Решение по дело №353/2020 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 260005
Дата: 1 март 2022 г. (в сила от 21 октомври 2022 г.)
Съдия: Ивелина Димитрова Велчева
Дело: 20203210100353
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

                                01.03.2022 г.                                           гр. Балчик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд-Балчик,  граждански състав в публично заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора година в състав :

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Велчева

Секретар: М.Й.

прокурор   

изслуша докладваното от съдия Велчева

гр.дело № 353 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:          

Производството е образувано по предявена искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД,  седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против С.З.Р., с ЕГН: ********** *** за признаване за установено, че ищецът има вземане срещу ответника за сумата в размер на 628,31 лв. (Шестстотин двадесет и осем лв. и 31 ст.) , от които:

a)     172,90лв. (сто седемдесет и два лв. и 90 ст.)., незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода от 20.10.2018г. до 19.02.2019г.;

b)    116,48лв.(сто и шестнадесет лв. и 48 ст.)., незаплатени лизингови вноски, от които:  41,85 лв. (Четиридесет и едни лв. и 85 ст.), по Договор за лизинг от дата 11.06.2018г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер 0898/****** с абонатен номер № *********, за периода 03/2019г. до месец 05/2020г.; 74,63лв. (седемдесет и четири лв. и 63 ст.), по Договор за лизинг от дата 07.08.2018г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер 0899/****** с абонатен номер №*********, за периода 03/2019 г. до месец 07/2020 г.; 

c)     338,93лв. (триста тридесет и осем лв. и 93 ст.), неустойки, от които:

§  Сумата в размер на 62,46 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 11.06.2018 г.  към мобилен номер 0898/******q в размер на 3 месечния абонамент;

§  Сумата в размер на 62,46 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 07.08.2018 г.  към мобилен номер 0899/******q в размер на 3 месечния абонамент;

§  Сумата в размер на 104,27 лв., представляваща разликата между стандартната цена по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена, която абонаментът е следвало да заплати по уговорен погасителен план за ползване на устройството по договор за лизинг от 11.06.2018 г.;

§  Сумата в размер на 109,74 лв., представляваща разликата между стандартната цена по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена, която абонаментът е следвало да заплати по уговорен погасителен план за ползване на устройството по договор за лизинг от 07.08.2018 г.

Ищецът претендира направените съдебно – деловодни разноски.

Ответникът оспорва исковете.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235, ал.3 от ГПК, като взе предвид направените доводи и възражение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу С.З.Р. е образувано ч.гр.д № 44/2020 г. по описа на Pайонен съд - Балчик. Срещу длъжника е издадена Заповед за изпълнение за парично задължение в размер на 628,31 лв, за незаплатени потребени мобилни услуги, незаплатени лизингови вноски и начислена договорна неустойка. Според ищеца, ответникът не е изпълнил договорните си задължения, тъй като не е спазил срока за плащане по сключените договори, което обусловило тяхното прекратяване от негова страна.

Неизпълнението на договорните задължения на ответника и към момента на предявяване на исковата молба обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната.

Ответникът С.З.Р., чрез назначения от съда особен представител, оспорва автентичността на положения от него подпис в процесните договори. Твърди, че не дължи  процесните парични задължения. Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.           

          Правната квалификация на исковете е чл. 124 във вр. с чл. 422 от ГПК, чл. 92 ЗЗД, чл. 342 ТЗ, чл. 79 ЗЗД.

          Исковете са допустими. Подадени са от лице с правен интерес и при спазване на едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

          По отношение на тяхната основателност:

Ответникът като абонат с абонатен № № *********, сключил два договора за предоставяне на мобилни услуги за мобилни номера за ползване на абонамент Тотал 24.99лв.: 

-       за мобилен номер 0898/****** съгласно Договор за мобилни услуги от дата 11.06.2018 г. с уговорен срок на действие - 24 месеца, т.е. до 11.06.2020 г. и

-       за мобилен номер 0899/****** съгласно Договор за мобилни услуги от дата 07.08.2018 г. с уговорен срок на действие – 24 месеца т.е. до 7.08.2020 г.

