РЕШЕНИЕ
№ 937
гр. гр. Хасково, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Джулия Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20245640101599 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД от ЕТ "Натали-
Николай Иванов" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Велико Търново, ул." *******, представляван от Н. Н. И. - Управител,
против „АКВА КОНСТРУКТ ГРУП" ЕООД, с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „******, представлявано от
управителя А. А., след допуснатото изменение на иска по чл.214, ал.1 от ГПК
от установителен към осъдителен иск и след частично прекратяване на
производството в частта по предявения иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 88,97
лв. - обезщетение за забава за периода от 05.09.2023г. до 19.02.2024г. , за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250 лева,
представляваща стойността на неплатени хотелиерски услуги за нощувки за
периода от 09.08.2023г. до 06.09.2023г. по фактура № 751/05.09.2023г., ведно с
законна лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба
22.06.2024г. до окончателното й плащане.
Ищецът ЕТ "Натали-Николай Иванов" твърди, че от 09.08.2023 г. до
06.09.2023г. е предоставил хотелски услуги на работници на ответното
дружество „АКВА КОНСТРУКТ ГРУП" ЕООД - общо 28 нощувки по 120 лв.
единична цена или 3 стаи по 40 лв. на денонощие за по две лица в стая. За тези
1
хотелските услуги била издадена фактура №********** от 05.09.2023 г. на
стойност 3360 лв. Твърди, че след многократни разговори и покани да се
извърши плащане по фактурата, на 16.10.2023 г. ответникът направил
частично плащане по нея в размер на 1360 лв., а на 29.11.2023г. ответникът
направил превод в размер на 750 лв. След тези плащания останала
незаплатена сума по фактурата в размер на 1250 лева, вляваща стойността на
ползваните, но частично заплатени хотелиерски услуги за нощувки.
Твърди, че ответникът е изпаднал в състояние на неизправност, поради
неизпълнение на поетите задължения, като съгласно ЗЗД при незаплатените
суми се начислява мораторна лихва.
Неизпълнението на посочените задължения, породило правен интерес
на 20.02.2024г. да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК, за което било образувано ч.гр.д. № 393/2024г. на Районен
съд гр. Хасково и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 186/24.02.2024г. по ч.гр.д. № 393/2024 г. по
описа на РС Хасково за сумата от 1250 лева, представляваща стойността на
неплатени хотелиерски услуги за нощувки за периода от 09.08.2023г. до
06.09.2023г. по фактура № **********/05.09.2023г., сумата от 88,97 лева -
обезщетение за забава за периода върху главницата от 1250 лева за периода от
05.09.2023г. до 19.02.2024г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане, както и за
разноските по заповедното производство. Срещу заповедта било подадено в
срок възражение от ответника, предвид което ищецът предявява иск за
установяване на вземанията по така издадената заповед, както и разноските в
заповедното производство.
В хода на производството и преди насрочване на делото за разглеждане
ищецът депозира молби, съответно - за изменение на основанието на
предявения иск от установителен към осъдителен, като претендира законна
лихва от датата на подаване на исковата молба, а не от датата на подаване на
заявлението, както и за оттегляне на предявения иск за сумата от 88,97 лв. -
обезщетение за забава за периода от 05.09.2023г. до 19.02.2024г.,
След допуснатото изменение на основанието на иска по чл.214,ал.1 от
ГПК от установителен към осъдителен иск и частично прекратяване на
производството на основание чл. 232 ГПК в частта по предявения иск по
чл.86 ЗЗД за сумата от 88,97 лв., представляваща обезщетение за забава за
2
периода от 05.09.2023г. до 19.02.2024г., с влязло в сила определение №
2034/04.09.2025г., ищецът моли съдът да постанови решение за осъждане на
ответника да заплати на ищеца на сумата от 1250 лева, представляваща
стойността на неплатени хотелиерски услуги за нощувки за периода от
09.08.2023г. до 06.09.2023г. по фактура № 751/05.09.2023г., ведно с законна
лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба до
окончателното й плащане. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящото производство по представения по делото
договор за правна защита и съдействие.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозира отговор на исковата
молба. Не оспорва наличието на договорни отношения между страните за
хотелиерски услуги. Не оспорва, че на 05.09.2023 г. ищецът е издал фактура №
751/05.09.2023г. за предоставени хотелиерски услуги от 09.08.2023 г. до
06.09.2023 г. Признава и дължимостта на сумата от 1250 лева -
представляваща неплатен остатък по посочената фактура № 751/05.09.2024г.
