№ 218
гр. Благоевград , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20201200501113 по описа за 2020 година
Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по въззивна
жалба,подадена от К. СТ. М. от гр.Перник,чрез адв.Б.,насочена против
решение №2051 от 04.03.2020г.,постановено по гр.д.№ 1793/2019 по описа на
РС Благоевград,с което е отхвърлена претенцията му за заплащане
обезщетение от ЗД „Евроинс“ АД в размер на 1884.30 лв.,представляваща
остатъчна сума от застрахователно обезщетение по договор за автомобилна
застраховка „Каско“ по застрахователна полица №00500100245259 за МПС
„АУДИ“ модел „а4“ с ДК № РК 8268 ВВ,за което е образувана претенция
№**********,ведно със законната лихва,считано от деня на подаване на
исковата молба.
Основното оплакване е за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение .Твърди,че съдът не е обсъдил събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност,а и липсват мотиви в
решението,които да обосноват тези изводи,при установеното по надлежен
начин,че вредите върху МПС са в размер на 4178.35 лв.
Моли да се отмени решението и се постанови друго,с което се уважи
1
иска.Претендира разноски, сторени за производството по делото.
В отговора си на въззивната жалба, въззиваемата страна ЗД „Евроинс“ АД
я оспорва . Оспорва оплакването за неправилно определен размер на
полагащото се застрахователно обезщетение като твърди,че съдът се е
съобразил с договора между страните,като неразделна част от него са
ОУ.Съдът позовавайки на тези договорености е приел,че страните са се
споразумели ,обезщетението да се изчисли на база експертна оценка,които
изводи са обосновани и законосъобразни.Моли да се потвърди решението.
Претендира и присъждане на разноски за въззивното производство.
Подадената жалба е допустима като постъпила в срок,от страна по
делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.С
оглед правомощията си по чл.269 ГПК въззивния съд намира обжалваното
решение за валидно и допустимо,а по правилността му съобрази следното:
Предявен е иск от застрахования собственик срещу застрахователя по
сключена между страните застраховка "Пълно Каско" на МПС по
застрахователна полица № 00500100245259 от 05.04.2018г. за заплащане на
обезщетение за щета по застрахованата вещ, причинена вследствие на
настъпило на 12.08.2018 г. застрахователно събитие.
Искът е предявен за сумата 1884.30лв.,като остатък от дължимо
застрахователно обезщетение.
По делото не е налице спор, че между ищеца и ответника е бил сключен
договор за застраховка "Каско на МПС", клауза "Пълно Каско" по полица
№№00500100245259 със срок на застрахователно покритие 07.04.2018 до
06.04.2019г., относно лек автомобил марка "Ауди“ с ДК № РК 8268 ВВ,
собствен на ищеца, по който договор уговорената застрахователна премия е
плащана от застрахования по уговорения в договора начин и срокове.
Липсва спор и по отношение на факта, че в необходимия срок,
застрахованият собственик е подал до застрахователя уведомление за
щета.Видно от последващо искане от ищеца до застрахователя,първоначално
той е желаел щетите по МПС да се отстранят чрез поправка в доверен
сервиз,но по-късно е заявил другата алтернативна възможност-по експертна
оценка Ответният застраховател е завел претенцията, извършил е и оглед, при
2
който е установил и посочил щетите и в протокола от 13.08.2018г. е
отразено,че общата стойност на ремонта е 4178.35 лв.,с оглед заявеното от
застрахования първоначално искане за ремонт в доверен сервиз.Ищецът е
получил възлагателно писмо на 14.08.2018г.Чрез електронна поща на
17.09.2018г. ,ищецът е уведомил застрахователя,че променя искането си и
желае да му се изплати сумата от 4178.35 лв.,посочена във възлагателното
писмо.
Застрахователят е представил по делото ОУ,както и доказателства, че е
заплатил на ищеца сума от 2294.05 лв.,като последният факт не се
оспорва.Сумата от 2294 лв. е определена по експертна оценка,видно от
документите на л.85 и л.86 от първоинстанционното дело.
Със съдебно-техническа експертиза е установено,че констатираните щети
по автомобила са в резултат на причинна връзка с механизма на ПТП.По
представената по делото методика за определяне размера на застрахователно
обезщетение по експертна оценка ,експертизата е докладвала,че
обезщетението възлиза на 2283.57 лв.,по пазарни цени за възстановяване на
щетите стойността е в размер на 4405.15 лв., а по нормите на група ЕД-Каско
в АУДАКС стойността на ремонта е 4178.35 лв.
