РЕШЕНИЕ
№ 626
гр. Бургас, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антоанета Др. Андонова
Парашкевова
при участието на секретаря Михаела К. Петрова
в присъствието на прокурора Манол Георгиев Манолов
като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова
Гражданско дело № 20212100101925 по описа за 2021 година
Ищецът М. М. Г. с посочен адрес за кореспонденция гр.Б.,ул.“П. Е.“ №
*,ет.*,ап.* и посочен електронен адрес ***** е предявил иск за поставяне
под запрещение-пълно или ограничено,съобразно заключението на приетата
съдебнопсихиатрична експертиза, на В. Г. Д.–негов вуйчо.Подборно описва
факти и случки,включително взаимоотношения между ответника,брат
му,ищеца и майката на ищеца,в които счита,че ответникът е имал
неадекватно поведение,пради което намира,че следва да бъде поставен под
запрещение. Представя и ангажира доказателства.
Предявеният иск е с правно основание в чл.5,ал.1 от ЗЛС.
Ответникът В. Г. Д. чрез пълномощника адв.Венета Грънчева с адрес на
кантората гр.Бургас,ул.“Сливница“ № 39,ет.1 в писмен отговор оспорва
основателността на предявения иск. Счита,че не са посомчени
съображения,нито са ангажирани доказателства за наличие на медицинския
и юридическия критерий за поставянето му под запрещение.Намира,че са
описани влошени отношения между него,брат му и майката на ищеца по
повод продажба на собствен на ответника и брат му апартамент,в който
1
ищецът и майка му са били допуснати да живеят,но оспорва всички твърдения
за извършени действия или за бездействия,които ищецът сочи като негово
неадекватно поведение.Представя и ангажира доказателства.
Задължително участващия в производството по настоящото дело на
основание чл.336,ал.2 от ГПК прокурор от Окръжна прокуратура Бургас не е
подал писмен отговор,не е взел становище,не е направил възражения,не е
посочил и представил доказателства.
Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на страните и представените и
ангажирани доказателства,намира за установено следното:
Не е спорно между страните,а това е видно и от приложените
доказателства,че между ищеца-племенник на ответника,майката на ищеца-
сестра на ответника и брата на майката на ищеца и на ответника ,са налице
силно изострени взаимоотношения от средата на 2019 год. ,ескалирали в
шумни конфликти,сбивания , самоуправни действия в собствен на
ответника и брат му имот,в който живеят ищецът и неговата майка.Безспорно
е и че помежду им са били висящи и са висящи наказателни частен характер
дела и граждански дела през 2020 год. и през 2021 год. във връзка с
апартамент,находящ се в гр.Б.,ул.“П.E."“ и дворно място с жилищна сграда и
навес в гр.Б.,кв. Л.
Показанията на разпитаната по делото като свидетел майка на ищеца
подкрепят и допълват само две от твърденията в исковата молба-
непрекъснато заключване на стаите и гардеробите в апартамента в гр.Б. и в
къщата в кв.Л. и поведението на ответника на 19.10.2021 год.,когато
намирайки се в къщата в кв.Л. демонстративно е затворил един от прозорците
й и не е отговарял на искания на ищеца и майка му,както и на опит за
осъществяване на контакт с него от повикан полицейски екип.
От показанията на разпитаната като свидетел майка на ищеца и сестра на
ответника се констатира,че в периода от 2009 год. и до сега тя е била
очевидец и на други отделни прояви на В.Д.,неупоменати в исковата
молба,за които разказва и които намира за странни.Заявява,че не му е
казвала,че трябва да отиде и да се посъветва с лекар,нито самата тя се е
консултирала с лекар във връзка с тези му прояви.Не знае той да е ходил на
психиатър или да е бил освидетелстван,като заявява,че просто не му е
обръщала внимание.Посочва,че единствения съвет,който му е давала е да
2
промени начина си на мислене.
