№ 105
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000501488 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260119/10.01.2022г., постановено по гр.д.№6557/2020г., СГС е отхвърлил
предявените от П. Г. М., ЕГН********** и „Оренда Прешъс Метълс“ЕООД, ЕИК204420911
против „Лено“АД, ЕИК203217465, искове по чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор за заем „Бизнес кредит“ №6504/30.10.2019г., поради противоречие
на закона/уреждащ потребителската защита на физическите лица/, евентуално, като
заобикалящ закона, евентуално, поради накърняване на добрите нрави, както и иска по
чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за връщане на сумата от 11 788евро, като неоснователни.
Срещу решението е подадена жалба от ищците П. М. и „Оренда прешъс метълс“ЕООД, в
която се правят оплаквания за неговата неправилност.По делото е безспорно установено, че
между ответника и „Оренда прешъс метълс“ЕООД е сключен договор за кредит, по който
ищеца П.М. има качеството на солидарен и ипотекарен длъжник, въз основа на който на
второто от посочените дружества е била предоставена в заем сумата от 36 000евро, от която
реално преведени са 34 300.27евро. Заемът е бил отпуснат фактически на 01.11.2019г., а е
погасен 14 дни след това.При предоставен заем от 34 300.27евро/с левова равностойност
67 085.49лв./, длъжникът е заплатил сумата от 90 141лв.С предсрочното погасяване на
сумата по кредита кредитополучателят не следва да дължи лихва на кредитора за остатъка
от срока на договора, съгласно чл.70, ал.3 от ЗЗД.В случая ищеца П.М. е заплатил такса за
1
предсрочно погасяване на кредита, която е в размер на 8.5% върху размера на всички
предсрочно погасени вноски, които обаче включват главница и лихва.Определеният размер
на обезщетението се явява необосновано висок, сравнен с размера на възнаграждението на
търговеца и с правото на потребителя по всяко време да погаси задължението си и да се
освободи от лихвите и другите разноски по кредита.Тази такса представлява почти 35% от
размера на кредита, начислена на 15-тия календарен ден.Тази клауза е уговорена във вреда
на потребителя и противоречи на установените в ЗЗП, ЗПК и ЗКНИП разпоредби.Ищецът
П.М. има право да се позове на нищожността на тези клаузи на договора като потребител,
тъй като в качеството си на физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или
обезпечаващ такъв, по който кредитополучател е търговец, действа поради интереси, които
са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.Тази преценка е
конкретна и зависи от фактите и обстоятелствата, които са установени по делото.Практиката
приема, че обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, включително
и когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като за цел извън и независимо от
всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни
професионални/функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото
управление или мажоритарно участие в същото.Не е такъв процесния случай.Привежда се
подробна аргументация за противоречие на договора с разпоредбата на чл.32, ал.8 от ЗПК,
която е императивна по своето съдържание, което обуславя нищожността на всички клаузи,
които предвиждат обезщетение при предсрочно погасяване на договора.Моли съда да
отмени обжалваното решение като неправилно и постанови друго по същество, с което да
прогласи нищожността на Договор за бизнес кредит №6504/30.10.2019г. на претендираните
основания, както и да осъди ответника да заплати на ищеца П. М. сумата от 11 788евро,
равняваща се на 23 055.51лв., която сума е била получена от ответника при липса на
основание.
В срок е постъпил отговор от ищеца „Финанс Холд“АД, в който се изразява
становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на решението в
обжалваната му част.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Подадената жалба е в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.
Разгледана по същество е частично неоснователна.
Не е спорно, а се установява от представените по делото доказателства, че на
30.10.2019г. е сключен Договор за заем №6504 между „Ленно“АД и „Оренда Прешъс
Метълс“ЕООД, по силата на който първото от посочените дружества се е задължило да
предостави в заем сумата от 36 000евро, която е следвало да се върне за срок от 120 месеца,
ведно с възнаградителна лихва в размер на 27% годишно върху непогасената част от
главницата.От посочената сума кредиторът удържа сумата от 1 699.74евро, от която :
1629.18 евро – всички юридически и административни разходи свързани със сключване на
договора за кредит и обезпеченията ; 138 евро – за експертна оценка на имуществото на
2
кредитополучателя.Задължението на кредитополучателя е следвало да бъде обезпечено с
договорна ипотека, учредена от ипотекарния длъжник П. М. върху описания в договора
недвижим имот.
От заключението по допуснатата пред първоинстанционния съд ССЕ, кредитирано от
съда като обективно и компетентно дадено се установява, че на 01.11.2019г. по сметката на
заемополучателя „Оренда Прешъс Метълс“ЕООД е постъпила сумата от 67 085.49лв., с
наредител „Ленно“АД, с основание за плащането : „договор за заем кл.н. 6504/30.10.“.Тази
сума представлява остатъкът от отпуснатия заем, след като е била удържана сумата от
1 699.74 евро, съгласно чл.2.1 т.b/i/.На 18.11.2019г. по банковата сметка на ответника е
постъпила сума в размер на 90 141лв., с наредител : „Ново финанс“ООД, с основание за
плащане : „пог. Кредит 6504 30.10.2019г. П. М. „С полученото плащане са били погасени
следните задължения : главница – 36 000евро ; възнаградителна лихва – 531.71евро, за
периода от 30.10.2019г. до 20.11.2019г. ; такса за предсрочно погасяване на кредита –
8 876.65евро ; такса за заличаване на ипотека - 680евро.
Съдът е сезиран с обуславящи искове за прогласяване нищожността на сключения между
„Оренда Прешъс Метълс“ЕООД и „Ленно“АД Договор за заем на две основания : поради
накърняване на добрите нрави ; поради привидност на договора, който формално е сключен
с търговец, но в действителност заемно правоотношение е възникнало с физическото лице –
ипотекарен длъжник, а от своя страна прикритото съглашение е нищожно поради това, че
съдържанието му е в пряко противоречие със Закона за защита на потребителите.Във
въззивната жалба няма направени нарочни оплаквания, които касаят правилността на
решението на СГС в частта, в която тези искове са били отхвърлени като
неоснователни.Доколкото решението в тази си част е валидно и допустимо съдът е обвързан
от направените в жалбата оплаквания, освен ако се касае за императивна материалноправна
норма, за приложението на която следи служебно.В случая такова нарушение на се
установява, което е формално основание за отхвърляне на тези искове като неоснователни и
потвърждаване на решението на първоинстанционния съд в посочената част.
От представените по делото доказателства и заключението на вещото лице се установява, че
задължението по процесния договор е било погасено изцяло от ищеца П.М., който е реално
задължен за дълга и е погасил едно чуждо задължение. Именно поради това той, а не
кредитополучателят е легитимиран да предяви иск срещу кредитодателя за връщане на това,
което последния е получил без основание .
Предявеният от П. М. срещу „Лено“АД иск за заплащане на сумата от 23 055.51лв., която е
получена от дружеството при първоначална липса на основание, се основава на
твърденията, че ищецът като физическо лице има качеството на „потребител“ по смисъла на
ЗЗП и разполага с правото да прави възражения за нищожност като неравноправни на част
от клаузите по договор за заем, които регламентират установените от кредитора такси при
предсрочно погасяване на задължението.
Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13 е
формирана практика на Съда на Европейския съюз, в която разпоредба е дефинирано
3
понятието „потребител“, като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по
договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на
неговата търговска или професионална дейност. Според решение по дело С-348/14 на СЕС, в
определението за „потребител“ по член 2, б. „б“ от Директива 93/13 попада физическото
лице, което има положението на съдлъжник по договор за кредит, ако действа за цели извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност.Съдът трябва да извърши
преценка на всички обстоятелства по делото, включително на клаузите на договора,
естеството на представляващата предмет на договора стока или услуга, за да се установи
целта на придобиването или съответно на получаването й, с оглед установяване на
качеството на „потребител“ на страната по него.
В практиката на СЕС се приема, че физическото лице, което има тесни професионални
връзки с дружество, като например управлението или мажоритарното участие в същото, не
може да се счита за потребител когато гарантира лично или чрез своето имущество на
задълженията, които това дружество има по договор, свързан с получаването на кредит.В
процесния случай не се установява, че ищецът П.М. има тесни фактически или правни
връзки с дружеството-кредитополучател, поради което следва да се приеме, че има
качеството „потребител“ и може да се позовава на установената в ЗЗП защита.
Предмет на иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД е сумата от
11 788евро, която се формира по следния начин : 1 699.74 евро, от която : 1629.18 евро –
всички юридически и административни разходи свързани със сключване на договора за
кредит и обезпеченията ; 138 евро – за експертна оценка на имуществото на
кредитополучателя ; 531.71евро - възнаградителна лихва за периода от 30.10.2019г. до
20.11.2019г. ; 8 876.65евро - такса за предсрочно погасяване на кредита; 680 евро - такса за
заличаване на ипотека.
Кредитополучателят е финансова институция, вписана в Регистъра по чл.3а, ал.1 от
ЗКИ, воден от БНБ, която по занятие извършва сделки по предоставяне на кредити на
физически и юридически лица.Удържаната сума от 1 699.74 евро представлява такси и
разходи, които са пряко свързани с договора за кредит и не подлежат на възстановяване при
предсрочно погасяване на задължението.Техният размер се определя към момента на
сключване на договора и не зависят от срока му на действие , а от стойността на
предоставения кредитен ресурс.
Договорът за кредит е реален и се счита за сключен от момента на предоставяне на заетата
сума на заемополучателя.В конкретния случай заемното правоотношение е възникнало
сукцесивно, като на 30.10.2019г., когато изявленията на страните са били обективирани в
писмена форма, е възникнало задължението на кредитора да предостави 36 000евро, което е
било изпълнено на 01.11.2019г., когато сумата е постъпила по банковата сметка на
заемополучателя.Действието на договора е било прекратено на 18.11.2019г., когато
вземането на кредитора е било погасено чрез плащане, което означава, че в тежест на
длъжника е да заплати уговорената договорна лихва за периода от 01.11.2019г. до
18.11.2019г.
4
Основателно е възражението на ответника П.М. за нищожност на клаузата на т.2.2d/e/ii/,
която предвижда, че се дължи такса за предсрочно погасяване на задължението от 8.5%,
която се формира не само върху размера на остатъчната главница, но и върху договорната
лихва, която длъжникът би заплатил, ако задължението се изпълнява в рамките на
уговорения от страните срок от 120месеца. Касае се за неравноправна клауза, уговорена във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя/чл.143, ал.1, вр. ал., т.20 от ЗЗП/.
Съдът намира, че клаузата на т.2.2d/e/ii/от договора за кредит не е индивидуално уговорена,
доколкото е изготвена предварително от финансовата институция, а ищецът П.М. не е имал
възможност да влияе върху нейното съдържание.Разпоредбата на чл. 146, ал. 4 ЗЗП възлага
в тежест на търговецът или доставчикът да установи твърдението си, че определено условие
от договора е индивидуално уговорено. Изложеното означава, че в тежест на ответника е да
проведе обратно доказване, като установи, че потребителя е имал възможност да изрази
становище по т.2.2d/e/ii/ и да повлияе върху нейното съдържание.Това в случая не е
сторено.
Търговецът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните
разходи, които са пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита. Размерът на това
обезщетение следва да бъде съответен на евентуалните разходи за погасяване на
задължението, а не да води до неоснователно обогатяване на кредитора. Като база за
преценка на размера на това обезщетение следва да се вземат предвид разпоредбите на
чл.32, ал.4 от ЗПК и чл.41, ал.2 от ЗКНИП, които предвиждат, че неговия максимален размер
може да бъде до 1%.Само по изключение кредиторът може да търси и по-голямо
обезщетение, ако докаже, че е претърпял загуба от предсрочното погасяване на кредита,
превишаваща посочения размер.Уговореният в процесния договор за кредит размер на
обезщетение от 8.5% е прекомерен и води до явно обогатяване на кредитора, поради което
следва да се приеме, че клаузата на т.2.2d/e/ii/ е нищожна, тъй като е неравноправна.
Платената от ищеца П.М. сума от 8 876.65евро е получена от ответника при първоначална
липса на основание и подлежи на връщане.
Платената сума от 680 евро е такса за заличаване на ипотеката, която ипотекарният длъжник
е учредил като обезпечение на чуждо задължение.В закона липсва императивно правило,
което да предвижда която от страните по договора за ипотека следва да понесе разноските
по нейното учредяване, подновяване и заличаване, поради което следва да се приеме, че това
се определя по договорка на страните.В т.4.1 f от договора е предвидено, че всички разходи,
които са свързани с обезпечение на задължението се поемат от заемополучателя, поради
което посочената такса е платена с основание.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд само в
частта, в която е прието, че предявеният иск за връщане на сумата от 8 876.65евро,
представляваща такса за предсрочно погасяване на кредита, е неоснователен, поради което
решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено, а иска уважен.В
5
останалата част решението следва да бъде потвърдено.
На страните следва да се присъдят направените разноски .
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260119/10.01.2022г., постановено по гр.д.№6557/2020г. на СГС
в частта, в която е отхвърлен предявения от П. Г. М., ЕГН********** срещу „Лено“АД,
ЕИК203217465, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за връщане на сумата от
8 876.65/осем хиляди осемстотин седемдесет и шест цяло и шестдесет и пет/евро, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 08.07.2020г. до
окончателното плащане на сумата, представляваща платена без основание такса за
предсрочно погасяване на кредита по Договор за заем „Бизнес кредит“ №6504/30.10.2019г.,
както и в частта на присъдените в полза на ответника разноски за разликата над 2 998.78/две
хиляди деветстотин деветдесет и осем цяло и седемдесет и осем/лв., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „Лено“АД, ЕИК203217465 да заплати на П. Г. М., ЕГН********** сумата
от 8 876.65/осем хиляди осемстотин седемдесет и шест цяло и шестдесет и пет/евро, ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 08.07.2020г. до
окончателното плащане на сумата, представляваща платена без основание такса за
предсрочно погасяване на кредита по Договор за заем „Бизнес кредит“ №6504/30.10.2019г.,
ведно с направените по делото разноски в размер на 2 037.84/две хиляди тридесет и седем
цяло и осемдесет и четири/лв.
ОСЪЖДА П. Г. М., ЕГН********** да заплати на „Лено“АД, ЕИК203217465 сумата
от 2 035/две хиляди тридесет и пет/лв., представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6