Решение по дело №1772/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от зам. кмет на Община Варна, чрез юрисконсулт Д., против решение № 807/19.06.2024 г., по АНД № 2522/2023 г. по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 234/26.05.2022 г., издадено от заместник кмета на Община Варна, с което на Д. А. А., за нарушение по чл. 15, ал. 7 от ЗДвП, на основание чл. 178е от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева. С решението е осъдена община Варна да заплати разноски в размер на 1200.00 (хиляда и двеста лева, 00 ст.), лева представляваща възнаграждение на адвокат при условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв.

В касационната жалба се поддържа, че оспореният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен при допуснати нарушения на материалния закон. Отправя се искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди процесното НП с присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание касатора, чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба. По съществото на спора отправя искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди издаденото от зам.кмета НП.

Ответникът, чрез адв. А. оспорва касационната жалба. По съществото на спора счита, че решението на Районен съд Варна, с което е отменено НП издадено от зам. кмета на община Варна е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което решението на ВРС като правилно и законосъобразно моли да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Д. А. А., против Наказателно постановление № 234/26.05.2022 г., издадено от заместник кмета на Община Варна, с което за нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП, на основание чл. 178е от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева.

От фактическа страна ВРС приел за установено, че на 05.03.2022 г. около 16.40 ч. служител при „Общинска полиция“, ОД МВР Варна, св. Й. П. установил в района зад бл.97 на [улица], паркиран т. а. „Пежо“, рег.№[рег. номер], собственост на „ОТП Л.“ ЕООД, върху площ, находяща се в пространството между асфалтирана алея непосредствено до североизточната страна на вх.В на бл.12 на [улица]и асфалтиран междублоков път от югозападната (задна) страна на бл.97 на бул. „Чаталджа, при което съставил срещу управител на собственика „ОТП Лизинг“ ЕООД -М. К. фиш за глоба №********** от 05.03.2022 г., в който отразил, че съответния автомобил е паркиран в градинка зад бл.97 на [улица], с което е осъществено нарушение по чл.15, ал.7 ЗДвП. Срещу съставения фиш за глоба М. К. подал заявление рег. №ЗК22000591ВН от 29.03.2022 г, в което посочил, че автомобилът се ползва от „О.А. Г.“ по силата на приложен договор за финансов лизинг“. С рег.№ЗК22000591ВН от 04.04.2022 г. М. К. бил уведомен, че на лице, оспорващо извършеното нарушение или размера на наложената глоба, се съставя акт или съгласно чл.188 ЗДвП посочва лице, на което е предоставено управлението на превозното средство от собственика и бил поканен да се яви за съставяне на акт. С рег.№ЗК22000519ВН от 21.04.2022 г. М. К. представил декларация по чл.188, ал.2 ЗДвП, с която посочвал, че по време на твърдяното нарушение, т. а. „Пежо“, рег.№[рег. номер] е управляван от Д. А., притежаващ валидно свидетелство за управление на МПС №*********, издадено от МВР Варна. На 10.05.2022 г., въз основа на издадения фиш №********** от 05.03.2022 г. и декларация рег.№ЗК22000519ВН от 21.04.2022 г., спрямо А. бил съставен АУАН №00000315 за нарушение по чл.15, ал.7 ЗДвП за това, че на 05.03.2022 г. около 16.40 ч. в гр. Варна, на [улица], зад бл.97б, е паркирал в градина т. а. „Пежо“, рег.№[рег. номер]. След съставяне на АУАН, с рег.№ЗК21002143ВН от 25.01.2022 г. от Началник сектор „Общинска полиция“ при ОД МВР Варна, до кмет на район „Приморски“ била поискана справка относно статута на мястото, намиращо се на [улица], зад бл.97, по повод постъпило възражение срещу глоба с фиш за паркиране на МПС в градина (тревна площ) по преписка рег.№ЗК2100243ВН от 30.12.2021 г.

С вх.№ЗК21002143ВН от 28.01.2022 г. бил регистриран отговор до Началник на група „Общинска полиция“ при ОД МВР, с който се предоставя копие от кадастрален план на 2 м.р., на който са нанесени сградите, алеи и тревни площи. С вх.№ЗК21002143ВН от 28.01.2022 г. бил регистриран касаещ друга преписка отговор от район „Одесос“ до Началник на група „Общинска полиция“ при ОД МВР, с който се сочи, че мястото зад бл.97 на [улица]представлява [ПИ], собственост на Община Варна като посоченият участък зад бл.97 е градинка. По отправено от А. заявление рег.№РД22005270 от 11.03.2022 г. до кмет на Район „Приморски“, с рег.№РД22005270ПР от 16.03.2022 г. той получил отговор, че площта между [улица], [улица], [улица]и [улица]представлява [ПИ], собственост на Община Варна и по кадастралния план в посочения участък има нанесени градинки, алеи, игрища и др. На 26.05.2022 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на А.

ВРС кредитирал показанията на свидетелите Й. П., Н. К. и В. А.. Относно фактическото разположение на изградените алеи, градинки, детски площадки и други обекти, включително с обозначаване вида на тяхната настилка в междублоковото пространство между улиците „Ч.“, „Г. К.“, „С.“ и „И.“ в гр. Варна, в хода на съдебното следствие била назначена съдебно-техническа експертиза, ведно с комбинирани скици и онагледяващ снимков материал, чието заключение, ВРС кредитирал като компетентно и безпристрастно дадено, от което било прието, че в пространството югозападно зад бл.97 на [улица], между бл.97 и перпендикулярния спрямо него бл.12 (некоректно в заключението означен като бл.2) на [улица], върху част от отразената по КП 1999 тревна площ (означена на скицата със сини точки) при североизточната страна на бл.12, съществува обособена зона с положен върху нея асфалт, означена на скицата като „част 2“ (щрихована на комбинираната скица с кафяви хоризонтални черти върху означената със сини точки тревна площ), заключена между градинка зад бл.12, тревната площ североизточно от същия блок и асфалтирана алея, представляваща фактически обособен терен с приблизително квадратна форма, с площ около 13 кв.м., разположени на едно и също височинно ниво с останалите обекти, благоприятстващо паркиране.

За да отмени процесното НП, ВРС е приел от правна страна материална незаконосъобразност на издаденото НП, като е изложил мотиви за всяко едно от възраженията в жалбата.

Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба отменителни основания не са налице.

В изпълнение на задълженията си и на принципа за служебното начало въззивният съд е събрал всички доказателства, релевантни за решаване на правния спор. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка.

Съответни на закона са изводите на ВРС на първо място досежно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП, които на това основание да водят до отмяна.

Правилни са изводите на ВРС досежно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.15 ал.7 от ЗДвП, за нарушението на която е наказан ответника по касация е забранено преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места. След като фактическото състояние на площта, върху която А. е осъществил паркирането на автомобила, представлява асфалтова площадка и не само няма обективни характеристики на градина или тревна площ, но и не е означена по никакъв начин като зона, представляваща или дори само предназначена за парк или градина, ВРС правилно е извел единствено възможния извод, че направените в АУАН и в НП фактически констатации за извършено паркиране в градина, са неправилни и опровергани от приобщените доказателства. В тази насока е и констатацията на вещото лице заключението по която не е оспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено.

Съгласно чл. 220 от АПК, касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение и по наведените в касационната жалба доводи. Районният съд е положил нужните усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е събрал всички необходими доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд– Варна намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни основания не са налице.

Изложеното налага извода, че решението на Районен съд - Варна е валидно, допустимо и правилно и като такова, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касация се дължи своевременно претендираното възнаграждение в размер на 400 лева, в условията на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв.

Водим от горното и на основание 63в ЗАНН, чл. 221, ал.2 предложение първо от АПК, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 807/19.06.2024 г. на ВРС, по АНД № 2522 по описа на ВРС за 2023г.

 

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адв. А. Д. А., рег.№**********, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева разноски по делото.

 

Решението е окончателно.