№ 756
гр. Бургас , 20.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500966 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба
/неправилно озаглавена като въззивна жалба/ от адвокат Венета Грънчева със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Сливница № 39, ет.1, процесуален представител
на СТ. Г. Я. от с. Д., ЕГН ********** против Решение №260024 от 16.03.2021
г., постановено по гр. дело № 557/2019 г. по описа на Районен съд – Средец.
Постановеното решение се обжалва в частта, с която съдът е осъдил СТ. Г. Я.
да заплаща на ИВ. Д. П. ЕГН ********** от гр. Бургас, ж.к. И., бл.***, ет. *,
представлявана от Елена Иванова, на основание чл.344 ал.2 от ГПК, считано
от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата,
сумата от 67,64 лв. месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска срещу ползването на съсобствения недвижим имот – поземлен имот,
ведно с построена жилищна сграда в него, находяща се в с. Д., община
Средец, област Бургаска, ул. Щ.В. № 16, както и в частта на присъдените
разноски, които частната жалбоподателка следва да заплати в размер на 503
лева.
Недоволство от така постановеното решение изразява частната
жалбоподателка, която счита постановения акт за неправилен и
незаконосъобразен и моли съда да отмени решението в частта досежно
постановените привременни мерки по чл.344 ал.2 от ГПК и отхвърли
искането за заплащане на разноски в размер на 503 лева. Излага съображения.
1
Постъпил е отговор на подадената жалба от И.П. с искане за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Излага съображения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Между страните И.П. и С.Я. е проведено двуфазно производство по
подялба на недвижим имот, находящ се в с. Д., общ. Средец, ул. Щ.В. № 16.
Предявена е претенция по привременни мерки на основание чл.344
ал.2 от ГПК. С постановеното решение № 260024 от 16.03.2021 г. Районен съд
– Средец е обявил за окончателен проекто-разделителен протокол от
25.01.2021 г. по делото, обособил е два дяла и е осъдил страните да заплатят
държавна такса върху стойността на дяловете. С обжалваното решение съдът
е осъдил частната жалбоподателка да заплаща сумата от 67,64 лв. месечно за
ползването на делбения имот. Присъдил е разноски като е осъдил
жалбоподателката да заплати на И.П. сумата от 703 лева, представляваща ½
от направените разноски по делото.
Подадената частна жалба е насочена срещу обжалваното решение в
частта по чл.344 ал.2 от ГПК и досежно присъдените разноски, като се
обжалва за сумата от 503 лева, присъдени в полза на И.П..
По претенцията по чл.344 ал.2 от ГПК съдът намира искането за
отмяна за неоснователно. Пред първата съдебна инстанция са събрани гласни
и писмени доказателства, извършени са експертизи. В частната жалба се
твърди, че от свидетелските показания и от допуснатите експертизи, както и
от представеното извлечение от сайта на куриерска служба Спиди за
проследяване на изпратена пратка, се установява неоснователност на
претенцията по чл.344 ал.2 от ГПК. Предвидената в ГПК норма дава
възможност ако не всички наследници ползват наследствени имоти съобразно
правата си, съдът по искане на някои от тях да постанови определение, с
което да посочи кои имоти от кои наследници ще бъдат ползвани и
евентуално какви суми следва да бъдат заплатени с оглед на това ползване.
По делото няма спор, че имота е съсобствен между двете съделителки. От
разпитаните по делото свидетели се установява, че отношенията между
страните са крайно обострени, всяко посещение на И.П. в с. Д. е свързано с
2
кавги и конфликти между страните, включително и търсене съдействие на
органите на реда. По делото е установено, че опитите на ответницата по
частната жалба И.П. да влезе в имота срещат съпротива от страна на С. Я..
Същевременно частната жалбоподателка е извършена смяна на бравите в
имота и не желае присъствието на И.П.. При това положение съдът намира, че
привременните мерки следва да бъдат такива, каквито са постановени от
първоинстанционния съд, който е допуснал допълнителна съдебно-
оценителна експертиза, съгласно заключението на която средния месечен
наем за имота е в размер на 135,28 лева или съответно 67,64 лева дължими от
частната жалбоподателка. В този смисъл е без значение обстоятелството, че
жалбоподателката чрез Спиди е изпратила ключове до И.П.. Действително по
представената товарителница се установява, че подател е И.П., а получател С.
Я., но това е станало след като пратката е била отказана от П. и съответно е
била върната обратно на подателката С. Я., а съобразно приложената пратка
се проследява отказ за получаване от И.П.. Това обстоятелство обаче с оглед
влошените отношения не може да бъде причина за отмяна на привременните
мерки. В този смисъл постановеното решение в обжалваната му част е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията за присъдените разноски, възлизащи на
част от сумата по Решение № 260357/17.05.2021г. на Районен съд – Средец,
цялата сума е в размер на 703 лева, от които по отношение на 503 лева се
твърди, че са неправилно присъдени. При подаване на частната жалба
Районен съд – Средец е счел, че следва да се произнесе по реда на чл.248 от
ГПК и е постановил Определение №260357 от 17.05.2021 г., с което е оставил
без уважение въззивната жалба, представляваща частна така в частта за
разноските, досежно сумата от 503 лева.
Настоящата съдебна инстанция намира решението в тази му част за
частично неправилно. За да присъди разноски по делото районният съд е взел
предвид разпоредбата на чл.81 от ГПК даваща възможност при всеки
постановен от съда акт да бъдат присъдени разноски и е счел, че тъй като
квотите между страните са равни, то и направените разноски следва да бъдат
поделени по равно между страните. Оплакването касае сумата от 503 лева, от
която 100 лева е ½ от стойността на поисканата от И.П. допълнителна
съдебно-техническа експертиза. Изложените аргументи в частната жалба за
3
това, че страната която е поискала експертизата следва да понесе разноските
по нея не се споделят от настоящата инстанция. В случая се касае до разноски
в съдебното производство пряко свързани с делбения имот. При това
положение правилно районният съд е разделил сумата и по отношение на
процесните 100 лева е осъдил частната жалбоподателка да ги заплати.
Що се отнася до присъдената сума в размер на 403 лева,
представляваща ½ част от общия размер от 806 лева, съдът намира, че макар и
да е направена по отношение на процесния имот, тази сума няма характер на
съдебна разноска. Сумата от 806 лева включва разноски направени във връзка
с изработване на ПУП – ПР с. Д. общ. Средец на стойност от 396 лева по
фактура № 478/26.10.2020г. издадена от „Геомин 63“ ЕООД на И.П. за
поправка на КК на с. Д., на стойност от 270 лева, с вносен документ за
плащане по тази фактура приходна квитанция №**********/03.09.2020г., от
която се вижда, че И.П. е платила на Община Средец сумата от 100 лева за
приемане и одобряване на ПУП, както и направен разход от 40 лева. цялата
тази сума общо от 806 лева – направени разноски от ищцата И.П., както беше
посочено по-горе, макар и във връзка с имота, нямат характер на съдебно-
деловодни разноски. В този смисъл сумата от 403 лева, представляваща ½
част от направените разноски от 806 лева, не се дължат от частната
жалбоподателка С.Я., което налага отмяна на обжалваното решение /в частта
му, която представлява определение/ и отхвърляне на претенцията за
присъждане на разноски в размер на 403 лева.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Решение №260024 от 16.03.2021 г. /имащо характер на
определение/, постановено по гр. дело № 557/2019 г. по описа на Районен съд
– Средец в частта, с която СТ. Г. Я. от с. Д., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на ИВ. Д. П. ЕГН ********** от гр. Бургас, ж.к. И., бл.***, ет. *,
сумата от 403 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ИВ. Д. П. ЕГН ********** от
гр. Бургас, ж.к. И., бл.***, ет. *, за осъждане на СТ. Г. Я. от с. Д., ЕГН
**********, за заплащане на сумата от 403 лева – разноски по делото.
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260024 от 16.03.2021 г. /имащо характер
на определение/, постановено по гр. дело № 557/2019 г. по описа на Районен
съд – Средец в останалите му обжалвани части.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5