Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Русе, 04.11.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на осми октомври, през две хиляди и двадесета година в състав :

                                               

                                                          Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 1378/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Н.В.К.,***, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 20-1085-002448/17.07.2020 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Русе, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на К. били наложени наказания “Глоба” в размер на 3000.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

          Административнонаказващият орган, редовно призовани, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител. Молят Съда да отмени наказателното постановление, като излагат аргументи за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради липса на елементи от обективната страна на нарушението.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.06.2020 г., около 13.00 ч., жалб. Н.К. управлявал мотоциклет „Ямаха Р1“ с рег.№ Р **** Х, по бул.“Липник“ в гр.Русе. Поради възникнало у него съмнение за технически проблем по мотоциклета, той се отклонил покрай „МОЛ-Русе“ и навлязъл в пътното платно пред „Бизнес парк-Русе“, където спрял, независимо от наличието на пътни знаци забраняващи спирането за престой и паркиране. Това било възприето от свид. П.Т. – охранител в „Бизнес парк-Русе“, който излязъл и направил забележка на К., като му обяснил, че няма право да спира по този начин и да измести мотоциклета си от мястото. След като жалбоподателя отказал да стори това, свид.Т. се прибрал в сградата, като междувременно навън излязъл и свид. И.Н. – оператор „Сигурност и наблюдение“ в „Бизнес парк-Русе“. Той също обяснил на жалб. К., че не може да престоява на платното за движение и трябва да се премести от там. Последният отново заявил, че няма да се премести. Тогава от съседно заведение към него се насочили и други лица – служители в  „Бизнес парк-Русе“ и започнали да настояват К. да се махне, заедно с мотоциклета си. Тогава последният привел двигателя в движение и задържайки мотоциклета на място започнал да превърта принудително задната му гума, поднасяйки едновременно с това задницата вляво и вдясно. В резултат от триенето на гумата по асфалта, до и зад мотоциклета се образувал гъст дим. Непосредствено след това жалб.К. привел мотоциклета в движение и напуснал мястото. За случилото се, служител в „Бизнес парк-Русе“ подал по телефона сигнал в Сектор ПП-Русе. На мястото били изпратени свид. М.Д. и И. И. – инспектори в Сектор ПП-Русе. Те провели беседа със служителите от охраната на „Бизнес парк-Русе“ и прегледали видеозапис от охранителните камери на обекта, при което установили описаната по-горе фактическа обстановка. Тъй като мотоциклетът и водача му ги нямало на мястото, полицейските служители се прибрали в Сектор ПП-Русе. Малко по-късно бил подаден нов сигнал по телефона, че мотоциклета се намира на автомивка до МОЛ-Русе. Д. и И. отишли до мястото и заварили жалб.К. с мотоциклета „Ямаха Р1“ с рег.№ Р **** Х. Обяснили му причината за проверката и му указали да ги придружи до сградата на Сектор ПП-Русе. Там на жалбоподателя била дадена възможност да посочи в декларация по чл.188 от ЗДвП кое е лицето управлявало мотоциклета на 23.06.2020 г., около 13.30 ч. Н.К. саморъчно вписал, че това бил той.

При така установеното, свид. М.Д. преценил, че жалб. К. е извършил нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, тъй като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като на място превъртал задната гума на мотоциклета до степен на излизане пушек от нея. За това нарушение му съставил АУАН, който жалбоподателя подписал без възражение.

Впоследствие, полицейските служители снели писмени обяснения от установените лица, възприели случилото се, а на магнитен носител – СД бил предоставен видеозапис от охранителната камера на „Бизнес парк-Русе“.

Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което, за допуснатото нарушение и на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на Н.К. били наложени наказания “Глоба” в размер на 3000.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна, но на различно от отстояваните основания.

Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание, включително и тези наведени от процесуалния представител на жалбоподателя. В тази насока следва да се отбележи, че без процесуално значение е в който момент са събрани допълнителни доказателства /в случая писмени обяснения/ по повод установено нарушение – преди или след съставяне на АУАН, доколкото това не е нормативно изискуема част от производството по образуване на административнонаказателното производство. Напротив, при съпоставка между нормите регламентиращи образуването на АНП със съставянето на АУАН и тези, уреждащи производство по налагане на административните наказания, става ясно, че едва при издаване на НП се възлага задължение на АНО да посочи доказателствата, които потвърждават нарушението /чл.57, ал.1, т.5 от ЗДвП/. Такова задължение за актосъставителя не съществува /с изключение хипотезата на чл.40, ал.4 от ЗАНН/, поради което, очевидно няма пречка доказателства да бъдат събирани преди, по време и след съставяне на АУАН. Не е налице и твърдяното процесуално нарушение, касаещо компетентността на АНО, тъй като е безспорно, че обжалваното наказателно постановление има за автор именно посоченият в него Началник Сектор ПП-Русе и при липса на доказателства за обратното, отразява именно неговата воля. Върху този извод не може да повлияе и обстоятелството, че със справка по повод извършената полицейска проверка, инспектор И. И. е предложил: „Да бъде издадено НП на Н.В.К.….“, тъй като това предложение по никакъв начин не може да бъде оценено като задължително или обвързващо за последващото произнасяне на административнонаказващия орган.

В хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства за това, че жалб. Н.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което била ангажирана административно-наказателната му отговорност.

Основанията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на водачите на МПС е забранено да ползват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В конкретният случай, безспорно се установи, че жалб. К. използвал пътя – улицата пред „Бизнес парк-Русе“, с цел различна от посочената в нормата на чл.104а, т.2 от ЗДвП, а именно с цел демонстративно управление на МПС, придобило общественост като „пилене“ на гуми и изразяващо се в повишаване на оборотите на двигателя на мотоциклета на скорост, при задържането му на място /с употреба вероятно на предната спирачка/, в резултат от което се достигнало до превъртане на задната гума върху асфалта и поднасяне задницата на мотоциклета вляво и вдясно, с отделяне на голямо количество дим. По мнение на Съда, несъмнено е, че се касае за целенасочени, демонстративни действия от страна на водача Н.К., които са довели до описаният по-горе резултат.

В тази насока Съдът възприема за достоверни показанията на свид.И.Н., който бил очевидец на нарушението. Тези показания са последователни, еднопосочни, непротиворечиви и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства. Липсват каквито и да било данни този свидетел да бил предубеден по отношение на жалбоподателя или да имал специално, негативно отношение към него. От тези показания става ясно, че Н. лично възприел специфичното превъртане на задната гума на мотоциклета, докато е на място и образуваната от това „пушилка“.

В подкрепа на тези показания е и заключението на назначената техническа експертиза, в хода на която вещото лице изследвало предоставеният видеозапис от охранителната камера на „Бизнес парк-Русе“, описало неговото съдържание и извел относимите към предмета на делото видеокадри. От това заключение, както и от поясненията дадени от вещото лице в хода на съдебното следствие еднозначно се установява, че при задържане на мотоциклета на място, на платното за движение пред „Бизнес парк-Русе“, жалб. К. за кратко принудително превъртял задното колело на мотоциклета и поднесъл задницата му вляво и вдясно, в резултат от което се отделило значително количество дим, което ясно различимо изхождало от триенето на гумата върху асфалта.

Тези доказателства категорично изключват като достоверна тезата на жалб. К. и неговия процесуален представител, че е възможно да се е достигнало до превъртане на задната гума на мотоциклета, но това според тях било резултат от по-рязко потегляне, с цел да се предпази К. от агресията на насъбралите се лица. 

С оглед на това Съдът намира, че в конкретният случай става въпрос за умишлено и съзнателно поведение на жалбоподателя, посредством превъртане на гумата на мотоциклета върху асфалта и занасяне на задната му част вляво и вдясно. Този начин на управление на МПС безспорно не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари.

Безспорно, от събраните доказателства става ясно, че пътят, по който жалб.К. управлявал мотоциклета си бил земна площ, предназначена и обикновено използвана за движение на пътни превозни средства и пешеходци, за придвижване от и към „Бизнес парк-Русе“. Същият не бил обозначен като път, неотворен за обществено ползване и достъпът не бил ограничен по никакъв начин, и доколкото движението се регулира от правилата на Закона за движение по пътищата и условията за ползването му са еднакви за всички, то няма съмнение, че това бил „път за обществено ползване” и органите на Сектор ПП – Русе разполагали с правомощия да осъществяват контролните си функции, произтичащи от съответните текстове на ЗДвП.

При тези факти, става ясно, че Н.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, съобразно който, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

От друга страна, ако административнонаказващият орган беше изследвал по-задълбочено причините и последиците от извършеното от жалб.К., както и тежестта на нарушението, неговата обществена опасност, застрашени ли са права на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред или други интереси, защитени от правото, то би стигнал до извода, че с деянието си наказаното лице макар и формално да е осъществило признаците на предвиденото административно нарушение, то това деяние с оглед незначителността на вредни последици и смекчаващите отговорността обстоятелства е с по-ниска степен на обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, респ. да приложи разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, като не наложи наказание, а предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съдът счита, че в конкретния случай предпоставките да се приеме случая за маловажен са налице:

На първо място, видно от събраните и неоспорени доказателства по делото, в случая демонстративните действията на жалб. К., осъществяващи състава на нарушението по чл.104б., т.2 от ЗДвП били за изключително кратко време - от няколко секунди, при задържане на мотоциклета на място и при отсъствието на каквато и да била опасност за други участници в движението.

На второ място, жалбоподателя самоволно прекратил санкционираните действия и напуснал мястото.

На трето място, от приобщените по делото характеристика от полицейски инспектор и отзив от Русенски университет, както и от показанията на свидетелите С. Г. и Б. Г. се установява, че жалб. К. е образцов служител на МВР – пожарникар и успешен студен в университета. К. е уважаван от своите колеги и приятели, възпитан, скромен и тактичен, без прояви на агресия, включително и на пътя. Тези обстоятелства очертават жалбоподателя като личност без обществена опасност, с много добри характеристични данни и активно ангажиран член на обществото.

И на последно място, липсват доказателства по делото, от деянието на К. да са настъпили други вредни последици извън съставомерните.

Следва да се отбележи също така, че доколкото административните наказания за това нарушение, съобразно относимата санкционна норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, са определени в абсолютна стойност - “Глоба” в размер на 3000.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, то те се явяват драстично несъответни и непропорционални на обществената опасност на деянието и дееца, при посочените по-горе техни характеристики.

Поради изложеното дотук Съдът намира, че конкретният случай, с оглед липсата на вредни последици и наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, е с незначителна обществена опасност, респективно разкрива белезите на маловажно нарушение, а административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, като не приложил разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, макар предпоставките за това да били налице. В този смисъл е и задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., на ВКС.

Предвид изложеното Съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на Н.К. за извършено от него нарушение по чл.104б., т.2 от ЗДвП, поради което, като материално незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Поради това и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, Съдът :

                                                         

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1085-002448/17.07.2020г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на Н.В.К.,***, ЕГН-********** били наложени наказания “Глоба” в размер на 3000.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

          Районен съдия: