РЕШЕНИЕ
Номер 549 30.03.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Районен съд ХХІІ наказателен
състав
На
шести февруари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНАГЕРЦОВА
Секретар:
Милена Георгиева
като
разгледа докладваното от съдията
НАХ
дело номер 85 по описа за 2020 година
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-0273-000785/15.11.2018 г. на Началник РУ - Хисар към ОДМВР
гр. Пловдив, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с което
на С.Д.К., ЕГН **********, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена
ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6/шест/ месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.Д.К.,
ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на
Районен съд – Пловдив сумата от общо 39.98 лв., представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
18-0273-000785/15.11.2018 г. на Началник РУ - Хисар към ОДМВР гр. Пловдив,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с което на С.Д.К., ЕГН
********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на
300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/
месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят С.Д.К., редовно призован, не се явява в
съдебно заседание и не се представлява. От пълномощника му - адв. Н. е
депозирана молба - становище до съда, в която
тя заявява, че поддържа подадената жалба и излага допълнителни съображения за
отмяна на НП като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – РУ – Хисар при ОДМВР - Пловдив,
редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено
против С.Д.К. за това, че на 20.06.2018г. около 15:20ч. в с.Паничери, обл.
Пловдив на ул.“Панайот Волов“ № 10 , посока на движение север-юг, като водач на
мотопед “JIBEN
CONNECTION” с
№ на рама *******, неустановена собственост, управлявал
горепосоченото МПС по път отворен за обществено ползване, което не било
регистрирано по надлежния ред и няма регистрационна тебела на определеното за
това място.
За горните констатации на водача бил съставен АУАН №
К-415/18 с бланков № 600810 от 20.06.2018г. за извършено нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП. При съставянето на АУАН жалбоподателят
не е направил възражения, нито пък подал такива в срока по чл. 44 от ЗАНН. По
така регистрираното нарушение било заведено и БП № 128/2018 г. по описа
РУ-Хисар за престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, което било прекратено
с Постановление № 5770/2018 г. на РП Пловдив. Преписката била изпратена на
началника РУ на МВР-Хисаря за реализиране на административнонаказателна
отговорност на С.Д.К., като на осн. чл.36, ал.2 от ЗАНН било издадено и така
обжалваното наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят П.В.Г.
заявява, че той е съставил акта, поддържа го, и в кратък разказ излага
направените констатации. Свидетелят, обяснява, че на 20.06.2018г. заедно с колегата
си В.Б. работели на територията на с. Паничери, обл. Пловдви, когато забелязали
жалбоподателят, който управлявал процесния мотопед без регистрационна табела, след
което спрели водача, за да извършат проверка. В хода на същата установили, че
водачът е С.Д.К., който нямал документи за управлявания от него мотопед, като
също така изпробвали водача за употреба на алкохол и пробата била положителна,
за което съставили два отделни акта за двете констатирани нарушение. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни, достоверни и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
Тази фактическа обстановка и
анализът на събраните по делото доказателства
обосновават следните правни изводи:
В конкретния случай в хода на
съдебното следствие се установява по безспорен начин, че с действията си
жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на
вмененото му нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП. Съгласно цитираната норма по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.
Направените констатации в горния
смисъл в АУАН, който се явява редовен и притежава доказателствена сила по
смисъла на чл. 189, ал.2 от ЗДвП са подкрепени изцяло от показанията на свидетеля
Г., както и от постановлението на РП Пловдив, и не са оспорени по никакъв начин
от жалбоподателя.
Относно възраженията от страна на
жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при издаване на атакуваното
наказателно постановление, които се твърди да са ограничили правото му на
защита настоящият състав счита, че те са неоснователни. Атакуваното наказателно
постановление съдържа минимално необходимите реквизити, съобразно чл. 57 от ЗАНН, досежно задължителното му съдържание. Описаните в него обстоятелства са
ясни, конкретни и безпротиворечиви. Изложените факти отговарят на установената
фактическа обстановка. В този смисъл правилно е описано от фактическа страна,
че управляваният от жалбоподателя мотопед е бил нерегистриран и е бил без
поставена регистрационна табела. Това описание не внася неяснота относно
елементите от фактическия състав на нарушението - управление на нерегистрирано
МПС, доколкото нормата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП предвижда кумулативно наличие
на регистрационни табели, поставени на определените за това места и наличие на
регистрация, така че да е позволено движението на МПС по пътищата отворени за
обществено ползване. В конкретния случай и двете предпоставки за движение на
МПС не са били налични, като липсата им е надлежно фиксирана в
обстоятелствената част, както на АУАН, така и на наказателното постановление.
