№ 4698
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:К.А Н. ПРОДАНОВА
като разгледа докладваното от К.А Н. ПРОДАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110210394 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-
007095/21.04.2023 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна Полиция“
при СДВР, с което на В. К. Й., ЕГН **********, адрес в ****, са наложени
административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2,
предл. 1, вр. чл. 53 от ЗАНН – наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/
лева;
2. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, предл. 1, 2 от ЗДвП, вр. чл. 53 от ЗАНН – наказание „глоба” в
размер на 10 /десет/ лева.
Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В
жалбата излага съображения против обжалваното НП, като посочва, че
същото е незаконосъобразно. Посочва още, че управляваното МПС –
„ХЮНДАЙ АЙОНИК“, с рег. номер ***, не е негова собственост, което е
посочено в мотивите на ОПП-СДВР, като същото е собственост на
„Райфайзен лизинг България“ ЕООД и е било наето посредством приложение
за мобилни телефони „Spark“, чрез което приложение всеки заинтересован
1
може да наема избрано от него МПС, което краткосрочно да използва на
територията на страната. Приложена е извадката от приложението, от която е
видно, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС в района на пътен
възел бул. „България“ и ул. „Даскал Стоян Попандреев“ в периода 01.04.2023
г. 12:57 ч. - 02.04.2023 г. 02:47 ч. Твърди се, че при съставянето на АУАН не е
посочено мястото на извършване на нарушението. Моли за отмяната на
атакуваното наказателно постановление в цялост като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят В. К. Й., редовно призован, се
явява лично. В дадени ход по същество същият заявява, че поддържа
подадената от него жалба и моли да бъде отменено процесното НП.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОПП-СДВР,
редовно призован, не изпраща процесуален представител.
В съдебното заседание в качеството на свидетел е разпитан К. М. К..
Последният е съставил АУАН на жалбоподателя за посочените по-горе
нарушения и въз основа на който е издадено процесното НП. При проведения
разпит свидетелят К. заявява, че на посочената дата и час в АУАН с колегата
му Асенов са посетили ПТП, което е станало на бул. „България“ с пътен възел
на Околовръстен път. На място установили самокатастрофирал автомобил в
тревните площи, който бил вляво от пътното платно. Заявява, че водачът,
който е посочен в АУАН, че е управлявал автомобила, е бил изпробван за
алкохол, като след това му е бил съставен АУАН за реализирано ПТП.
Свидетелят К. заявява, че той е съставил и връчил АУАН, а колегата му
Асенов е издал протокол за ПТП. Заявява, че няма конкретен спомен от
разговора с водача, както и че е дал съм посока от бул. „Черни връх“ към бул.
„Даскал Попандреев“, доколкото това се е случило на Околовръстен път.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните
съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване
по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред
СРС.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 02.04.2023 г., около 02:45 часа, жалбоподателят В. К. Й. управлявал
лек автомобил, марка „ХЮНДАЙ“, модел „АЙОНИК“, с рег. номер ***,
2
регистриран на „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, в гр. София по ул. „Околовръстен път“ от бул. „Черни връх“ към
ул. „Даскал Стоян Попандреев“. и при пътен възел бул. „България“, поради
движение с несъобразена скорост с релефа на местността (десен завой)
реализира ПТП, като самокатастрофира в бордюр от ляво.
На процесното място са изпратени полицейските служители К. М. К. и
***, които установили ПТП, както и че водачът не носи свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и контролен талон към
СУМПС от съответната категория.
За извършените нарушения св. К. съставил процесния АУАН. На
съставянето на АУАН е присъствал и нарушителят, като същият му е връчен
надлежно веднага след съставянето.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното (НП) № 23-4332-
007095/21.04.2023 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна Полиция“
при СДВР, с което на В. К. Й., ЕГН **********, адрес в ****, са наложени
административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2,
предл. 1, вр. чл. 53 от ЗАНН – наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/
лева;
2. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, предл. 1, 2 от ЗДвП, вр. чл. 53 от ЗАНН – наказание „глоба” в
размер на 10 /десет/ лева.
Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания в съдебното заседание свидетел К. М. К., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като
същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия и са логични и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
3
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 314, ал.1 от
НПК, намира следното от правна страна:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушенията са ясно, точно
описани, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването им и
нарушените законови текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил
връчен на нарушителя. НП е издадено от компетентен за това орган, като в
съдържанието му нарушенията отново са описани подробно по дата, място и
начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и
основанията, на които се налагат санкциите. В този смисъл съдът намира, че
съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл. 57 от
ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания
на административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл. 34
ЗАНН. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в
процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
По отношение нарушението на чл. 20, ал.2 от ЗДвП:
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.”.
Неспазването на това императивно правило влече след себе си
определени санкционни последици за виновните лица, които са уредени в
нормата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП - „Който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление.”.
4
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в
АУАН и НП нарушение на правилата за движение установени в чл. 179, ал. 2,
пр. 1 от ЗДвП, тъй като по време на управление на процесния автомобил,
марка „ХЮНДАЙ“, модел „АЙОНИК“, с рег. номер ***, се е движил с
несъобразена скорост с релефа на местността (десен завой) реализира ПТП,
като самокатастрофира в бордюр от ляво.
От субективна страна, нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината
непредпазливост - жалбоподателят не е предвиждал общественоопасните
последици, които могат да настъпят от деянието му, но е бил длъжен и е
могъл да го стори.
Съдът намира, че не следва да ревизира размера на наложеното наказание
на жалбоподателя, тъй като същото е с ясно фиксиран в закона /действащ към
момента на извършване на деянието/ размер.
По отношение нарушението на чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП:
Относно възведеното административно "обвинение" по чл. 100, ал. 1, т.
1 ЗДвП, изразяващо се в неносене /непредставяне/ от страна на
жалбоподателя на свидетелство за управление на МПС от съответната
категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория в
момента на извършената проверка от полицейските служители на
фиксираните в акта време и място, съдът намира, че и същото е доказано по
категоричен начин. Нарушена е разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП , в
която е ситуирано правно задължение за водачите на МПС да носят
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен
талон към СУМПС от съответната категория при управлението им.
Законосъобразно наказващият орган е приложил санкционната
разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1, 2 от ЗДвП, която имплицитно
препраща към визираното в чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП правно задължение.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната
фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика,
нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно
постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът
намира, че материалният закон е приложен правилно и в обсъдената част.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
5
вината – несъзнавана непредпазливост. Жалбоподателят не е предвиждал
извършването на деянието и не е съзнавал неговия общественоопасен
характер, но е бил правно задължен да стори това, като същевременно не са
констатирани пречки от обективно или субективно естество, които да
препятстват протичането на изискуемата съзнателна дейност.
По отношение на наложеното административно наказание "глоба" в
размер на 10,00 /десет/ лева съдът намира, че съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 1, 2 от ЗДвП санкцията е абсолютно определена и липсва правна
възможност за редуциране на нейния размер.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесните нарушения не
следва да се третират като маловажни по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на
ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на административно
наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Преценката за
приложението на визирания нормативен регламент винаги е фактическа и се
предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време,
място, обстановка, механизъм и т. н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9
НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление
/административно нарушение, б.м./ с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност, б.м./ в
сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно
нарушение, б.м./ от съответния вид". В случая не би могло да се говори за
липса или незначителност на вредните последици, тъй като посочените
нарушения са формални, на просто извършване и за довършването им не е
необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат.
Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а
именно "други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на
обществена вредност на нарушенията съпоставима с нарушенията от същия
6
вид. Нещо повече – касае се за две самостоятелни нарушения на ЗДвП, които
характеризират жалбоподателя като лице с утвърдена нихилистична нагласа и
за тотално неглижиране на установените правила за транспортна безопасност,
отчитайки и множеството предходни административни нарушения на ЗДвП и
подзаконовите актове по неговото прилагане, а това мотивира извод, че
въззивникът е личност със завишена степен на обществена опасност.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния
закон и следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО НП № 23-4332-007095/21.04.2023 г.,
издадено от началник сектор в отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което на
В. К. Й., ЕГН **********, адрес в ****, са наложени административни
наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2,
предл. 1, вр. чл. 53 от ЗАНН – наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/
лева;
2. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, предл. 1, 2 от ЗДвП, вр. чл. 53 от ЗАНН – наказание „глоба” в
размер на 10 /десет/ лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7