Р Е Ш Е Н И Е
№ 1437 14.04.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4127 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 266 вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Предявен е иск от ищец „Металикапрома инженеринг“ ЕООД против „Сиенит Строителна Група“ АД.
Ищецът „Металикапрома инженеринг“ ЕООД твърди, че на дата 16.01.2018г. между ответното дружество „Сиенит Строителна Група“ АД като възложител и от ищцовото дружество като изпълнител е сключен Рамков договор за извършване на СМР. По силата на този договор възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да извърши различни видове СМР на посочения в договора обект, а именно: „Реконструкция на Т.Ц. Г.“, находящ се в гр. П. ****, собственост на „ГАЛЕРИЯ ПЛОВДИВ“ АД.
В изпълнение на договореностите за започване на конкрентните видове СМР ответното дружество е превело по банкова сметка *** „Металикапрома инженеринг“ ЕООД аванс в размер на 10 000 лева без ДДС, като за преведения аванс „Металикапрома инженеринг“ ЕООД е издал фактура № 14/22.01.2018г.
След получаване на авансовото плащане от 10 000 лева „Металикапрома инженеринг“ ЕООД започнал изпълнението на възложените СМР, за които е издал следните фактури: фактура № 30/04.04.2018г. / с приспаднат аванс от 4000 лева/, фактура№ 37/ 02.05.2018г. / с приспаднат аванс от 3500 лева /.
От друга страна възложените за изпълнение, изпълнени и приети СМР са посочени по видове, количества и стойности в двустранно подписания от страните Акт обр. 19 от 09.07.2018г., които видно от подписания протокол са изпълнение без забележки. Ответникът не е направил възражение съгласно чл. 264, ал 3 от ЗЗД и работата се счита приета на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и за ответника е възникнало задължението да заплати дължимото възнаграждение за приетото от него.
Ищецът „Металикапрома инженеринг“ ЕООД иска от съда да осъди ответника „Сиенит Строителна Група“ АД да му заплати следните суми, а именно: сумата в размер на 3 588,01 лева с ДДС, представляваща останалата неплатена сума за извършени СМР по Рамков договор от 16.01.2018г., двустранно подписан акт обр. 19 от 09.07.2018г. и фактура № 48/16.07.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 238,20 лева представляваща мораторна лихва върху дължимата главница от 3 588,01 лева с ДДС за периода от датата, следваща датата на падежа – 17.07.2018г. до датата 12.03.2019г. по фактура № 48/16.07.2018г.
Заявяват, че преди предявяване на настоящия иск е бил предявен иск за обезпечение, поради което е образувано обезпечително производство –ч.гр.д. № 3576/2019г. по описа на Районен съд-Пловдив, ІХ граждански състав и е допуснато обезпечение, чрез налагане на запор върху вземания на ответника по банковите му сметки. Въз основа на тази заповед образували изп.д. № **** при ***.
Ищецът моли съда, ако счете основателна претенцията му да съобрази Тълкувателно Решение № 6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ВКС и да присъди разноските направени в производствата.
Ангажират се доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от „Сиенит Строителна Група“ АД, с вх. № ***/03.05.2019г.
С отговора на исковата молба „Сиенит Строителна Група“ АД, заявява, че претенцията на ищцовата страна в по- голямата си част е погасена чрез плащане от „Сиенит Строителна Група“ АД на 25.03.2019г.
Заявява, че плащането е извършено своевремнно в рамките на 7 дни от получаване на съобщението по чл. 400 от ГПК по обезпечително производство – ид. № *****.
Оспорва претенцията на ищеца „Металикапрома инженеринг“ ЕООД в частта на разноските, както в настоящето исково производство, така и в обезпечителното производство, включетилно и по тези по изпълнителното дело при *****.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства и предвид чл. 12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.
По отношение на претенцията за сумата от 3 588,01 лева с ДДС, представляваща останалата неплатена сума за извършени СМР по Рамков договор от 16.01.2018г., двустранно подписан акт обр. 19 от 09.07.2018г. и фактура № 48/16.07.2018г.
По делото не се спори, а и в тази насока са представени писмени доказателства относно обстоятелството затова че между страните е сключен Рамков договор за извършване на СМР. По силата на този договор възложителят – ответник по делото възлага, а изпълнителят – ищец по делото се задължава да извърши различни видове СМР на посочения в договора обект, а именно: „Реконструкция на ТЦ Г“, находящ се в гр. П. ****, собственост на „ГАЛЕРИЯ ПЛОВДИВ“ АД. Извършените СМР са подробно индивидуализирани в съответните фактури и са приети без възражения от ответника за които обстоятелства също не се спори.
В първото по делото о.с.з процесуалния представител на ищеца – адв. О.Д. заявява, че сумата е изцяло изплатена, което и обстоятелство се потвърждава от представеното и прието от ответника писмено доказателство – платежно нареждане от 25.03.2019г. за сумата от 8412,35 лева в което изрично е вписано в графа „основание“, че се погасяват задължения по фактури с номера 48, 69 и 70. За извършеното плащане на процесната фактура № 48/16.07.2018г. се кредитира и приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Х.В.Д., което потвърждава както факта на счетоводното записване на задължението, така и факта на счетоводното му погасяване.
Следователно, претенцията за сумата от 3 588.01 лева се отхвърля като неоснователна поради това че е изплатена.
По отношение на втория иск за мораторната лихва за сумата от 238,20 по фактура № 48/16.07.2018г. за периода от 17.07.2018г. до датата 12.03.2019г.
Основанието на вземането е задължението по фактура № 48/16.07.2018г., което се доказа безспорно от рамковия договор от 16.01.2018г. и което основание не се оспорва от ответника.
Основният спор по това задължение е относно обстоятелството дали извършените плащания от ответника към ищеца са го погасили, респ. правилно ли ищецът е приложил чл. 76 ЗЗД относно последователността при погасяването на задълженията с извършените от ответника плащания.
Видно от приетата допълнителна ССчЕ с в. л. Х.Д. се установява, че ответника е извършил плащане на сумата от 221,12 лева с основание лихви по фактури, което плащане е от 01.04.2019г. като от представения по делото протокол от о.с.з проведено на 11.11.2019г. по гр.д. № 4257/2019г. по описа на ПРС това плащане е по мораторни лихви по фактури номер 69/20.09.2018г. и номер 70/20.09.2018г. Последното се потвърждава и от съдебно-счетоводната експертиза.
Следователно погашението от 221.12 лева не касае процесната фактура № 48/16.07.2018г. поради което и задължението за лихва за забава не е погасено и се явява изискуемо, тъй като заплащането на задълженията по фактури е уговорено да се извършва съгласно чл. 3.4 от рамковия договор – след представянето на фактура.
Ето и защо така предявения иск следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на сумата от 2546,52 лева съгласно представения списък на разноските на л. 89 от делото, която сума включва всички разноски образуваното обезпечително и изпълнително дело. Няма основание за редуцирание на адвокатския хонорар, тъй като същият е в минимален размер по отношение на обезпечително и изпълнителното производство, а в хода на настоящето дело са проведени четири съдебни заседания и възнаграждението е в съответствие с Наредба № 1/2004г. за МРАВ В полза на ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като независимо, че по същество не оспорва основанието на задълженията е станал повод за завеждане на настоящето дело, както и е станал повод за образуване на обезпечителното производство с оглед на обстоятелството, че задължението по процесната фактура е било изискуемо, а извършеното плащане е след образуване на настоящето дело.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Металикапрома Инженеринг“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Карловска № 34А с У. В.Я. против „Сиенит Строителна Група“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Марица № 154, бл. А, ет.10 с У. К.К.иск за заплащане сумата в размер на 3 588,01 лева с ДДС, представляваща останалата неплатена сума за извършени СМР по Рамков договор от 16.01.2018г., двустранно подписан акт обр. 19 от 09.07.2018г. и фактура № 48/16.07.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане като погасен поради изплащането му в хода на производството.
ОСЪЖДА „Сиенит Строителна Група“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Марица № 154, бл. А, ет.10 с У. К.К.ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Металикапрома Инженеринг“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Карловска № 34А с У. В.Я. сумата от 238,20 лева, която представлява мораторна лихва за периода от 17.07.2018г. до 12.03.2019г. по фактура № 48/16.07.2018г.;
ОСЪЖДА „Сиенит Строителна Група“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Марица № 154, бл. А, ет.10 с У. К.К.ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Металикапрома Инженеринг“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Карловска № 34А с У. В.Я. сумата от 2546,52 лева разноски за настоящата инстанция, обезпечителното производство по ч.гр.д. № 3576/2019г. по описа на ПРС и изп.дело № ***. по описа на ***;
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
РЦ