Решение по дело №1174/2018 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

 

№         17.12.2019г.        гр.Харманли

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Харманлийски районен съд                                                                              граждански състав

на двадесети ноември                                                           две хиляди и деветнадесета година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                                                                                     Съдия: Ива Гогова

секретар: Антония Тенева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско дело № 1174 по описа на РС-Харманли за 2018г. и за да се произнесе, взе впредвид следното:

 

 

            Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС.

 

             Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Х.Ш.Х., ЕГН:********** и Ю.М.С., ЕГН:**********,***, против Ш.Д.О., ЕГН:********** ***, в която се сочи, че през 1997година ищците Х.Ш.Х. и Ю.М.С. заживели на семейни начала в имота, който закупили същата година от лицето П. В. Б. ,вече б.ж. на с.Долни Главанак,общ.Маджарово,обл.Хасково, а именно: Урегулиран поземлен имот IV-113 /римско читири тире арабско сто и тринадесет /, застроен и незастроен, с площ от 5 273 кв.м/пет хиляди двеста седемдесет и три квадратни метра/, в квартал 9/девети / по плана на с.Долни Главанак,общ.Маджарово,обл.Хасково, утвърден със заповед №00291/1992год., който имот по разписен лист се водел съсобствен на: 1.Н-ци на Д.Ас. И., 2.А. А. . 3.. А. И., ведно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА /полумасивна/, ЖИЛИЩНА СГРАДА /масивна/ и ГАРАЖ /масивен/, които строежи били търпими на основание параграф 16,ал.1 от ПР на ЗУТ по Удостоверение №У-191 от 07.11.2018г. на Община Маджарово, които сгради ,по разписен лист се водели съсобствени на :1.Н-ци на Д. А.И., 2.А. А. И. и 3.А. А.И.в, както и всички други подобрения и приращения в имота, при граници на имота: улица, дере, урегулиран поземлен имот IV-112-на Община Маджарово, неурегулирани територии. Имотът бил известен сред жителите на село Долни Главанак с наименованието "Рамаданова къща".

           Към момента на закупуване на имота ищците Х.Ш.Х. и Ю.М.С. били семейни със законни бракове и поради тази причина процесният имот записали на името на дъщерята на ищцата - Ш.Д.О., с ЕГН:**********,/видно от представения Договор от 31.01.1997г./, която към момента на покупката била непълнолетна, с цел да избегнат попадането му в режим на съпружеска имуществена общност ,даваща равни права на собственост и на законните им съпрузи.Това била единствената причина въпросният имот да е деклариран на нейно име и в служба местни данъци и такси към общината.

         От 31.01.1997година ищците се афиширали пред третите лица като купувачи и собственици на гореописания имот, който и до днес ползвали като "семейно жилище", въпреки че съжителствали на семейни начала ,без брак. Отв.Ш.Д.О. била живяла с тях във въпросния имот до 2000 година, когато го напуснала и се омъжила в село Малък Извор, община Стамболово, област Хасково. От тогава тя никога не се била връщала в имота, а и от момента на покупката всички такси и данъци, свързани със собствеността, били заплащани единствено и само от ищците. От 2007 година при тях живеел и Е. Н. А., племеник на ищцата Ю.М.С.-негова леля по майчина линия и първи братовчед на Ш.Д.О.. Първоначално той бил настанен временно при ищцата със Заповед на Директор Дирекция "Социално подпомагане" -Ивайловград, а по късно, на основание Решение №30 от 13.07.2007година на Ивайловградския районен съд по чл.28 от Закона за закрила на детето, Е. Н. А. с ЕГН: ********** бил настанен за отглеждане и възпитание в семейството на неговата леля в с.Долни Главанак до навършване на пълнолетие. Понастоящем той вече бил пълнолетен, но ищците продължавали да му дават подслон на него, съпругата му и децата му, и всички те живеели заедно в процесния имот. Х.Ш.Х. и Ю.М.С. със съвместен труд и принос го поддържали,обзавеждали жилищните сгради и гаража в него,участвали заедно във всички разноски. Посочените им действия несъмнено сочели на явно демонстрирано намерение за своене на жилището, съпътстващо обективния факт на държането. Вече повече от двадесет и една години ,до настоящия момент,ищците владеели имота явно,спокойно,необезпокоявано и непрекъснато.

