Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 15188 по описа за 2018г. на съда и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от М. Р. А., действаща чрез настойника си Л.М.Т., осъдителен иск
против Г.Ф. *** за сумата 30 000лв. на основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ, ведно
със законната лихва от 31.10.2018г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на
17.11.2017г. в гр.София пътно-транспортно произшествие, при което неизвестен
лек автомобил и водач блъснал ищцата, в този момент пешеходец, вследствие на
което й били причинени травматични увреждания-фрактура на ляв глезен и контузия
на лява ръка. Твърди да е претърпяла
болки и страдания, в първия месец интензивни, изпитвала затруднения в
придвижването и ежедневието, имала нарушения в съня. Поради състоянието си
/тежка олигофрения/ по начало имала нужда от чужда помощ, но след ПТП станала
напълно несамостоятелна, изпитвала страх и паника в моменти на самостоятелност.
Ответникът оспорва спрямо ищцата
да е бил осъществен фактическия състав на чл.45 ЗЗД и да е претърпяла
неимуществени вреди, както и доводи за прекомерност на претендираното обезщетение.
Противопоставя възражение за съпричиняване с твърдение да се е движила
неправилно на пътното платно в нарушение на чл.108 ЗДв.П.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Отговорността на ГаранционнияФ. по заплащане
на обезщетение за причинени на трети лица от ПТП имуществени и неимуществени
вреди възниква на основанията предвидени в чл.557, ал.1 КЗ. Разпоредбата на т.1
обхваща имуществени и неимуществени
вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на
Република България от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно превозно
средство/.
За да възникне отговорността на Г.Ф. за репариране на
имуществени и неимуществени вреди, причинени на трети лица, е необходимо
установяването по делото на следните кумулативни предпоставки: осъществен
деликт по чл.45 ЗЗД-противоправно деяние, вреди и причинно-следствена връзка
между деянието и вредите, деликтът да е настъпил на територията на Република
България и да е осъществен от неидентифицирано МПС. Установяването им е в
тежест на ищцата, с изключение на вината на делинквента, която на основание
чл.45, ал.2 ЗЗД се презюмира и оборването й е в доказателствена тежест на
ответника.
От приетите като доказателства констативен протокол,
съставен от длъжностно лице при СДВР, и протокол за оглед на местопроизшествие,
съставен от разследващ полицай при СДВР, се установява настъпило на
17.11.2017г. в гр.София, зад магазин Фантастико, пътно-транспортно
произшествие, при което при движение по ул.Без име между бл.2 и бл.9 неизвестно
МПС блъснало на пътното платно пешеходката М.А. и напуснало местопроизшествието.
Според приетото и неоспорено заключение
на вещо лице по САТЕ причина за произшествието са както субективните действия
на водача на превозното средство, който не се съобразил с наличието на
пешеходец на пътното платно, така и тези на пострадалата, която е следвало да
се движи по намиращия се на мястото тротоар.
Съдът приема за установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД
с допуснато противоправно и виновно от водача на неизвестното МПС нарушение на
чл.5, ал.2, т.1 ЗДВ.П, предпоставящо пораждане отговорността на ответника по
чл.557, ал.1, т.1 КЗ.
Налице е и съпричиняване от страна на пострадалата, която
се е движила на пътното платно в нарушение на чл.108, ал.1 ЗДв.П задължаващ пешеходците да се движат по
тротоара или банкета. Обстоятелството, че поради заболяването си не е била в
състояние на действа разумно е без правно значение. Според трайно установената
съдебна практика съпричиняването по чл.51, ал.2 ЗЗД има обективен характер и
принос по смисъла на законовата норма е налице, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин
и самите вреди, независимо дали е действало виновно. Достатъчна е причинна
връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В случая именно поради състоянието си ищцата е трябвало да се
придвижва не на пътното платно, а на предназначеното за пешеходци
място-тротоар, какъвто е имало на самото място. Поради това съдът приема принос
от 20%, с колкото следва да се намали дължимото обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установява, че в
резултат на произшествието ищцата получила закрито счупване на фибуларния
/външен/ глезен на лявата подбедрица и контузни рани на лявата ръка. По своя
медико-биологичен характер счупването на глезена е довело до трайно затруднение
движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, а мекотъканните
наранявания на лявата ръка до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Непосредствено след инцидента постъпила в болнично заведение, където
извършено наместване на счупения глезен и обездвижването му с гипсов ботуш за
срок от 40 дни. След изписването продължила лечение в домашни условия с
контролни прегледи, предписан режим да не стъпва на крака и прием на
обезболяващи медикаменти. Според заключението на вещото лице по СМЕ
мекотъканните наранявания са зараснали за срок до две седмици, а фрактурата на
глезена за срок около 40 дни, след което гипсовата имобилизация свалена с
последователно проведено раздвижване и натоварване на крака. Пълно натоварване
е започнало в края на втория месец. Общо лечебния и възстановителен период е
продължил около 2-2.5 месеца, в който изпитвала болки и страдания с
по-интензивен характер в първите две седмици след инцидента и в началото на
проведената рехабилитация. В останалото време е изпитвала периодични болки,
поради които се налагало да приема обезболяващи средства. Понастоящем е
възстановена изцяло от травмите, придвижва се самостоятелно и без помощни
средства, с бавна и щадяща походка. Налице е лек ограничен обем в движенията на
левия глезен при екстензия и флексия. Има затруднения при изкачването на стълби
и клякането, но според вещото лице той се дължи на мускулния спазъм на долните
крайници, чиято причина е придружаващото й психично заболяване /олигофрения,
средна към тежка имбецилност/.
Според показанията на св.Р.А., когато видял за първи път
в болницата ищцата била разстроена, с гипсиран крак и наранена лява ръка,
изпитвала болки. След като се прибрала в къщи носила гипс около 40 дни, в които
не можела да се обслужва сама и изпитвала големи затруднения при придвижването,
тъй като поради придружаващото си заболяване обективно не можела да ползва
патерици, поради което активно била подпомагана от свята майка. След свалянето
на гипса и натоварването на крака продължила да изпитва болки. Сочи, че поради
заболяването комуникацията с нея е по-трудна и поведението й нетипично, но след
катастрофата видимо се променила-станала по-нервна и агресивна, което не се е
случвало до този момент.
При тези доказателства и след като съобрази възрастта на
ищцата към деня на ПТП / 47г./, получените травматични увреждания, тяхното
естество и тежест, съпроводени с болки и страдания; техния интензитет и
продължителност, в тази част продължителността на лечебния и възстановителен
период-около 2.5 месеца; пълното възстановяване от травмите без усложнения и
негативното отражение в емоционално отношение, при отчитане наличното психично
заболяване, съдът приема справедлив размер на обезщетението за неимуществени
вреди по чл.52 ЗЗД от 12 000лв.
На основание чл.51, ал.2 ЗЗД така определеното
обезщетение следва да се намали с 2400лв. /20% съпричиняване/, поради което
искът следва да се уважи за сумата 9600лв.
Съгласно чл.558,
ал.1 КЗ Г.Ф. дължи заплащането на лихви за забава при условията и по реда
предвидени за застрахователите-чл.497 КЗ.
Отговорността наФ.а
не е функционално свързана с отговорността на делинквента, поради което той не
дължи заплащането на компенсаторна лихва от деня на увреждането, а от деня на
произнасянето по претенцията или от деня на изтичане срока за това, който е три
месеца. В случая ищцата е предявила своята претенция пред ответника на
27.06.2018г., който се е произнесъл с отказ след неговото изтичане
/31.10.2018г./ . С исковата молба ищцата претендира законна лихва от деня на
отказа-31.10.2018г., поради което и от тази дата същата следва да се присъди до
окончателното изплащане.
По разноските:
Ищцата е освободена
от заплащане на държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК.
Направила е
разноски от 400лв. за съдебни експертизи, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК
с оглед уважената част ответникът следва да заплати 128лв.
Представлявана е от
адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание
чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.Я.Д. адвокатско
възнаграждение от 457.60лв.
Ответникът е
направил разноски по производството от 400лв. за съдебни експертизи и е
представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 100лв.
съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ или общо 500лв. На
основание чл.78, ал.3 ГПК и съобразно отхвърлената част от иска ищцата следва
да заплати на ответника разноски от 340лв.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважената част от иска от 384лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф.
с адрес ***, да заплати на М. Р. А., ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и настойник Л.М.Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.*********сумата
9600лв. на основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП настъпило на 17.11.2017г. в гр.София и причинено от
неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със законната лихва от
31.10.2018г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер 30 000лв.
ОСЪЖДА Г.Ф.,
***, да заплати на М. Р. А., ЕГН **********, от гр.София разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 128лв.
ОСЪЖДА Г.Ф.,
***, да заплати на адв.Я.Д.-САК с адрес *** адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА от 457.60лв.
ОСЪЖДА М. Р. А., ЕГН **********, от
гр.София, да заплати на Г. ф. *** разноски по делото на основание чл.78, ал.3 и
ал.8 ГПК от 340лв.
ОСЪЖДА Г.Ф.,
***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата от 384лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: