Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…..………..….
Гр.София, 26.07.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева Мл. Съдия Светлана Петкова
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 3492 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.256 от ГПК.
Обжалва
се решение № 50545 от 17.10.2018г.,
постановено по гр. дело № 19648/2018г. на СРС, 163 състав, с което е признато за установено на основание чл.422 ,
вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,ал.1
от ЗЗД, че Ц. Т.Н. и Е.К.К. дължат на „Т.С.”
ЕАД по ½ от следните суми: 1/ от сумата от 196,27лв. - главница, представляваща
неизплатена стойност на топлинна енергия и на услугата за дялово разпределение
за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г. за топлоснабден имот- ап.№ 95 в
гр.София, ж.к.********с аб.№ 152465, ведно със законната лихва от 30.05.2017г.- до окончателното изплащане, както и 2/ от
сумата от 25,89лв.- мораторна лихва върху главниците за
топлинна енергия и дялово разпределение, натрупана за периода 15.09.2015г.-
25.04.2017г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 34856/2017г.
по описа на СРС, състав. Решението се обжалва и в частта, с която Ц. Т.Н. и Е.К.К. са осъдени да заплатят на „Т.С.”
ЕАД – сумата от 775,00лв.- разноски по делото за първоинстанционното исково
производство и сумата от 75,00лв.- разноски за заповедното производство, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Въззивниците - ответници
Ц. Т.Н. и Е.К.К. заявяват искане за отмяна на първоинстанционното решение.
Поддържат възражение за недоказаност на исковите претенции по основание и
размер. Възразяват, че между тях и ищеца не съществува договорно
правоотношение, тъй като по делото не е доказано да са собственици или титуляри
на вещно право върху процесния имот и съответно- да имат качеството на
потребители на топлинна енергия /ТЕ/. Възразяват , че в нарушение на
процесуалните правила от първата инстанция не са допуснати заявените от тях с
отговора на исковата молба доказателствени искания. Като последица от това, поради
липсата на доказателства за въвеждане на абонатната станция на сградата
в експлоатация и липсата на доказателства за извършен метрологичен контрол на
топломера, поддържат недоказаност на исковата претенция за главницата по размер. Поддържа, че неправилно от първата инстанция е
кредитирано заключение на СТЕ, изготвено на база на документи, които не са
представени по делото. Сочат като ново обстоятелство - решение № 1372/2016г. на
ВАС, с което е отменена методиката за дялово разпределение. С изложените
доводи, подробно развити в жалбата,
въззивниците-ответници мотивират искането си за отмяна на обжалваното
решение и вместо него- постановяването на друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Не претендират разноски за въззивното
производство.
Въззиваемата страна
„Т.С.“ ЕАД не депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В хода на въззивното
производство заявява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждане на разноски за настоящото производство- юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице – помагач на ищеца
- „Т.“ ООД – не заявява становище по
въззивната жалба.
Софийски градски съд,
като обсъди становищата и доводите на
страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност по реда
на чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срок , от легитимирани лица и срещу подлежащ на въззвивен
инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на
чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото
на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е
ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че
законосъобразно и правилно с обжалваното решение е прието, че от събраните по
делото доказателства се установява, че ответниците имат качеството на качеството на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.150,ал.1 от ЗЕ и пар.1,т.2“а“ от ЗЕ, приложими
към исковия период от време, като ответницата Е.К.- в качеството й на
собственик на ½ ид.ч от процесния топлоснабден имот, а ответницата Ц.Т.Н.
в качеството й на титуляр на ограниченото вещно право на ползване върху останалата
½ ид.ч. от процесния имот.
Притежанието на собствеността и на
ограниченото вещно право на ползване от ответниците се установява от
представения по делото нот.акт № 080, том VІ по нот.дело № 1005/2008г. и писмото
на СО под № ОУ-30-91/1/27.11.2014г.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие - на
клиентите на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия
за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-02/
03.02.2014г.- в сила от 12.03.2014г.,
публикувани във в-к 24 часа“ – броя от 10.02.2014г. и в-к „ 19 минути“. В случая съдът съобразява и разпоредбата на
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, която предоставя възможност за клиентите, които не са
съгласни с предвидените в Общите условия /ОУ/ разпоредби, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление,
в което да предложат специални условия. Ответниците не твърдят
и не установяват да е упражнили правото си да възразят по горепосочения начин
срещу Общите условия, поради което съдът намира, че са ги приели.