Освен сключените два договора за предоставяне на мобилни услуги, абонатът е сключил и два договора за лизинг :

-       договор за лизинг от 11.06.2018 г. за предоставяне на временно и възмездно ползване на мобилно устройство NOKIA модел 2 Black и

-       договор за лизинг от 07.08.2020 г. за предоставяне на временно и възмездно ползване на мобилно устройство NOKIA модел 2 Black.

Предвид изготвената съдебно-графологична експертиза и заключението на вещото лице, че подписите на потребител/ лизингополучател в договорите за мобилни услуги и лизинг от 11.06.2018 г. и договорите за мобилни услуги и лизинг от 7.08.2018 г. са положени от лицето С.З.Р., съдът смята, договорите за истински.

По отношение на претенцията за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 172,90 лв., представляваща дължими и незаплатени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги:

Претенцията е формирана от сбора на фактури издадени за отчетен период от 20.10.2018 г. до 19.02.2019 г.  относно дължими разговори, данни, съобщения и др. услуги, както и месечни такси (фактура №№**********/20.11.2018 г. ; №**********/20.12.2018 г.; №**********/20.01.2019 г.;  **********/20.02.2019 г.; №**********/20.03.2019 г.)

Оспорва се недължимостта на сумата, поради липса на реално предоставена извършена облагаема доставка.

Съобразно договорните клаузи, заплащането на месечната такса се дължи от момента на включването на абоната в мрежата до преустановяване достъпа до мрежата или до прекратяване на договора. По делото не се събраха данни относно заплащане на дължимите суми. В тоя смисъл съдът намира направеното възражение за неоснователно.

С оглед изложеното съдът приема, че между страните за процесния период са съществували облигационни отношения, по които ищецът е изпълнил договорните си задължения като е предоставил далекосъобщителни услуги, а ответникът не е заплатил дължимите суми за ползването далекосъобщителни услуги.

Исковете за заплащане на сумата в размер на 172,90 лв, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода от 20.10.2018 г. до 19.02.2019 г., се явява основателен и следва да се уважи.

Неплащането в срок на дължимите суми за потребени далекосъобщителни услуги е обусловило правото на ищеца, на основание чл. 11 от договора във вр. с чл. 75, във вр. с чл. 19 б от Общите условия да прекрати едностранно договорите за мобилни услуги, което обуславя правния му интерес от търсене на договорната неустойка. Същата определена в размер на тримесечния абонамент изпълнява присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция(така т. 4 от ТР №1/2010 г. на ОСТК на ВКС).

Исковете досежно сумите в размер на 62,46 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договор  за мобилни услуги от дата 11.06.2018 г.  към мобилен номер 0898/******  и сумата в размер на 62,46 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договор  за мобилни услуги от дата 07.08.2018 г.  към мобилен номер 0899/******, се явяват основателни и следва да се уважат.

По отношение на претенциите, основани на договорите за лизинг:

Видно от двата представени еднотипни договори за лизинг техен предмет са мобилни устройства, които лизингодателят е предоставил на лизингополучателя за временно и възмездно ползване. Съответно лизингополучателят се е задължил да заплаща обща лизингова цена както следва: по договора за лизинг  от 11.06.2018 г. в размер на 119,17 лв. с първоначална лизингова вноска в размер на 55,00 лв. с ДДС, а остатъкът е бил дължим на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 2,79 с ДДС.

Аналогично по договора за лизинг от  7.08.2018 г., лизингополучателят се е задължил да заплаща обща лизингова цена в размер на 12,8,47 лв. с включен ДДС, от които 27,50 лв. първоначална вноска и 23 месечни вноски по 4,39 лв.

По делото бе назначена и изготвена съдебна експертиза, заключението, по което съдът приема като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице установи, че използваният шрифт в договорите е Arial Narrow, а големината на шрифта е 11 пункта за първа и част от втора страница, 12 пункта за останалата част от втора страница и първите петреда от рета страница, 11 пункта за трета, четвърта и  пета страница, 8 пункта за договора за лизинг и 6 пункта за седма страница/общите условия на договора за лизинг от 11.06.2018 г. и от 07.08.2018 г.

По силата на чл. 3, ал. 3 от ЗПК, разпоредбите на закона се прилагат и за договорите за лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката - предмет на договора. В тоя смисъл разпоредбите на Закона за потребителския кредит пряко се отнасят до договорите за лизинг.

В тоя смисъл договорът за лизинг е формален, като спазването на формата и минималните реквизити е изискване за валидност на договора.

Съобразно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.

Неспазването на това законово изискване има за правна последица, регламентирана в чл. 22 от с.з., недействителност на договорите за  лизинг.

Според съдебната практика (така решение №145/12.11.2021 г. по в.гр.д. №403/2021 г. по описа на Окръжен съд-Добрич), недействителността на договора, налага отхвърляне на претенцията основана на договорните отношения, респ. не може да се признае дължимостта на главницата в това производство, при липса на наведено основание за неоснователно обогатяване.

Исковете, основани на договорите за лизинг, като неоснователни следва да се отхвърлят.

Ищецът претендира разноски, които му се дължат съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът констатира, че ищецът не е внесъл пълния размер държавна такса в размер на 400 лв. от които внесени в заповедното производство 25 лв. и 125 лв. по настоящото производство, поради което следва да постанови акт за събиране на несъбраната част от таксите.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че „Теленор България“ ЕАД, гр. София, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 има вземане от С.З.Р., с ЕГН: ********** *** за сумата в размер на 172,90лв.(сто седемдесет и два лв. и 90 ст.)., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода от 20.10.2018г. до 19.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

ПРИЗНАВА за установено, че „Теленор България“ ЕАД, гр. София, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 има вземане от С.З.Р., с ЕГН: ********** *** за сумата в размер на 62,46 лв. (шестдесет и два лева и четиридесет и шест ст.), представляваща неустойка за прекратяване на договор  за мобилни услуги от дата 11.06.2018 г.  към мобилен номер 0898/****** в размер на 3 месечния абонамент; както и за сумата в размер на 62,46 лв(шестдесет и два лева и четиридесет и шест ст.), представляваща неустойка за прекратяване на договор  за мобилни услуги от дата 07.08.2018 г.  към мобилен номер 0899/****** в размер на 3 месечния абонамент.

ОТХВЪРЛЯ иска на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД,  седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против С.З.Р., с ЕГН: ********** *** за признаване за установено, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД има вземане срещу С.З.Р. за сумата в размер на 116,48лв.(сто и шестнадесет лв. и 48 ст.)., представляваща незаплатени лизингови вноски, от които:  41,85 лв. (четиридесет и едни лв. и 85 ст.), по Договор за лизинг от дата 11.06.2018г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер 0898/****** с абонатен номер № *********, за периода 03/2019г. до месец 05/2020г.; 74,63лв. (седемдесет и четири лв. и 63 ст.), по договор за лизинг от дата 07.08.2018г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер 0899/****** с абонатен номер №*********, за периода 03/2019 г. до месец 07/2020 г.

ОТХВЪРЛЯ иска на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД,  седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против С.З.Р., с ЕГН: ********** *** за признаване за установено, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД има вземане срещу С.З.Р. за сумата в размер на 104,27 лв.(сто и четири лева и двадесет и седем ст.), представляваща разликата между стандартната цена по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена, която абонаментът е следвало да заплати по уговорен погасителен план за ползване на устройството по договор за лизинг от 11.06.2018 г.; както и сумата в размер на 109,74 лв.(сто и девет лева и седемдесет и четири ст.), представляваща разликата между стандартната цена по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена, която абонаментът е следвало да заплати по уговорен погасителен план за ползване на устройството по договор за лизинг от 07.08.2018 г.

ОСЪЖДА „Теленор България“ ЕАД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на районен съд-Балчик сумата в размер на 250 лв.(двеста и петдесет лева), представляваща незаплатена държавна такса.

ОСЪЖДА С.З.Р. да заплати на „Теленор България“ ЕАД сумата в размер на  97,17   лв. (деветдесет и седем лева и седемнадесет ст.), представляваща направените в заповедно производство съдебно – деловодни разноски.

ОСЪЖДА С.З.Р. да заплати на „Теленор България“ ЕАД сумата в размер на 464,52 лв. (четиристотин шестдесет и четири лева и петдесет и две ст.), представляваща направените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения представител в размер на 300 лв. Да се издаде р.к.о.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Добрич в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                                                   СЪДИЯ :