От приложените писмени доказателства от ищеца е видно,че по едно от
наказателните частен характер дела,водени с участието на четиримата, е
депозирана молба ,в заглавната част на която са записани имената на
ответника и неговия брат.В края на молбата е поставен само един подпис.От
съдържанието й е видно,че се отправя молба да не бъде издаван
изпълнителен лист за обезщетение за претърпени от М.Г. неимуществени
вреди и за разноски по сдеро,като се посочва,че сумите са
заплатени.Посочено е,че се прилага бележка за превода.Приложени са два
системни бона за паричен превод от подател В.Д. и получател М.Г. за
сумата от 961 лв.
От приложената кореспонденция по имейл с електроразпределително
дружество е видно,че през м. юни 2020 год. по заявление на ответника,като
титуляр на партида и измервателна точка за посочения по-горе апартамент в
гр.Б. ,е било преустановено ел.захранването на адреса,но след сигнал на
ищеца , от 01.07.2020 год. ел. захранването е било възстановено.
От представения нотариален акт от 02.08.2019 год. е видно,че ответникът и
брат му са продали за сумата от 100700 лв. на трето лице притежавания
апартамент в гр.Б. ,платима в 3 годишен срок от подписване на акта,по банков
път по сметки на продавачите в конкретно посочена банка съразмерно на
квотите им на собственост,като продавачите са запазили пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху целия имот.
През 2019 год. и през 2020 год. по заявления на ищеца и неговата майка са
били образувани прокурорски преписки съответно за нанесен побой от
ответника и брат му и за съдействие с цел посещение на имота в кв.Л. и
снабдяване с ключ за него.И по двете преписки с постановления прокурори
от Районна прокуратура Бургас са отказали образуване на досъдебни
производства.Отказите са мотивирани съответно с липсата на данни за
извършени престъпления от общ характер по смисъла на НК.
Допълнително са представи документът за съсобственост на имота в кв. Л.
между майката на ищеца,ответника и брата на ответника,който е брат и на
майката на ищеца ,пълномощно от ответника от 2001 год.,с което
оправомощава майката на ищеца да го представлява пред банка,като получава
информация,справки и извлечения за движенията и наличностите по
3
откритата на негово име валутна сметка,препис от искова молба,молба и
разпореждане от образувано дело в Районен съд Бургас през 2021 год. с
искови претенции от ответника и брат му против ищеца и майка му с правни
основания в чл.108 от ЗС и чл.59,ал.1 от ЗЗД,препис от искова молба за
образувано гр.д.№ 3736 от 2020 год. по описа на Районен съд Бургас от
ответника и брат му отново срещу ищеца и майка му с искови претенции с
правни основания в чл.243 ЗЗД,вр. с чл.249,ал.2 от ЗЗД , заявка от 2 листа за
предоставяне на информация чрез фотокопиране от името на брата на
ответника по гр.д.№ 3736 по описа за 2020 год. на Районен съд Бургас и две
сведения саморъчно попълнени и подписани от всеки един от двамата -
ответника и брат му.
От представените от ответника писмени доказателства е видно,че през 2009
год. с оглед установяване на годността му за работа като ел.техник на кораб
,той е бил съдебно-психиатрично освидетелствуван.Отразеният актуален
негов психичен статус към този момент е „психично здрав“.Ден след като
на 23.11.2021 год. е получил лично съобщението за подаване на писмен
отговор по настоящото дело,видно от върнатата разписка на лист 21 от
делото,ответникът е посетил на 24.11.2021 год. Центъра за психично здраве
„Проф.Д-р Иван Темков-Бургас“ ЕООД,като от изготвеното му
психиатрично становище е виден актуалния му психичен статус :контактен
,спокоен, апсихотичен;заключението е :към момента е психично здрав;не се
води на отчет до 24.11.2021 год. Психиатричното становище е издадено да
послужи пред работодател.От показанията на свидетелите,водени от
ответната страна,познати на В.Д. от дълги години,не се констатира те да са
били очевидци или да знаят за притеснителни или смущаващи негови
прояви,които да са ги навеждали на мисълта,че той страда от психично
заболяване или слабоумие.