При тези факти РС Благоевград е приел,че в случая следва да се
съблюдават правилата на чл.20 а ЗЗД,че договорите имат сила на
закон.Позовал се е и на чл.394 КЗ,че при настъпване на застрахователно
събитие,застрахователят е длъжен да заплати застрахователно
обезщетение,съгласно условията на застрахователния договор.Приел,че в
случая намира приложението на чл.25 от ОУ,при които обезщетението се
определя по експертна оценка.
Въззивният съд намира,че при правилно установена фактическа
обстановка,РС Благоевград е направил изводи в противоречие със закона и
практиката на ВКС.
Съгласно чл.386 ал.1 КЗ /предишна чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.); / при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати
застрахователно обезщетение в уговорен между страните по договора срок и
което не може да надхвърля застрахователната сума, освен ако това е
3
предвидено в този закон. Също така с оглед на чл.386 ал.2 КЗ при настъпване
на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпанете
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност,като
тези хипотези не се обемат от казуса. За да е основателен искът за
присъждане на застрахователно обещетение, застрахованият е длъжен да
докаже наличието на сключен застрахователен договор, настъпването на
застрахователното събитие и че е изправна страна по договора.В случая по
тези обстоятелства не се спори. По отношение на застрахователното
обезщетение, което се дължи с оглед чл.386 ал.2 КЗ, то трябва да бъде равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Меродавна за
застрахователното обезщетение е действителната стойност на застрахованата
вещ и на вредите причинени на нея в деня на застрахователното събитие и
стойността с която може да се купи друга вещ от същия вид и същото
качество като повредената.
При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност
на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е.
по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г.
на КФН. /в т. см. решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І
ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение
№ 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение №
209/30.01.2012 г. по т. д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и по
отношение на действащия КЗ/.
В чл.394 КЗ е предвидено,че при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение,съгласно
застрахователния договор.А съгласно конкретния застрахователен договор
между страните и ОУ към него ,начините за обезщетяване са два.Между
страните като алтернатива на ремонт в доверен сервиз е предвидено
заплащане на обезщетение по експертна оценка по правилата,изготвени от
ответника.Експертната оценка е изготвена по правила/методика/,изготвена от
4
самия ответник,която обаче явно не съответства на принципа за действителна
обезвреда,защото не е възможно,когато автомобилът е насочен към доверен
сервиз,стойността на ремонта да е определен на 4 178 лв.,а когато се прави
по-експертна оценка да е почти двойно по-евтин,в резултат на приетата
методика.Тази методика противоречи на принципа за обезщетение,съобразно
действителните претърпени вреди на веща и не следва да се зачете,с оглед
посочената по-горе практика на ВКС.
С решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.
о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о.,
решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.
е прието, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането.
Ето защо експертна оценка,направена от ответника не следва да се зачете,а
обезщетението да се коригира със стойността,която вещото лице е посочила
по пазарни цени.
Без значение е обстоятелството,което се изтъква в отговора на въззивната
жалба,че ответникът не е представил доказателства за това,че е извършил
ремонт на автомобила си на тази цена,защото както е посочено по-горе
меродавна за застрахователното обезщетение е действителната стойност на
застрахованата вещ и на вредите причинени на нея в деня на
застрахователното събитие и стойността с която може да се купи друга вещ
от същия вид и същото качество като повредената,съответно средствата за
труда за нейното поставяне,изчислени с помощта на експертиза.
В обезщетението следва да се включи ДДС,тъй като по принцип при
ремонт,такъв данък се дължи от ищеца,но в случая определеното
обезщетение по пазарни цени от в.л. М. с ДДС не се ползва от съда,тъй като
исковата сума е 1884.30 лв.А ако приеме обезщетение без ДДС ,то е 4220 лв.и
когато от него се приспадне платената сума от застрахователя на
застрахования 2294 лв.,то остатъка от обезщетението по пазарни цени без
5
ДДС е в размер на 1926лв.,като исковата претенция се уважава в размер на
1884.30 лв. т.е. по-малко от разликата на обезщетението без ДДС съобразно
експертизата.
По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени
изцяло и се постанови друга,с което се уважи иска,както и се присъдят
разноските на ищеца,направени във всички инстанции.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло решение №2051 от 04.03.2020г.,постановено по гр.д.№
1793/2019 по описа на РС Благоевград,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД да заплати на К. СТ. М. ЕГН ********** от
гр.Перник,сумата в размер на 1884.30 лв.,представляваща остатъчна сума от
застрахователно обезщетение по договор за автомобилна застраховка „Каско“
по застрахователна полица №00500100245259 за МПС „АУДИ“ модел „а4“ с
ДК № РК 8268 ВВ,за което е образувана претенция №**********,ведно със
законната лихва,считано от деня на подаване на исковата молба
09.07.2019г.,както и направени разноски пред РС Благоевград в размер на
1840.72 лв. и разноски пред въззивната инстанция от 837.69 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7