                Предвид гореизложеното молят да се постанови решение ,с което да се признаят ищците Х.Ш.Х. и Ю.М.С., на основание давностно владение, считано от 31.01.1997г. и досега, за съсобственици при равни права ,на по 1/2 идеална част за всеки един от тях, на следния недвижим имот ,а именно: Урегулиран поземлен имот IV-113 /римско читири тире арабско сто и тринадесет /, застроен и незастроен.с площ от 5273 кв.м/пет хиляди двеста седемдесет и три квадратни метра/ в квартал 9/девети / по плана на с.Долни Главанак.общ.Маджарово,обл.Хасково, утвърден със заповед №00291/1992год.,ведно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА /полумасивна/, ЖИЛИЩНА СГРАДА /масивна/ и ГАРАЖ /масивен/, които строежи са търпими на основание параграф 16,ал.1 от ПР на ЗУТ по Удостоверение №У-191 от 07.11.2018г. на Община Маджарово,както и всички други подобрения и приращения в имота, при граници на имота : улица, дере, урегулиран поземлен имот IV-112- на Община Маджарово, неурегулирани територии. Претендират разноските по делото.

 

                В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника Ш.О., с който заявява, че оспорва предявената претенция от Х.Х. и Ю.С. и моли да се отхвърли същата като неоснователна. Заявява, че изложената фактическа обстановка от ищците била абсолютно невярна, а излаганите от тях основания за придобиването и покупката на имота били неоснователни и неверни. Сочи, че от 1988-1989 г. се настанили и живеели в този имот заедно с баща й Д. и майка й Ю.. Около 1992 г. двамата се спазарили с П.Б. за продажба на процесния имот и заплатили половината от проджната цена. През 1994/1995 год. майка й Ю. и баща й Д. се разделили, като заживели във фактическа раздяла, без да са прекратили гражданския си брак по съдебен път. Баща й останал да живее в процесния имот в село Долни Главанак, а майка й заживяла с ищеца Х. ***. През 1996 баща й заплатил остатъка от сумата за продажбата на Урегулиран поземлен имот N IV-113 / в квартал 9 /девети/ по плана на с. Долни Главанак, общ. Маджарово, утвърден със Заповед № 291/1992 год., ВЕДНО с построените в имота две Жилищни сгради и гараж, при съответните граници. После отишли в кметството в село Долни Главанак и сключили договора за покупко-продажба на нейно име. Към този момент Х.Х. /Кюрда/ нямал нищо общо с процесния имот – нито бил живял там, нито бил плащал пари за имота.

               През пролетта на 1997 г. баща й Джамал заминал за Турция, защото мините в град Маджарово били пред фалит, като й оставил ключовете за къщата в Главанак. По-късно, когато баща й вече бил заминал за Турция, а тя живеела при майка си и Х. ***, те /майка й и Х./ й кзахали, че е по - добре да живеят всички в с. Д.Главанак, за да не плащат наем в Маджарово. И така от лятото или есента на тази година ответницата, Х. и майка й заживели в спорния имот. Баща й Д. знаел това и нямал против, тъй като майка й Ю. се грижела за нея. В края на 1999 или началото на 2000 г. ответницата се сгодила и заживяла в село Малък Извор, общ.Стамболово. Майка й и Х. останали да живеят в процесния имот в с.Долни Главанак. Уговорката им била майка й Ю. да поддържа къщата и да заплаща текущите разноски по нея - ток, вода, данъци и необходимата поддръжка. След 2000 год. многократно била ходила в имота в с.Долни Главанак и никой от Х. и Ю. не оспорвал собствеността на имота.

                Ответницата твърди, че спорният имот бил само и единствено нейна собственост, като ползвуването и поддръжката на същия оставила на майка й Ю.. Тя заплатила 1/4 от цената на имота, а другите 3/4 били пари, заплатени от покойния й баща, но още тогава уговорката била имотът да бъде неин, тъй като била единствено дете.

             С оглед горното моли да се отхвърли ищцовата претенция като недоказана и недопустима. Моли за разноски по настоящото производство.

 

             В съдебно заседание ищците чрез пълномощника си адв.К. поддържат иска си и молят за уважаването му, а ответницата чрез пълномощника й адв.М. оспорва иска като неоснователен.

 

               Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:    

        

                На 31.01.1997г. бил сключен писмен договор за покупко-продажба между П. Б. и ответницата Ш.О., чрез който първият продал на втория къща със стопански постройки и дворно място / „Рамаданова къща”/ в с.Долни Главанак, обл.Хасково за сумата от 250 000 лв.

