Р Е Ш Е Н И Е
№ III-165, 22.11.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в открито заседание на деветнадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Кремена Лазарова
Членове: Йорданка Майска -Иванова
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 1599 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение №2052 от 16.08.2019 г. по гр.д. №3271/2019 г. на Районен съд
Бургас, Областна Дирекция на МВР-
Бургас е осъдена, да заплати на Т.Д.Д.,
ЕГН – **********, сумата от 1509,27 лева (хиляда петстотин и девет лева и двадесет
и седем стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за
положен нощен труд от 233,52 часа за периода от 01.03.2016 г. до 31.12.2018 г.,
които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху
присъдената сума от депозиране на исковата молба на 23.04.2019 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за броя часове извънреден труд
за разликата между признатите 233,52 часа и претендираните 237 часа.
С
решението Областна Дирекция на МВР- Бургас е осъдена да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на
Бургаски районен съд сумата от 60,37 (шестдесет лева и тридесет и седем
стотинки), представляваща дължима държавна такса за уважения иск.
Областна
Дирекция на МВР- Бургас е осъдена да заплати на Т.Д.Д., ЕГН – **********,
сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото.
Постъпила
е въззивна жалба от ОДМВР-Бургас, с която се обжалва Решение №2052 от
16.08.2019 г. по гр.д. №3271/2019 г. на Районен съд Бургас, в осъдителната му
част. Иска се отмяна и постановяване на ново решение, с което предявения иск да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В депозираната жалба се сочи, че
решението е неправилно, постановено в нарушение на материалноправния закон и
необосновано Излагат се съображения, че първоинстанционният съд неправилно е
приложил Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно които е преизчислил положения нощен труд с
коефициент 1,143. Сочи се, че съдът е трябвало да приложи Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.- подзаконови актове
за системата на МВР, в които липсва
разпоредба за увеличаване на часовете нощен труд с коефициент. Твърди се, че
спрямо правилата, действащи в системата на МВР сътношението между дневен и
нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд са равни на 8 часа дневен
труд). Не се въвеждат искания по
доказателствата. Претендират се разноски.
В
срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор от ответната страна по жалбата Т.Д.Д..
В
съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител. Депозирано е
становище с рег. индекс и дата 17061/31.10.2019 г.,с което ОДМВР-Бургас поддържа въззивната жалба и счита, че следва
да бъде уважена. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Ответната
страна по въззивната жалба – Т.Д.Д., не се явява и не изпраща представител.
Постъпило е становище с рег. идекс и дата 17618/08.11.2019г. от процесуалния
представител адв. В.С., с което се оспорва жалбата и се моли за потвърждаване
на първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Депозираната въззивна жалба е допустима -
подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на
чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е Решение №2052
от 16.08.2019 г. по гр.д. №3271/2019 г. на Районен съд Бургас, като същото се
обжалва изцяло.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен
съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
Решението е и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на РС - Бургас. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Пред
районен съд Бургас е предявен иск е с правно основание чл. 178,ал.1, т. 3 от ЗМВР
По
делото не се спори, че ищецът в производството – Т.Д.Д.
е държавен служител към Областна
дирекция на МВР – Бургас и в периода 01.03.2016 г.-31.12.2018 г. е заемал
длъжността „старши полицай“ в участък
„Победа“ към сектор „Охранителна полиция“ при I РУ
към ОДМВР- Бургас.
Ето
защо не се спори по делото, че за периода от 01.03.2016 г.-31.12.2018 г. ищецът
е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР. Не се спори по
делото и относно обстоятелството, че за този период от време ищецът е полагал и
нощен труд.
По
делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, от неоспореното заключение
на която се установява, , че съгласно данните от представените по делото
протоколи за отчитане на работното време между 22.00 часа и 06.00 часа ищецът е
положил общо 1633 часа нощен труд и този труд, преизчислен в дневен с
коефициент 1, 143 възлиза на 1866,52 часа и именно разликата между двете
стойности в размер на 233,52 часа представлява труд, който не е отчетен в
протоколите за положен труд. Вещото лице посочва, че разликата представлява
извънреден труд спрямо нормата за периода. Посочва, че от превръщането на
нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд с 233,52 часа и
общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за тези 233,52 часа
възлиза на сума в размер от 1509, 27 лева.
Съгласно
чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса
на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
(чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал.
6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2016
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила
действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно
темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове
съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 01.03.2016 г. до 31.12.2018
г. са действали, както следва: 1) за периода от 01.03.2016 г. до 29.07.2016 г.
е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г.
до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода
от 02.08.2016 г. до 31.12.2018 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите
на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл.
31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове. При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо
правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при
деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/
работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите,
чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта
на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно
правоотношение.
Мотивиран
от изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен се явява доказана по основание. От събраните
доказателства – приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се
установява, че за процесния период от време – 01.03.2016г. до 31.12.2018г.
ищецът е положил нощен труд в размер на 1633 часа, преизчислени с коефициент 1,
143 и приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на на 1866,52 часа,
като разликата от 233,52 часа експертизата отчита като извънреден труд, който
не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято стойност не е начислена,
съответно – не е изплатена по платени бележки. Изрично в заключението си вещото
лице посочва, че изчислена по този начин дължимата сума за положен нощен труд,
преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер
на 1509,27 лева
Мотивиранa от изложеното, настоящата инстанция намира, че именно тази
сума е дължима от ответната страна, като, представляваща възнаграждение за
отчетен извънреден труд, вследствие на разликата между заплатен нощен труд и
преизчислен с коефициент 1, 143 равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време като по този начин исковата претенция се явява и доказана по
размер. На ищеца се дължи и обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимата сума от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Ето защо и като взе предвид, че направените от
страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с
тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, Бургаският
окръжен съд намира, че то следва да бъде
потвърдено.
Въззиваемият не е претендирал разноски пред
настоящата инстанция и такива не се следва да
се присъждат.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271,
изречение I-во от ГПК, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2052 от 16.08.2019 г. по гр.д. №3271/2019 г. на
Районен съд Бургас.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.