С оглед изложените мотиви съдът приема, че за исковия период от време
между ищеца и ответниците е съществувало валидно облигационно правоотношение с
предмет – доставката на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в
чл.139 – чл.148 от ЗЕ и в Наредба
№16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
год./. Топлинната енергия за отопление
на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1
от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно
чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна
енергия за процесния период са начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни
вноски, за които са издадени фактури, като след края на отоплителния период са
изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение.
За имота на ответната страна са издадени фактури по прогнозни месечни вноски за
процесния период от време и изравнителни сметки, последните - представени по делото /л.74-л.75 от делото на
СРС/ , като от тези документи и
изготвеното въз основа на тях заключение на съдебно-техническата
експертиза и заключението на ССЕ се установява стойността на действително
доставената ТЕ за имота на ответниците за процесния период от време в размер на 165,11лв., а стойността на
услугата за дялово разпределение е в размер на 31,16лв., т.е. общият размер на
главниците е сумата от 196,27лв. От представените писмени доказателства и
заключение на СТЕ е видно, че за исковия период от време за имота на ответниците
е доставяна ТЕ единствено за сградна инсталация и разпределението й в
съответствие с нормативните правила, установени с Наредба № 16-344/2007г. Следва да се посочи, във връзка с
количеството доставена ТЕ за сградна инсталация и нейната стойност, че на
настоящия съдебен състав служебно са му известни влезлите в сила решение № 4777/13.04.2018г. по
адм.дело № 1372/2016г. на
ВАС, обезсилено с решение № 2187/
11.02.2020г. на 5-чл. състав на ВАС, както и решение № 11603/ 31.07.2019г. по
адм.дело № 13721/2017г. на ВАС и решение № 8294/26.06.2020г. на 5 чл. състав на
ВАС, като с последното влязло в сила решение
са отменени нормите от методиката
към Наредба № 16-334/ 2007г. ,
установяващи формулите за разпределение на ТЕ за сградна инсталация,
но тази отмяна има действие само за в
бъдеще – от момента на влизането му в сила /считано от 26.06.2020г.- за в
бъдеще/, съгласно нормата чл.195,ал.1 от АПК, поради което и не рефлектира
върху приложимите правни норми за конкретния казус, които остават в сила за процесния минал /предходен / период,
доколкото отмяната няма обратно
действие.
Съдът намира за неоснователно е възражението на
ответниците за недоказан размер на задължението за ТЕ, обосновано с липсата на
доказателства за въвеждане на абонатната станция на сградата в експлоатация, с
липсата на доказателства за метрологичен контрол на топломера и липсата на
отчетите на топломера на сградата за исковия период. Действително, с определението на първата
инстанция, постановено по реда на чл.140 от ГПК в нарушение на процесуалните
правила е отказано събирането на тези
доказателства, своевременно заявени по реда на чл.190 от ГПК от ответниците с
отговора на исковата молба и относими
към защитната им теза. Това
процесуално нарушение е отстранено от
въззивната инстанция и доказателствата са събрани в настоящото въззивно
производство по реда на чл.266,ал.3 от ГПК. От тях се установява, че абонатната
станция в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот е надлежно
въведена в експлоатация, съгласно Констативен акт за установяване годността за
приемане строежа от 29.10.2004г. Поставеният
в абонатната станция топломер е надлежно сертифициран и на същия са извършани
надлежни проверки метрологичната
проверка, видно от представените във въззивното производство удостоверения и
протоколи л.39 – л.51 от настоящото въззивно
дело, като наличието на тези документи е установено и в първоинстанционното
производство при извършената проверка от вещото лице по СТЕ. На последно място,
от приетите във въззивното производство
по реда на чл.266,ал.3 от ГПК отчети на топломера /л.34 от настоящото дело/ е
видно, че показанията му съответстват на тези, приети от СТЕ в първата
инстанция. Ето защо, неоснователно се явява възражението на ответниците за
недоказан размер на реално доставеното количество ТЕ, основано на липсата на
гореобсъдените документи.
С оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен
състав приема, че законосъобразно и правилно с обжалваното решение искът за
главницата, представляваща стойността на доставената през исковия период ТЕ /от
165,11лв./ и тази за стойността на дяловото разпределение / от 31,16лв./, е
уважен в рамките на доказания общ размер
от 196,27лв. / = 165,11лв. + 31,16лв./.