             Съгласно Удостоверение от 07.11.2018г. на Община Маджарово, построените в УПИ IV-113, кв.9 по плана на с.Долни Главанак сгради са в режим на търпимост на основание параграф 16, ал.1 от ПР на ЗУТ по Удостоверение №У-191 от 07.11.2018г. на Община Маджарово.

              Ответницата Ш.О. е дъщеря на ищцата Ю.С., видно от представеното по делото Удостоверение за семейно положение, съпруг и деца от 16.11.2018г. на Община Маджарово.

              Със Заповед на Директор Дирекция "Социално подпомагане" –Ивайловград от 31.05.2007г., а впоследствие, на основание Решение №30 от 13.07.2007година на Ивайловградския районен съд по гр.д.№27/2007г., Е. Н. А. с ЕГН: **********, племеник на ищцата Ю.М.С.-негова леля по майчина линия, е бил настанен за отглеждане временно в семейството на ищцата до навършване на пълнолетие.

              От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. Б., П. П., Х.С. и Г.М. се установява, че процесният имот бил закупен през 1991г.-1992г. от П. Б. и съпругата му св.С. Б., както и че през този период около 2-3 годни в него живели ищцата Ю.С. заедно със съпруга си Д.О. и дъщеря им отв.Ш.О.. Според свидетелите през 1993г. Д.О. заминал за РТурция, а ищците Ю.С. и Х.Х. заживели на семейни начала в гр.Маджарово. Съгласно гласните доказателства през януари 1997г. ищеца Х.Х. закупил за сумата от 250 000 лв. процесния имот от П.Б., като бил сключен договор в Кметството на с.Долни Главанак. От този момент насетне и досега реално фактическата власт върху имота се упражнява от ищците Х.Х. и Ю.С., които живели там заедно с отв.Ш.О. до женитбата на последната. Свидетелите заявяват още, че в имота заедно с тях живее и племенника на ищцата Ю.С. заедно със своето семейство. В имота ищците отглеждали животни, като ищците освен това отремонтирали къщата и направили подобрения в нея. Според свидетелите ответницата Ш.О. се омъжила в друго населено място и идвала само на гости в имота при майка си.  Според св.С.Баланова договорът за продажба бил сключен на името на ответницата Ш.О., тъй като по това време ищците били в брак с други лица. Съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели никой не е имал претенции по отношение на имота и не е имало оспорване на собствеността им върху него. Горните факти не бяха опровергани от доказателства в обратна насока, поради което съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви, логични и убедителни.

 

                При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

 

                Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС е допустим. Съществува правен интерес от предявяване на иска предвид оспорването на претендираното право на собственост от ответника.

               В тежест на ищците е провеждане на главно и пълно доказване на следните юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственици на спорния имот, пасивната материалноправна легитимация на ответника, като оспорващ правата им. В настоящия казус ищците Х.Х. и Ю.С. се легитимират като собственици на процесният недвижим имот на основание придобиването му по давностно владение съгл. чл.79 ал.1 от ЗС, поради което в тяхна тежест е да установят елементите от фактическия състав на това оригинерно придобивно основание – владение, продължило явно, непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години.  

