Номер 41711.09.2020 г.Град Пазарджик
Окръжен съд – ПазарджикI Граждански състав
На 11.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело №
20205200500605 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.413 от ГПК.
Същото е образувано по частна жалба, с вх.№3049/14.07.2020г. от
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., Столична община, район Л., бул.“Д-р Д.“ №25,
Офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от Изпълнителния
директор Димитър Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт И. Н. Н. срещу
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№165/30.06.2020г., постановена по ч.гр.д.№313/2020г. по описа на РС-
Велинград, с което е отхвърлено заявление за издаване на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, в частта, с която се претендира
договорно възнаграждение в размер на 1037,96лв., дължимо за периода от
20.12.2018г. до 19.02.2020г., както и за разноските над уважения размер от
49,68лв. до пълния претендиран размер от 70,44лв.- държавна такса.
Твърди се, че за да отхвърли претенцията на заявителя, заповедният
съд е достигнал до заключението, че в процесния договор за кредит размерът
на възнаградителната лихва надвишава многократно размера на законната
лихва и това се явява в противоречие на добрите нрави.
Приема се, че този извод е неправилен и незаконосъобразен.
В този смисъл се излагат подробни съображения.
Искането е да се отмени атакуваната заповед, в частта, в която
1
заповедният съд е отхвърлил заявлението, като неправилно и
незаконосъобразно, като се произнесе въззивната инстанция по същество.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на
частния жалбоподател и взе предвид данните по делото, намира от
фактическа страна следното:
Производството по ч.гр.д.№313/2020г. по описа на РС- Велинград е
образувано е по повод на подадено Заявление на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, чрез юриск.А.Н.Б., против Б. А. Ч. от гр.К., ул.“Х.Б.“ №71, с
което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата
от 2190,92лв.- главница за периода от 120.12.2018г. до 20.04.20201, по
отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата
19.02.2020г.- датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост; договорна лихва в размер на 1037,96лв. за периода от
20.12.2018г. /падеж на първа погасителна вноска/ до 19.02.2020г.- датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; обезщетение за
забава- 293,05лв., считано от 21.12.2018г., до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва от датата на подаване на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението.
Видно от Заповед №165 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 30.06.2020г., постановено по ч.гр.д.№313/2020г. по описа на РС-
Велинград, на основание чл.411, ал.3 от ГПК е разпоредено, длъжникът Б. А.
Ч. , да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите
от 2190,92лв.- главница за периода от 20.12.2018г. до 20.04.2021г. по Договор
за потребителски кредит №PLUS 15907069 от 17.04.2018г., сключен между
Б.Ч. и „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 02.06.2020г. до изплащане на
вземането, 293,05лв.- обезщетение за забава за периода от 21.02.2018г. до
02.06.2020г., както и разходи по делото в размер на 49,68лв.- държавна такса
и 50лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Отхвърлен е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК депозирано от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, в частта за разноските за
разликата от претендираната държавна такса в размер на 70,44лв. до
2
присъдената такава в размера на 49,68лв.
Отхвърлено е на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ********* срещу Б. А. Ч. в частта, с
която се претендира договорно възнаграждение в размера н 1037,96лв.,
дължимо за периода от 20.12.2018г. до 19.02.2020г.
За да отхвърли подадено заявление в обжалваните му части,
първоинстанционният съд е приел, че договорната клауза, на която заявителят
основава претенцията си- за договорна лихва в размер на 1037,96лв., за
противоречаща на добрите нрави. В този смисъл е посочено, че съгласно
трайно установената съдебна практика е прието, че уговорка предвиждаща
възнаградителна лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва
/за обезпечени кредити- двукратен размер/ противоречи на добрите нрави.
Към момента на сключване на договора, размерът на законната лихва е 10%,
поради което и уговорената в договора възнаградителна лихва в размер на
34,76 процента е определена в размер надвишаващ трикратния размер на
законната лихва.
