Решение по дело №88/2022 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: 29
Дата: 28 февруари 2023 г.
Съдия: Габриел Петков Йончев
Дело: 20221300100088
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. В., 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на седемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. П. Й.
при участието на секретаря А. А. Т.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Гражданско дело № 20221300100088
по описа за 2022 година
Производствато е по Чл.432 Кодекса за застраховането (пряк иск на
увреденото лице ).
Делото е образувано по исковата молба на Д. В. Ф. ЕГН **********, със
съгласието на В. Д. Ф. - баща ЕГН **********, и двамата с пост. адрес: град
В. чрез адвокат Т. Р. Н., л.№.., АК-Х., с адрес на кантората: гр.Х. със съдебен
адрес за призоваване и връчване:гр.Х., адвокат Т. Р. Н., тел. .. срещу "З. К. Л.
И."АД, ЕИК/ПИК., Б., Област: С. представлявано от М. С. М.- Г. П. В. Д., С.
Н.а А. и В. В. И. с правно основание: чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.477, чл.493
и чл.432, ал.1 от КЗ
В исковата молба се твърди ,че Д. В. Ф. е пострадала като пътник при
ПТП настъпило на 21.08.2020 г. в град В. срещу РЗОК - В. Пострадалата е
пътувала на задната дясна седалка в л.а.„Ауди А4" с рег.№ ВН.АМ
,управляван от Г. И. Г..
Процесният инцидент бил настъпил при следната фактическа
обстановка:
Около 5 часа на 21.08.2020 г. с лек автомобил марка „Ауди", модел А 4 с
рег. № ВН АМ Я. Л. Г., Д. В. Ф., М. К. Н. и Г. И. Г. тръгнали от гр.К. към
гр.В., като автомобила управлявал Г. И. Г.. Времето било сухо, топло, на
1
зазоряване. При влизане в града около 05.30 часа се насочили към надлеза в
гр.В." с посока на движение- над ж.п. линия В.- С. към кръстовището с ул...",
срещу сградата на РЗОК -В. Водачът Г. Г. управлявал автомобила с около 111
км/ч, като подминавайки светофара, навлязъл в ляв завой, загубил сцепление
с пътя, поднесъл вляво, напуснал платното за движение, ударил се в
разделителното метално заграждение между двете ленти за движение,
променил траекторията си и със странично плъзгане с дължина от 32 м. се
отклонил в дясно и се ударил в областта на задната лява врата в масивен
метален стълб за улично осветление, находящ се на десния тротоар. От
генерираните големи инерционни сили вследствие високата скорост на
движение, автомобилът претърпял пластични деформации на около 0,5 м.
навътре в купето, като се огънал ,обгръщайки стълба във вид на буквата „С".
След първоначалния удар, поради остатъка от кинетична енергия,
автомобилът се завъртял и спрял перпендикулярно на осевата линия.
Вследствие на удара М. К. Н. от гр.К. е починал на място, а водачът Г. Г.
и пътниците Д. Ф. и Я. Г. са получили телесни повреди.
На водача Г. Г. в болничното заведение била взета проба за алкохол и
наркотични вещества. От направеното химическо изследване на взетата
кръвна проба за алкохол е установено наличие на такъв в концентрация 1.03
промила .
Пристигналият на мястото на инцидента екип на спешна помощ
установил, че ищцата Д. Ф. е изпаднала в безсъзнание - неконтактна,
неадекватна, в състояние на сопор, реагирала на болка, като липсвал словесен
контакт. Била е налице съчетана травма - ЧМТ и гръдна травма, разкъсно-
контузна рана на чело, ляв клепач и горна устна.
След първоначалния преглед и оказана първа помощ ищцата била
транспортирана в МБАЛ "С. П." АД - гр. В. за диагностика и лечение. Приета
била за лечение в отделението по хирургия на горното лечебно заведение,
където било установено, че в резултат на удара пострадалата е получила
следните телесни увреждания:
мозъчно сътресение, с изпадане в мозъчна кома - разстройство на
здравето временно опасно за живота;
мозъчна контузия с малки кръвоизливи в черепната кухина, травматичен
интрацеребрален хематом - разстройство на здравето временно опасно за
2
живота;
разкъсно-контузна рана на над дясна орбита;
хематом на лявото око.
При направената образна диагностика - КТ изследване на главен мозък
било установено, че пострадалата има увреждане изразяващо се в двустранно
окципитално наличие на хиподензни огнища на мозъчна контузия с малки
хеморагични зони вдясно окципитално.
Проведено било болнично лечение от 21.08.2020 г. до 05.09.2020 г., след
което била изписана за домашно лечение.
Тъй като ищцата имала оплаквания за проблеми с паметта, вниманието
и забавяне на говора, на 11.09.2020 г.в Отделение по „Образна диагностика"
на УМБАЛ „С.И. Р."ЕАД - С. при изследване № 2990 на глава на Д. В. Ф.
били установени увреждания на мозъка ,представляващи посттравматична
дифузна аксонална увреда и малки посттравматични субдорални хематоми в
хроничен стадий.
Впоследствие с образно изследване - МР изследване на глава №
2040/11.11.2020 г. - УМБАЛ „С.И. Р."ЕАД -С, било установено, че
гореописаното увреждане е персистирало, т.е. е постоянно.
Поддържа се ,че горното мозъчно увреждане има травматичен
произход от процесното ПТП, има необратим характер, като посочените по-
горе неврологични последици от него са налице и към момента.
Освен телесните повреди в резултат от ПТП ищцата получила и
сериозни психически травми ,изразяващи се в емоционална
лабилност,раздразнителност, дистимно-дисфорични колебания, снижение на
поривите и неустойчивост на интересите.
Това състояние на психиката на ищцата било установено от
Психологично изследване от 30.09.2020 г. проведено от Д-р д.пс.н. К.К.
Като последица от гореописаната психична травма пострадалата
търпяла ограничения в социалния живот, като за период около 3 месеца след
инцидента престанала да се вижда с близки и приятели.
За период от 3 месеца пострадалата изпитвала неудобства в
ежедневието, не могла да се обслужва изцяло сама, налагало се близките да
и помагат за ежедневните нужди по хигиена, хранене и обличане.
3
Поради мозъчното увреждане пострадалата не могла да посещава
учебните занятия в ПГ"Проф.Д-р А. З."-В. в периода от началото на учебната
година до края на месец ноември 2020 г.
Преди процесния инцидент ищцата имала активна спортна кариера по
самбо и джудо, като е участвала и печелила позиции на републикански
първенства.
След получаване на мозъчната травма по изрична препоръка на лекарите
изцяло била прекратила заниманията си с любимия спорт. Това допринесло
за допълнителни негативни душевни преживявания, изразяващи се в
депресия, апатия, демотивация и самоизолация.
Непосредствено след инцидента и досега пострадалата изпитвала и
продължава да изпитва подробно описаните по-горе физически и душевни
болки и страдания, настъпил в пряка и непрекъсната причинно следствена
връзка от ПТП на 21.08.2020 г. в гр.Видин.
Отделно от физическите и психични болки и страдания, пострадалата
претърпяла имуществени вреди - разходи за лечение в размер на 350 лева за
МРТ на главен мозък.
По повод процесния пътен инцидент било образувано ДП № 368 ЗМ
206/2020 г. по описа на ОД на МВР - гр.В., пр.пр.№1525/2020 год. по описа на
Окръжна прокуратура - В.
С Присъда №63 от 23.06.2021 год. по НОХД №101/2021 г. на Окръжен
съд - В.(невлязла в законна сила), Г. И. Г. бил за признат за виновен за
настъпване на процесното ПТП и като резултат от него телесните повреди на
ищцата Д. Ф..
Горната присъда била обжалвана, затова с Решение № 395 от 14.12.2021
г. по ВНОХД №1080/2021 г. на Апелативен съд - С. въззивният съд изцяло
потвърдил присъдата на Окръжен съд - В..
Поради подадените касационни жалби, Присъда №63 от 23.06.2021 год.
по НОХД №101/2021 г. на Окръжен съд - В. не е влязла в законна сила към
датата на подаване на тази искова молба.
Ищцата твърди ,че основна причина за настъпилото ПТП е високата
превишена скорост, с която Г. Г. е управлявал автомобила, което се
потвърждава от заключението на изготвената автотехническа експертиза,
4
което изцяло се споделя.
Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП разрешената скорост за
населено място е 50 км/ч, като водачът Г. в нарушение на закона бил
управлявал с 111 км./ч. Затова не е могъл да контролира МПС и допуснал
настъпването на ПТП, с което е нарушил чл.20 от ЗДвП. Алкохолното
повлияване, което е в средни размери и стойности, било допринесло за
високата скорост и забавянето на реакциите, с което е нарушен и чл. 5, ал.З, т.
1, предл. 1 от ЗДвП.
Предвид горното се твърди ,че е налице противоправно поведение от
страна на водача Г. И. Г., управлявал процесния л.а.„Ауди А4" с рег.№
ВН..АМ по време на инцидента, довело до настъпване на процесното ПТП,
като в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка от него са
настъпили претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди.
Поддържа се ,че в настоящия случай са налице всички елементи на
непозволено увреждане - противоправно деяние, извършено виновно,
нанесени са вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с тях.
Претърпените от ищцата вреди обуславяли правен интерес в
качеството й на увредено лице по смисъла на КЗ да реализира правата си по
гражданскоправен ред съгласно разпоредбите на ЗЗД и КЗ, като поиска
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, пряко от
застрахователя на „ГО" на л.а. „Ауди А4" с рег.№ ВНАМ.
Понеже гражданската отговорност на водача Г. И. Г. била застрахована
в "З. К. Л. И. АД с полица № ВО/22/120002054859, която, видно от
Официална справка изх.№:24-01-451/16.09.2020 г. от базата данни на ИЦ към
Г. ф., била валидна към датата на събитието.
На 08.09.2020 г., с писмено уведомление вх.№391/08.09.2020 г. на З."Л.
И."АД – Х. ответникът бил уведомен за настъпване на процесния инцидент.
По-късно, чрез пратка ИД РS 6300 014VКF на „Б п."ЕАД, получена от
ответника на 13.10.2020 г., била отправена към ответното дружество писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ за изплащане на
обезщетение за претърпените от Д. В. Ф. имуществени и неимуществени
вреди - болки и страдания. Към претенцията бил приложен констативен
протокол за ПТП, както и други документи - медицински документи по
случая и доказателства за настъпване на застрахователно събитие и
5
последиците от него.
На 19.10.2020 г. с писмо изх.№11441/16.10.20 г. на ЗК "Л. И." АД
ищцата била уведомена, че при застрахователя е заведена щета №0000-1000-
01-20-7664 по претенция с вх.№13116/13.10.2020 г., като със същото
ответното дружество изисквало да се представят материали от досъдебното
производство ,образувано по повод процесния пътен инцидент.Също така
застрахователят заявявал, че до представянето им счита, че не е налице
основание да уважи предявената претенция предвид разпоредбите на чл.496
ал.2 от Кодекса за застраховане.
С разрешение от 10.02.2021 г. на наблюдаващия прокурор по пр.пр.
№1525/2020 год. по описа на Окръжна прокуратура – В. на ищцата били
предоставени исканите от застрахователя съдебна автотехническа експертиза
и съдебномедицинска експертиза №49/20 г. за Д. В. Ф., изготвени по ДП №
368 ЗМ 206/2020 г. по описа на ОДМВР - В..
На 26 февруари 2021 г., чрез имейл били изпратени на ответника
сканирани горните материали по досъдебното производство.
В резултат на 15.03.2021 г. ищцата била уведомена чрез имейл, че
ответното дружество е определило и предлага да изплати на ищцата
застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпените от нея
неимуществени вреди и 350 лева за претърпените имуществени вреди
свързани с провежданото лечение.
Към датата на депозиране на настоящата искова претенция пред съда
ищцата не била получила друго изявление от ответника, също така нямало
плащане от застрахователя по посочената в застрахователната претенцията
сметка на ищцата.
Понеже ищцата не била съгласна с размера на определеното
обезщетение, което счита за твърде занижено и понеже са налице абслютните
предпоставки на чл.498, ал.З от КЗ, ищцата предявява настоящите искове
пред съда.
Иска се да бъде осъден ответникът "З. К. Л. И." АД ЕИК/ПИК .. да
заплати на ищцата обезщетение за претърпените вреди, резултат от ПТП
настъпило на 21.08.20 г. в град Видин.
Ищцата оценява неимуществените си вреди - физически и психически
болки и страдания и неудобства в ежедндневието на сума в размер на 80 000
6
лева, които претендира частично в размер на 26 000 лева.
Ищцата оценява имуществените си вреди на сума в размер на 350 лева.
Иска се да бъде присъдена и законната лихва за забава върху
присъдените обезщетения съгласно разпоредбата на чл.429, ал.З от КЗ,
считано от 08.09.2020 г. - датата на уведомяване на ответното
застрахователно дружество, до датата на изплащане на присъдените
обезщетения.
Към исковата молба са приложени :
-Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №150 издаден 24.08.2020 г.
от сектор"ПП" на ОДМВР - В.;
-Справка изх.№24-01-451/16.09.20 г. от базата данни на ИЦ към Г. ф. за
застраховка "Гражданска отговорност" на МПС с ДКН ВН0786АМ към дата
21.08.2020 г.;
-Уведомление вх.№391/08.09.2020 г. на ЗК'71е. И.АД - Х.
-ИД Р5 6300 014УКР Р на „Б. п."ЕАД за депозиране на писмена
застрахователна претенция до З."Л. И."АД от Д. В. Ф.;
-Писмена застрахователна претенция до З."Л. .И"АД от Д. В. Ф.;
-Писмо изх.№11441/16.10.20 г. на З."Л. И."АД по щета № 0000-1000-01-20-
7664;
-Разпечатка на имейл от 26.02.2021 г. по щета № 0000-1000-01-20-7664на З"Л
И " АД;
-Разпечатка на имейл от 15.03.2021 г. по щета № 0000-1000-01-20-7664на
З."Л. И.АД;
-Постановление пр.пр.№1525/2020 год. по описа на Окръжна прокуратура -
В.;
-Писмо рег.№368000-2135/25.02.2021 г. по ДП № 368 ЗМ 206/2020 г. по описа
на ОД на МВР - гр.В.;
-Съдебна автотехническа експертиза по ДП № 368 ЗМ 206/2020 г. по описа на
ОД на МВР - гр.В.;
-Съдебномедицинска експертиза по писмени данни №49/2020 г. по по ДП №
368 ЗМ 206/2020 г. по описа на ОД на МВР - гр.В.;
-Фиш за спешна медицинска помощ №5880/21.08.2020 г. от ЦСМП - гр.В.
7
-Епикриза ИЗ N04773/2020 г. от Отделение по хирургия на МБА/1 "С. П." АД
- гр.В.;
-Резултат от образно изследване на Д. В. Ф. - МР изследване на глава №
2990/11.09.2020 г. - УМБА/ГС..И. Р."ЕАД - С.;
Резултат от образно изследване на Д. В. Ф. - МР изследване на глава №
2040/11.11.2020 г. - УМБА/ГС.И. Р."ЕАД - С.;
Психологично изследване от 30.09.2020 г. проведено от Д-р д.пс.н. К.К.;
-Удостоверение сер. VС-0 №556870/07.10.2004 г. от Община В.за раждане на
Д. В. Ф.;
-Разпореждане №05212446137/01.01.2021 г. на НОИ ТП-В.;
-Служебна бележка изх.№217/01.03.2022 г. от ПГ"Проф.д-р А. З." гр.В.
-Декларация по чл.83, ал.2 от ГПК от ищцата Д. В. Ф.;
-Справка за банкова сметка 1ВАИ - ВС805Т5А93001528419987, В1С -
5Т5АВС5Е в Б. Д. АД, с титуляр Д. В. Ф..

Ответникът З К.“Л. И.” АД, вписана в Търговския регистър с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С. представлявана заедно
от М. М.- Г. - Изпълнителен директор и П. Д. - Изпълнителен директор, чрез
пълномощника юрисконсулт К. И. е депозирал писмен отговор на исковата
молба .
Признава се,че пред застрахователя е предявена претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение от Д. В. Ф. - ЕГН **********,
действаща със съгласието на своя баща В. Д. Ф. - ЕГН********** за
причинени неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП от
21.08.2020 г., във връзка с което е образувана застрахователна преписка №
0000-1000-03-20-7664 от 13.10.2020г.
В отговора се оспорва изцяло предявената искова претенция за
неимуществени вреди - по основание и по размер.
Оспорват се всички твърдения в исковата молба но основанието на
предявената претенция за неимуществени вреди.
Оспорва се изцяло предявената искова претенция за имуществени вреди
- по основание и по размер.
8
Оспорват се твърденията в исковата молба, че процесното
произшествие е настъпило по причина от действията на водача Г. Г. при
управлението на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №ВН.АМ. В тази връзка се
оспорват твърденията за механизъм на процесното произшествие, така както
същият е описан в исковата молба, както и че същия се е осъществил поради
нарушение на правилата за движение от страна на водача Г..
Във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие е
образувано НОХД №101/2021г., ОС - В. и ВНОХД №1080/2021г.. АС - С.,
като към настоящия момент нямало влязла в сила присъда.
Оспорват се твърденията, че поради осъществяване на пътно -
транспортно произшествие от 21.08.2020 г., за Д. Ф. да са настъпили
описаните в исковата молба телесни травми и здравословни състояния.
В изготвената анамнеза било посочено, че има хематом на дясното око,
оток и рана около 4 см. на челото и на десен клепач и нараняване на горната
устна. Поставена била диагноза: мозъчно сътресение и хеморагична мозъчна
контузия в тилната област двустранно.
При приемането на ищцата в МБАЛ „С. П. - гр. В. било установено, че
същата се намира в увредено общо състояние, извършени били образни
изследвания и глава и корем.
Оспорва се установената при ищцата в УМБАЛ „С. И. Р.” ЕАД дифузна
аксонална увреда да е в причинно-следствена връзка с транспортния
инцидент.
Оспорват се твърденията, че ищцата все още не се е възстановила, което
изявление се поддържа ,че е неконкретизирано, предвид на което и
неотносимо, доколкото не съдържа яснота по отношение на какъв аспект от
личностното развитие на ищцата би могло да има негативно отражение
състояние като твърдяното и как би се проявило.
