровите особености на А.Д., посочват, че са
констатирани редица позитивно елементи, а именно: не се установяват
оформени агресивни тенденции; отличава се с емоционална гъвкавост,
стремеж към ползотворни дейности; не се установява да страда от болестни
прояви в резултат на понесеното травматично събитие, както и личностова
патология. Експертите подчертават, че ищцата има запазени способности и
6
възможности да задоволява емоционалните и базови потребности на
малолетното дете, като общува пълноценно, адаптивно, отговорно и грижовно
с малолетния си внук А..
Съдът след като взе предвид заключението на комплексна съдебно-
психиатрична експертиза, чийто изводи кореспондират и с показанията на
разпитаната пред настоящата инстанция свидетелка М. Й. А./ без родство със
страните/, чийто показания се кредитират от съда като безпристрастни и
обективни, намира за неоснователни доводите на А.Д., че ищцата А.Д.
страда от алкохолна зависимост и е психически „лабилна“. Не се събраха
доказателства ищцата А.Д. по какъвто и да е било начин да вреди на
развитието и възпитанието на малолетния А., поради което настоящият
състав приема, че е изцяло в интерес на детето А. да общува и да получава
грижи, и обич не само от майка си, но и от своята баба по бащина линия.
Що се касае до направеното от майката искане контактите на детето с
бабата да се осъществяват в присъствието й, съдът намира същото за
неоснователно. От една страна грижите за детето са били поверени на бабата,
когато същото е било съвсем невръстно и последната се е справяла успешно,
изграждайки топла и пълноценна връзка, с оглед на което не следва да бъдат
подложени на съмнение нейния опит и способност да се грижи към
настоящия момент за порасналия близо 6 годишен внук. От друга страна,
отчитайки обстоятелствата около травмата на детето предвид смъртта на
баща му, съдът намира, че в интерес на А. е да получи подкрепа от баба си по
бащина линия, за да изгради чувство за родова принадлежност и семейни
традиции. Налице е необходимост детето да се адаптира и приобщава към
променящата се заобикалящата го среда и обкръжение, като най-безболезнено
е това да се случва постепенно и в присъствието на повече близки хора. Ето
защо съдът намира за уместно срещите и гостуванията на детето при А.Д. да
стават без присъствието на майката или упълномощено от нея лице.
По отношение на направеното възражение, че А.Д. съжителства с
партньор, който нито майката, нито детето познават, следва да бъде
отбелязано, че действително се установява , че А.Д. с има партньор, с когото
обаче не съжителства, поради което този довод се явява несъстоятелен и не
следва да препятства възможността детето да прекарва време с баба си.
Мотивиран от гореизложеното и като взе предвид възрастта на детето,
7
неговите физически, психически и емоционални потребности, както и
способността на ищцата да се грижи за внука си, и възможностите и да
задоволява емоционалните, и базови потребности на малолетното дете, като
общува пълноценно, адаптивно и отговорно с малолетния си внук А.,
настоящият съдебен състав намира, че определения от първата инстанция
режим на лични контакти изцяло защитава на интересите на малолетния А.,
поради което така определения режим следва да бъде потвърден, а въззивната
жалба и насрещната жалба като неоснователни следва да бъдат оставени без
уважение.
Предвид изхода на спора , разноски на страните не се дължат.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262598/06.12.2021 год., постановено по
гр.д. № 12964/2020 год., по описа на Районен съд – Пловдив, I бр.с., с което е
определен режим на лични контакти между малолетното дете А. А. Д., ЕГН
********** и неговата баба А.Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „***,
както следва: първата неделя от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа, както и
петнадесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката на детето А. А. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б., общ. Р.,
обл. П., ул. “***,.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, в едномесечен
срок от връчването му на страните, прев ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9