При установената по-горе фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
За да бъде поставено едно лице под запрещение-пълно или ограничено, е
необходимо да са налице две условия. Първото условие е очертано от така
нареченият медицински критерий – лицето трябва да е болно от слабоумие,
или душевна болест. Слабоумието е умствена недоразвитост от раждането,
като идиотия, инбецилност, дебилност, олигофрения, а душевната болест
4
/психопатия/ е страдание на умствено развито лице, което обаче има за
последица такова разстройство на съзнанието, което сочи на промяна на
личността и обуславя неадекватно поведение. Второто кумулативно
необходимо условие, за да се постави едно лице под запрещение е наличието
на правен критерий – лицето,поради слабоумието или душевната си болест
да не може да се грижи за своите работи. Преценката за това се прави от
съда. За да може да се грижи за своите работи, лицето следва да разбира
предписанията на правните норми и да съобразява поведението си с тях, да се
ориентира в социалната среда и да може да ръководи постъпките си, като
преценява последиците от тях. Грижата за своите работи включва и
отношението към обществото и съобразяване с установения в него ред, т.е.
лицето следва да се дължи нормално. Поставянето в зависимост на
кумулативност на двата законови критерия по чл. 5 от ЗЛС означава, че не е
достатъчно лицето да страда от слабоумие или /и/ душевна болест, за да бъде
поставено под запрещение. Необходимо е с оглед конкретното му поведение
да се преценява дали то може да се грижи за своите работи.
В настоящия случай не са налице никакви доказателства за нито един от
двата критерия посочени по-горе.
На първо място няма никакви данни за съществуването на медицинския
критерий.Ответникът няма данни нито да е слабоумен,нито да е душевно
болен.Както бе посочено по-горе ,тъй като слабоумието е от раждането,а
данни за проблемно поведение от раждането изобщо не се твърдят,няма как
да се приеме,че ответникът страна от такова. Видно от твърденията на
ищеца в исковата молба ,употребените от него квалификации по отношение
на ответника:слабоумие и дебилност, се отнасят всъщност до действия в
периода далеч след раждането на Д. и по-точно в периода на вече
започналите съдебни спорове помежду им.В контекста ,в който са
употребени,те имат за цел да покажат мнението и отношението на ищеца
към ответника,т.е. имат оценъчен характер,а не обосновават слабоумие
като медицински критерий по смисъла на закона. От установените
обстоятелства ,не може да се направи извод и за психично заболяване на
ответника В.Д..За да може поне да се предположи такова ,е нужно да има
данни за клинични признаци на психично заболяване или психотични
симптоми,които обикновено включват халюцинации, делюзии, налудничави
мисли или действия, чести промени в поведението и настроението, които не
5
отговарят на очакваните реакции за дадени ситуации.
От данните по делото е видно ,че поведението на В.Д. е функция на
неразбирателствата в последните 2-3 години между близки роднини-братя ,
сестра и племенник,живели дълги години в нормални взаимоотношения по
отношение ,включително начина на ползване на посочените по-горе два
имота,притежавани от родителите им и прехвърлени им приживе.В този
смисъл причината за действията му,дори и да са неприемливи,неморални или
агресивни,е ясно определима и обективно съществуваща,а не
абстрактна,илюзорна или липсваща такава.Поведението му като реакция на
изключително изострените роднински отношения е обусловено от характера
и темперамента му,както и от различните очаквания на ищеца и неговата
майка ,а не от психично заболяване.
Нито един от описаните случаи не сочи на симптоми на психично
заболяване,което да е съществувало, и да съществува и към момента ,но да
не е налагало диагностициране и лечение по различни причини.Очевидно е
и,че нито ищецът ,нито неговата майка са смятали,че ответникът страда от
психично заболяване,тъй като никога не са го съветвали да предприеме
преглед при специалист,нито те самите са намирали за нужно да правят
консултация с такъв специалист.
