№ 810
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря Антоанета Н. С.а
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело №
20211100107574 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) от С. П. Г.
срещу „ЗД Б.И.“ АД, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.01.2021г. в гр.София, при което водач на лек
автомобил „Мерцедес А 170“ с рег.№ СН **** АМ, застрахован по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) с ответника, е увредил ищеца, като пътник в
автомобила.
Ищецът твърди, че на 25.01.2021г. е настъпило ПТП в гр.София, при което водачът
на л.а. „Мерцедес А 170“ с рег.№ СН **** АМ, който се движел по ул. „Околовръстен път“
в посока от бул. „България“ към бул. „А.Пушкин“, не съобразил местоположението на
правомерно движещият се в лявата лента за движение в същата посока л.а. „Фолксваген
Кади“ с рег.№ СВ **** РТ, в резултат на което настъпил сблъсък, л.а. „Мерцедес А 170“ се
отклонил вдясно и се ударил в цифров тотем на бензиностанция ОМВ. Уточнява, че е
пътувал в л.а. „Мерцедес А 170“ на задна седалка и в резултат на удара получил тежки
травматични увреждания, изразяващи се в счупване на ацетабулума закрито, фрактура на
сакрума, както и травми в лицевата част на главата. Посочва, че след инцидента бил
хоспитализиран по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където на 29.01.2021г. била
извършена оперативна интервенция за стабилизиране на счупването на кръстната кост.
Пояснява, че в болничното заведение бил заразен с инфекция „Ковид – 19“, поради което в
отделението не се допускали близки, което било неблагоприятно за него, тъй като не можел
да става и да се обслужва, заради което и с негово съгласие бил изписан на 02.02.2021г. за
домашно лечение. Твърди, че изпитвал интензивни остри болки и страдания след
произшествието и при престоя си в болница, като това продължило и след напускането му,
1
не бил в състояние да става от леглото продължително време, не се повлиявал от приема на
болкоуспокояващи, раздвижването протекло болезнено и бавно, като и до днес изпитвал
болки и трудности при продължително ходене или стоене. Поддържа, че в резултат на
събитието станал потиснат, често изпадал в депресивно състояние до плач, бил нервен и
раздразнителен, тъй като болките не спирали и смятал, че ще остане инвалид. Допълнително
бил обременен от мисли за невъзможна професионална реализация, тъй като поради
обездвижването си е следвало да прекъсне образованието си в чужбина. Заявява, че във
връзка с лечението е направил разходи на обща стойност 6906.83 лева, като е налице и вреда
в размер на 2143.00 евро или 4191.34 лева – платена такса за обучение в чужбина, което
обучение не е било реализирано по причина на травматичното увреждане, а като послдица –
средствата не били оползотворени. Твърди, че отговорността на водача на увреждащия
автомобил - л.а. „Мерцедес А 170“, била застрахована по договор за задължителна
застраховка ГО в ответното дружество, поради което на 02.03.2021г. е отправил
извънсъдебна претенция до „ЗД Б.И.“ АД за обезщетяване на вредите, но отговор не е
постъпил и до днес. Предвид изложените факти, предявява иск за осъждане на ответника да
заплати сумата от 70000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата
11098.17 лева – обезщетение за имуществените вреди, от които 6906.83 лева раходи за
лечение, транспорт и прегледи, и 4191.34 лева – разходи за неосъщественото обучение в
чужбина, ведно със законната лихва от 02.06.2021г. до окончателното плащане. Претендират
се разноски за адвокатско възнаграждение, дължимо при условията на чл.38 ЗА.
Ответникът не оспорва, че е страна по валидно застрахователно правоотношение по
договор ГО за автомобила към датата на ПТП. Оспорва механизма на ПТП, вината на
застрахования водач, вредите и пряката им причинно-следствена връзка с произшествието,
както и техния размер. Твърди, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.
Поддържа евентуално, че отговорността му се простира до преките и непосредствени
последици от деянието, каквито не са тези, свързани със заболяването от „Ковид – 19“.
Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия с твърдение, че е пътувал на задна седалка без поставен предпазен колан.
Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Констативен протокол № К-31/25.01.2021г. на ОПП – СДВР, съставен
при посещение на местопроизшествието, в който е отразено, че пострадали от удар между
л.а. „Мерцедес А 170“ с рег.№ СН **** АМ и л.а. „Фолксваген Кади“ с рег.№ СВ **** РТ са
трима пътници от л.а. „Мерцедес А 170“, вкл. ищецът С. П. Г., транспортиран в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ с работна диагноза фрактура на таз вдясно. Протоколът отразява
местонастъпване на произшествието, водачите на участващите в него автомобили и
сключените за тях договори за задължителна застраховка ГО, както и данни за пострадалите
пътници.
Видно от приложена епикриза и съставената в болничното заведение медицинска
2
документация, С. П. Г. е бил настанен в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където са били
направени множество изследвания. От направено образно изследване било потвърдено, че
пострадалият е с фрактура на десния ацетабулум с ангажиране на задната колона, но с
проследяваща се напред и трансверзална фрактурна линия, както и с фрактура на сакрума.
Проведена била оперативна интервенция, при която след разрез са достъпени счупените
кости на таза, фиксирана била фрактурата с реконструктивна плака и винтове, а
констатираният костен дефект бил запълнен със спонгиозна кост, взета от големия
трохандер. Болничният престой бил от датата на увреждането – 25.01.2021г., до 01.02.2021г.
Епикризата е издадена от II клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогово“. Видно от епикриза, издадена от същата болница, но от Клиниката по
вътрешни болести, пациентът е бил преместен, тъй като е бил идентифициран с вирус
„Ковид-19“, налагащо изолацията му. Престоят бил от 01.02.2021г. до 02.02.2021г. От
епикризата се установява, че пациентът е бил изписан по негово желание, въпреки рисковете
от това, като му е била предписана медикаментозна терапия във връзка с инфекциозното
заболяване – прием на тавипек, геломиртол, доксициклин, фиброзин, антистенокардин,
микомакс, карзил, пулсут, прокомбо, вит.С и В комплекс.
Представени са 7 броя фактури и касови бонове за направени разходи от ищеца,
както следва:
Фактура от 26.01.2021г. и касов бон на стойност 37.00 лева за закупена патерица;
Касов бон от 02.02.2021г. на стойност 227.43 лева за закупени медикаменти;
Фактура от 02.02.2021г. на стойност 27.00 лева и касов бон към нея за подлога и
уринатор;
Фактура от 03.02.2021г. и касов бон на стойност 174.40 лева за медикамент - ампули
клексан;
Фактура от 06.02.2021г. и касов бон за осъществена услуга медицински транспорт с
линейка на стойност 120.00 лева;
Фактура и касов бон за сумата от 6081.00 лева за остеосинтезен пакет - плаки и
винтове;
Фактура от 25.03.2021г. и касов бон за транспортна услуга – превоз с линейка за
контролен преглед в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ за сумата от 160.00 лева;
Фактура и бон от 05.04.2021г. на стойност 80.00 лева – разход за копиране на
медицински документи от болничното заведение.
Приложено е платежно нареждане за превод на сумата от 2143.00 евро от С. П. Г. до
Fontys Hogescholen, както и удостоверение от Fontys International Business School (Висше
учебно заведение, установено в Нидерландия), че ищецът е записан като редовен студент за
учебната 2020-2021г.
Установява се от приложена справка от информационната система на ГФ, че за
увреждащото МПС и към датата на ПТП е бил валиден договор за задължителна застраховка
ГО с ответника. Обстоятелството се признава от застрахователя.
Видно от молба на ищеца от 02.03.2021г., същият е предявил извънсъдебна
3
претенция срещу „ЗД Б.И.“ АД за обезщетяване на причинените от произшествието
имуществени и неимуществени вреди. С първоначалната молба е заявил направени разходи
във връзка с лечението си в размер на 37.00 лева за закупуване на помощно средство –
патерица, 227.43 лева за закупени медикаменти, 27.00 лева за уринатор и подлога, 120.00
лева за транспорт с линейка, както и претенция за заплащане на сумата от 2143.00 евро –
заплатена семестриална такса за нереализирало се обучение по причина на увреждането. С
молба от 30.03.2021г. е заявил за репариране и разхода от 160.00 лева за транспорт с линейка
във връзка с контролен преглед. С молба от 06.04.2021г. е включил претенция за сумата
6081.00 лева – разходи за реконструктивната плака и винтове. Не са представени
доказателства за определяне и изплащане на търсеното обезщетение, респ. за отказ от
плащане.
Спорни по делото са всички релевантни обстоятелства, освен наличието на валиден
договор ГО за увреждащото МПС, а именно: механизма на ПТП, вината на водача,
наличието на поведение у пострадалия, съпричиняващо вредоносния резултат, характер и
размер на вредите и пряката им причинно-следствена връзка със събитието.
За изясняване на спорните по делото въпроси са изслушани и приети като
неоспорени заключения на автотехническа, медицинска експертиза и допълнителна
медицинска такава от специалист по образна диагностика, от които се установява, че:
Произшествието е настъпило на ул. „Околовръстен път“ в гр.София, при което л.а.
„Мерцедес А 170“ и л.а. „Фолксваген Кади“ се движели в една и съща посока – от
бул. „България“ към бул. „Ал.Пушкин“ и в района на кръстовището с бул. „Братя
Бъкстон“ водачът на л.а. „Мерцедес А 170“ се отклонил вляво, без да съобрази
местоположението на другия автомобил, при което се получило приплъзване между
двете превозни средства, последвано от рязък десен завой, предприет от водача на л.а.
„Мерцедес А 170“, довело до загуба на контрол над автомобила, навлизането му в
разделителния остров на находящата се в района бензиностанция и удар в цифровия
тотем на бензиностанцията;
Причина за произшествието е субективното поведение на водача на л.а. „Мерцедес А
170“;
В пряка причинно-следствена връзка с удара ищецът е получил счупване на десен
ацетабулум (ямката на тазобедрената става), както и счупване на сакрума (кръстната
кост), а също и разкъсно-контузна рана в областта на челото вляво и рана на
брадичката;
Така констатираните в болничното заведение увреди са наложили оперативна
интервенция и са довели до интензивни болки в първите 14-15 дни и болки с
променлив характер в следващите 4-5 месеца, а пациентът не е бил в състояние да се
движи първите 10 дни, бил силно затруднен в движенията си до месец и половина от
инцидента, следвало е да ползва помощни средства патерици до 4 месеца;
Характерът на уврежданията и установеният механизъм на произшествие обосновават
извод, че ищецът е пътувал на задна седалка в автомобила без поставен предпазен
4
колан. В случай, че такъв е бил използван, то вредите биха били в много по-ниска
степен засягащи здравето му. Възможността за ползване на колан е била осигурена,
тъй като превозното средство е било оборудвано фабрично с триточкови колани за
задните седалки;
Пострадалият е имал нужда от чужда помощ два-три месеца след инцидента и с оглед
характера на увреждането и възстановителния процес не е могъл да посещава лекции
и да пътува за провеждане на обучение втори семестър.
Разпитана като свидетел е майката на ищеца – Ж. С.а, която заявява, че е узнала за
произшествието от позвъняване от апарата на сина й, но съобщението било направено от
непознат глас. Посочва, че намерила сина си след произшествието в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ изключително блед и на носилка, бил контактен, но със силни болки в таза и
кръста. Разбрала, че има счупване на две от костите в тази област, както и напукване на
други, поради което бил опериран. Пояснява, че след операцията синът й бил заразен с
инфекция „Ковид-19“ и преместен в друго отделение, от където бил изписан на следващия
ден, поради желанието му да се прибере вкъщи, тъй като се чувствал зле, а в болницата
нямало достатъчно персонал да посрещне нуждите му на обездвижен пациент, поради
епидемията. Уточнява още, че по време на болничния престой отказвал храна, тъй като при
поставяне на подлога изпитвал силни болки. Свидетелят указва, че сама се е грижила за сина
си вкъщи, като първите дни той бил на постелен режим и не е трябвало да става по лекарско
предписание. Конците от оперативната интервенция били премахнати също вкъщи от
медицинска сестра. Болките били тежки и изтощавали пострадалия. Изправил се след
десетина дни с нейна помощ на патерици, като правил само малки крачки. Съобщава за
инцидент, при който се изправил сам, за да отиде до тоалетна, без да я безпокои, но
припаднал, което наложило намеса на екип на спешната помощ. Проходил едва месец май, а
патериците изоставил чак през лятото. Заявява, че синът й бил изключително потиснат,
изтощен от болки, уплашен, че може да остане инвалид, както и да прекъсне образованието
си, което приемал пагубно за бъдещото си развитие, считал, че няма да може да създаде
семейство и да живее пълноценно. Потвърждава, че бил студент и заплатила таксата му за
втория семестър на годината, но поради травмите е бил в невъзможност за осъществи
обучението. Свидетелства за цялостна промяна в характера и настроението му – от весел и
радушен станал затворен и мълчалив, преустановил спорта.
Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, прави следните
правни изводи:
По допустимостта на исковата претенция
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си срещу
застрахователя на деликвента пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ (три месеца от предявяване на претенцията извънсъдебно), откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение. По делото са налице данни за заявено пред ответника искане за
5
заплащане на обезщетение от 02.03.2021г., като не са налице данни за отговор на адресата в
указания от закона тримесечен срок. Предвид изложеното, исковата претенция се явява
допустима.
По отношение на основателността на иска по чл. 432, ал.1 КЗ
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и
главно доказване наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка ГО между деликвента и ответника; настъпване на застрахователно събитие -
ПТП, което да е резултат от виновното и противоправно поведение на водача на
застрахованото МПС; вида и размера на причинените вреди, които стоят в пряка причинно-
следствена връзка от произшествието. В тежест на ответника е било да установи плащане,
съответно наличие на обстоятелства, изключващи или намаляващи отговорността на
застрахователя. Така разпределена е била и доказателствената тежест на страните с доклада
по делото.
От приложените писмени доказателства съдът счете за доказано настъпването на
застрахователно събитие – ПТП, както и че същото е резултат от противоправното и
виновно поведение на водача на застрахования автомобил, който е нарушил правилата за
движение по пътищата, като е предприел маневра, при която е навлязъл в съседна лента за
движение, без да съобрази местоположението на движещото се в нея друго превозно
средство. Поведението е в нарушение на чл.25 от Закона за движение по пътищата ЗДвП),
задължаваща го винаги да предприема подсигурена маневра, т.е. да се убеди, че с нея няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. В настоящия случай се установи, че водачът на л.а.
„Мерцесед А 170“, в който е пътувал ищеца, е отклонил автомобила в съседна лява пътна
лента, без да пропусне движещият се в нея попътно л.а. „Фолксваген Кади“, което е довело
до приплъзване на двете коли, отклоняване на увреждащото МПС в насрещното движение,
мотивирало водача да направи маневра за завиване надясно, в резултат на което е настъпил
удар с цифровия тотем на бензиностанцията. Категоричният извод на вещото лице по
приетата като обоснована и неоспорена автотехническа експертиза е, че произшествието е
резултат от субективното поведение на водача на застрахования при ответника лек
автомобил, допуснал нарушение на правилата за движение.
Установи се от приложените медицински документи и изготвените две експертни
заключения, че в резултат на удара пострадалият ищец е получил счупване на ацетабулума
вдясно и на сакрума. Възстановяването налагало наместване по оперативен път и фиксиране
на счупванията с остеосинтезни материали – реконструкнивна плака и винтове, които
оставали пожизнено и подмяната им би могла да се осъществи евентуално при последващи
усложнения или при дегенаритивни промени. Уврежданията са наложили строг постелен
режим, забрана за ставане първите десет дни, труден възстановителен период, продължил
6
четири месеца с чужда помощ и с помощни средства - патерици, затруднена походка още
допълнителни два месеца. Болките са били интензивни първите две седмици, променливи по
интензитет до четири месеца от увреждането. Установи се, че болки се появяват и
понастоящем след продължителен стоеж или седеж, като самият пострадал съобщавал, че
усеща реконструктивната плака при движение.
Установи се, че увреждането се е отразило неблагоприятно на пострадалия, който
чувствал отчаяние, че не би могъл да проходи, че ще остане инвалид, че не може да завърши
обучението си и да се реализира професионално. Последиците от травмата са го лишили от
приятелска среда, от възможността да спортува активно, което правил преди инцидента.
Предвид изложеното, съдът намира, че телесните увреждания и търпените от тях
болки и страдания във физически, психически и емоционален план са в пряка причинно-
следствена връзка с произшествието. С оглед обстоятелството, че отговорността за
обезщетяване на вредите е на деликвента, респ. на ответника като застраховател по договор
за застраховка ГО за увреждащото МПС, съдът намира исковата претенция за основателна.
Изхождайки от доказателствата по делото и принципите, изведени в ППВС №
4/1968г. относно критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени
вреди като резултат от травматични увреждания, а именно: младата възраст на пострадалия
(22 години), характера на вредите (счупване на ямката на дясна тазобедрена става, както и
на кръстната кост), нуждата от продължителен строг постелен режим, продължителността
на възстановителия период (5 месеца), нуждата от ненатоварване и след преустановяване
употребата на патерици, т.е. след петте месеца, интензивността на болките (силни до 15 дни
и променливи до 5 месеца, трудният възстановителен период, изискващ непрестанна чужда
помощ за първите поне три месеца, социалната изолация, чувството за безпомощност и
безнадежност, съдът намери, че справедливият размер на дължимо обезщетение е в размер
на 60000.00 лева.
Съдът счита възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия за основателно. По смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД съпричиняване е налице,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди – така
решение № 165/26.10.2010г. по гр.д. № 93/2010г. на ВКС, II ТО. Съпричиняването е
обективно участие в процеса на настъпване на вредата и не зависи от субективния елемент
вина (така ТР 1/23.12.2015г. на т.д.№ 1/2014г. на ОСТК на ВКС). Според формираната
практика (решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33/04.04.2012 г.
по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 96/15.10.2012 г. по т. д. № 936/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
решение № 39/16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 71/08.08.2016 г. по т. д. №
36/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 97/06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. ), за
определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия е от значение съществуването на причинна връзка между поведението му и
вредите. В този смисъл, е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. резултатът да е следствие на нарушението, тъй като
7
приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Приносът трябва да е
конкретен и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.
От приетите доказателства, анализирани от вещите лица по автотехническата и
основната медицинска експертиза, се установи, че С. П. Г. е пътувал в увреждащия го
автомобил без поставен предпазен колан, въпреки че автомобилът е бил фабрично
оборудван с такъв. Експертите са приели, че ако пострадалият беше ползвал обезопасителен
колан, то телесните увреждания биха били в по-малка степен засягащи здравето му. Този
извод е основан на фактите относно механизма на ПТП, местоположението на пострадалия
пътник в автомобила, изместването на тялото при инцидента, интензитета на удара на
дясното му коляно в предната седалка и индиректното предаване на удара по дължина на
дясната бедрена кост, довело до двете счупвания. При това положение, съдът приема, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, който не е
изпълнил задължението си по чл.137а, ал.1 ЗДвП и не е поставил обезопасителен колан при
пътуването си, тъй като в пряка връзка от това са налице увреждания в по-тежка степен.
Съпричиняването съдът определя на 20 %, поради което общо дължимото обезщетение за
причинените му от събитието неимуществени вреди – болки и страдания от телесните
увреждания, следва да се определи на 48000.00 лева.
Сумата следва да се присъди ведно със законна лихва от 02.06.2021г. до
окончателното плащане, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава от деня на непозволеното
увреждане. Застрахователят обаче отговаря от един по-късен момент. Съгласно
разрешението, даденото с Решение на ВКС № 128/04.02.2020г. по т.д.№ 2466/2018г. на I ТО
по така поставения въпрос, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка ГО в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането. Разрешението е дадено с оглед
изискването на чл.380 КЗ пострадалият да отправи първо претенция до застрахователя и ако
той откаже уважаване на искането му или не се произнесе до три месеца, за пострадалия се
поражда правото на иск пред съда. В този смисъл, тримесечният срок е такъв, след
изтичането на който искът на пострадалия пред съда се явява допустим, но не е срок за
отложено плащане на претенцията. Това обосновава извод, че застрахователят е изпаднал в
забава, считано от 02.03.2021г., когато ищецът е предявил претенцията си за покриване на
неимуществените вреди от събитието, но с оглед диспозитивното начало в процеса, съдът
следва да присъди лихвата от посоченият от ищеца по-късен момент.