Основателността
на претенцията за главницата- цена на ТЕ обуславя основателността и на иска за
акцесорното вземане за мораторна лихва, дължима за времето на забавата. Настоящият съдебен състав приема, че за
процесния период 30.06.2012г.-
03.04.2015г., ответниците не дължат мораторна лихва върху главницата- стойност
на ТЕ и искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД за тези лихви се явява неоснователен и като
такъв - следва да бъде отхвърлен по следните мотиви: Настоящият съдебен състав
приема, че върху главницата , представляваща стойност на ТЕ за исковия период м.05.2014г.-
м.04.2016г. , ответниците не са изпаднали
в забава за плащане, поради нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от
приложимите за този период от време ОУ от 2014г. / в сила от 12.03.2014г./. С
посочените договорни клаузи е
регламентиран падежът за изпълнение на задължението за плащане на
стойността на ТЕ. Настоящият съдебен състав намира, че клаузите на чл.33,ал.1 и
чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г. са нищожни, на основание чл.146,ал.1,предл.1 от
Закона за защита на потребителите, като неравноправни - противоречащи на общия
принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи
до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези
на потребителя /купувач/ - ответник по делото.
С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ
от 2014г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ,
определени по прогнозен дял /по чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. А с клаузата на
чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на
дължими суми за доплащане, след изготвянето на изравнителните сметки /по
чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30 дн.срок след публикуването на интернет
страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Настоящият съдебен състав приема, че така
обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално техническо
средство от страна на потребителя /компютър или смартфон /, което да му дава
възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да
обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го поставя в
значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Съдът приема,
че потребителят не може да бъде задължен да направи значителни по размер
икономически инвестиции за снабдяване с посочените технически средства и
отделно от тях – да направи и допълнителни
парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да може
да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с
тези вложения. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че клаузите на
чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014г. противоречат на императивната норма на
чл.143,ал.1 от Закона за защита на потребителите и като последица от това, на
основание чл.146,ал.1, предл.1 от ЗЗП – са нищожни. Поради това,за вземанията
на ищеца за дължимата стойност на ТЕ за исковия
период м.01.2014г.- м.04.2016г., които попадат в приложното поле на ОУ от
2014г. /в сила от 12.03.2014г./, съдът приема, че ответниците не са изпаднали в
забава, тъй като липсва договорен падеж, както и покана за плащане от страна на
ищеца, съгласно изискването на чл.84,ал.2 от ЗЗД. По отношение на главницата- стойност на
услугата за дялово разпределение, поради липсата на договорен или нормативно
установен падеж, ответниците изпадат в забава за плащане само след надлежно
отправена покана от ищеца, на основание чл.84,ал.2 от ЗЗД и при липса на такава
покана- забава в случая не е налице и съответно- лихва по чл.86,ал.1 от ЗЗД не
се дължи от ответниците.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение в частта, с която е уважената исковата претенция
по чл.86,ал.1 от ЗЗД за общата сума от
25,89лв.- призната като дължими лихви върху главниците за ТЕ и дялово
разпределение, следва да бъде отменено и вместо него– да бъде постановено
друго, с което искът за лихви да бъде
отхвърлен. В останалата обжалвана от ответницата част, с която искът за
главниците е уважен за общата сума от 196,27лв.- първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
По разноските
по делото:
При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1
от ГПК ищецът има правото на разноски за първата инстанция съразмерно с
уважената част от исковете от 684,68лв. /държ.такса, възнаграждения за вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение/, поради което за разликата над тази сума-
до пълния присъден размер от 775,00лв. – обжалваното първоинстанционно решение
следва да бъде отменено. За заповедното производство ищецът има правото на разноски
за държ.такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковете от 66,25лв., като за разликата над тази сума – до пълния присъден
размер от 75,00лв.- обжалваното решение следва да бъде отменено.
За възивното производство ищецът има правото на
разноски съразмерно с отхвърлената част от жалбата на ответниците. Ищецът заявява искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав приема, че такова не
се дължи на ищеца, тъй като от процесуалния му представител реално не са
извършвани никакви процесуални действия в конкретното въззивно производство, извън а еднотипната
молба, която ищецът подава по всички водените от и срещу него дела, с която е
заявено бланковото искане за уважаване на исковете. искове.