Административнонаказващия орган е подвел под отговорност жалбоподателя само по
една от кумулативните предпоставки - движение с нерегистрирано МПС, поради
което и правото му на защита не може да се счете за нарушено, поради подробното
и коректно изписване на действителното фактическо положение, констатирано от
контролните органи, което описание впоследствие е пренесено точно и в
наказателното постановление.
Обстоятелството, че пред номера на
процесния АУАН в наказателното постановление фигурира буква "Д",
съдът намира за допусната техническа грешка, която по никакъв начин не се
отразява на обстоятелствата по нарушението и правната му квалификация, както и
на основанието за налагане на санкцията, вида и размера й, поради което и не
засяга правото на защита на жалбоподателя. Номера на АУАН, изписан в
наказателното постановление е идентичен с посочения в акта.
Що се отнася до възражението на
жалбоподателя за накърняване на правото му на защита поради неяснота по кой ред
е започнало административнонаказателното производство – по чл. 36, ал. 1 или
ал. 2 от ЗАНН, то това възражение също не може да бъде споделено. Налице е
съставен на С.Д.К. АУАН № К-415, бланков № 600810 от 20.06.2018 г., с което е
поставено началото на административнонаказателно производство, като се счита образувано
още от деня на извършената му проверка, при условията на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН.
Това обстоятелство не се променя от факта, че в хода на образуваното вече
административнонаказателно производство, материалите по него са били изпратени
на Районна прокуратура-гр. Пловдив с мнение за извършено престъпление от общ
характер и от произнесеното впоследствие по образуваната прокурорска преписка
Постановление за прекратяване на образуваното наказателно производство, като
материалите са върнати на Начланика на РУ на МВР-гр. Хисар за приключване на
административнонаказателната преписка по съставения АУАН. Различна би била
хипотезата, ако на жалбоподателя изобщо не е съставен АУАН и за деянието е
възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, но процесният
случай изобщо не е такъв, за да се обсъжда хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
Следва да се има предвид, че
правилно наказващият орган е изчакал произнасянето на РП Пловдив по отношение
наличието или неналичието на осъществен състав на престъпление по чл.345, ал.2
вр. ал.1 от НК и едва след като образуваното досъдебно производство е било
прекратено, е било наложено наказание за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Следва да се отбележи и че в
конкретния случай не е нарушена забраната за реализиране на отговорност повече
от веднъж, доколкото наказателната отговорност не е била реализирана, тъй като
досъдебното производство е било прекратено.
Поради всичко гореизложено съдът
намира, че в конкретния случай правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за така вмененото му
нарушение. Правилно на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя са му наложени наказания по вид и размер, а
именно глоба в почти минимален размер от
300 лева и лишаване от право да управлява МПС в мининимално предвидените
6 месеца, въпреки че жалбоподателят освен че се е движил с нерегистрирано МПС
го е управлявал и под влиянието на алкохол.
Същевременно съдът намира, че
нарушението не може да бъде определено като маловажно, като се има предвид
неговия характер, свързан с несъобразяване с основни задължения на водача на
МПС, както и данните, че на процесната дата и място жалбоподателят освен, че е
извършил настоящото нарушение е управлявал процесният мотопед и под влиянието
на алкохол, видно от разпита на актосъставителя, при което издаване на
предупреждение от наказващия орган по реда на чл.28 от ЗАНН по никакъв начин не
би довело до заложените в ЗАНН цели за постигане на възпитателен или
предупредителен ефект спрямо нарушителите и обществото.
При проверка относно спазване на процесуалните
изисквания за съставяне на АУАН и НП, съдът не констатира нарушение на
процесуалните правила. Спазени са изискванията при издаване на АУАН и НП,
предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН е бил предявен на нарушителя съгласно
чл.43 от ЗАНН. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на същия
да разбере в какво се състои и да организира защитата си.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен
състав счита, че атакуваното Наказателно постановление №
18-0273-000785/15.11.2018 г. на Началник РУ - Хисар към ОДМВР гр. Пловдив,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с което на С.Д.К., ЕГН
********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на
300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/
месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че
в хода на настоящото производство са били направени разходи, а именно за
заплащане на пътни разноски на свидетел в общ размер на 39.98 лв., то същите
следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя и следва същият да бъде
осъден да ги заплати.
За изложените изводи съдът съобрази всички
доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.К.