По отношение на отделните описани и посочени прояви:
Общоизвестно е,че много хора по света,включително много българи,когато
изпаднат в трудни моменти или периоди се обръщат към
ясновидци,ходжи,гадатели, врачки, баячки или екстрасенси, за да видят
какво ги очаква в бъдеще и да намерят решение на възникналата криза.В
основата на подобни действия е естествения и нормален човешки страх от
неизвестното и непознатото,с който обаче всеки човек се справя по различен
начин.Различни предизвикателства от реалността карат хората да се обръщат
към гадатели, с най-доброто намерение да получат добър
съвет.Общоизвестно е,че и телевизионни канали предлагат специални
предавания ,водени от екстрасенси и ясновидци. Според публикувано
изследване на Изследователски център „Тренд“ в интернет сайта му от 2018
год. 64% от българите вярват в съществуването на хора,които могат да
предвиждат бъдещето,45 % вярват в магии,а 35% декларират, че са
посещавали гадател(ка) / ясновидец / ясновидка / ходжа.Следователно,
6
подобно действие, предприето само веднъж,при това преди повече от 10
години,в кризисна ситуация , не може да бъде квалифицирано нито като
необичайно,нито като странно,а представлява нормална реакция в проблемен
момент от живота. В останалата си част показанията относно други подобни
прояви са твърде общи и неконкретизирани, поради което съдът ги намира за
заинтересовани и целящи допълнително да подкрепят становището за
странности у ответника. Горното не е и признак или симптом на психично
заболяване или на слабоумие,тъй като в дългогодишната практика –повече от
25 години,по дела за поставяне под запрещение на съда не е и служебно
известно такова действие да е било посочвано,респ. определяно от ищци по
дела по чл.336 и следващите от ГПК или от лекари,назначавани като вещи
лица по този вид дела ,като характерно за душевно болни или хора с
болестни проблеми с паметта и мисленето.
Останалите разказани от свидетелката 3 случая се отнасят до допуснати
несъзнавано грешки:объркване ,поради близкия цвят на листен тор с кока-
кола ,на грес с крем от чаено дърво.;както и дълго търсене на ключ, върху
който се е оказало ,че е спял.Самата свидетелка посочва,че незабавно ,след
като е осъзнал грешките си,ответникът е постъпил по нормален и адекватен
начин-веднага е изплюл малкото количество листен тор,не е използвал
греста.Въпреки,че са редки,подобни обърквания или забравяне на дребни
неща в ежедневието е общоизвестно,че са нещо нормално и е възможно да се
случат или са се случвали на всеки поне веднъж.
Проявената агресия,прехвърлянето на апартамента в гр.Б.,в който живеят
ищецът и майка му на трето лице,прекъсването на електрозахранването по
заявление на ответника в същия имот,множеството дела-граждански и
наказателни, са резултат от изключително изострените отношения между
братя и сестра и очевидното желание на ответника и брат му ищецът и
неговата майка да преустановят ползването на жилището.Дори и да е вярно
твърдението на ищеца,че ответникът е попълнил заявката за предоставяне на
информация чрез фотокопиране по гр.д.№ 3736 по описа за 2020 год. на
Районен съд Бургас,но посочил в нея не своето име ,а името на своя
брат,това не означава ,че се представя за него.Често срещано ,при това не
само в отношенията с държавни институции ,а и в частните
взаимоотношения ,е попълване и подаване на документи от името на други
лица,като различни обективни обстоятелства или субективни намерения, са
7
причина за това-липса на време на правоимащия,желание за достъп до
информация,която лицето няма право да получи,нежелание да бъде
установена самоличността на действителния подател на молбата,намерение
в бъдеще да се оспорва направено изявление като неавтентично и много
други.
Доказателства няма и за юридическия критерий.От събраните по делото
доказателства може да се направи категоричен извод, че ответника може да
се грижи за делата си.Приложените на листи 6 и 7 доказателства,преценени с
оглед диспозитива на съдебния акт по НЧХД 555/2020 год. сочат на липса на
проблеми с мисленето.С присъдата по това дело,с която съдът се запозна
чрез ЦУБИПСА,ответникът и брат му са били осъдени да заплатят
солидарно двете суми,като видно от документа на лист 7 от настоящото дело
, В.Д. е заплатил точно ½ от сбора им ,колкото би дължал във вътрешните
отношения с брат си,като въпреки,че са записани имената и на двамата
братя,молбата е подписана само от ответника.Солидарността е правен
институт, който ответникът не е длъжен да познава в детайли,а подаването
на молба да не се издава изпълнителен лист,ясно показва,че той се стреми да
избегне бъдещи разходи по изпълнително дело чрез предварително
доброволно плащане,която практика на страните по дела е и служебно
известна на съда.Оформянето на нотариалния акт за продажба на апартамента
на лист 10 от делото ,също сочи на много добра възможност на ответника да
защитава интересите си-апартаментът е продаден ,но ответникът и брат му са
запазили върху целия имот пожизнено и безвъзмездно право на ползване,т.е.
срещу прехвърляне на голата собственост са получили 100700 лв.,сума която
е с около 15000 лв. по-висока от данъчната оценка,а е общоизвестно,че
пазарната стойност на имот значително се намалява,в случай,че той е изцяло
обременен с вещно право на ползване.Видно е също така,че в многобройните
водени дела ответникът сам организира защитата си като е наел компетентни
в областта на правото лица-адвокати,а не се защитава сам.
Обстоятелството,че в писмения отговор ответникът отрича да е проявявал
агресия,за каквито прояви по отношение на ищеца и майка му е осъден,не
променя извода за способността му да се грижи за себе си и за своите
работи.Както бе посочено и по-горе касае се за поведение,обусловено от
изключително влошените отношения между родствениците,но извън този
8
тесен семеен кръг,в социалната среда и обществото няма данни за подобни
прояви.
Личният разпит на лицето от съда, проведен в изпълнение на задължението
по чл. 337, ал.1,изр.1 от ГПК също води до извод,че той може сам да се
грижи за интересите си.В.Д. се яви лично заедно с адвоката си в първото
съдебно заседание,независимо,че с определението по чл.140 от ГПК съдът
не бе постановил такова задължение за него, отговори адекватно на
зададените му въпроси както от прокурора,така и от съда, бе спокоен,не
репликира и не прекъсна нито ищеца,нито свидетелката-негова сестра,с които
както бе посочено и по-горе са в изключително обтегнати
отношения.Ориентиран е за време и място,знае имената и възрастта си,сам се
грижи за издръжката си.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира,че не са налице основания
за поставяне на ответника под каквато и да е форма на запрещение,тъй като
той не страда от слабоумие или душевна болест,които да му пречат да се
грижи за себе си и интересите си. Липсват каквито и да било признаци за
медицинския или юридическия критерий,което ,както бе посочено и по-горе,
е очевидно известно на ищеца.Следователно,заведеното настоящо дело
представлява само по себе си явна злоупотреба с права в опит да бъдат
разрешени имуществени спорове между страните.
При това положение предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има право на
разноски за производството по настоящото дело в пълен размер.Видно от
документа на лист 31 от делото за адвокатска защита В.Д. е заплатил на адв.
Грънчева в брой сумата от 1200 лв.,представляваща договорено адвокатско
възнаграждение,като договорът за правна защита и съдействие с отразеното
плащане в брой служи като разписка и доказва реалното извършване на този
разход.Ищецът не е направил възражение за прекомерност на
възнаграждението.При това положение тази сума следва да се присъди в
полза на ответника.
По изложените съображения и на основание чл.5,ал.1 от ЗЛС съдът
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. Г. с посочен адрес за кореспонденция
гр.Б.,ул.“П. Е.“ № *,ет.*,ап.* иск за поставяне под запрещение на В. Г. Д..
ОСЪЖДА М. М. Г. да заплати на В. Г. Д. сумата от 1200 лв.
,представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните .
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10