Оспорват се твърденията, че при ищцата е налице психично
страдание/заболяване, което да се намира в причинна връзка с механизма на
произшествието или в причинна връзка с телесна травма, настъпила поради
същото.
Оспорват се твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с
механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния
9
интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като
се оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да
обосновават размера на исковата претенция, който е изключително завишен,
прекомерен и не кореспондира нито с естеството на травмите, нито с
характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с
липсата на данни за последващо лечение или ексцес, от което се налага извод
за настъпило в обичайния срок възстановяване, нито с причините и
обстоятелствата при осъществяването на произшествието, вкл. и относимата
към момента на възникването на ПТП съдебна практика.
На самостоятелно основание се оспорва твърдението, че заявените с
исковата молба вреди са настъпили в пряка, непрекъсната причинно-
следствена връзка от осъществяване механизма на транспортния инцидент.
Твърди се изключителен принос на пострадалата за настъпване на травми при
осъществяване на транспортния инцидент - поради извършени като пътник в
лек автомобил марка „Ауди А4“, нарушения на установени от ЗДвП правила.
Поддържа се, че причина за настъпване на телесните травми на пострадалата,
от които е последвал претърпяването на толкова тежки увреждания ,е
извършено нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата и
Правилника за прилагането му и са възникнали поради липсата на
обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан по време на превоза. С
това си поведение, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП
пострадалата - като пътник на задна дясна седалка в лек автомобил марка
„Ауди А4“ е създала предпоставките за настъпването на травми при
осъществяване механизма на произшествието и е улеснила тяхното
възникване.
Поддържа се, че телесните травми в конкретният им морфологичен
характер и тежест са настъпили за пострадалата като резултат от липсата на
обезопасяване чрез поставен предпазен обезопасителен колан,
представляващо нарушение на императивна правна норма - чл. 137а от ЗДвП.
Поради липсата на поставен предпазен колан от пострадалата не било
налично възпиращото свободното движение на тялото противодействие, за
каквото бил предвиден конструктивно и функционално обезопасителният
колан, от което е бил възможен контактът на тялото на пострадалия с детайли
от вътрешното оборудване на автомобила и от което са настъпили травмите.
10
Твърди се, че телесните травми на пострадалата са възникнали поради
свободното движение на тялото във вътрешността на автомобила, възможно
поради липсата на поставен предпазен колан и че са настъпили в резултат от
пряко съприкосновение със значително инерционно въздействие и сила, на
широка площ в части и детайли от автомобилното купе, въз основа на което
се поддържа възражение за изключителен принос на пострадалата за
настъпване на травмите. Поддържа се, че при използване на предпазния колан
от пострадалата тя не би получила травми като възникналите, а други, по -
леки по медикобиологичен характер. Твърди се, че травмите на пострадалата
са настъпили в резултат от липсата на поставен предпазен колан, от което е
бил възможен контакта с елементи от вътрешното оборудване на автомобила
и/или изпадане от превозното средство на терена, предвид на което са
възникнали само по причина от собствено поведение на пострадалия и в тази
връзка се твърди, че възникналият летален изход е в условията на
самоувреждане.
Твърди се, че пострадалата е допринесла и с това, че се е качила при
водача Г., след като е знаела, че същия е употребил алкохол. С Решение
№1/2014г. от 23.12.2015г, ОСТК на ВКС приемал, че е налице съпричиняване
на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от
водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му
е бил известен. Прието, че правнозначим при прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД е
фактът на знанието на пострадалия за употреба на алкохол от страна на
водача на МПС, чийто пътник е. Управлението на МПС след употребата на
алкохол е обстоятелство, повишаващо риска от настъпването на ПТП и на
вредоносен резултат, който риск пострадалият бил поел. С това си рисково
поведение, увреденият допринасял за настъпване на вреда за себе си по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД в случай, че възникне ПТП, обусловено и от
употребата на алкохол от страна на водача.
Оспорва се размера на предявения по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането иск за неимуществени вреди, като се счита същия за
изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Поддържам се , че исковата сума е изключително завишена и че не
съответства на обективните критерии, включващи се в понятието
11
„справедливост", принципно указани от ВКС съд и определени като елементи
за обезвреда. При определяне размера на обезщетението за неимуществените
вреди съдът следвало да извърши преценка на конкретни обстоятелства,
определени по относимост от практиката на ВКС, с оглед приложение на
принципа за справедливост. С оглед твърденията по основанието на
предявената претенция и предвид приложените доказателства се поддържа, че
претендираната от името на ищеца парична сума е в изключително завишен
размер, поради което не отговаря на вложения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
смисъл.
На самостоятелно основание се поддържа,че исковата сума,
претендирана за обезвреда на неимуществени вреди, е недължима и поради
съпричиняване на ищцата за настъпване на сочения вредоносен резултат,
поради което следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите.
Оспорва се изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Оспорва се изцяло предявената искова претенция за имуществени вреди
- по основание и по размер.
Имуществени вреди са тези ,действително направени от ищцата или
чрез разходване на нейните активи разходи, които са в пряка, причинно-
следствена връзка с осъществяване на пътно - транспортно произшествие
В настоящето производство се претендира посочената в петитума на
иска сума, като се твърди, че същата е формирана от разходи на ищцата за
заплащане на медицински изделия, прегледи и лекарства ,във връзка с което
се поддържа исковата сума да представлява размера на имуществени вреди на
ищцата. Оспорват се изцяло тези твърдения, като се оспорва за ищцата да са
възникнали имуществени вреди, представляващи описаните в исковата молба
разходи и възлизащи в размер на исковата сума.
Оспорва се твърдението ищцата да е извършила плащане на суми,
съответстващи на претендираните от нея в настоящето производство
имуществени вреди, или описаните разходи да са сторени чрез разходване на
собствени парични средства или намаляване/отчуждаване на активи на
ищцата, и с които разходи да са се намалили активите на нейното собствено
12
имущество.
Оспорва се претенцията за имуществени вреди и по размер.
Оспорва се предявеният размер на исковата претенция за присъждане
на обезщетение за имуществени вреди като недължим.
Самостоятелно, и по отношение на претенцията за имуществени вреди
,се поддържат възраженията за съпричиняване на ищцата, заявени в отговор
на претецията за неимуществени вреди и въз основа на изложените вече
доводи.
Оспорва се претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата,
претендирана като имуществени вреди, по същите съображения като тези,
заявени по отношение на предявения спрямо претенцията за неимуществени
вреди акцесорен иск.
Във връзка с изложеното се иска да бъде отхвърлени предявените от Д.
В. Ф. - ЕГН **********, действаща със съгласието на своя баща В. Д. Ф. -
ЕГН********** искове, като неоснователни и недоказани.
Възразява се срещу искането за присъждане в полза на ищцата на
направени по делото разноски, в случай, че е заявено искане за
освобождаване от заплащане на държавна такса за производството и от
разноски, и в случай, че това искане бъде уважено.
Възразява се срещу искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищцата с аргумент от
чл. 78, ал. 1 ГПК, като се оспорва и размерът на претендирания адвокатския
хонорар като прекомерен в случай, че надвишава минималните размери
съгласно Наредба № 1/2004г. на ВАС.
Претендират се съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Иска се на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъде привлечен като
трето лице помагач на страна на ответното дружество Г. И. Г. - ЕГН
**********, с адрес за призоваване гр. К.
Правният интерес от привличане на третото лице помагач бил
обусловен от възможността да се предяви иск срещу посоченото лице.Налице
било основание за ангажиране на регресната отговорност на водача Г. И. Г.,
при условията на чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, като се
13
твърди, че при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е
управлявал лек автомобил „Ауди А4” под въздействието на алкохол.

Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Свидетелката Я. Г. и ищцата Д. Ф. са братовчедки, живеят в гр.В. и
имат приятели в гр.К.
На 20.08.2020 г., около 22.00 часа двете отишли в гр.К на центъра,
където се били събрали младежи. Около 05.00 часа двете решили да си ходят
и казали на компанията, че ще пътуват с първия автобус за В.. Там бил и
подсъдимият Г. И. Г., когото двете момичета познавали бегло. Той им
предложил да ги закара до гр.В. с лекия си автомобил марка „Ауди“, модел А
4, с ДК№ ВН АМ, негова собственост. Двете момичета се съгласили, като
свидетелката Я. Г. седнала отпред до водача, а ищцата Д. Ф. - на задната
седалка вдясно. В автомобила се качил и М. К. Н. от гр.К.- съученик и
приятел на Г. Г., който също седнал отзад, зад водача на автомобила.
Около 5 часа на 21.08.2020 г. тръгнали към В., като автомобила
управлявал Г. Г.. Времето било сухо, топло, на зазоряване. При влизане в
града около 05.30 часа се насочили към надлеза в гр.В.“ с посока на
движение- над ж.п. линия В.- С. към кръстовището с“, срещу сградата на
РЗОК -В. Подсъдимият Г. управлявал автомобила с около 111 км/ч, като
подминавайки светофара, навлязъл в ляв завой, загубил сцепление с пътя,
поднесъл в ляво, напуснал платното за движение, ударил се в разделителното
метално заграждение между двете ленти за движение, променил траекторията
си и със странично плъзгане с дължина от 32 м. се отклонил вдясно и се
ударил в областта на задната лява врата в масивен метален стълб за улично
осветление, находящ се на десния тротоар. От генерираните големи
инерционни сили вследствие високата скорост на движение автомобилът
претърпял пластични деформации на около 0,5 м. навътре в купето, като се
огънал ,обгръщайки стълба във вид на буквата „С“. След първоначалния удар
поради остатъка от кинетична енергия автомобилът се завъртял и спрял
перпендикулярно на осевата линия.
14
От автомобила излязла свидетелката Я. Г., а останалите били останали
неподвижно до идването на полиция и линейки на Спешна помощ. След
идването им било установено, че М. К. Н. от гр.К. е починал на място, а
водачът Г. Г., Д. Ф. и Я. Г. били транспортирани в МБАЛ „С. П.“ В. за
лечение. На водача Г. Г. в болничното заведение била взета проба за алкохол
и наркотични вещества. От направеното химическо изследване на взетата
кръвна проба за алкохол е установено наличие на такъв в концентрация 1,03
на хиляда. Направено е повторно изследване, което потвърждава резултата.
Изследването за наркотични вещества е отрицателно.
След проведено лечение Г. Г., Я. Г. и Д. Ф. били изписани от
болничните заведения и продължили възстановяването си в домашни
условия.
От заключението на представената по НОХД 101/2021 г. по описа на
Окръжен съд-В. автотехническа експертиза е видно, че основна причина за
настъпилото ПТП е високата, превишена скорост, с която Г. е управлявал
автомобила. Съобразно чл. 21,ал.1 от ЗДвП разрешената скорост за населено
място е 50 км./ч, като подсъдимият Г. е управлявал със 111 км./ч. По този
начин същия не е могъл да контролира МПС и е допуснал настъпването на
ПТП. Алкохолното повлияване, което е в средни размери и стойности, е
допринесло за високата скорост и забавянето на реакциите, с което е нарушен
чл. 5, ал.З, т. 1, предл. 1 от ЗДвП.
От изготвените съдебно медицински експертизи е видно,че смъртта на
М. К. Н. е вследствие травматично хеморагичен шок, причинен от черепно-
мозъчна травма с контузия на главата, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки,
кръв в мозъчните стомахчета, контузия на гръдния кош с ограничени
разкъсвания на хилусите на белите дробове и съдовия сноп на сърцето, излив
на кръв в трахеята, счупване на лява мишнична кост и повърхностни
ожулвания и наранявания.Смъртта е в пряка причинна връзка с травмите и
начина им на получаване.
Свидетелката Я. Л. Г. получила средна телесна повреда, изразяваща се
в трайно затруднение движението на лява ръка, вследствие раздробяваш
счупване на лява ключица. Увреждането е в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП.
Свидетелката Д. В. Ф. е получила черепно мозъчна травма, довела до
15
средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно
опасно за живота вследствие мозъчно сътресение, с изпадане в мозъчна кома
и вследствие мозъчната контузия с малки кръвоизливи в черепната кухина.
Увреждането е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
Горната фактическа обстановка по НОХД 101/2021 г. по описа на
Окръжен съд-В. се доказва от самопризнанието на подсъдимият и останалите
доказателствата събрани на досъдебното производство, които го подкрепят:
показанията от ДП на свидетелите Я. Л. Г., Д. В. Ф., М. В. М., В. В. М., В. Д.
Ф., В. М. П., М. Н.а И., С. К. Н., К. Н. К. и П. .В. П., протокол за оглед на
местопроизшествие от 31.08.2020г., удостоверение за наследници №
7752/24.08.2020г., заключение на съдебна автотехническа експертиза от
29.01.2021г. на в.л. Р. П. И., съдебно медицинска експертиза за изследване на
труп № 41/2020 г., съдебно медицинска експертиза № 56/2020 г. по писмени
данни, съдебно медицинска експертиза № 49/2020 г. по писмени данни,
протокол за химическо изследване за определяне на концентрация на алкохол
в кръвта № 306/27.08.2020 г., протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози от 21.08.2020г., талон за изследване от 21.08.2020г.; заповед за
прилагане на ПАМ № 20-0953-000422, протокол за химическо изследване за
определяне на концентрация на алкохол в кръвта № 306К/14.10.2020г.,
справка за, нарушител/водач, справка от КАТ за собственост на автомобила,
удостоверение за наследници № 29035/30.03.2021 г., медицинска
документация том втори от ДП; справка за предоставяне на данни по реда на
Наредба № 14/18.11.2009 г.
С влязла в сила присъда №63/23.06.2021 г. по НОХД №101/2021 г. по
описа на Окръжен съд-В.,потвърдена с решение №395/20.12.2021 г. по
ВНОХД №1080/2021 г.на Апелативен съд-С. –оставена в сила с решение
№114/02.12.2022 г. по касационно дело №189 по описа за 2022 г. е признат
подсъдимият Г. И. Г., роден на 08.01.2002г. в гр.Видин, българин, българско
гражданство, със средно образование, неженен, местоживеене град К. обл.В.,
неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това че на 21.08.2020 г. около
05.00 часа при управление на МПС-личния си лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А 4“, с рег.№ ВН АД, движейки се в гр.В.“ с посока на движение от
надлеза над ж.п. линия В.-С. към кръстовището с ул. , срещу сградата на
РЗОК-В., в нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно
16
чл.21, ал.1 от ЗДвП „при избиране скоростта на движение на водача на
пътното превозно средство е забранено да превишава стойността на скоростта
в км/ч за населено място“, движейки се с около 111 км/ч. при максимално
разрешена 50 км/ч, загубил управление на автомобила и се ударил в метален
стълб за улично осветление и по непредпазливост причинил: смъртта на М.
К. Н. от гр.К, обл.В. средна телесна повреда на Я. Л. Г. от гр.В., изразяваща се
в раздробяващо счупване на лява ключица, довела до трайно затруднение на
движението на лявата ръка и средна телесна повреда на Д. В. Ф. от гр.В.
изразяваща се в мозъчно сътресение с изпадане в мозъчна кома и мозъчна
контузия с малки кръвоизливи в черепната кухина, довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота, и тримата пътници в автомобила, като
деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в
кръвта 1.03 промила, установено по надлежния ред с протокол за химическо
изследване за определяне концентрация на алкохол в кръвта № 306К/2020г.
на СХЛ към ЦСМП - гр.П., поради което и на основание чл.343, ал.4 във вр.с
ал.3, б.“б“, предл.1, във вр.с чл.342, ал.1 от НК, във вр.с чл.21, ал.1 от ЗДвП,
във вр. с чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК е осъден
подсъдимият Г. И. Г. като му е определено наказание „лишаване от свобода“,
за срок от 4/четири/ години и 6 /шест/ месеца, което е намелено с 1/3 и му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години.
На основание чл.304 във вр. с чл.ЗОЗ, ал.2 от НПК, е оправдан
подсъдимия Г. И. Г., със снета по - горе самоличност, че е извършил
престъплението, за което е обвинен, като е нарушил правилата за движение
по пътищата, установени в: чл.5, ал.3,т.1, предложение първо от ЗДвП „на
водача на пътното превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда“ и
чл.20, ал.1 от ЗДвП „водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“.
На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК е наложено на подсъдимия Г. И. Г., със
снета по - горе самоличност наказание „лишаване от правоуправление на
МПС“ за срок от 5/пет/ години.
17
По делото е назначена и изпълнена съдебно автотехническа експертиза
(л.153-158 от делото)от в.л. инж. Р. П. И. ,член на Съюза на независимите
автотехнически експерти в Б. (СНАТЕБ).
В.л. инж. Р. П. И. дава заключение ,че на местопроизшествието не са
оставени спирачни следи от лекия автомобил Ауди“, модел „А4“ с ДК№ ВН
АМ,който е загубил напречна устойчивост в момента на излизане от ляв
завой, ударил се е с предна лява гума в тръбното метално заграждение, след
което е осъществил около 32 м. странично плъзгане в посока - напред и
надясно, качил се на тротоара и осъществил удар в масивен метален стълб.
Скоростта на лекият автомобил „Ауди“, модел „А4“ с ДК№ ВН АМ
преди загуба на управление е била около 111 км/час, а м момента на удара в
металния стълб - около 85 км/час.
Лекият автомобил се е ударил с лявата си странична част в областта на
задна лява врата в масивен стоманен стълб за улично осветление. Вследствие
на ексцентричния спрямо центъра на тежест удар автомобилът получил
ротация в посока обратно на часовниковата стрелка ,като се завърта на около
180°, а от центробежната сила получава транслация на около 3,60 м. по
посока на огледа, заставайки на десния тротоар перпендикулярно на пътя с
предната част към платното за движение.
Вещото лице определя механизма на ПТП и техническите причини за
възникването му по следния начин :
На 21.08.2020 година около 05:30 ч. в гр. В.“ лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А4“ с ДК№ ВН АМ, собственост и управляван от алкохолно
повлияния с 1,04 %о Г. И. Г. с още трима пътника се движи в южна посока с
направление от надлеза над ж.п. линията към р. Д. със скорост от около 111
км/час, при максимално разрешени 50 км/час.
В момент на излизане от ляв завой, губи сцепление с пътя като поднася
в ляво, напуска платното за движение, като се удря в разделителното метално
заграждение, след което променя траекторията си и със странично плъзгане с
дължина от 32 м. се отклонява в дясно и се удря в областта на задната дясна
врата в масивен метален стълб за улично осветление, находящ се на десния
тротоар.
От генерираните големи инерционни сили вследствие високата скорост
на движение, автомобилът претърпява пластични деформациина около 0,5 м.
18
навътре в купето, като се огъва обгръщайки стълба във вид на буквата „С“.
След първоначалния удар поради остатъка от кинетична енергия,
автомобилът се повдига нагоре до около 1,70 м. от нивото на земята, а
вследствие на ексцентричния спрямо центъра на тежест удар, получава
ротация в посока обратно на часовниковата стрелка като се завърта на около
180°, а от центробежната сила получава транслация на около 3,60 м. по
посока на огледа, заставайки на десния тротоар перпендикулярно на пътя с
предната част към платното за движение, както е описано в Протокола за
оглед и мащабната скица.
В резултат на произшествието возещият се зад водача М. К. Н. почива
на място, пътувалите на предна дясна и задна дясна седалка Я. Г. и Д. Ф.
получават травматични увреждания описани в СМЕ по производството,а
лекият автомобил получава повреди и деформации.
Причината за произшествието според вещото лице е превишена скорост
и неадекватните действия на водача с органите за управление на автомобила,
породени от неопитността и алкохолното му повлияване, довели до загуба на
контрол над автомобила.
ПТП е протекло в тъмната част от денонощието при ясно,сухо и топло
време с добра видимост.
Участъкът от пътя, където е реализирано ПТП , е прав, хоризонтален,
непосредствено след излизане от ляв завой и низходящ наклон на пътя по
посоката на движение на лекият автомобил „Ауди“, модел „А4“ с ДК№ ВН
АМ. Пътната настилка е в добро общо състояние,суха, без засмоляване и
полиране - с добри сцепни качества.
Бул. „” в участъка на произшествието се състои от две платна за
движение - ляво и дясно. Двете платна са отделени от разделителна лента със
ширина 1,20 м. с монтирана върху нея тръбна метална ограда.
Ширината на всяко платното за движение на ППС е 6,60 метра.
Движението във всяко платно за движение е еднопосочно с две ленти от
по 3,30 м. във всяка посока.
Лекият автомобил „Ауди“, модел „А4“ с ДК№ ВН АМ се е движил в
дясното платно на бул. ” по посока на огледа в южна посока - към Здравната
каса.
19
Началният контакт между автомобила и стълба е в лявата странична
част на лекия автомобил в областта на лява задна врата, като в процеса на
осъществяване на удара се осъществяват масивни пластични деформации до
около 0,5 метра навътре с посока на силово въздействие от ляво на дясно, а
купето се е огънало около стълба във вид на буквата „С”.
В първоначалния момент пострадалата се е движела със зададените от
автомобила скорост и посока на движение. Запазването на тези параметри във
времето и пространството се нарича инерция.
Изхождайки от данните по делото и изложените анализи и изчисления в
констативно-аналитичната част,вещото лице инж. Р. П. И. счита, че удар с
най-голям интензитет е насочен за тялото на ищеца (и за останалите пътници
в автомобила) в обратна посока на ускорението на масовия център, т. е. е
насочен наляво спрямо автомобила.
При първоначалния удар на автомобила в стълба траекторията и
скоростта му рязко се променили. Ударът е страничен отляво. Този удар
може да се класифицира като кос страничен удар, с относително малка
ширина на контакта, поради което се получават значителни по интензитет
инерционни сили действащи върху телата на пътуващите в автомобила.
Тялото на пострадалата, която е седяла на задната дясна седалка, е
последвало промяната на движението на ударения автомобил и в него се е
породила значителна по размер преносна инерционна сила, насочена към
пътника на задната дясна седалка.
При този удар пострадалата в случай, че е била без поставен
обезопасителен колан, би получила травматични увреждания в лявата част на
тялото си от удара във вътрешните части на автомобила и в другия пътник
,седящ отляво. В случай, че е била с поставен колан, тези травми биха се
избегнали, но най-вероятно би получила гръдната травма от силния удар и
високата скорост.
След този удар, вследствие остатъка от кинетична енергия, автомобилът
бива повдигнат със задницата нагоре и завъртян в посока обратна на часовата
стрелка до установяване в заснетото при огледа положение с надлъжна ос на
практика перпендикулярна на надлъжната ос на платното за движение.
Следователно траекторията на тялото на пострадалата е била в посока
наляво - към задната лява врата, а от последвалата ротация на автомобила
20
след удара в стълба тялото е придобило стремеж да се завърти на седалката
надясно, по посока на часовата стрелка, а вследствие на породилото се
кориолисово ускорение и центробежни сили е възможно дясната част на
главата да се наклони и удари в задна дясна врата или облицовката над нея.
При това движение поставения обезопасителен колан не би помогнал и
пострадалата би получила удар в дясната част на главата в цитираните по-
горе елементи от интериора на автомобила.
Сред сработване на предпазния обезопасителен колан, максимално
допустимото преместване по посока на действието на инерционните сили е
около 3 - 5 см.
Според в.л. инж. Р. П. И. лекият автомобил „Ауди А4“ е съвременен
автомобил и е оборудван производствено с предпазни колани за всички места
за сядане.
Коланът се задейства при удар отпред - челен или близко до челен.
Предназначението на предпазния колан е да задържи човешкото тяло на
седалката по време на удар на МПС, при отхвърляне на тялото напред от
инерцията, или при обръщане. Коланът предотвратява множество средни и
тежки травми - черепно-лицеви, удари на главата в предното стъкло и рамката
над него, счупвания на гръдния кош при удари в кормилото и в арматурното
табло. Правилно поставеният предпазен колан разпределя силите на
внезапното забавяне на тялото върху по - големи и по - здрави негови части,
като гърдите, бедрата и раменете. Коланът се разтяга леко, за да забави тялото
и да увеличи разстоянието на спирането му. Изследванията доказват, че са
изключително полезни при произшествия, настъпили при скорости до 60 км/ч
- когато вътрешната част на купето на автомобила не се деформира. При
завъртане на автомобила коланът няма възпиращо действие, тъй като върху
тялото действа центробежна сила и главата се удря във вътрешните части на
купето.
Друга функция на обезопасителния колан е предпазване на пътуващите
при преобръщането на автомобила. Тогава бедреният клон на колана не
позволява при преобръщането пътуващите да удрят главите си в тавана, при
което може да се счупят вратните прешлени, също водещо до смърт.
Правилно поставеният предпазен колан предотвратява и изпадане на
ползвателя му от автомобила при произшествие.
21
Стандартните триточкови предпазни колани, с които е оборудван
процесният автомобил, не осигуряват фиксиране на горната част на тялото
при страничен удар. Главата също не е фиксирана. Фиксирана е поясната
област към седалката, гръдния кош при челен удар, а главата е предпазена от
удар отзад от облегалката над седалката.
Коланите в процесния автомобил са инерционни триточкови - сработват
щом усетят ускорение на тялото на ползвателя над критичната стойност,
породено от челен удар, рязко спиране, поднасяне и др.
Правилно поставения предпазен колан изключва удара на ползвателя му
в интериора на автомобила при челен удар, близък до челен, или
преобръщане на автомобила

По делото е назначена и изпълнена съдебно-медицинска експертиза
,изпълнена от д-р А. П. И.,нач.отд.“Съдебна медицина“ при МБАЛ“С.П.“АД
– В.
В.л.дава заключение ,че Д. Ф. е постъпила в Спешно отделение
МБАЛ“С.П.“АД – В. на 21.08.20 в 06,30 ч с диагноза „мозъчно сътресение“.
Анамнеза:докарана от ЦСМП , няма ясен спомен за случилото се .
Обективно състояние : увредено общо състояние,трудно
конактна,неадекватна,неориентирана за време и място,има хематом на дясно
око,оток и нараняване на челото 4 см ,нараняване на клепач на дясно око 1 см
и нараняване на горната устна 1 см.
В 8,15 ч приета на лечение в хирургично отделение с диагноза:контузис
капитис,комоцио церебри,разкъсно-контузна рана на главата.
Има гадене,без повръщане. Неконтактна,неадекватна.
Преведена в ОАИЛ в сопорозно /сънливо/ състояние,стабилна
хемодинамика.
22.08.20 г - сомнолентна.Отговаря на въпроси.Няма спомен за
случилото се.Брадикардия-46 удара/мин.,кръвно налягане 85/43.г
На 24.08.2020 г.-сомнолентна,брадипсихична.Оплаква се от
световъртеж,двойно виждане.
КТ глава -двустранно окципитално/тилно /-хиподензн огнища на
мозъчна контузия с малки хеморагични зони дясно.
22
На 28.08.2020 г.сомнолентна,влиза се лесно в контакт.Без оплаквания.
На 26.08.2020 г.преведена в ХО .
На 28.08.2020 г. подобрено общо състояние,оплаква се от световъртеж.
КТ на глава -не се установяват огнищни и контузионни паренхимни
лезии.
На 01.09.2020 г. -добро общо състояние,леко главоболие,без огнищна
неврологична симптоматика,няма вратна ригидност.
На 03.09.2020 г. -непостоянно главоболие,без огнищна симптоматика.
На 05.09.2020 г. изписана с подобрение.Контактна,адекватна,без ОНС.
Проведено лечение с вливания ноотропил,дексаметазон,аналгин
,вит.С,бромхексин,фраксипарин.
Окончателна диагноза:интрацеребрален хематом,без открита
вътречерепна травма.Комоцио церебри.
На 11.09.2020 г. в МБАЛ „С.И. Р." С. е извършено изследване -ЯМР -
супратенториално в ляво фронално и дясно окципитално се виждат малки
субдурални изливи/хроничнк субдурални хематоми./
Дадено е заключение :МР макроморфология на описаните промени в
мозъка може да се свърже с единични глиозни фокуси неспецифичен храктер
и посттравматична дифузна аксонална увреда.МР данни за малки
посттравматични субдурални хематоми в хроничен стадий.
На 11.11.2020 г. извършено контролно ЯМР изследване за сравнение с
предходното от 11.09.20 г. :
Дадено е заключение ,че в сравнение с предходното МР изследване
проследяемите субдурални хронични хематоми не се визуализират-пълна
резорбция.Останалият статус без динамика в образа.
В ляво фронтално и париетално персистират единични
субкортикално/подкорово / разположени глиозни фокуси с неспецифичен
характер ,с вероятна съдова генеза с давност.
Вещото лице дава заключение ,че на Д. В. Ф. са причинени :
закрита черепно-мозъчна травма , контузия с разкъсно-контузна рана на дясна
лицева половина и хематом на дясна орбита,изпадане в безсъзнателно
състояние с ретроградна амнезия,малки кръвоизливи под твърдата мозъчна
23
обвивка в лява челна област и дясна тилна област(хронични субдурални
хематоми ),без да са повишили вътречерепното налягане.
Специализираните изследвания показват единични глиозни
фокуси,което дава основание да се приеме,че е налице посттравматична
дифузна аксонална увреда./11.09.2020 г./
При увреда на нервните клетки и израстъците им се разрушава
структура им и се разраства съединителна тъкан под форма на глиозни
възелчета.
Контролно изследване на 11.11.2020 г.-пълна резорбция на хроничните
субдурални хематоми,персистират единични субкортикално разположени
глиозни фокуси с давност.
Мозъчното сътресение е лекостепенна,функционална мозъчна травма,с
краткотрайна загуба на съзнание,без трайни последици.
Мозъчната контузия е травма,при която има структурна мозъчни
увреждания- от микроскопични увреди на нервните влакна до масивни
разкъсвания на мозъчната тъкан и съдове.
Причините са директен удар по главата или състояние на рязко
ускорение и спиране движението на главата.
Нервната клетка/неврон / има дълги и тънки израстъци- аксони,които
провеждат електрически импулси от тялото на неврона .
Дифузната аксонална увреда е вид мозъчна контузия с микролезии на
аксоните на мозъчните клетки/бялото мозъчно вещество /.Поради увредата на
аксоните се нарушава връзката между мозъчните клетки с последваща
временна или трайна загуба на мозъчните функции,като може да се причини
оток на мозъка или мозъчния ствол с дислокационни промени.
В конкретния случай се касае за увреда на ниво клетка с микроскопичен
характер,без да е проявен мозъчен оток или дислокация .
За тримесечен период мозъчните кръвоизливи са се резорбирали
напълно.
Пострадалата е изпаднала в безсъзнание непосредствено след
травмата.В Спешно отделение е трудно контактна,неориентирана.В
следващите дни е сомнолентна/сънлива /,с брадикардия и хипотония.От
22.08.2020 г .отговаря на въпроси.
24
Когато изпадането в безсъзнание се дължи на чисто мозъчно сътресение
не остават трайни последици.След мозъчна контузия има нарушения от
микро- и макро-естество ,с леки или по-тежки усложнения.
Посттравматичната аксонална увреда в конкретния случай има
травматичен произход .Пострадалата е преживяла две черепно-мозъчни
травми ,които неминуемо са довели до структурни изменения на мозъчните
клетки и израстъците им.
Налице са единични глиозни фокуси в мозъчния паренхим,които няма
да се възстановят,но към момента липсват органични увреждания или
заплашващи здравето и живота усложнения.Превалират нарушения в
емоционално отношение.
Пострадалата е частично възстановена,но не е препоръчително да
упражнява тежки спортове.
Необходимо е регулярно следене на състоянието й и осигуряване на
ненатоварване във физическо и психично естество.Възможно е
възстановителният период да протече няколко месеца или години.
През цялото време на болнично и амбулаторно домашно лечение
пострадалата е изпитвала главоболие,световъртеж,нестабилност,без
да се е налагало специализирано лечение за обезболяване.
Проведено е болнично лечение от 21.08.2020 г. до 5.09.2020 г.
Липсват данни за провеждането на домашно лечение и времетраенето
му.Характерът на страданието предполага по- дълго лечение.
Описаните травматични увреждания отговарят да са причинени при
ПТП.
Изпадането в коматозно състояние с последваща ретроградна амнезия и
посткомоционна симптоматика се преценяват като разстройство на
здравето,временно опасно за живота.
Мозъчната контузия с ограничени кръвоизливи,бързо резорбирали се
,водят до разстройство на здравето ,временно опасно за живота.
Външните травматични увреждания-хематом на дясна орбита и
разкъсно-контузно нарняване се преценяват като временно разстройство на
здравето,неопасно за живо .
В.л.д-р А. И. е депозирала допълнително заключение (л.26-31 от делото
25
,т.2 )





В.л.дава заключение ,че пострадалата Д. В. Ф. е седяла на дясна задна
седалка в автомобила.
Травматичните увреждания,установени при приемането в Спешен
център са в областта на главата -разкъсно- контузна рана на дясната половина
на челото,хематом на дясна орбита,нараняване на горната устна.
По данни от досъдебното производство лекият автомобил се е ударил с
лявата си странична част в стоманен стълб.При това положение пострадалата
рязко е отхвърлила главата си надясно и получените травми са от блъскане в
страничната дясна част на купето - вратата.При рязкото спиране е възможно
да се удари в седящия от ляво пътник.Не са описани травматични увреждания
в лява част на главата.
Установените кръвоизливи в мозъчния паренхим са последица на
гореописаната травма и контра -ку (contre-coup)удар на мозъка в черепната
кухина.
Не са установени „коланни „ травми.В конкретния случай и при
използване на обезопасителен колан главата на пострадалата не е фиксирана
и може да се отметне встрани.Коланът предпазва гръдно-коремната област
при движение предно-задна и обратно посока,а в случая посоката на удара е
отляво надясно.
Касае се за силен удар,при скорост на движение 80- 100 км /час/ .
От направените лабораторни изследвания при приемане на 21.08.2020 г.
е видно,че стойностите на кръвната захар са 4,39.По време на лечението в
отделението многократно са провеждани изследвания на кръв и урина и
стойностите на кръвната захар се движат до 5,01 -5,92 т.е.-в границите на
нормата.
Референтните стойности са от 3,5 до 6,1 мили мол/л.,независимо от
възрастта на индивида.
26
Не е налице преддиабетно състояние към момента на травмата и преди
това.
Проследявайки здравното състояние на пострадалата от 2008 г. до 2020
г. не се установява поставяне на диагноза „преддиабетно състояние“ и
„диабет“, както и провеждано лечение.
Хроничните мозъчни кръвоизливи не са свързани със заболяването
ДИАБЕТ, а имат травматичен характер.
От направеното извлечение за проведени консултации,
прегледимедико-диагностични дейностни,хоспитализация за горепосочения
;
период е видно, че пострадалата е прегледана от
общопрактикуващ лекар на 14.06.2013 г .с диагноза:“травма на глезена и
стъпалото“.
На 1.10.2013 г. е консултирана с диагноза „мозъчно
сътресение“,консултирана с невролог на 2.10.13 г,проследена амбулаторно до
28.11.2013 г.Не е хоспитализирана.
Пострадалана не е имала симптоматика,налагаща болнично лечение.
В последващите месеци и години не са проявени оплаквания от
травматичен характер.
Дифузната аксонална увреда не е последица от предходни травми , а се
дължи на преживяното ПТП от 21.07.2020 г.
Състоянието на пострадалата след ПТП -то и клиничното протичане
говори за мозъчна контузия със структурни мозъчни увреждания-микролезии
на аксоните на мозъчните клетки,временна или трайна загуба на мозъчните
функции.
Въпреки че за тримесечен период е настъпила пълна резорбция на
мозъчните кръвоизливи ,травматичните увреждания на проводните пътища не
се възстановяват ,а настъпва разрастване на неспецифична -глиозна тъкан в
бялото мозъчно вещество.Това се осъществява в хода на оздравителния
период.
Към настоящия момент не е извършено освидетелствуване от
невролог,което да отговори на поставените въпроси.

27
По делото е назначена и изпълнена съдебнопсихиатрична експертиза
№ 13/22 от д-р Н. В. Н.- психиатър/ специалист, представляващ “АСМП -
Индивидуална психиатрична практика- Д-р Н. Н.” гр. В.