              Съдът счита, че от събраните по делото непротиворечиви и неопровергани гласни доказателства (показанията на всички разпитани по делото свидетели С. Б., П. П., Х.С. и Г.М.) по безспорен начин се доказа обективният елемент (corpus) на оригинерния придобивен способ по чл.79 от ЗС – придобиване по давност, тъй като по категоричен начин се установи, че процесният имот – Урегулиран поземлен имот IV-113, с площ от 5273 кв.м в квартал 9 по плана на с.Долни Главанак, общ.Маджарово, ведно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА /полумасивна/, ЖИЛИЩНА СГРАДА /масивна/ и ГАРАЖ /масивен/, се владее от ищците Х.Х. и Ю.С. вече повече от 22 години, считано от началото на 1997г. и до настоящия момент, т.е. повече от десет години. От свидетелските показания се установи, че в началото на 1997г. ищецът Х.Х. закупил от Петър Баланов процесния имот, за което съставили обикновен писмен договор за продажба, в който обаче като купувач фигурирала непълнолетната по това време ответница Ш.О. (дъщеря на ищцата Ю.С.), тъй като живеещите на семейни начала ищци Х.Х. и Ю.С. били в граждански брак с други лица и с цел имотът да не бъде придобит в режим на СИО. Така посоченият договор за продажба не представлява годен титул за собственост на имота, доколкото не е била спазена изискуемата съгл. чл.18 от ЗЗД за неговата действителност нотариална форма, поради което не би могъл да легитимира ответницата Ш.О. като собственик на имота. Същият би могъл да послужи като начало на давностното владение в нейна полза, каквото давностно владение обаче не се установи по делото. Напротив, от този момент насетне (1997г.) следва да се приеме за доказано упражняването на фактическа власт върху имота от ищците Х.Х. и Ю.С., за което свидетелстват и всички събрани по делото непротиворечиви гласни доказателства (свидетелите С. Б.а, П. П., Х.С. и Г.М.). При това по делото се установи по безспорен начин, че фактическата власт върху имота се упражнява съвместно от ищците Х.Х. и Ю.С. необезпокоявано, явно и несъмнено повече от десет години при знанието за това и непротивопоставянето на ответницата Ш.О.. Съгл. кредитираните от съда непротиворечиви гласни доказателства ответницата Ш.О. е била наясно с горепосочените обстоятелства, тъй като периодично е гостувала на майка си ищцата Ю.С. и по никакъв начин не се е възпротивила на така установеното владение от тяхна страна.

     От гласните доказателства по несъмнен начин се потвърди наличието и на субективния елемент на придобиването по давност (animus), доколкото се установи, че ищците Х.Х. и Ю.С. считат процесния имот за свой собствен, а не го владеят за другиго. Разпитаните по делото свидетели С.Б., П. ., Х.С. и Г.М. също знаят имота като тяхна собственост, т.е. доказа се, че ищците владеят имота като свой собствен, а не го държат за другиго. От ответницата не се ангажираха доказателства, опровергаващи презумпцията на чл.69 от ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи веща като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Т.е. доказани по делото са както обективният, така и субективният елемент на придобиването по давност.

               Така, с упражняваното владение в период повече от 10 години, считано от 1997 г. /когато се доказа, че е бил закупен имота от ищеца Х.Х./, ищците Х.Х. и Ю.С. са придобили собствеността върху същия на осн.чл.79, ал.1 ЗС. За да се придобие по давност част от правото на собственост - идеални части, е необходимо съвместно владение, а не самостоятелно владение на реална част от имота, каквото съвместно владение е налице и в настоящия случай, поради което и искът по чл.124 ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗС следва да се уважи, като ищците се признаят за собственици на имота при равни идеални части, а именно по ½ ид.ч. за всеки от тях.

              С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищците следва да се присъдят разноските по делото в размер на 953.72 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Разноски на ответницата по делото не следва да се присъждат предвид уважаването на предявения против нея иск.                   

          Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

         

Р Е Ш И :

 

          ПРИЗНАВА за установено по предявения иск по чл.124 ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗС по отношение на ответницата Ш.Д.О., ЕГН:********** ***, че ищците Х.Ш.Х., ЕГН:********** и Ю.М.С., ЕГН:**********,***, на основание давностно владение, са собственици при равни дялове – по ½ идеална част за всеки от тях, на следния недвижим имот - Урегулиран поземлен имот IV-113 /римско читири тире арабско сто и тринадесет /, застроен и незастроен, с площ от 5273 кв.м /пет хиляди двеста седемдесет и три квадратни метра/ в квартал 9 /девети/ по плана на с.Долни Главанак, общ.Маджарово, обл.Хасково, утвърден със заповед № 00291/1992год., ведно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА /полумасивна/, ЖИЛИЩНА СГРАДА /масивна/ и ГАРАЖ /масивен/, които строежи са търпими на основание параграф 16, ал.1 от ПР на ЗУТ по Удостоверение №У-191 от 07.11.2018г. на Община Маджарово, както и всички други подобрения и приращения в имота, при граници: улица, дере, урегулиран поземлен имот IV-112, неурегулирани територии.

 

             ОСЪЖДА ответницата Ш.Д.О., ЕГН:********** ***, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, да заплати на ищците Х.Ш.Х., ЕГН:********** и Ю.М.С., ЕГН:**********,***, разноските по делото в размер на 953.72 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса

            

              Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд- Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                                 СЪДИЯ: