РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Попово, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20243520100620 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е. В. И. с ЕГН **********, адрес: с З.,
област Т., ул. М. № , чрез адв. Н. М. М. - АК - гр. Я., ул. “Б.“№- партер, против „СТИК
КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, с адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13б,
представлявано от изпълнителния директор Стефан Николаев Топузаков.
В исковата молба се твърди, че на 22.07.2023 г. ищецът е сключил договор за
потребителски кредит за сумата от 950 лева с ответника „Стик Кредит“ АД. Договорът
предвиждал фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) от 27% и годишен процент на
разходите (ГПР) от 30.6%. Срокът за погасяване на кредита е 12 месеца.
В договора била включена клауза, която задължава заемателя да предостави обезпечение
под формата на поръчител или банкова гаранция в срок от 3 дни след получаване на сумата.
При неизпълнение на това задължение се предвижда неустойка от 0.9% на ден върху
стойността на кредита.
Тъй като ищецът не е успял да осигури поръчител или банкова гаранция в уговорения
срок, на него е начислена неустойка в размер на 850.04 лева.
Ищецът обосновава искането си за обявяване нищожността на договора на следните
основания:
В договора бил посочен ГПР от 30.6%, но липсва информация за компонентите, които
формират този процент.
Не са били разяснени методите и таксите, включени в изчисляването на ГПР, което
нарушавало чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и правило договора
недействителен поради липса на съществен елемент от него.
Според ищеца, това лишавало потребителя от възможността да разбере реалния размер
на финансовите си задължения.
Клаузата за неустойка от 0.9% на ден била изключително висока и не се основавала на
реално претърпени вреди от кредитора.
Уговорката за начисляване на неустойка за непредоставяне на обезпечение
1
противоречала на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който предвижда, че при забава на плащане
кредиторът може да начислява само лихва за забавата. В случая било налице кумулиране на
неустойка и лихва, което според ищеца е недопустимо.
Договорът противоречал и на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета относно договорите за потребителски кредити, която изисква прозрачност и яснота
на предоставената информация, тъй като липсвали точни и ясни данни за ГПР и
начислените разходи и по този начин се нарушавало правото на потребителя да вземе
информирано решение.
Ищецът твърди, че неправилното и занижено ГПР представлявало заблуждаваща
търговска практика съгласно чл. 68д, ал. 1 и 2 от ЗЗП и съответните разпоредби на
Директива 2005/29/ЕО. Това заблуждение подтиквало потребителя да сключи договор при
условия, които не биха били приети, ако информацията беше пълна и ясна.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което сключеният между страните Договор за потребителски кредит №975387/22.07.2023г. да
бъде прогласен за нищожен на основание чл.26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор. „Стик Кредит“ АД,
чрез своя пълномощник адв. Христомир Николов, оспорва изцяло исковата претенция и
счита предявения иск за неоснователен.
Не се оспорва, че на 22.07.2023 г. между страните по делото е сключен договор за
потребителски кредит от разстояние за сумата от 950 лева. Договорът бил сключен при
пълно спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК), Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Кредитът бил усвоен от ищеца чрез банков превод по посочена от него сметка.
Условията на кредита, включително лихвеният процент и годишният процент на
разходите (ГПР) са били ясно посочени и обяснени преди сключването на договора.
Ответникът оспорва твърдението, че клаузата за неустойка от 0.9% на ден е
неравноправна и противоречи на добрите нрави, тъй като тя била уговорена за
неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение (поръчител или
банкова гаранция) в срок от 3 дни след получаване на кредита.
Възразява се ,че ищецът е имал възможност да се запознае с всички условия на договора
и да ги приеме или откаже.
С подписването на договора ищецът е потвърдил съгласието си с всички негови клаузи,
включително с изискването за предоставяне на обезпечение.
Твърди се, че неустойката се начислявала само за периода, през който заемателят не е
предоставил обезпечение. Ако обезпечение е било предоставено впоследствие,
начисляването на неустойката се прекратявало.
Ответникът възразява, че няма правна норма, която да ограничава размера на
неустойката.
Дори ако се приеме, че неустойката е прекомерна, това не водило до нейната
нищожност, а само до възможност за намаляването й по съдебен ред.
Ответникът твърди, че е предоставил на ищеца пълна и прозрачна информация относно
условията на кредита, включително Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ), който
съдържал детайлна информация за лихвите, ГПР и задълженията по договора.
Общи условия били достъпни на уебсайта на дружеството и са неразделна част от
договора и ищецът е имал възможност да прочете и разбере всички условия преди
сключването на договора.
Ответникът счита, че договорът е валидно сключен и няма основания за обявяване на
неговата нищожност, тъй като няма нарушение на чл. 26 от ЗЗД или на разпоредбите на
ЗПК.
Моли се за отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
2
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответната страна „СТИК КРЕДИТ“ АД, редовно призована не изпраща процесуален
представител. Депозирано е писмено становище, в което се излагат аргументи за отхвърляне
на исковата претенция.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, а и видно от представения по делото договор за потребителски
кредит, предоставен от разстояние № 975387/22.07.2023 г., сключен между ищеца Е. В. И. в
качеството му на кредитополучател и „СТИК КРЕДИТ“ АД, в качеството на кредитодател,
ответникът е предоставил на ищеца сумата от 950 лева, при фиксиран годишен лихвен
процент от 27.00% и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 30.60%, със срок на
погасяване от 12 месечни вноски, с посочени размери на всяка погасителна вноска в
погасителния план към договора, като общата сума за връщане възлиза на 1 120.01 лева.
Договорът е с крайна падежна дата 22.07.2024 г.
В чл. 17, ал. 1 от договора страните са уговорили, че в тридневен срок от сключването
му, заемателят се задължава да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:
едно физическо лице – поръчител, което трябва да отговаря на посочени от заемодателя
условия и банкова гаранция.
В чл. 27, ал. 1 от договора кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора
неустойка в размер на 0. 9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през
който не е предоставено договореното обезпечение, като в чл. 2 страните са уговорили,
потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна
вноска.
По делото е представен и погасителен план към договора за паричен заем, видно от
който всяка една от погасителните вноски е с различен размер, посочен в плана и включваща
главница и лихва и неустойка.
По делото е представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация на потребителски кредити.
Ответникът „СТИК КРЕДИТ“ АД представлява финансова институция по смисъла на
чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това определя
дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. В този случай е безспорно, че
процесния договор за паричен заем попада в дефиницията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и по
отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК и чл. 143- чл. 148 ЗЗП.
Основанията за недействителност на договора за потребителски кредит са изброени в чл.
22 ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо
същият да отговаря на предвидените изисквания в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК.
С исковата молба е направено възражение за недействителност на процесния договор за
паричен заем поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Видът на разходите, от които се формира ГПР са
посочени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, а именно: настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
Действително е налице противоречива съдебна практика относно въпроса – дали за да е
изпълнена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да е посочен годишния процент на
разходите по кредита като цифрово изражение и общата сума, дължима от потребителя,
както е в случая или следва да бъдат посочени всеки един отделен разход по чл. 19, ал. 1
ЗПК и § 1, т. 1 от ДР към ЗПК, който се включва. Настоящият състав счита, че от
тълкуването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва извода, че всеки един
разход който се включва в ГПР, следва да бъде посочен. Когато в хода на производството се
установи, че неправилно е посочен този процент и че в него не са били включени разходи,
3
които е следвало да бъдат включени, тогава в зависимост от конкретиката на случая следва
да се преценява дали е налице недействителност на договора - чл. 22 ЗПК или на клаузата, с
която е уговорен ГПР – чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Клаузата на чл. 27 от процесния договор, че се дължи неустойка в размер на 0. 9 % от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение по чл. 17 от договора, е нищожна, тъй като с нея се предвижда
обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение, от което пряко обаче не
произтичат никакви вреди за кредитора. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗПК преди
сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя
въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е
необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни,
използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. В
случая това изискване не е спазено и от неизпълнението на това задължение за
предварителна оценка финансовата институция не може да черпи права за себе си, за да
изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка. Неустойка за неизпълнение
на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример
за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и
санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е
настоящият случай и съответно клаузите, с които е уговорена са нищожни, поради
противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г. о.; Р-88-2010 г., І т.
о.; Р-702-2008 г. ІІ т. о.). Изложеното е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО, доколкото в
случая не е спорно, че заемодателят е финансова институция.
От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО в светлината на съображение 28 става
ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да
включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се
посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с
цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране
на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността
на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и
неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се
състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на
потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области,
която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и
равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на
добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити.
В този смисъл и решение от 27.03.2014 г. по дело C-565/12 на СЕС по повод
преюдициално запитване от френски съд. Предвид това клауза, която предвижда, че се
дължи неустойка при неосигуряване на поръчители или банкова гаранция или непредставяне
на документ, удостоверяващ доходите на потребителя, т. е. неговата платежоспособност, е в
пряко противоречие с целта на Директивата.
На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се провери това,
респ. да се поиска обезпечение и след това да се да отпусне кредита, която практика би
съответствала на изискванията на Директивата.
СЕС в свое решение от 11.01.2024 г. по дело C755/22 г., с предмет преюдициално
запитване, отправено от Районен съд Прага-Запад, Чехия, приема, че членове 8 и 23 от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато кредиторът не е изпълнил своето задължение да
оцени кредитоспособността на потребителя, те допускат кредиторът да се санкционира в
съответствие с националното право с нищожност на договора за потребителски кредит и
изгубване на правото да му се платят уговорените лихви, макар договорът да е изпълнен
4
изцяло от страните и за потребителя да не е настъпила вредоносна последица вследствие на
това неизпълнение.
Тази неустойка, определена като процент, представлява по същността си скрито
възнаграждение под формата на неустойка, което е обективирано и в чл. 27, ал. 2 от самия
договор, а именно, че в случаите по предходното изречение неустойката може да бъде
заплатена от потребителят като периодично начислената неустойка заедно с всяка
погасителна вноска, като е посочено по размер към всяка погасителна вноска в
погасителния план, заедно с всяка вноска по договора, като общият размер на задължението
възлиза на 1970.05 лева (при отпусната заемна сума от 950 лева), от която сума неустойката
е в размер на 850.04 лв.
По този начин всъщност се заобикаля и трайно установената съдебна практика да се
обявяват за нищожни клаузите от договорите, с които се предвижда задължение за
потребителя в 3 – дневен срок да представи обезпечение, като се начислява неустойка в
случай на неизпълнение на това задължение.
Именно в процесния договор за кредит е предвидена такава неустойка, която клауза
също е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно
акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди.
Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да
бъде събрано. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към
погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този
начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към
възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. На практика така
се стига до кумулирана неустойка за забава и компенсаторна неустойка, което е
недопустимо. При това следва да се подчертае, че тези вреди са самопричинени, тъй като,
ако има предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът (заемът),
той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави обезпечението.
Съдът намира, че уговорена неустойка, дължима при непредставяне на обезпечение, е
разход по кредита и спада в изброените в чл. 19, ал. 1 ЗПК разходи и като такова следва да
бъде включено при определянето на годишния процент на разходите за съответния
потребителски кредит. В случая тази неустойка има за цел да обезщети вредите от
фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи, при
неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в противоречие с предвиденото в
чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване на
заетите средства, съответна на получените гаранции. Освен това, води до значително
оскъпяване на ползвания заем като утежнява финансовото състояние на длъжника.
По този начин се заобикаля и законово определения максимален размер на ГПР съгласно
чл. 19, ал. 4 ЗПК и последиците от това нарушение съгласно ал. 5 от същата разпоредба.
Следователно, макар формално процесният договор за паричен заем да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри на ГПР не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, при което настоящият състав приема, че нормата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, която възпроизвежда текста на чл. 10 (2) на Директива 2008/48 /ЕО е
нарушена поради некоректното посочване на ГПР, в който не е включена посочената
неустойка за подсигуряване на поръчител или банкова гаранция, а е следвало да бъде
сторено това. Целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да
служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договора – чл. 26, ал. 1, предл. 1 33Д, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид изложеното се налага извод, че договора за потребителски кредит не отговаря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочване на
действителният процент на ГПР.
Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за
5
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него.
След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, което представлява на нарушение по чл. 22 ЗПК, водещо до недействителност на
договора. Следва да се уточни, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е
посочен ГПР, но и когато формално е посочен, но това е направено по начин, който не е
достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение
на посочените цифрови величини, както и когато посочения в договора размер на ГПР не
съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото потребителят е реално лишен от
информация за приложимия ГПР, което право му признава и гарантира ЗПК.
Ето защо следва да се приеме, че договорът за потребителски кредит, предоставен от
разстояние с № 975387 от 22.07.2023 година, сключен между „СТИК КРЕДИТ“ АД и Е. В.
И., е изцяло недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
тъй като в него не е посочен правилният ГПР, което следва да се приравни на непосочване
на ГПР в договора.
Предвид горното, искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.
23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи
по кредита.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъди сумата в общ размер на 450.00 лв. – деловодни разноски, от които 50.00 лв. за
заплатена държавна такса и 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
сключения между Е. В. И., с ЕГН: **********, с адрес: с. З., област Т., ул. „М.“ № и „СТИК
КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл.
„Оборище“ № 13Б, представлявано от изпълнителния директор Стефан Топузаков, Договор
за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 975387/22.07.2023 г..
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. „О.“ № , представлявано от изпълнителния
директор Стефан Топузаков, ДА ЗАПЛАТИ на Е. В. И., с ЕГН: **********, с адрес: с. З.
област Т. ул. „М.“ № , СУМАТА от 450.00 лв. лв. /четиристотин и петдесет лева/-
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
6