Ето защо е счетено, че уговорката за възнаграждение в претендирания
размер противоречи на добрите нрави и заявлението в тази му част следва да
се отхвърли на това основание- чл.411, ал.2, т.2 от ГПК,, а именно за сумата
от 1037,96лв., представляваща договорна лихва дължима за периода от
20.12.2018г. до 19.02.2020г.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема за установено
от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
В конкретният казус, настоящата съдебна инстанция, не приема така
изложените съображения дали основание на първата такава да отхвърли
подадено заявление в обжалваните му части на издадената заповед.
3
В тази връзка следва да се посочи, че автономията на волята на страните
да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от
разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен - и на
добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, тъй като правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. Такива са принципите на справедливостта,
на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване.
Преценката дали една клауза от договора противоречи на добрите нрави
се прави за всеки отделен случай като се изследва съдържанието на договора
и поетите с него права и задължения на страните.
Не може да има спор, че договорената в процесния договор сключен
между страните на 17.04.2018г. лихва представлява печалба за заемодателя за
това, че заемателят ползва неговите парични средства. В случая тя е в размер
на 34,76%., като срокът за изплащане на сумата дадена в кредит е 36 месеца, а
месечната вноска е определена на 122лв.
Действително, така договорена лихва с малко над 4 пункта надвишава
трикратния размер на законната лихва действаща към момента на сключване
на договора между страните.
С оглед характера на процесния договор, неговата цел, задължението на
заемодателя да предостави договорената сума в уговорения срок и
възможността потребителят да я върне разсрочено във времето и на малки
вноски, макар и с надбавки, настоящият състав счита, че договорената
възнаградителна лихва не може да се счете за прекомерна, водеща до
противоправно облагодетелстване и противоречаща на добрите нрави.
С оглед на това, клаузата в договора не е нищожна, а волята на страните
следва да бъде зачетена, още повече, че чл.10, ал.2 от ЗЗД допуска лихви да
4
се уговарят до размер, определен от МС, какъвто праг към момента на
сключване на договора не е регламентиран в законодателството. Липсва
нормативно изискване договорната възнаградителна лихва да се равнява на
законната или да е съответна на тази на търговски банки. В случая следва да
се има предвид и факта, че заемодателя не е банка, за задълженията на
кредитополучателя не са дадени обезпечения, а повишеният риск оскъпява
финансовия ресурс.
Ето защо за натоящата инстанция следва извод, че при тези данни, тази
лихва има възнаградителен, а не наказателен характер, поради което се дължи
така, както е уговорена, тъй като не може да обоснове противоречие с добрите
нрави.
При наличието на тези данни, след като не споделя крайните правни
изводи на първоинстанционният съд, настоящата инстанция приема, че
подадената частна жалба, като основателна следва да се уважи.
В последица от това, Заповед №165 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 30.06.2020г. следва да се отмени в
обжалваните му части, вместо което се разпореди издаването на Заповед
изпълнение по заявлението, подадено от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, срещу Б. А. Ч. от гр.К., за сумата от 1037,96лв.- договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 20.12.2018г. до 19.02.2020г., както и
за разноските над уважения размер от 49,68лв. до пълния претендиран размер
от 70,44лв.- държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Заповед №165 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 30.06.2020г. в частите с които е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК депозирано от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД срещу Б.А.Ч. с която, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, в частта за разноските за разликата от претендираната държавна
5
такса в размер на 70,44лв. до присъдената такава в размера на 49,68лв., както
и в частта, с която се претендира договорно възнаграждение в размера на
1037,96лв., дължимо за периода от 20.12.2018г. до 19.02.2020г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по заявлението, подадено от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, рег.№*********
/универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД/,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България , ЕИК: *********,
с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Б.А.Ч. от гр.К.,
ул.“Х.Б.“ №71, с ЕГН **********, за сумата 1037,96лв.- договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 20.12.2018г. до 19.02.2020г., както и
за разноските над уважения размер от 49,68лв. до пълния претендиран размер
от 70,44лв.- държавна такса.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6