След допуснатото изменение по чл.214 от ГПК от установителен към
осъдителен иск, съответно претендирането на законна лихва за забава върху
главницата от 1250 лева, считано от датата на исковата молба и частичното
прекратяване на производството на основание чл. 232 ГПК в частта по
предявения иск за сумата от 88,97 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 05.09.2023г. до 19.02.2024г., с определение от
04.09.2025г., ответникът признава така предявения иск за сумата от 1250
лева, представляваща стойността на неплатени хотелиерски услуги за
нощувки за периода от 09.08.2023г. до 06.09.2023г. по фактура №
751/05.09.2023г., ведно с законна лихва върху главницата от датата на
подаването на исковата молба до окончателното й плащане. Отправя молба за
постановяване на решение при признание на иска по чл. 237 ГПК. По
отношение на отправеното искане за присъждане на сторените разноски в
заповедното производство и претенция за 400 лева адвокатско
възнаграждение за обезпечително производство, което не се е състояло, счита
същите за недължими. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК възразява за
прекомерност на претендираното за настоящото производство адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева като моли съдът да съобрази и
извършеното оттегляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки доводите и исканията на страните, намира
3
следното:
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда, че признанието на иска от
ответника обвързва съда, като при наличието на предвидените положителни
предпоставки и липсата на процесуални пречки, съдът следва да прекрати
съдебното дирене и да постанови решение само съобразно признанието, тоест
да уважи иска така, както е предявен.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като
за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и
кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237
ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца, т.е. съдът преустановява
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде
уважен така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице,
доколкото с отговора на исковата молба ответниците са заявили, че признават
предявените искове, а от своя страна ищецът, чрез процесуалния му
представител също е поискал постановяване на решение при признание на
иска.
Същевременно не са налице процесуалните пречки (отрицателните
предпоставки), установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно -
признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е
признато право, с което страната не може да се разпорежда.
На следващо място, исковата претенция не е от категорията на тези
искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за
приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК – по брачни искове – чл. 324
ГПК, по искове за гражданско състояние – чл. 334 ГПК и по иск за поставяне
под запрещение – чл. 339 ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да се постанови исканото
решение, с което да бъдат уважени предявените искове, като на основание чл.
237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК,
а само указва, че то се основава на признанието на исковете. Оттук следва, че
4
съдът постановява съдебен акт, без да изследва основателността на иска и без
да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, а
постановява решение, с което уважава иска. Признатото право не противоречи
на закона и на добрите нрави и е такова, с което страната може да се
разпорежда. Следователно, налице са предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237, ал. 1 ГПК при признание на иска. С оглед направеното
признание на исковете, съдът намира предявените искове за основателни и
доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Предивд изхода на производството и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят разноските, направени в настоящото
производство в размер общо на 673,22 лева, от които 600 лева за адвокатско
възнаграждение и 73,22 лева. Съдът не намира за основателно направеното
възражение от ответника за прекомерност на претендираното адвокатското
възнаграждение за настоящото производство, предвид обема на извършената
работа, фактическата и правна сложност на делото и защитавания материален
интерес.
Тъй като не е провеждано обезпечително производство не се дължат
разноски за такова като за пълнота следва да се посочи и че не се дължат
разноски за заповедното производство, тъй производството е по предявен
осъдителен иск, а не по чл. 422 ГПК, но и видно от представения преди
първото по делото съдебно заседание списък за разноски, които претендира
ищецът, претендират се само разноски за исковото производство за
адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложените съображения и на основание чл.237 ал.1 вр.
ал.2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АКВА КОНСТРУКТ ГРУП" ЕООД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „****** да заплати на ЕТ
"Натали-Николай Иванов", с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Велико Търново, ул."*****, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД,
сумата от 1250 лева, представляваща стойността на неплатени хотелиерски
услуги за нощувки за периода от 09.08.2023г. до 06.09.2023г. по фактура №
751/05.09.2023г., ведно с законна лихва върху главницата от датата на
подаването на исковата молба – 22.06.2024г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „АКВА КОНСТРУКТ ГРУП" ЕООД, с ЕИК ********* със
5
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „*****, да заплати на ЕТ
"Натали-Николай Иванов", с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Велико Търново, ул." ******, сумата 673,22 лева,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
6