Съответно,
на основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответниците се дължат разноски за
първоинстанционното производство съразмерно с отхвърлената част от исковете и
за въззивното производство - съразмерно на уважената част от жалбата им, но
доколкото от тях не е заявено искане за присъждане на такива за въззивното
производство, а за първоинстанционното не са представени доказателства за
извършени такива, разноски не следва да им се присъждат.
На
основание чл.78,ал.6 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса, съразмерно на уважената част от жалбата на ответниците в размер на
1,02лв. по сметка на СГС.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 50545 от 17.10.2018г., постановено по гр. дело № 19648/2018г. на СРС, 163
състав,в частта, с която е
признато за установено на основание чл.422 , вр. с чл.415 от ГПК, вр. с
чл.86,ал.1 от ЗЗД, че Ц. Т.Н. и Е.К.К. дължат
на „Т.С.” ЕАД по ½ от следната сума- сумата от 25,89лв.- мораторна лихва върху главниците за
топлинна енергия и дялово разпределение, натрупана за периода 15.09.2015г.-
25.04.2017г. , за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 34856/2017г.
по описа на СРС, състав, както и в
частта, с която Ц. Т.Н. и Е.К.К. са осъдени да заплатят на „Т.С.”
ЕАД –разликата над дължимата сума от684,68лв.- до пълния присъден размер на
сумата от 775,00лв.- разноски по делото за първоинстанционното исково
производство и разликата над дължимата сума от 66,25лв.- до пълния присъден
размер на сумата от 75,00лв.- разноски
за заповедното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Ц. Т.Н.
и Е.К.К. , положителен установителен иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД ,
с предмет- признаване за установено,
че Ц. Т.Н. и Е.К.К. дължат на „Т.С.” ЕАД по ½ от следната сума-
сумата от 25,89лв.- мораторна лихва
върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, натрупана за периода 15.09.2015г.-
25.04.2017г. , за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 34856/2017г.
по описа на СРС, състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 50545 от 17.10.2018г., постановено по гр. дело № 19648/2018г. на СРС, 163
състав, в останалата обжалвана част,
с
което е признато за установено на
основание чл.422 , вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150
от ЗЕ , че Ц. Т.Н. и Е.К.К. дължат на „Т.С.”
ЕАД по ½ от следната сума - сумата от 196,27лв. - главница, представляваща
неизплатена стойност на топлинна енергия и на услугата за дялово разпределение
за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г. за топлоснабден имот- ап.№ 95 в
гр.София, ж.к.********с аб.№ 152465, ведно със законната лихва от 30.05.2017г.- до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 34856/2017г. по описа на СРС, състав, както и в частта, с която Ц. Т.Н. и Е.К.К. са осъдени да заплатят на „Т.С.”
ЕАД – сумата от 684,68лв.- разноски по делото за първоинстанционното исково
производство и сумата от 66,25лв.- разноски за заповедното производство, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА “Т.С.“
ЕАД да заплати по сметка на СГС - сумата от 1,02лв.- държавна такса, на
основание чл.78,ал.6 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. /о.м./2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
на мл.съдия Светлана Петкова
по отношение част от мотивите по
в.гр.дело 3492/2019г. на СГС, IV „В“ състав
Не споделям
становището на мнозинството от състава за нищожност на клаузата на чл. 33, ал.
1 и ал. 2 от Общите условия на ищеца от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г.,
според която купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на купувача, тъй като поставяла потребителя в значително
неравностойно положение спрямо търговеца, като задължава потребителя да закупи
крайно техническо устройство и да поддържа договори с други доставчици (на
интернет услуги).
Считам, че публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно
изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава
кога да поиска изпълнение, поради за да настъпи изискуемостта на задължението,
изпълнението следва да е поискано с покана от кредитора.
Това обаче
не се отразява на крайния резултат по делото, защото при тази редакция на
общите условия, за да настъпи изискуемост и да се постави клиентът на топлинна
енергия за битови нужди в забава, е необходимо установяване на публикуване на
месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца, което играе ролята на
покана и изтичане на срока по ОУ след обявяването. След като по ОУ е предвидена
покана и срок след нея, а покана не е доказана, то искът за заплащане на
мораторна лихва се явява неоснователен, какъвто е крайният извод на СГС.
Мл.съдия
Светлана Петкова: