РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Смолян , 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария А. Славчева
Зоя С. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20205400500527 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 455/25.09.2020г., постановено по гр.д.№ 309/2020г. по описа на Смолянски
районен съд е изменен размера на ежемесечната издръжка, която Р. Н. О., с ЕГН **********, с
адрес: гр.К., кв.В., ул. „Г. Г.“ № *, се е задължил по силата на одобрена спогодба с определение от
съдебно заседание на 24.09.2012г. по гр.д.№643/2012г. по описа на РС-Смолян, да заплаща на Д. Р.
Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“П.Р.Сл.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, в качеството й на майка и
законен представител на малолетното дете Л. Р. Ор., с ЕГН **********, като я увеличава от 80,00
лева на 300,00 лева, считано от 09.04.2020г. до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, която
издръжка да се заплаща от Р. Н. О. с ЕГН ********** на Д. Р. Г. с ЕГН **********, в качеството
й на майка и законен представител на малолетното дете Л. Р. О., с ЕГН **********. Постановено
е на основание чл.242,ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му за
издръжката. Отхвърлен е иска за увеличение на издръжката за разликата над 300 до 350 лева.
Дадено е разрешение, заместващо съгласието на бащата Р. Н. О., с ЕГН ********** с адрес: гр.К.,
кв.В., ул. „Г. Г.“ № 3, детето Л. Р. О., с ЕГН **********, да пътува до всички Европейски
държави, както и до Турция и се връща обратно в Р България, без да е необходимо съгласието на
бащата Р. Н. О. с ЕГН **********, като детето бъде придружавано само от майка му Д. Р. Г., с
ЕГН ********** или от друго, упълномощено от нея лице, без ограничение на броя на
пътуванията, за срок от пет години от постановяване на настоящето решение. Дадено е разрешение
да се издаде паспорт за пътуване в чужбина на детето Л. Р. О., с ЕГН ************,
1
представлявана от своята майка Д. Р. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“П.Р.С.“ № *, вх.*,
ет.*, ап. *, без да е необходимо съгласието на бащата Р. Н. О., с ЕГН **********, което разрешение
замества съгласието на бащата Р. Н. О. с ЕГН **********. Допуснато е на основание чл.127а,ал.2
от СК предварително изпълнение на решението в частта относно уважените искове по чл.127а,ал.2
от СК за даденото разрешение за пътуване на детето Л. Р. Ор. и за издаване на паспорт. Осъден е
Р. Н. О., с ЕГН **********, да заплати на Д. Р. Г., с ЕГН **********, направените по,делото
разноски в размер на 366,66 лева. Осъден е Р. Н. О., с ЕГН **********, да заплати по сметна на
СмРС ДТ в размер на 341,80 лева.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх. 6944/19.10.2020г. от Р. Н. О., чрез
пълномощника му адв.Я.С., с оплаквания за неправилност и необоснованост. Излагат се доводи,
че решението, в частта му, с която е уважен иска по чл.150 от СК над определения в закона размер
е неправилно, като неоснователно и недоказано. Твърди се, че районният съд е изследвал
релевантните за спора факти, но неправилно ги е интерпретирал, давайки тежест само на
показанията на свидетелите на ищеца, като не е преценил възможностите на бащата да заплаща
увеличения размер на издръжката без затруднения.Сочи се, че безспорно детето Л. О. се нуждае от
лечение, оценено на 3 500 лева за цялото лечение, както и че нуждите на детето са се увеличили
през последните 8 години. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства, установяващи
особени и непредвидени нужди на детето, които да са основание за увеличения размер на
издръжката. Съдът не е взел предвид, че бащата освен издръжката заплаща ежемесечно разходи на
детето за такси и мобилни телефонни разговори, както и лично предавани парични средства. Не е
взето предвид от съда, че издържа още едно дете, както и че задължението за издръжка е и за
двамата родители. Моли да бъде отменено обжалваното решение, в частта му за присъдената за
детето Л. О. издръжка над 152,50 лева.
Твърди се, че решението е неправилно и в частта му, с която е уважен иска по чл.127а от
СК,като в тази част не решението не е мотивирано и не е в интерес на детето. За да бъдат
защитени правата на детето, даденото от съда заместващо съгласие трябва да се отнася за
конкретен случай, за да може съда да прецени дали излизането на детето извън пределите на
страната е в негов интерес, като се прецени и правото на всеки от родителите да общува с него.
Счита, че е недопустимо да се дава заместващо съгласие за неопределен период и без да са
описани конкретни факти, обуславящи необходимостта детето да напуска пределени на България.
Твърди се, че не е в интерес на детето то да бъде извеждано от майката или от друго
упълномощено от нея лице, без ограничения на пътуването в държава извън Европейския съюз, в
която може да има размирици, гражданска война, епидемична обстановка и др., създаващи
опастност за живота и здравето му. В тази част решението е неправилно, тъй като създава
неоправдан риск за детето, какъвто може да има при евентуално пътуване с упълномощено от
майката лице. Моли да бъде отменено решението, в частта му, с която е уважен иска за увеличение
на издръжката над 152,50 лева и в частта му с която е уважен съединения иск по чл.127а от СК
като неправилно и бъдат отхвърлени исковете. Претендира за разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата Д. Р.Г..
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
2
становищата на страните в съдебно заседание и след преценка а събраните по делото
доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, А разгледана по същество въззивната
жалба е частично основателна по следните съображения:
Не се оспорва, че страните по делото са родители на детето Л. Р. О., родена на *****г.,
което е видно и от представеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт
за раждане № ***/*****г.
Не се оспорва също, че с одобрена от съда спогодба с протоколно определение от
24.09.2012г. по гр.д.№ 643/2012г. по описа на СмРС родителските права по отношение на детето
Л. Р.О. са предоставени на майката Д. Р. Г., определен е режим на лични контакти между бащата Р.
Н. О. и детето Л. Р. О., бащата Р. Н. О. се е задължил да заплаща на Д. Р.Г., в качеството й на
майка и законен представител на малолетното дете Л. Р. О. ежемесечна издръжка в размер на 80
лева, считано от 01.07.2012г. , до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменяне или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
От служебна бележка № 257/26.02.2020г., издадена от СУ „Св.Св.К. и М.“ гр.Смолян се
установява, че детето Л. Р. О. през учебната 2019/2020г. е била ученичка в Vб клас-дневна форма
на обучение, респективно за учебната 2020/2021г. е в VІ клас.
От служебна бележка от 28.02.2020г., издадена от Народно читалище „Б. пр. 1871г.“ гр.С..
е видно, че детето Л. О. посещава народни танци и взема участие във фестивали, фолклориади и
други културни мероприятия, организирани от читалището.
От Удостоверение от 02.03.2020г.,издадено от Ар. И.“ ЕАД се установява, че майката Д. Г.
е получила трудово възнаграждение за периода от м.08.2019г. до м.01.2020г. в размер на 6020,38
лева или среден месечен брутен трудов доход в размер 1003,40 лева.
Не е спорно между страните и от представените по делото Епикризи от УМБАЛ „Св. Г.“
ЕАД гр.Пл. се установява, че детето е с диагноза „Вродена цепнатина на устната и небцето вдясно“
и е претърпяло три операции, като е препоръчано започване на ортодонтско лечение. Представени
са и две касови бележки за заплатени ортодонтски апарати от 05.08.2016г. на стойност 200 лева и
от 11.03.2020г. на стойност 130 лева.
От представената служебна бележка от д-р Цв. Б. се установява, че е започнало
ортодонтско лечение от 25.08.2020г. с фиксирани метални брекети, което ще бъде с
продължителност 2-3 години и е с цена 3 500 лева. Представени са и касови бонове за 1000 лева,
издаден от „Д-р Цв. Б.- АИПППДМ“ ЕООД гр.Пл. и за 50 лева, издаден от ЕТ „Д-р Л. С. –
АППДМ-ИП“ гр.Пл. за дентален рентген.
От показанията на св. Д. Г., сестра на ищцата, се установява, че основно грижи за детето Л.
полага майката. Бащата заплаща определената му издръжка от 80 лева, но не води никъде детето,
не го води на почивка, рядко го вижда, веднъж й е дал 20 лева преди около година е идвал в
училище. За рождения ден на детето не знае дали е изпращал пари. Ищцата разчита на нейната
помощ и на помощта майка им. Сочи, че сестра й и детето живеят под наем в размер на 150 лева,
сестра й осигурява битовите условия, отоплението. Подготвя детето за училище, като му купува
3
всичко необходимо. Бащата не помага за това. Детето се лекува от както е родено, като са му
направени три операции, които частично са заплатени от една асоциация, а останалата част е
заплатена от ищцата. Бащата не е ходил на операциите и прегледите. Свидетелката твърди, че тя е
придружавала майката на операциите. В момента на детето са сложени брекети, тъй като има
обратна захапка, а след брекетите ще има още една операция-пластика. Брекетите струват 3500
лева, като първоначално се внасят 1000 лева, а останалите се внасят по 100 лева на месец. Всеки
месец сестра й води детето до гр.Пл. и заплаща по 100 лева, като поема и разходите за пътуване до
Пл. и обратно. Бащата е уведомен за тези разходи,както от майката ,така и от детето. Преди
поставянето на брекетите детето е носило два апарата, стойността, на които също частично е
заплатена от асоциацията, а останалата част от сестра й. Свидетелката сочи, през годините бащата
е давал съгласие за излизане на детето в чужбина и тя и сестра й с детето заедно са ходили на
почивки, но последната година е отказал да даде съгласие и се е наложило тя да отмени направена
резервация за почивка в Гърция. Твърди, че детето посещава народни танци и със състава ходят на
участия както в страната, така и в чужбина, за което е необходимо и съгласието на бащата.
Свидетелката Н. К.-колежка на ищцата, твърди в показанията си, че Д. е много отдадена
майка, която се грижи изключително за детето си. Бащата се грижи за детето само ако майката го
помоли. Последният случай за брекетите не знае дали майката е получила помощ. Основните
грижи полага майката, като осигурява на детето всичко необходимо, ежедневните средства за
нуждите на детето и за пътни. Детето е със здравословен проблем и веднъж месечно пътуват до
гр.Пл., като се изключат консултациите. Всяка година до сега са ходили на почивка, но последната
година не са могли да отидат, тъй като бащата не е дал необходимия документ за съгласие за
извеждане на детето и Л. е била много разочарована.
Свидетелката Д. П. сочи в показанията си, че живее на семейни начала с брата на ответника
и според нея отношенията между страните са добри. Досега ответникът е давал съгласие за
пътуване на детето в чужбина , но последната година не е дал съгласие. Твърди, че бащата се
интересува от детето, плаща определената му издръжка, иска да го вижда, но не му позволяват.
Всяка година подготвя детето за училище. Миналата година ищцата и детето ходили в Кърджали
да пазаруват. Известно й е, че детето има разходи във връзка със здравословен проблем, но не знае
какви суми се плащат и не знае дали бащата е плащал нещо във връзка с това. Напоследък по-
рядко вижда детето. Когато са на село и се обадят майката не го пуска и впечатленията й са ,че
детето е отчуждено от бащата. Той се опасява, че майката ще го заведе в чужбина и няма да го
върне. Р. е споделял, че много пъти звъни на детето , но то не вдига или казват ,че е заето. Детето
не се обажда на баща си. Според свидетелката колкото по-рядко се виждат, толкова детето повече
се отчуждава.
Свидетелят Н. О.-баща на ответника твърди в показанията си, че живее в с.Г., а синът му
живее в гр.К.. Детето идва в селото, но ходи при бабата и дядото по майчина линия и не идва при
тях. Сочи, че от м.февруари до м.август го е виждал два пъти. Основно за детето се грижи майката.
Бащата всеки месец дава по 80 лева издръжка за детето. Известно му е ,че детето има здравословен
проблем и са му правени операции. Твърди, че синът му не взема Л., защото майката не я пуска.
Той идва до Смолян и купува на детето разни неща за училище. Веднъж са ходили до К. да
пазаруват. В К. има условия детето да преспива, ако бащата го вземе. Детето има телефон и
интернет, който свидетелят твърди, че заплаща, когато Р. му прати пари. Свидетелят сочи, че
според него няма опасност майката да изведе трайно детето в чужбина, но синът му не е дал
4
декларация за съгласие, тъй като и майката не е дала такава на бащата. Твърди, че не е чул детето
да има извънредни разходи. Сочи, че синът му не работи откакто се е върнал от Испания през
2011г. и той и съпругата му му дават пари. Ако намери нещо работи, като ходи да добива дърва и
да копае. Къщата, в която живее в гр. К. е собственост на свидетеля и на съпругата му и колкото
могат го издържат. Жена му работи в бензиностанция, но в момента е в майчинство. Известно му
е, че ищцата живее с мъж на име Е..
От представения по делото социален доклад се установява, че основни грижи за детето се
полагат от майката, като същата задоволява всички базисни нужди на детето. Осигурени са му
нормални жилищни и битови условия, храна, дрехи и обувки, здравни грижи. Детето има избран
личен лекар и са му направени всички имунизации, като общото му здравословно състояние е
добро. Детето има вродена аномалия, посещава ортодонт, носело е два апарата за корекция на
зъбите и са му поставени брекети, заради които детето и майката пътуват всеки месец до гр.Пл.
Майката и детето живеят в гр.Смолян в гарсониера под наем, която се състои от кухня и стая, в
която детето има собствен кът-легло, компютър и всичко необходимо за ежедневието. Майката
работи в „А. И.“ ЕАД гр.С. редовна смяна и получава около 1000 лева брутна заплата. Получава и
месечни помощи за дете в размер на 32 лева на основание чл.7 от ЗСПД. В грижите за детето
майката получава подкрепа от родителите си, които живеят в с. Г.,общ. М..За изминалата учебна
година Л. е била ученичка в V-ти клас и е завършила с отличен успех. Всичко необходимо за
учебния процес е осигурявано от майката. По данни на същата бащата в ІІІ клас е закупил
учебните тетрадки, и раницата на детето. Майката осигурява ежедневно по 5-6 лева джобни пари
за детето, което през учебно време се храни в заведенията около училището. Майката с личния си
автомобил води детето до училище и го прибира след занималня. Детето посещава народни танци
в читалището, за което майката заплаща 10 лева месечно. Детето комуникира свободно,има
изграден приятелски кръг. Между майката и детето има изградена силна емоционална
привързаност. Срещите между бащата и детето са изключително редки. По данни на детето баща
му се обажда само на рождения му ден. Не му праща подаръци,единствено преди две години й е
купил яке. Детето има телефона на баща си, но не му звъни. Майката твърди, че никога не е
ограничавала контактите на дъщеря си с бащата, а напротив насърчавала ги е. Тази година бащата
е отказал да даде пълномощно за пътуване на детето в чужбина и поради това не са могли да
отидат на почивка в Гърция, където са ходили предишни години. В заключение с оглед
гарантиране интересите на детето считат , че е целесъобразно да се увеличи размера на
издръжката, като при определянето му се съобрази възрастта на детето и адекватното задоволяване
на потребностите му.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал
предявените искове по чл.150 от СК и по чл.127а,ал.2 от СК и правилно е приел, че същите са
основателни и доказани.
От доказателствата по делото се установява, че с одобрена от съда спогодба с протоколно
определение от 24.09.2012г. по гр.д.№ 643/2012г. по описа на СмРС бащата Р. Н. О. се е
задължил да заплаща на Д. Р. Г., в качеството й на майка и законен представител на малолетното
дете Л. Р. О. ежемесечна издръжка в размер на 80 лева, считано от 01.07.2012г. , до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска.
5
Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде допуснато само при
наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен размер.
Следователно основателността на предявената искова претенция с правно основание чл.150 СК се
обуславя от настъпването след определяне на предходната издръжка на трайни съществени
промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител, като се
отчетат и възможностите на родителя, полагащ грижи за детето. В случая, от присъждането на
издръжката до иницииране на настоящото производство е изминал период от 8 години, през който
период неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето, при които е присъдена
предходната издръжка. С оглед нарасналия размер на минималната работна заплата, която от
01.01.2021г. с ПМС № 331/26.11.2020г. е 650 лева и с оглед разпоредбата на чл.143,ал.2 от СК
минимума на издръжката вече е 162,50 лева. Детето Л. е на навършени 12 години, нуждите му от
храна облекло и обувки, лични разходи, както и разходи за образование, спорт, танци са се
увеличили и това обосновава по-голям размер на необходимата издръжка. Освен това от
представените по делото епикризи е видно, че детето има вродена цепнатина на устната и небцето,
претърпяло е три операции, а поради наложилата се корекция на зъбите е носило два апарата, а от
25.08.2020г. са му поставени брекети, стойността на които е 3500 лева. Това се установява от
представената служебна бележка от д-р Ц. Б. за започнало ортодонтско лечение с фиксирани
метални брекети, което ще бъде с продължителност 2-3 години. От показанията на св. Д. Г. и от
представения касов бон за 1000 лева, издаден от „Д-р Цв. Б.- АИПППДМ“ ЕООД гр.Пловдив се
установява че цената на брекетите следва да бъде заплатена с първоначална вноска от 1000 лева, и
впоследствие с периодични вноски от по 100 лева месечно, като детето ежемесечно се води при
ортодонта за натягане на брекетите, което е свързано и с транспортни разходи до гр. Пловдив. Не
се оспорва, че бащата до момента е заплащал определената издръжка от 80 лева месечно, но много
рядко е виждал детето, като не е спазвал определения режим на лични контакти. Дори да се приеме
от показанията на св. П., че бащата е купувал всичко необходимо на детето за училище в началото
на учебната година, което се отрича от майката, от социалния доклад се установява, че по думите
на детето бащата не му е купувал подаръци, с изключение на едно яке преди две години.
Осигуряването на по-голям размер на необходимата издръжка, съобразно с увеличените нужди
на детето, следва да се поеме от двамата родители, както от родителя, който упражнява
родителските права, така и от другия родител. От представената служебна бележка е видно, че
майката получава среден месечен брутен доход от 1003 лева. Ответникът не представя
доказателства за доходите си, като твърди, че е безработен. От представеното удостоверение от
НАП от 09.06.2020г. е видно, че няма регистриран активен трудов договор. От показанията на
св.Ор.,негов баща, се установява, че от 2011г. ,откакто се е върнал от Испания ответникът не е
работил. За кратко е работил в цеха в гр. М., а сега работи каквото намери, да добива дърва или
да копае. Дори да се приеме, че ответникът не реализира трудови доходи към настоящия момент,
това не го освобождава от задължението да положи дължимите усилия от морална и правна
страна, за да осигури издръжка на детето си в размер, който да задоволява нуждите му. По делото
се установява от представеното удостоверение за раждане, че ответникът има още едно дете- Д.
Р. О., роден на 17.08.2020г. което също има задължение да издържа. Ответникът е в
трудоспособна възраст, на 36 години, липсват твърдения и данни да страда от заболявания, поради
което следва да направи всичко възможно да работи и да осигурява издръжка на малолетните си
деца, както на детето Л., така и на детето Д.. Съгласно чл.143,ал.2 от СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
6
могат да се издържат от имуществото си. От представенат справка по лице от СВ-Смолян е видно,
че бащата притежава идеални части от два недвижими имота. Следователно с оглед изложеното и
като взе предвид нуждите на детето и неговата възраст, и след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, съдът счита, че за издръжката на детето Л. Р. О., родена на 25.07.2008г. е
необходима месечна издръжка в общ размер от 600 лева, от която сума правилно районният съд е
определил, че бащата следва да заплаща 300 лева, а останалата сума плюс полагането на лични
грижи ще следва да се поеме от майката.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че определения размер от 300 лева е
прекалено висок и не е съобразен с нуждите на детето и възможностите на бащата да дава
издръжка. От присъждането на издръжката са изминали 8 години, през който период детето е
пораснало, нараснали са съответно и нуждите му. В тази възраст децата бързо израстват и се
нуждаят от нови дрехи и обувки, от здравословна храна. Променили са се и социално-
икономическите условия, при които е определена първоначалната издръжка. Неоснователни са и
твърденията в жалбата, че районният съд не е обосновал особени и непредвидени нужди на детето,
които да бъдат покрити от увеличения размер на издръжката. По делото не е спорно и това се
установява както от представените писмени доказателства,така и от показанията на свидетелите,
че детето има здравословен проблем, претърпяло е три операции, поставените му на 25.08.2020 г.
брекети струват 3500 лева, които майка изплаща по 100 лева месечно в продължение на 2-3
години, като за ежемесечните прегледи при ортодонта в гр.Пл. прави допълнителни разходи за
транспорт. Следователно посочените разходи обосновават по-високия размер на издръжката за
няколко години напред. Присъдената първоначална издръжка е под законно определения
минимален размер по чл.142,ал.2 от СК с оглед нарасналата минимална работна заплата, което
също е основание за претенцията за увеличаване размера на издръжката. Детето е на навършени 12
години и определения от районния съд размер от 300 лева месечно, които да заплаща бащата не е
завишен, поради което в тази част по иска по чл.150 от СК решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Неоснователна е въззивната жалба срещу решението и в частта му по предявения иск по
чл.127а, ал.2 от СК. Съгласно посочената разпоредба, когато родителите не могат да постигнат
съгласие по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите
лични документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето. Родителят, на когото е възложено упражняването на родителските права, не може да вземе
самостоятелно решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършване на пътувания на
детето зад граница. Детето има право на свободно придвижване, но до навършване на пълнолетие
то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите.
Когато детето има нужда да пътува в чужбина при разногласие между родителите съдът може да
разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или
неограничен брой пътувания през определен период от време, но до определени държави. При
решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина водещи и
най-важни са интересите на детето и неговите нужди, съгласно т.1 от ТР № 1/03.07.2017г. по
тълк.д.№ 1/2016г. на ОСГК на ВКС. Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването
на необходимите лични документи за това при разногласие на родителите е от категорията на
спорна съдебна администрация, при решаването на който съдът прави преценка по
целесъобразност. В производството по спорна съдебна администрация по реда на чл.127а от СК
7
съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от
време и определени държави. В рамките на заявеното искане съдът разполага с власт да разреши
конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения и до определени
държави, част от поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до
определени държави. Водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на
единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето. По делото следва да е установена и
нужда на детето да пътува в чужбина. В случая, след преценка на заявеното искане и събраните по
делото доказателства въззивният съд счита, че правилно районният съд е приел, че искането да
бъде разрешено издаването на задграничен паспорт на детето Л. Р. О., както и да й бъде разрешено
да напуска пределите на Република България и да пътува до всички европейски държави и
обратно, както и до Турция е основателно и правилно районният съд го е уважил за срок от пет
години. Правилно районният съд в съответствие със съдебната практика е приел, че съдът не е
обвързан с формулираното от молителя искане относно броя на пътуванията, периода от време и
посочените държави /ТР № 1/03.07.2017г., по тълк.д. № 1/20016 г.на ОСГК на ВКС, Решение №
403/29.02.2016г. по гр.д.№ 6903/2014г. на ІVг.о./, но съдът следва да прецени и даде разрешение за
конкретни държави и за конкретен срок. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че
решението е необосновано и липсват мотиви. Правилно районният съд е приел, че съгласно т.1 от
посоченото ТР решението на съда следва да е в съответствие с най-добрият интерес на детето. Във
въззивната жалба не се посочват конкретни причини, нито се ангажират доказателства за
опасността за детето, ако същото бъде изведено в чужбина от майката. От изложеното в исковата
молба е видно, че искането е мотивирано с възможността детето да пътува с танцовия състав,
който посещава, и предстоящи турнета на състава извън страната, както и с потребността на
детето да пътува и опознава различни държави и култури, да почива в близките курорти на Гърция
и Турция, в които е изгодно да се отиде дори и само да почивните дни.
Неоснователно е и оплакването, че излизането на детето в чужбина ще наруши режима на
лични контакти с бащата. Неосъществяването на лични контакти между бащата и детето, също не
е основание, да се откаже на детето да пътува с родителя, който упражнява родителските права.
Освен това, разрешаването на детето да пътува за кратко време не би нарушавало режима на
лични контакти на бащата с детето, макар че от доказателствата по делото се установява, че
бащата не спазва стриктно определения режимна лични контакти и рядко се обажда и търси
детето. При противоречие между интересите на детето и интересите на родителя, предимство
трябва да намерят интересите на детето, в който смисъл е съдебната практика. /Решение №
86/13.09.2016 г. по гр.дело № 4685/2015 г. на ВКС, IV г.о./ Освен това от ангажираните гласни
доказателства и социалния доклад се установява, че целта на ищцата е да заведе детето на почивка
за кратък срок или евентуално детето да пътува с танцовия състав за участие във фолклорни
фестивали или на екскурзии. Исканото разрешение не е с цел промяна местоживеенето на детето в
чужбина. В доклада не се излагат обстоятелства, от които да се направи извод, че е налице
опасност както за здравето, така и за интересите на детето при извеждането му извън страната.
Твърденията, че е налице опасност за здравето на детето поради наличието на пандемия от
коронавирус също не може да бъде споделена, тъй като, всички страни налагат строги
противоепидемични мерки и изисквания за влизане в съответната страна, поради което
възможността детето да излезе извън страната в европейските държави и Турция може да стане
само при строго спазване на протовоепидемичните мерки.
8
Ограничаването на детето от пътуванията и възможностите му за посещение на други
държави ограничават основни права и свободи на детето, регламентирани и защитени от закона.
Съгласно чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана от България през
1991г.): „Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за
социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.”
Съгласно чл. 24 от Хартата на основаните права на Европейския съюз „При всички действия,
които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата,
висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение." Понятието за висшите
интереси на детето произтича от втория принцип на Декларацията за правата на детето от 20
ноември 1959 г. на Общото събрание на ООН, който гласи:"Детето ще се ползва от специална
защита и на него ще му бъдат предоставени възможности и улеснения, чрез закона или чрез други
средства, които да му позволят да се развива физически, умствено, морално, духовно и социално
по здравословен и нормален начин и в условия на свобода и достойнство. При приемането на
законите за тази цел най-доброто осигуряване на интересите на детето трябва да бъде най-висше
съображение." Съгласно чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека: "Всеки има
право на зачитане на неговия личен и семеен живот…”. Съдебната практика на ВКС също сочи
интересите на детето като главен критерии при решаването на спор между родителите относно
мерките на лични отношения между тях и детето, включително при разногласие на родителите
относно пътуването на детето зад граница - /ТР № 1/03.07.2017г., по тълк.д. № 1/20016 г.на ОСГК
на ВКС, Решение № 697 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2010 г., IV г. о. Решение № 403 от
29.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6903/2014 г., IV г.о, Решение № 126 от 30.05.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 6871/2013 г., III г. о. и др. Затова и въззивният съд счита, че пътуванията, включително с цел
туризъм, посещение на културни и природни забележителности, социални контакти, както и
пътуванията на детето с танцовия състав и участието му във фолклорни фестивали са в интерес на
детето и следва да се даде възможност на същото да пътува заедно с родителя, упражняващ
родителските права извън територията на РБългария в европейските държави и в Република
Турция, която е честа близка дестинация за почивка на българите. В съседните балкански държави,
които не са членове на Европейския съюз също често се провеждат фолклорни фестивали, в които
участват български състави, поради което ръководителите на тези състави следва да бъдат
упълномощени от родителите да изведат децата в съответната страна. С оглед на това
неоснователно е твърдението, че не е в интерес на детето то да бъде извеждано от страната от
упълномощено от майката лице. Лишаването на детето от възможността да участва в такива
фестивали, при положение, че същото активно участва в репетиции, не е в негов интерес, тъй като
ще го лиши от възможността за изява на способностите му. Такива пътувания ще се отразят
благоприятно на детето както в психоемоционален аспект, така също и в образователен и социален
и по този начин ще бъде защитен в максимална степен най-добрият интерес на детето, тъй като то
ще има възможност да отиде на почивка, да контактува с други хора и извън семейството си, да
види и опознае други култури и културни и природни забележителности.
С оглед изложеното обжалваното решение и в частта му, с която се дава разрешение на
детето Л. Р. О. да напуска пределите на РБългария и да пътува до европейстите държави и до
Турция, както и се дава разрешение да се издаде паспорт за пътуване на детето в чужбина е
правилно и ще следва да бъде потвърдено.
9
Ще следва да бъде осъден жалбоподателя Р. Н. О. да заплати на въззиваемата Д. Р. Г.
направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 400 лева за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 455/25.09.2020г., постановено по гр.д.№ 309/2020г. по
описа на Смолянски районен съд. .
ОСЪЖДА Р. Н. О., с ЕГН **********, с адрес: гр.К., кв.В., ул. „Г.Г.“ № 3 да заплати на Д.
Р. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“П.Р.Сл.“ № *, вх *, ет. *, ап. * направените по делото
разноски за въззивна инстанция в размер на 400 /четиристотин/лева за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10