Пред вещото лице ищцата споделя :“ Единствените спомени от
катастрофата са , както си закопчавам предпазния колан и потеглянето на
автомобила и когато се „събудих“ в болницата. Нищо друго не помня, като че
някой ми го е изтрил от съзнанието. В болницата прекарах две седмици. Имах
болки по цялото тяло, не можех да стана от леглото, дори и при преместване
посоката на погледа ми се завиваше свят, имах позиви за повръщане. След
изписването за мене неотлъчно се грижеха сестра ми и баба ми- те ме
хранеха, извършваха хигиенни процедури. В къщи, като че ли се влоших още
повече- болеше ме постоянно глава, допълнително получавах мигренозни
пристъпи. Не можех да дъвча по- твърда храна-конците ми пречеха . Зрението
ми беше замъглено, особено с лявото ми око. Бях отчаяна, не исках да виждам
никого, не гледах телевизия, не употребявах GSM , компютър. Всичко ме
дразнеше- шумове, светлина... Нямах желание за нищо. В началото мисълта и
говора ми бяха забавени, не бях способна да се концентрирам. Като
„проходих“, имах нужда да се подпирам за нещо, да правя почивки, защото
ми се виеше свят, гадеше ми се и се страхувах да не падна... Когато тръгнах
отново на училище, бях „друг“ човек- нямаше го предишните ми хъс,
увереност, енергичност, който получих от спорта. Мислех, след завършването
на средното си образование да продължа в икономическия институт, ама сега
съм разколебана дали ще се справя. Липсват ми тренировките, състезанията,
атмосферата в залата. Ограничих приятелския кръг, преди излизах по
дискотеки, веселях се- сега нямам интерес. По- добре ми е да съм си сама. В
ежедневието си сега изпитвам някаква безпричинна напрегнатост, тревожна
зареденост, като, че ли нещо лоши предстой да ми се случи. Последните
лоши неща, които ми се случиха са: проблеми с менстуалния цикал- стана
нередовен и появи ми се типичен обрив по краниците- ръце (лакти), крака (
глезени). На консултация с дерматолог e поставена диагноза „себореен
дерматит“, в диференциално диагностичен план обсъдено , че е възможно да
се касае за псориазис. При прегледите и двамата специалисти - дерматолог и
гинеколог, казаха, че състоянието ми е резултат от преживян стрес“.
От обзора на научната литература по темата психическата (
емоционална ) травма е дефинирана като увреждане или нараняване на
28
психиката след преживяване на страшно или тревожно събитие, което може
да доведе до проблеми при функционирането или нормалното адаптиране към
промени в бъдеще. Обективните факти за събитието не са тези, които
определят колко травмиращо е то, а субективното емоционално преживяване
на индивида.
Видът, продължителността и тежестта на симптомите зависят от
няколко фактора: естеството на травматичното събитие, нивото на налична
подкрепа, досегашния житейски опит, личността и нейната устойчивост.
Според вещото лице в резултат от преживяното ПТП у ищцата като
костни последици са налични когнитивни дефицити, постравматичен
синдром и социално поведенчески симптоми от тревожно депресивно
естество. Загуба на паметта е най-честото когнитивно увреждане сред
пациента с мозъчна травма и се среща при 20-79 % от хората със затворена
травма на главата в зависимост от тежестта й. Посттравматичната амнезия,
състояние на обърканост с нарушена памет, се характеризира със загуба на
специфични моменти или частична неспособност за формиране на нови
такива.
Посттравматичният синдром на сътресение на мозъка (
посткомоционен синдром) може да включва физически, когнитивни,
емоционални и поведенчески проблеми . Социалните и поведенчески
симптоми след травматичното мозъчно увреждане включват неспособност за
контрол на гнева, импулсивност, липса на инициатива, промени в личността.
Вещото лице дава заключение ,че ищцата Д. В. Ф. ЕГН **********,
адрес: гр. В. страда от протрахирана реакция на стрес и разстройство в
адаптацията,тревожно депресивно разстройство / Ф 41.2 по МКБ-Х
/.Елементи на психоорганика / Посттравматична церебрастения .
В резултат от претърпяното ПТП ищцата Ф. е преживяла психична
емоционална травма.
Към момента на инцидента- 21.08.2020 г. и след това в резултат на от
ПТП ищцата е получила телесни и психични увреждания, изразяващи се в
съчетана гръдна и черепно-мозъчна травма ( мозъчно сътресение с изпадане в
мозъчна кома, мозъчна контузия с малки кръвоизливи в черепна кухина,
травматичен интрацеребеларен хематом ) с последвали от тях усложнение
посттравматичен церебрастенен синдром и Остра реакция на стрес / Ф43.0 по
29
МКБ- X /в последвалите месеци продължила и прераснала в протрахирана
депресивна реакция с разстройство в адаптацията. / Ф43.21 по МКБ- X /.
Отчетената Реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията са в
пряка връзка с преживяното ПТП.
Към момента на освидетелстването- 27.05.2022 г.ищцата е частично
възстановена. Предстоят й месеци ,а вероятно и години до пълното връщане
на преморбидното ниво на функциониране.
В с.з.на 24.06.2022 г. са разпитани свидетелите В. Д. Ф.,Я. Л. Г.,Г. В. А.
и В. Т. В. .Те установяват ,че деня на катастрофата ищцата била настанена в
реанимацията. Била в тежко състояние, не можела нито да говори, нито да
извършва някакви движения.
Лекарите се чудели дали да я закарат до С. или да оставят ищцата на
лечение във В. Страхували се, че няма да издържи пътуването до С.
Грижели се за нея баща и и неговата майка, защото майката на ищцата
била починала четири месеца преди катастрофата.Ищцата питала за майка си
и и било обяснено ,че майка и е починала .
Ищцата имала болки само в главата, което налагало да се вика
медицинската сестра ,която да дава болкоуспокояващи.
Ищцата спяла почти по цял ден,не можела да пази равновесие,наложило
се да я учат да ходи.Не можела да яде нищо освен супи и сокове.Била с
поставен катетър и памперси.
След изписването на ищцата от болницата тя била непрекъснато вкъщи
и баща и седял два месеца покрай нея. Редувал се със сестрата и бабата на
ищцата.Ищцата се оплаквала единствено от болки в главата и от време на
време сънувала кошмари. Имало два-три случая, когато се напикала в
леглото.
Лечението в домашни условия продължило около два месеца ,след
което ищцата тръгнала на училище.
Преди инцидента ищцата тренирала самбо и джудо в продължение на
около 5 години. Имала златни, сребърни и бронзови медали от
международни състезания. Точно преди инцидента била на тренировки в
националния отбор, защото била републикански шампион на Б.. След
инцидента се опитала за кратко да тренира, но било преценено , че не е
30
подходящо. След първия ядреномагнитен резонанс, когато казали на ищцата
да не ходи на училище, нейният личен лекар казал, че минимум шест месеца
не трябва да практикува какъвто и да е спорт. Престанала да спортува,тъй
като самбо и джудо са бойни спортове,при които често се случват удари на
главата в тялото на противника или в татамито.
След катастрофата и към настоящия момент ищцата има средно по два
пъти на седмица болки в главата,което налага приема на обезболяващи
лекарства.Последните повлияват и главоболието спира,но само за един-два
дни и след това пак се повтаря. Появяват се персистиращи болки в главата,
но ходенето е възстановено, няма оплаквания от вестибуларния апарат. Ако
ищцата не пие болкоуспокояващи, болката в главата не спира. След като
изпие лекарствата, тя ляга да спи и след като се събуди, вече е в добро
състояние. Ако на училище я заболи главата, тя отива при личния лекар и си
взима бележка и се прибира вкъщи, пие си хапчето и си ляга.
Преди катастрофата ищцата е получавала други черепно-мозъчни
травми. През 2013 година я ударила една кола като пешеходец. Тогава е била
за 2-3 секунди в безсъзнание и още същия ден вечерта родителите и я
прибрали вкъщи и след това не е имала никакви други
оплаквания,възстановила се напълно.
Свидетелката Я. Г. е категорична ,че ищцата е била с поставен
обезопасителен колан.
След катастрофата ищцата се оплаквала ,че не вижда с едното око и че
трудно фокусира с другото-едното око било почти извадено от
орбитата.Появили се проблеми с паметта ,близките моменти преди
катастрофата просто ги била забравила, не помнела какво се е случило.В
болницата не можела да се сети за имената на своите приятели,дошли на
посещение,и ги питала за имената им. Не гледала телевизия поради лекарска
забрана,трябвало да лежи в стаята си на тъмно.
Преди инцидента ищцата била щастлива, усмихната ,гледала да
помогне на всички. След инцидента до известна степен не е същият човек
като преди.
Съдът кредитира свидетелските показания,тъй като те са
последователни и непротиворечиви и тъй като кореспондират със
заключенията на съдебномедицинската и съдебнопсихиатричната експертизи
31
.
При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В.
прие за установено следното от правна страна :
Производството по делото е образувано по искове, квалифицирани по
чл. 432, ал. 1 от КЗ. Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с действащия към датата на събитието КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове.
По делото е установено, че преди подаване на ИМ ищецът е отправил
писмена претенция по реда на чл. 380 КЗ към застрахователя,но
застрахователят не е изплатил никакво обезщетение.Не се спори ,че
претенцията към застрахователя е отправена и получена на 13.10.2020 г. и че
след поискването на допълнителни документи застрахователят е отказал да
заплати обезщетение с писмо изх.№11441/16.10.2020 г.(л.15 от делото).
Доколкото уреденото в КЗ производство по искане за плащане на
застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като
възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл. 498 КЗ, съдът
намира, че за ищеца се е открила възможността да предяви всичките си
претенции пред съда.
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор
за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица
за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал.
32
1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, настъпилите вреди, резултат
от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния
вид и размер.
Както бе посочено в приетата фактическа установеност фактът, че
лекият автомобил ,в който се е движел ищецът , е бил застрахован при
ответното дружество по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите“ , като наличието и и валидността към
датата на произшествието също не са предмет на спор между страните по
делото, поради което застрахователят е материалноправно легитимирана
страна по прекия иск.
Налице е влязла в сила присъда, обвързваща гражданския съд относно
това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на
дееца поради това (Чл.300 ГПК ).
Съгласно Чл.432 ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Налице
е основанието по чл. 432 , ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на
ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди, свързани с
претърпените от него болки , страдания и негативни изживявания, последица
от причинените телесни увреждания. Функционалната връзка между
деликтната отговорност и отговорността на застрахователя предпоставя
пораждането на задължението на последния по горецитираната правна норма,
при реализиране на визираните в нея предпоставки. На първо място, това е
установяване на застраховане на гражданска отговорност на виновния за ПТП
водач при ответника - застраховател по време на настъпването на
застрахователното събитие и на второ - осъществяването на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Ответникът, по силата на
33
застрахователното правоотношение, е поел задължение да обезщети вредите,
причинени на трети лица от водача на застрахованото превозно средство.
Предвид характера и интензитета на причинените на ищеца значителни
морални болки и страдания на основание чл. 51, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД
Видинският окръжен съд намира, че за възмездяване на претърпените от него
неимуществени вреди справедливият размер на обезщетение е 80 000
лв.,като този размер на обезщетение е от естество да репарира негативните
емоционални преживявания и физически страдания на ищеца .
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната
съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в Държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус –
полученото увреждане на здравето, изразяващо се в телесни травми;
причинените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по
време на инцидента, както и след това; съобразявайки сравнително младата
възраст на пострадалата; продължителността и степента на претърпените
болки и страдания ,които продължават макар и в значително по-слаба степен
и към настоящия момент след близо две години след ПТП , причинените
неудобства, свързани с ежедневното обслужване за срок от около два месеца;
нарушен житейски ритъм, физически затруднения при полагането на труд и
при съобразяване с конкретните икономически условия и съответните нива на
34
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент, които следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера
на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие (в този смисъл е даденото
разрешение в практиката на ВКС, формирана в множество решения - Р №
83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р №1/26.03.2012 г.
по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. №
634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на
ВКС, ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО
и други съдебни актове), съдът намира за справедливо претърпяните болки и
страдания да се остойностят в размер на 80 000 00 лв.
Съдът отчете ,че към момента на катастрофата ищцата е била ученичка
и че причинените травматични увреждания ще се отразят негативно върху
целия и живот .Ищцата е била няколко дена в безсъзнателно състояние,в
резултат на инцидента е претърпяла болки и страдания ,влошено
зрение,нарушение на вестибуларния апарат ,невъзможност да се обслужва
сама в бита ,нарушения на паметта .Поради последвалата амнезия е
преживяла повторно новината за смъртта на майка си.
И към настоящия момент ищцата продължава да изпитва болки в
главата и да се оплаква от влошена памет.
В резултат на катастрофата ищцата е прекратила успешната си
състезателна кариера по самбо и джудо,тъй като тренировките и състезанията
са съпроводени с неизбежен риск от сътресение на мозъка .
Съдът отчете също така ,че ищцата ще продължи през целия си живот
да страда от причинените травматични увреждания,тъй като ,видно от
заключението на в.л.д-р А.И. уврежданията на нервните клетки с
последващото разрастване на глиозни възелчета са необратими .Това
обуславя влошаване на паметта и затруднена професионална и житейска
реализация.Ищцата следва да следи регулярно за здравословното си
състояние и да избягва натоварвания от физическо и психическо естество.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА НАЛИЧИЕ НА
СЪПРИЧИНЯВАНЕ
35
Видинският окръжен съд намира ,че размерът на дължимото
обезщетение не следва да бъде намален поради наличието на съпричиняване
от страна на пострадалия . По въпроса за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, следва да изходи от указанията , дадени в
т. 7 от ППВС № 17/1963 г., както и от принципните становища по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изразени в задължителна, по смисъла на т.
2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС практика-
решение по т. д. № 525/2008 г., решение по т. д. № 977/2010 г., решение по т.
д. № 618/2011 г. и други.
В т.7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС се приема
,че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно
дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно с
обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2
ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да действа виновно.
В Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията К. Е. се приема,че за да бъде намалено обезщетението
за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване.
Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия
от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е
налице само ако именно поведението на увредения е станало причина или е
повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. Сам
по себе си обаче, фактът, че увреденото лице е пътувало в автомобила,
участвал в пътно-транспортното произшествие, не налага извод за
допринасяне на вредите от злополуката. Приносът на водача на автомобила за
настъпването на пътно-транспортното произшествие е личен и не обосновава
автоматично принос на всички пътуващи в този автомобил. Отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от
сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане.
Доколкото обаче отговорността му е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
36
условия, при които отговаря самият причинител на вредите.
Доказателствената тежест за наличие на съпричиняване лежи върху
ответната страна ,която обаче не е ангажирала каквито и да било
доказателства в тази насока,поради което възражението за съпричиняване
следва да бъде оставено без уважение.Свидетелката Я. Л. Г. е категорична,че
ищцата е била с поставен обезопасителен колан.
В отговора на исковата молба (л.62 от делото ) е направено възражение
от страна на ищеца за съпричиняване поради това ,че ищцата се е качила в
автомобил ,управляван от употребил алкохол водач.От събраните по делото
доказателства не се установява ищцата да е възприела факта ,че водачът на
лекия автомобил употребява алкохол преди да седне зад волана .Не се
събраха и доказателства водачът да е бил очевидно повлиян от употребения
алкохол и този факт да е бил известен на ищцата .
В отговорите по Чл.176 ГПК третото лице-помагач дава обяснение,че е
употребил алкохол в с.Бойница ,но че не се е чувствал повлиян от алкохола и
че ходел уверено .
Поради изложеното, съдът намира, че конкретен принос на ищеца във
вредоносния резултат, който да може да бъде квалифициран като
съпричиняване, не се установява.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАКОННАТА ЛИХВА
По силата на Чл. 497. (1) от Кодекса за застраховането застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната
от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ (не може да е по-дълъг от три
месеца от предявяването на претенцията по реда на чл. 380 пред
застрахователя)освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В конкретния случай застрахователната претенция е предявена на
13.10.2020 г.,а постановеният отказ е от 15.03.2021 г., следователно
законната лихва върху главницата започва да тече от 13.01.2021 г. ( три
37
месеца от предявяването на претенцията по реда на чл. 380 пред
застрахователя).
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ИМУЩЕСТВЕНИ
ВРЕДИ
Ищцата оценява имуществените си вреди на сума в размер на 700
лева.По делото са депозирани и приети фактура №********** от 16.06.2022 г.
и фискален бон от същата дата (л.119 от делото) ,удостоверяващи извършени
от ищцата разходи за стандартно изследване на главния мозък .С оглед на
гореизложеното съдът намира ,че искът следва да бъде уважен в размер на
350 лв. и до пълния размер отхвърлен . Следва да се присъди и законната
лихва от 16.06.2022 г.(датата на извършване на разхода)до окончателното
издължаване.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
Ищцата е направила искане за заплащане на адвокатско възнаграждение
,но не е представила доказателства да неговия размер ,респ.заплащане,поради
което искането следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изхода на делото и на основание Чл.78 ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на Окръжен съд-
Видин направените разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 700
лв.
С оглед изхода на делото и на основание Чл.78 ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 3214 лв.(4% от
80 350 лв.).
Водим от горното и на основание Чл.432 Кодекса за застраховането
Съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА "З. К. Л. И."АД, ЕИК/ПИК ., Б., гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на Д. В.
Ф. ЕГН ********** с постоянен адрес: град В. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80 000 (осемдесет хиляди )лв. в резултат на
настъпило на 21.08.2020 г. пътно-транспортно произшествие в гр. В." срещу
РЗОК – В. с л.а.„Ауди А4" с рег.№ ВН АМ, управляван от Г. И. Г.,заедно със
38
законната лихва ,считано от 13.01.2021 г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА "З. К. Л. И. АД, ЕИК/ПИК.., Б., гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на Д. В.
Ф. ЕГН ********** с постоянен адрес: град В. обезщетение за причинените
имуществени вреди в размер на 350 лв.заедно със законната лихва от
16.06.2022 г.до окончателното издължаване ,като иска до пълния му размер от
700 лв.отхвърля.
ОСЪЖДА "З. К. Л. И."АД, ЕИК/ПИК.., Б. гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на
държавата по сметка на Окръжен съд-В. направените разноски за
възнаграждение на вещи лица в размер на 700 лв.
ОСЪЖДА "З. К. Л. И."АД, ЕИК/ПИК . Б. гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на
държавата по сметка на Окръжен съд-В. държавна такса върху уважения
размер на исковете в размер на 3 214 лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. В. Ф. ЕГН ********** с постоянен адрес:
град В. за заплащане на направени разноски за адвокатско възнаграждение .
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника Г. И. Г. с ЕГН ********** с адрес гр.К. .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
39