Частично основателна е и претенцията за обезщетяване на причинените от събитието
имуществени вреди. Видно от приложените фактури и касови бележки, разходите за
остеосинтезни материали са свързани с наложената оперативна интервенция и необходими
8
за възстановителния процес. Необходими се явяват с оглед строгия постелен режим
закупените непосредствено след инцидента подлога, уринатор и патерица. Такива са и
разходите за превоз чрез специализиран автомобил – линейка, обезпечаващи последващите
прегледи след произшествието, предвид предписанието за пълно обездвижване след
напускане на болничното заведение и затрудненото движение при контролния преглед. Що
се отнася до медикаментите, съдът намира, че само част от тях са били нужди за проведеното
лечение във връзка с травматичните увреждания от инцидента. Не са такива лекарствените
средства, които са били предписани са лечение на вирусната инфекция „Ковид-19“, тъй като
това заболяване, макар и установено след хоспитализирането му, няма пряка причинно-
следствена връзка с произшествието и вредите от него, както имуществени, така и
неимуществени, не могат да тежат за ответното дружество. Неразположението, причинено
от вирусната инфекция, не е намерило отражение при обосноваване размера на
обезщетението за неимуществените вреди от настъпилото застрахователно събитие. По
същите съображения, съдът намира за уместно да изключи от претенцията лекарствените
продукти, които са посочени във фактура № 00429710015/02.02.2021г. като бромхексин,
витамин В комплекс, вит.С, витаслим прокомбо, геломиртол форте, доксициклин, микомакс,
пулсет, тавипек, които имат значение при лечението на вирусната инфекция, видно и от
епикриза от Клиника по вътрешни болести на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. От тази фактура,
съдът признава като присъщ разход за лечението на травматичните увреждания препаратите
сераза и клексан, предвид както предназначението им, така и факта, че не са измежду
препаратите, предписани за лечение на заболяването „Ковид-19“ по втората епикриза. В
този смисъл, заключението на вещото лице лекар, в което глобално посочва, че всички
препарати са били нужни за оздравителния процес е подложено на критично тълкуване.
Несъмнено, всички медикаменти са били от значение за възстановяването на пациента, вкл.
от „Ковид – 19“, но по изложените по-горе причини не всички следва да тежат за
застрахователя, тъй като вирусната инфекция не е пряк резултат на процесното ПТП и
следователно отговорността на застрахователя на деликвента не би могла да се ангажира и
за репариране на вреди от това заболяване. Анализирайки разходите за лечение и факта, че
за някои от тях е била заявена претенция пред застрахователя преди 02.06.2021г., от който
момент ищецът претендира закъснителни лихви, но за други не е била заявявана претенция,
поради което лихва се дължи от подаване на исковата молба, то съдът намери, че на
присъждане подлежат следните суми при следните начални дати на търсената законна
лихва, както следва:
37.00 лева за закупена патерица по фактура № **********/26.01.2021г., ведно със
законната лихва от 02.06.2021г. до окончателното плащане;
27.00 лева за подлога и уринатор по фактура № **********/02.02.2021г., ведно със
законната лихва от 02.06.2021г. до окончателното плащане;
174.40 лева за закупени медикаменти по фактура № 1410/03.02.2021г., ведно със
законната лихва от 15.06.2021г. до окончателното плащане (този разход не е бил
заявяван пред застрахователя по реда на чл.380 КЗ);
120.00 лева за превоз с линейка по фактура № 72/06.02.2021г., ведно със законната
9
лихва от 02.06.2021г. до окончателното плащане (разходът се претендира с
допълнителна молба от 02.03.2021г. до застрахователя);
160.00 лева за транспортиране с линейка по фактура № 18/25.03.2021г., ведно със
законната лихва от 02.06.2021г. до окончателното плащане (разходът е заявен пред
ответника с допълнителна молба от 30.03.2021г. по процесната щета);
6081.00 лева за закупени остеосинтезни материали по фактура №
70007832/02.02.2021г., ведно със законната лихва от 02.06.2021г. до окончателното
плащане;
80.00 лева разноски за снабдяване с препис от история на заболяването от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, ведно със законната лихва от 15.06.2021г. до окончателното плащане
(този разход не е бил заявяван пред застрахователя по реда на чл.380 КЗ);
4191.34 лева заплатена семестриална такса за обучение към „Фонтис Бизнес
Интернешънъл Скул“ за учебна 2020-2021г., ведно със законната лихва от 02.06.2021г.
до окончателното плащане, който разход съдът намери, че е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие, тъй като именно по
причина на травматичните увреждания ищецът е бил в обективна невъзможност да
посещава учебното заведение;
101.65 лева – медикаменти по касов бон от 02.02.2021г., ведно със законната лихва от
02.06.2021г. до окончателното плащане. Разходът над тази сума до пълния размер на
стойността на закупени с този бон продукти от 227.43 лева или за сумата от 125.78
лева не се признава.
По разноските
При този изход на спора по делото отговорността за разноски следва да се разпредели
по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът не е направил разходи по водене на делото. Направено е искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на представлявалия страната адвокат при
условията на чл.38 ЗА. Дължимото за осъщественото безплатно процесуално
представителство възнаграждение е 7137.85 лева (чл.7, ал.2, т.4 НМРАВ). От тях в тежест на
ответника се възлагат 5190.64 лева, съобразно уважената част от исковата претенция.
Доколкото ищецът е бил освободен от внасяне на такси и разноски по делото на
основание чл.83, ал.2 ГПК са направени разходи в тежест на бюджета, които са 500.00 лева –
възнаграждения на вещи лица. От тях ответникът следва да заплати на Софийския градски
съд 363.60 лева, съобразно уважената част от исковата претенция. Ответникът следва да
заплати и сумата от 2358.90 лева – държавна такса по уважените искове, от които 1920.00
лева по иска за неимуществени вреди и 438.90 лева по иска за имуществени вреди.
Разноските на ответника са 4300.00 лева – 800.00 лева депозити за вещи лица и
3500.00 лева реално заплатено адвокатско възнаграждение, което с оглед метариалния
интерес по делото не се явява прекомерно, тъй като е под установения в НМРАВ минимум и
10
не подлежи на намаляване по направеното от ищеца възражение по чл.78, ал.5 ГПК. От тях
в тежест на ищеца се възлагат 1173.04 лева, съобразно отхвърлената част от исковата
претенция, като възлагането е с оглед правилото, че макар освободен от разноски по делото,
ищецът винаги е задължен за разноските на насрещната страна.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, Първо гражданско
отделение, I-6 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ****, да заплати на С. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.София, бул. „****, със
съдебен адрес: гр.София, ул. **** (чрез адв.М. Н. - Т.), следните суми:
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ - сумата 48000.00 лева /четиридесет и осем хиляди
лева/ – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на
25.01.2021г. в гр. София, причинено виновно от водача на застрахования при
ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ л.а.
„Мерцедес А 170“ с рег.№ СН **** АМ, ведно със законната лихва от 02.06.2021г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до
пълния заявен размер на претенцията от 70000.00 лева, като неоснователна;
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ - сумата 10717.99 лева /десет хиляди седемстотин и
седемнадесет лева и 99 ст./ – обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП на 25.01.2021г. в гр. София, причинено виновно от водача на
застрахования при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ л.а. „Мерцедес А 170“ с рег.№ СН **** АМ, ведно със законната лихва
от 02.06.2021г. до окончателното плащане, както и на сумата 254.40 лева –
имуществени вреди от процесното събитие, ведно със законната лихва от 15.06.2021г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума
до пълния заявен размер на претенцията от 11098.17 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗА, „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК
****, да заплати на адв.М. Н. – Т., с адрес: гр.София, бул. „****, сумата 5190.64 лева –
адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално
представителство на ищеца С. П. Г..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК ****, да заплати на
Софийския градски съд сумата 2358.90 лева държавна такса по делото, както и сумата
363.60 лева– разноски по делото за вещи лица.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, С. П. Г., ЕГН **********, да заплати на
„ЗД Б.И.“ АД, ЕИК ****, сумата 1173.04 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
11
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12