О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№….........……./….........…….2020 г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на първи юни
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши
съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело
№ 943 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 20328/10.03.2020 г., депозирана от „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. “Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Л.М., срещу
Решение № 731 от 17.02.2020 г., постановено по гр. д. № 10251/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, XLVIII-ми съдебен състав, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено в отношенията между страните, че К.И.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, действаща чрез адв. Д.Я., не дължи на въззивника сумата в размер на 7023.83 лева, представляваща паричната
стойност на потребена електроенергия за периода 20.03.2019г. до
17.06.2019г., за партида с клиентски № ********** и аб. № **********, изчислена в резултат на едностранна
корекционна процедура, за която сума има издадена
фактура № ********** от 19.06.2019г.
В срока по чл. 263 от ГПК е
постъпил отговор с вх. № 27278/14.05.2020 г. от въззиваемата страна чрез адв. Д.Я..
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е
редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл.
261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията
на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния
съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въз
въззивната жалба
се навеждат доводи за това, че атакуваният
съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че
приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен
по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и постановяване
на ново решение, с което да се отхвърли предявеният отрицателен установителен
иск, както и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Оспорват се
изводите на първоинстанционния съд досежно невъзможността да се възложи на
потребителя отговорността за неизмерване, неправилно/неточно измерване на ел.
енергия при изтекъл срок на последваща проверка на СТИ. Сочи се, че фактът на метрологичната годност на процесното
СТИ е ирелевантен в настоящия случай. Твърди се, че метрологичната годност на
електромера има значение единствено в случаите на претенция за заплащане на ел.
енергия, отчитана от СТИ с оглед установяване изправността на същото, но в
конкретния казус се касае за извършена корекция поради неотчитане на потребена
енергия вследствие на извършена манипулация, при която СТИ е изключено. За
установяване вида на манипулацията и отношението ѝ към неотчитането на
ел. енергия е обективирано доказателствено искане, а именно разпит на свидетеля
Олга Станева Колева, участвала в техническата проверка на процесния електромер.
Поддържа се още, че случаят касае потребяване на ел. енергия по захранващ
кабел, която обаче не се отчита от СТИ, тъй като вследствие на неправомерното
вмешателство – изключване на напреженовите трансформатори, СТИ е изключено от
системата и не отчита, като изключването на електромера от схемата на свързване
не води до прекъсване на захранването към обекта. Оспорват се и изводите на
РС-Варна, касателно липсата на доказателства, установяващи изправността на СТИ.
Въззивникът твърди, че претенцията му не почива на показанията на електромера,
а на фикционното изчисление на енергията, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ. Навежда
доводи за това, че от представените писмени доказателства се установяват
техническата и метрологична годност на електромера, макар същият да е бил с
изтекъл срок на последваща проверка е бил годен за измерване техническо
средство. Сочи, че в процесния случай въпросът за метрологичната годност на СТИ
не е поставен, тъй като корекционната процедура е предприета не поради
техническо несъответсвтие на електромера, а поради извършена намеса в схемата
на измерване – СТИ е изключен, в резултат на което е налице неизмерване на
преминаващата през захранващия кабел ел. енергия.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че същата
е допустима, но неоснователна, доколкото обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Същото е постановено след задълбочен, последователен и
обективен анализ на събрания и приобщен по делото доказателствен материал.
Поддържа се, че техническите стандарти, обезпечаването на сигурността на
измервателния уред и защитата му от външни интервенти, както и поддържането
степента на годност на неговото функциониране, са задължения на въззивното
дружество, поради което е недопустимо въззиваемият да понесе отговорността от
неизправността на чуждата вещ. Сочи се, че самият въззивник е прекъснал
захранването на електромера на абоната – при това двукратно, веднъж от
монтирания автомат и централно – от захранването. Твърди се, че не е доказано
по несъмнен начин, че начисленото количество електроенергия е доставено и
реално потребено от абоната. Моли се за оставянето на въззивната жалба без
уважение, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски
в условията на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗА, като на
основание § 2а от ДР към Наредба № 1, към определения хонорар да бъде начислен
ДДС.
По
обективираното, на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, доказателствено искане за
разпит на свидетеля Олга Колева:
Настоящият
съдебен състав, като съобрази данните по делото, намира, че не са налице
предпоставките обективирани в разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Фактът,
чието установяване се цели с направеното доказателствено искане, не е спорен по
делото, както правилно е приел и РС-Варна. Нито в исковата молба, нито в
последващите уточняващи молби и становище на отговора на исковата молба
ищецът-въззиваем не оспорва фактите, обективирани в представения и приобщен по
делото констативен протокол, в това число и вида на манипулацията. Напротив,
дори ги признава, като навежда твърдения в посока, че електрозахранването е
прекъснато не от него, а от служителите на въззивното дружество. Имайки предвид
липсата на спор досежно вида на манипулацията и наличието на писмени
доказателства, установяващи този факт, въззивният съд счита, че гласните
доказателства не са необходими за изясняване на делото от фактическа страна,
както правилно е приел и РС-Варна. Въззивният съд не констатира твърдените от
въззивника нарушения на процесуалните правила, което обуславя неоснователността
на доказателственото искане.
Делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим
от горното, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 20328/10.03.2020 г., депозирана от „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. “Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Л.М., срещу
Решение № 731 от 17.02.2020 г., постановено по гр. д. № 10251/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, XLVIII-ми съдебен състав.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника да се допусне до разпит
при режим на призоваване свидетелят Олга Станева Колева, СЕК № 640, участвал в
техническата проверка в обекта.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 943/2020 г. на ОС-Варна за 17.06.2020 г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от
постъпилия отговор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: